№ 6944
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110164266 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от мк, гражданин
на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, родена на 10.11.1960 г.,
срещу б, с което е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“
от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ
на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голям закъснение на полети за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснение на полет BGH5570 от летище Лийдс до летище
Бургас, на 01.06.2019 г., с повече от три часа, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.02.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
18.02.2021 г. по ч. гр.д. № 8684/2021 г. по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил
самолетен билет за полет BGH5570 по направление от летище Лийдс до летище Бургас, за
дата 01.06.2019 г. Твърди, че по разписание кацането трябвало да се осъществи в 22:50 часа
местно време на 01.06.2019 г., но самолетът е кацнал в 02:32 часа, на 02.06.2019 г., т.е.
полетът е извършен със закъснение от повече от три часа спрямо планираното разписание.
Твърди, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на
обезщетение в размер на 400 евро съгласно чл. 5, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети във връзка със
задължителната практика на Съда на Европейския съюз, тъй като полетът е бил с разстояние
над 1500 км, а именно 2 480 км. Поддържа, че на 11.08.2020 г., е изпратила покана до
ответника с искане за извънсъдебно уреждане на претенции за изплащане на обезщетението,
но и към момента на подаване на исковата молба то не било заплатено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че Регламент №
261/2004 г. не е приложим, тъй като ответното дружество е чартърна авиокомпания, която
не издава резервации и не комуникира с пътници, поради което не е страна по договор с
ищеца. Поддържа, че процесният полет бил част от мултимодално пътуване, включващо
повече от един вид транспорт, което не се обхваща от приложното поле на Регламента.
Поддържа, че преди процеса не е било надлежно проведено предвиденото в нормата на чл.
1
134 ЗГВ рекламационно производство, евентуално възразява, че не е спазен установеният в
закона двумесечен срок за отговор от страна на превозвача. В условията на евентуалност
релевира възражение за погасяване на процесното вземане по давност съобразно нормата на
чл. 135, ал. 1 ЗГВ. По така изложените доводи моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск касае обезщетение съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, който урежда правото на парично обезщетение на пътниците на
отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на
задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително
определени в договора параметри. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004
г. са регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет,
когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския
съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз. В чл. 7 от Регламента е предвидено право на
обезщетение, като съгласно пар. 1, б. „б“, при прилагането на тази разпоредба пътниците
получават обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети на територията на
Общността с разстояние над 1500 км до 3500 км. Съгласно Решение на Съда на ЕС от 19
ноември 2009 година по съединени дела C/402/07 и C/432/07 пътници на закъснели полети
могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото
на обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от
Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяната загуба на време е равна на или
по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или
повече след предварителното планираното от въздушния превозвач време за пристигане по
разписание.
Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства: наличие на
валидно облигационно правоотношение по силата на договор за въздушен превоз, по който
ответникът се е задължил да изпълни полет № BGH5570, планиран за 01.06.2019 г. по
направление летище Лийдс, Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия,
до летище Бургас, Република България, с превозвач б, че полетът е закъснял с повече от три
часа, както и че разстоянието между дестинациите е над 1500 км. Установяване на горните
предпоставки е в тежест на ищеца.
В тежест на ответното дружество е да докаже, че е изпълнил полета точно, вкл. в
темпорално отношение, т. е. съобразно първоначалното разписание, респ. със закъснение,
по-малко от три часа, респ. че е заплатил претендираното обезщетение или че е налице
обстоятелство, изключващо приложимостта на Регламент (ЕО) № 261/2004г., в частност че
се касае за хипотеза на мутимодално пътуване, включващо повече от един вид транспорт в
рамките на единен договор за превоз, за които обстоятелства не се сочат доказателства.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е
да докаже и спиране и/или прекъсване на давността.
Не е спорно между страните, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени
писмени доказателства, в т. ч. бордна карта на името на ищцата, че б в качеството си на
опериращ въздушен превозвач е изпълнило процесния полет № BGH5570 с направление
Лийдс- Бургас, пътник на който е била мк, както и че се касае за полет в рамките на
Общността и с разстояние между началната и крайната точка, определено по метода на
дъгата на големия кръг, повече от 1500 км, което обстоятелство не е и спорно между
страните. Установява се и, че полетът е изпълнен със закъснение повече от три часа. Този
извод се налага въз основа на приложеното към исковата молба на хартиен носител
електронно писмо от Летище Бургас, съдържащо информация за планираните дата и час на
полета и за действителните дата и час на извършването му, като удостовереното в
посоченото доказателство не се опровергава от останалите данни по делото. Ето защо
доколкото в случая съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест
2
процесуално задължение на ответника е било да докаже пълно и главно точното, вкл. във
времево отношение, изпълнение на задължението си да извърши полета, което не е сторил
въпреки указанията в тази насока, съдържащи се в доклада по делото, следва да се приеме,
че превозвачът е допуснал соченото от ищеца закъснение при изпълнение на процесния
полет.
