Р Е Ш Е Н И
Е
№ 24
гр. Горна Оряховица, 17.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, Х
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1594 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.124, ал.1, предл.3 ГПК.
Ищцата И.Ц.П. твърди, че е
била собственик на недвижим имот, находящ се в с.***************, за който била
разкрита партида с клиентски номер ****** и абонатен номер ********** при
ответника „Енерго-Про Продажби“ АД. Твърди, че на 12.03.2009 г. продала имота
на Л.Б.и й предала фактическата власт върху него. Признава, че не титулярят на
партидата не бил сменен след прехвърляне на собствеността и към момента на
предявяване на иска титуляр била тя. Твърди, че на 09.05.2019 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД извършили проверка на електромера, отчитащ потреблението в
имота, демонтирали го и го подменили с нов, за което съставили констативен
протокол № 5002088. Ищцата подписала протокола за „присъствал на проверката“,
тъй като живеела в близост и била повикана от служителите, извършващи
проверката. Сочи, че с писмо от ответника с приложена фактура № **********/20.06.2019
г. била уведомена, че по партида с клиентски номер ****** и абонатен номер
**********, чийто титуляр е тя, е начислена сумата 1 411,55 лв. за потребена
електрическа енергия в периода от 02.05.2019 г. до 01.06.2019 г. със срок за
плащане до 25.07.2019 г. Счита, че не дължи заплащането на тази сума, защото не
е собственик на имота и не ползва електрическа енергия в него, както и защото
не знае на какво основание ответникът претендира за заплащането й. Моли за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че не дължи на
ответника сумата от 1 411,55 лв. за потребена електрическа енергия в периода от
02.05.2019 г. до 01.06.2019 г. по партида с клиентски номер ****** и абонатен
номер **********, начислена й за заплащане със фактура № **********/20.06.2019
г. и присъждане на сторените в
производството разноски.
В депозирания отговор на исковата молба, ответникът
оспорва основателността на предявения иск, като признава, че ищцата не е
собственик на имота – обект на потребление, но счита, че тя дължи заплащане на
процесната сума, позовавайки се на неизпълнение на задължението й да уведоми по
надлежния ред, предвиден в чл.17, т.3 от Общите условия, че обектът се използва
от друг. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен с присъждане на сторените разноски. Възразява за прекомерност на
заплатения от ищцата адвокатски хонорар и моли за намаляването му.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а
и от представения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 239, том II, рег.№ 3699/12.03.2009 г., акт
№ 185/2009 г. на Нотариус № 296-НК с район на действие Районен съд – Горна
Оряховица, вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Горна Оряховица с
вх.рег.№ 892/12.03.2009 г., акт № 9, том II, дело № 382/2009 г. се установява, че на 122.03.2009 г. ищцата продала на Л.Б.,
гражданин на Република Израел, недвижимия си имот – жилищна сграда, находяща се
в с.***********, построена върху общински УПИ V-54
в кв.16 по
плана на селото, присъединен към електроразпределителната мрежа с разкрита партида
с клиентски номер ****** и абонатен номер ********** при ответника „Енерго-Про
Продажби“ АД. Страните не спорят още, че титулярят на партидата не бил сменен
след прехвърляне на собствеността.
Показанията на разпитаните
свидетели М. и С. установяват, че през лятото на 2009 г. ищцата се изнесла от
имота и заживяла в друга къща на същата улица. Продаденият имот понастоящем бил
видимо необитаем – пътната врата не била заключена, в къщата нямало мебели,
градината не била поддържана. И двамата свидетели сочат, че не са виждали някой
в къщата, не знаят някой да живее там, не са виждали и не познават новите
собственици.
