Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, 10.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети
октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Е.И.
Златка Чолева
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното
от съдия Зл.Чолева гр.дело № 12607 по описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение № 440227 от 28.06.2018год, постановено по гр.д. № 6948/2017г., по описа на СРС, 53 състав,
в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.422,ал.1 от ГПК от „Т.С.“
ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл.79,ал.1от ЗЗД, вр. с
чл.149 от ЗЕ срещу ответниците И.М.И. и Е. Г.И. – за разликата над уважения
размер от 443,33лв.- до пълния предявен размер от 543,33лв., претендирана като
дължима от ответниците по равно /по 1/2/ като неиздължена цена на топлинна
енергия за периода 01.11.2013г.- 30.04.2016г. за топлоснабден имот: - ап.№ 103,
находящ се в гр.София, кв.*****, ведно със законната лихва от 24.11.2016г.- до
окончателното изплащане. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът, „Т.С.“ ЕАД поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение. Твърди, че съдебно-счетоводната експертиза би дала вярно
заключение относно дължимите от ответниците суми на база реално потребената
топлинна енергия, с включени изравнителни сметки за периода, като последните изравнителни сметки
са станали изискуеми именно в рамките на
процесния период. Възразява, че представеното от ответниците доказателство за
плащане на сумата от 100,00лв. не доказва плащане именно на процесната сума-
предмет на настоящото дело. Счита, че от първата инстанция неправилно е
приложена и нормата на чл.76,ал.1 от ЗЗД, тъй като приложение би следвало да
намери нормата на чл.2 на чл.76 от ЗЗД. Твърди, че ответниците дължат и
направените по делото разноски от негова /на ищеца/ страна както в заповедното
, така и в исковото производство, тъй като към датата на предявяване на
исковата молба са били дължими сумите, предмет на установителните искове.
Въззиваемите страни , И.М.И. и Е. Г.И. – не заявяват становище по
жалбата.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, приема за
установено следното:
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК,
настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно
разпоредбата на чл.269,изр.последно от ГПК.
С обжалваното решение първоинстанционният съд,
предвид липсата на отговор на исковата молба и липсата на спор между страните е
приел за безспорен и доказан фактът на съществуващо между страните облигационно
правоотношение, в рамките на което ответниците имат качеството на клиенти на ТЕ
за битови нужди , като собственици на процесния топлоснабден имот по смисъла на
легалната дефиниция на пар.2а и чл.153,ал.1 от ЗЕ. Приет е за безспорен фактът,
че през исковия период от време до имота на ответниците е доставяна ТЕ в рамките на твърдяното от
ищеца количество, чиято стойност съответства на претендираната с исковата молба
цена. Единственият спорен между страните по делото въпрос пред първата
инстанция, който е и спорният въпрос пред въззивната инстанция ,с оглед
доводите, заявени с въззивната жалба и процесуалното поведение на ответниците ,
е относно наличието на плащане на част
от вземанията, предмет на установяване по настоящото дело. За установяване
факта на плащане от ответниците е представен касов бон от 04.04.2018г., с който
от тях е заплатена на ищеца сумата от 100,00лв., като видно от изричното
отразяване в касовия бон, това плащане
касае задължение на ответниците по
конкретна фактура № ********** от 31.07.2018г. При така доказаното плащане, отнасящо се за друго
последващо задължение на ответниците , а
не процесните, дължими за предходен
период 01.11.2013г. - 30.04.2016г., настоящият съдебен състав намира, че
незаносъобразно и неправилно от първата
инстанция е прието, че това плащане има погасителен ефект за главницата-
предмет на настоящото дело. Ето защо, при липсата на други представени от
ответнците доказателства за плащане на процесното задължение за главницата-
предмет на настоящото дело, в съответствие с носената от тях доказателствена
тежест по чл.154,ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че вземането за
главница е доказано в пълния му заявен размер от 543,33лв. Като последица от
това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за главницата
следва да бъде уважена в пълния предявен размер, след отмяна на обжалваното
решение в частта, с която тя е отхвърлена за разликата над сумата от 443,33лв.-
до предявени размер от 543,33лв.
В частта, с която искът за
главницата е уважен за сумата от 443,33лв. и в частта, с която искът за
мораторна лихва е уважен в пълния му предявен
размер- първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
При горния изход на делото – на доказана основателност на
исковете за главница и лихви в пълните им предявени размери и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищеца пълния размер на направените от последния
разноски в заповедното производство от 125,00лв. / за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение/ и за исковото производство от 175,00лв.
/държ.такса и юрисконсултско възнаграждение/ или общо за заповедното и исково
производство от 300,00лв. Поради това ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят допълнително на ищеца сумата от 100,00лв.- разноски по делото за
заповедното и исковото производство над присъдените с обжалваното решение
разноски общо за двете производства от 200,00лв.
За въззивното производство на въззивника-ищец предвид
установената основателност на жалбата се дължат разноски в размер на 125,00лв.-
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
горните мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 440227 от 28.06.2018год, постановено по гр.д. № 6948/2017г., по описа на СРС, 53 състав,
в обжалваната част, с която са
отхвърлени предявените по реда на чл.422,ал.1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД положителни
установителни искове с правно основание чл.79,ал.1от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ
срещу ответниците И.М.И. и Е. Г.И. – за разликата над уважения размер от
443,33лв.- до пълния предявен размер от 543,33лв., претендирана като дължима от
ответниците по равно /по 1/2/ като неиздължена цена на топлинна енергия за
периода 01.11.2013г.- 30.04.2016г. за топлоснабден имот: - ап.№ 103, находящ се
в гр.София, кв.Младост, бл.1, ведно със законната лихва от 24.11.2016г.- до
окончателното изплащане. Решението се обжалва и в частта за разноските,,
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
по реда на чл.422,ал.1 , вр. с чл.415,ал.1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу
И.М.И. и Е. Г.И. установителни искове, че И.М.И. и Е. Г.И. дължат /всеки от
тях поотделно по 1/2 / на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.149 от ЗЕ - разликата над сумата от 443,33лв.- до пълния предявен размер от
543,33лв. , представляваща неиздължена
цена на топлинна енергия за периода 01.11.2013г.- 30.04.2016г.,
доставена за топлоснабден имот: - ап.№ 103, находящ се в гр.*****, ведно със
законната лихва от 24.11.2016г.- до окончателното изплащане.
В останалата част, като необжалвано,
първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА И.М.И. и Е. Г.И.
да заплатят на „Т.С.“ ЕАД – сумата от 100,00лв.- допълнително
дължими разноски за заповедното и исковото производство и сумата от 125,00лв.-
разноски за въззивното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/