Неоснователно е и възражението на ищеца, че извършената от него услуга по
въздушен превоз е част от пакет услуги, предоставени от туристическа агенция, поради
което е налице мултимодално пътуване, в който случай не следва да се прилага Регламент
/ЕО/ №261/2004. Според т. 2.2.5 и раздел 6 от Тълкувателните насоки за Регламент /ЕО/
№261/2004, мултимодалните пътувания, включващи използване на няколко вида транспорт
по време на придвижването по маршрута до крайната дестинация, не са обхванати от
регламента. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, въпреки изрично дадените му
указания в тази връзка, не ангажира каквито и да било доказателства, че процесният полет е
част от мултимодално пътуване, а чартърният му характер, сам по себе си, не обуславя
различен извод. Ищецът няма задължение да доказва наличието на договор с туристическа
агенция и неговото съдържание. Отделно от това следва да се посочи, че по отправено
преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент /ЕО/ №261/2004, СЕС се е
произнесъл с решение от 26.03.2020 г. по дело С-215/18, с което е дал задължително
тълкуване, че Регламентът трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът на полет, закъснял с
три часа или повече, има право да предяви иск за обезщетение на основание членове 6 и 7 от
този регламент срещу опериращия въздушен превозвач дори ако между пътника и този
въздушен превозвач няма сключен договор, а полетът е част от пакетно туристическо
пътуване, което попада в обхвата на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990
година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и
пакетните туристически обиколки.
От изложеното се налага извод за наличие на всички предпоставки, които са в
доказателствена тежест на ищеца и които предпоставят основателност на претенцията по чл.
7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер на 400 евро за
закъснял полет със закъснение от над три часа.
При това положение следва да бъде разгледано релевираното от ответника възражение
за погасяване по давност на претенцията на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 135 ЗГВ в
приложимата в случая нейна редакция, обн. в ДВ, бр. 94 от 1972г., правото на иск срещу
превозвача по международни превозни договори се погасява в двегодишен срок, а по
вътрешните – в шестмесечен срок, считано от деня на пристигане на въздухоплавателното
средство в местоназначението, от деня в който въздухоплавателното средство е трябвало да
пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на нормата,
която се намира в Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации, давност“
обуславя извод, че посоченият двугодишен давностен срок е приложим единствено към
случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при
липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите на обезщетения по Регламент №
261/2004 при закъснели полети. Допълнителен аргумент в подкрепа на съждението в този
смисъл е и разпоредбата на чл. 137 ЗГВ, съгласно която давностните срокове по чл. 135 се
спират със започване на рекламационното производство и започват да текат отново от деня
на получаване отговора на превозвача или след изтичане на срока за отговор. Следователно
при липсата на специални норми, които да изключат приложението на чл. 111, б. „б“ ЗЗД,
вземането за обезщетение на ищеца е следвало да бъде предявено в рамките на три години,
считано от 02.06.2019 г., т. е. до 02.06.2022 г. Съгласно правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – в случая на 15.02.2021 г. При това положение давността
следва да се счита прекъсната с подаване на същото, поради което възражението на
ответника за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
По така изложените съображения и при липсата на доказателства, а и на твърдения за
извършено плащане на процесния дълг предявеният иск следва да бъде уважен изцяло,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 15.02.2021
г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
3
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени претендираните и направени от него разноски в исковото и в заповедното
производство, като дължимите такива в настоящото производство са в общ размер на 25
лева – за платена държавна такса.
Претендираните от ищеца разноски в заповедното производство са в общ размер на
385 лева, от които 25 лева – за платена държавна такса и 360 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че б, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Дякон Игнатий“ № 7, ет. 2, дължи на мк, гражданин на Обединеното кралство
на Великобритания и Северна Ирландия, родена на 10.11.1960 г. и със съдебен адрес гр.
София, ул. „Позитано“ № 9, бл. 1, вх. Б, ет. 2, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, параграф
1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. сумата в размер на 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснение на полет BGH5570 от летище Лийдс до летище Бургас, на
01.06.2019 г., с повече от три часа, ведно със законната лихва върху сумата от 15.02.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 18.02.2021 г. по ч. гр.д. № 8684/2021 г. по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА б, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Дякон
Игнатий“ № 7, ет. 2, да заплати на мк, гражданин на Обединеното кралство на
Великобритания и Северна Ирландия, родена на 10.11.1960 г. и със съдебен адрес гр. София,
ул. „Позитано“ № 9, бл. 1, вх. Б, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 25
лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 385 лева – разноски в
заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4