От констативен протокол №
5002088/09.05.2019 г. е видно, че на посочената дата служител на
„Електроразпределение Север“ АД извършил подмяна на монтирания за отчет на
потреблението електромер с фабр.№ 7275478, като снел показанията му по нощна
тарифа (2622 кВТч) и по дневна тарифа
(5123 кВТч) и монтирал нов с фабр.№
1127031700259389 с показания по нощна тарифа: 3291 кВТч; по дневна тарифа: 3432 кВТч и по
върхова тарифа: 2357 кВТч. Протоколът бил подписан от служителя, извършил
подмяната и от ищцата, без да е отбелязано качеството, в което е присъствала –
клиент, представител на клиента или свидетел.
На 20.06.2019 г. ищецът издал фактура № **********, с която начислил за заплащане от ищцата сумата от
1 411,55 лв. – цена на консумирана в периода 02.05.2019 г. – 01.06.2019 г.
електрическа енергия. Консумацията и цената й били разделени на два подпериода,
тъй като били отчитани с два електромера. За първия подпериод – от 02.05.2019
г. до 09.05.2019 г., отчитан с електромер с фабр.№ 7275478, била остойностена
цена на дневна електроенергия от 4790 кВТч (разлика между старо
показание 333 кВТч и ново показание от 5123 кВТч) и нощна електроенергия от
2502 кВТч (разлика между старо показание 120 кВТч и ново показание от 2622
кВТч). За втория подпериод – от 10.05.2019 г. до 01.06.2019 г., отчитан с електромер с фабр.№
1127031700259389, не била остойностена цена на консумирана електрическа
енергия.
Ищцата подала жалба срещу
дължимостта на сумата до ответника и на 07.08.2019 г., в отговор, ответникът я
уведомил, че количеството електрическа енергия по фактурата е начислено до
реално отчетените показания при демонтажа на стария електромер, тъй като поради
липса на достъп до електромера редовен отчет не е извършван. На 22.08.2019 г.
ответникът изпратил на ищцата покана за доброволно изпълнение на задължението
по фактурата, ведно с начислената лихва за забава. Във връзка с искане за
прекратяване на договорните отношения по доставяне на електрическа енергия в
процесния обект, на 10.09.2019 г. ответникът уведомил ищцата, че заявената
услуга ще бъде изпълнена след заплащане на дължимите по фактурата суми.
Представените от ответника, изходящи от него документи
извлечение фактури и плащания към 16.10.2019 г. и справка за потреблението на клиентски
номер към 16.10.2019 г., установяват, че за периода от 03.01.2017 г. до
03.09.2019 г., друга консумация на електрическа енергия, освен по процесната
фактура, не е отчитана. Съдът изгради този фактически извод въз основа на
посочените изходящи от ответника частни свидетелски документи, съдържащи
признание за неизгодния за него факт на липса на доставка на електрическа
енергия, което преценено по реда на чл.175 ГПК като подкрепено от показанията
на разпитаните свидетели, придава на документите материална доказателствена
сила в тази част.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, предл.3 ГПК за установяване,
че парично вземане не съществува. Доколкото основанието на този иск е отричане
на вземането на ответника – доставчик на електрическа енергия, то в негова
тежест е установяването на съществуването и размера му с оглед наведените
твърдения – в случая потребление на количеството електрическа енергия, чиято
цена се претендира, за периода от 02.05.2019 г. до 01.06.2019 г. по партидата,
разкрита за процесния обект при неизпълнение на задължението на ищцата да
уведоми ответника за обстоятелството, че обектът се ползва от друго лице.
Между страните не е спорно,
че обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа и че по повод
доставката на електрическа енергия в него съществува правоотношение по договор
за продажба на електрическа енергия, по което основно задължение на потребителят
– клиент е да заплаща стойността на доставената му електрическа енергия.
Основният спорен между страните въпрос дали предходният собственик на имота е
длъжник по вземането на ответника за периода след прехвърляне на собствеността.
ЗЕ регламентира и правоотношението
за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от
договор, при държавно регулирани цени и публично известни общи условия
(приложимите към процесния период и към момента Общите условия, одобрени с
Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, след отмяната на Решение №
ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР за одобряване на Общите условия от 2014 г. с
Решение № 798/20.01.2017 г. по адм.д. № 3068/2016 г. по описа на ВАС, влязло в
сила на 20.01.2017 г.). Съгласно чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ, страни по
правоотношението за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на
ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, за
което няма твърдения или данни по делото, са продавачът – крайният снабдител
(субектът по чл.94а ЗЕ) и купувачът – крайният битов или небитов клиент (лицето,
което купува електрическа енергия за битови или небитови нужди съгласно §1, т.2а
и т.33а от ДР на ЗЕ), който е и длъжник по вземането за цената на доставената
електрическа енергия. Така законът, а и приложимите Общи условия (чл.4, ал.1),
свързват качеството длъжник с качеството собственик на електроснабдения имот
или негов ползвател – носител на ограниченото вещно право на ползване или
ползвател на облигационно основание, но ако е сключил договор за продажба на
електрическа енергия за същия имот. Последното е относимо само за тези различни
от собственика лица (приетото в Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по
тълк.д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС), а по отношение на промяната в собствеността
се касае за законово заместване на страната в правоотношението (така Решение №
205/28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г. на III Г.О. на ВКС). Така когато
правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, предходният
собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови
нужди, не дължи цената на доставената електрическа енергия за периода, който
следва изгубването на собствеността.
В случая не се спори, че
ищцата е прехвърлила правото на собственост върху имота през 2009 г. и по
изложените по-горе съображения, тя не дължи цената на доставената след това
електрическа енергия, в т.ч. и за процесния период от 02.05.2019 г. до
01.06.2019 г. Действително, съгласно чл.17, ал.3 от Общите условия, тя дължи
уведомяване за промяната в собствеността, но доколкото се касае именно за
заместване на страна в правоотношението по силата на закона, неизпълнението на
това задължение не влече претендираната от ответника последица длъжникът по
вземането да остане непроменен. Ответникът неоснователно се позовава на липса
на уведомление за промяна в ползването на имота – такова е изискуемо в
неприложимата към настоящия случай хипотеза на предоставяне на ползването на
имота на лице, различно от собственика.
Посоченото до тук води на
извод, че ищцата не е длъжник по вземането за цена на потребената в периода от 02.05.2019
г. до 01.06.2019 г. електрическа енергия и предявеният срещу нея иск се явява
неоснователен на това основание. За пълнота следва да бъде посочено, че дори и
тя да беше пасивно материалноправно легитимирана по това вземане, установеното
от фактическа страна не обуславя доказателствен извод, че количеството
електрическа енергия, чиято цена ответникът счита за дължима, е потребено в
обекта в процесния период. Електрическата енергия е изчислена като разлика в
старите (към 02.05.2019 г.) и новите (към 09.05.2019 г.) показания. Доказателствената
съвкупност не дава основание за извод, че първите показания са отчетени по
противопоставим на ищцата начин, макар това да е така за вторите показания (в подписания
от ищцата протокол). Тъй като потреблението през периода е функция и от двете
величини, то следва да бъдат установени кумулативно показанията за отчет и към
двата момента. Без значение е посоченото в писмото – отговор от ответника до
ищцата, че не е предоставян достъп до електромера и по тази причина е отчетен с
демонтажа. Това е така, защото на първо място, не е ясен началният период на
това отчитане (моментът, към който са отчетени старите показания) и на следващо
– защото начисляване на количеството потребена електрическа енергия за период,
предходен спрямо този на редовния отчет, е допустимо само в някоя от хипотезите
на Правила за измерване на количеството електрическа енергия (арг. от чл.83,
ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 ЗЕ), което нито се твърди, нито се установява.
В обобщение на изложеното, в
периода от 02.05.2019 г. до 01.06.2019 г. ищцата не е бил страна по
правоотношението за продажба на електрическа енергия в процесния обект и не се
установи в същия период в обекта да е доставено това количеството електрическа
енергия, чиято цена ответникът счита за дължима, поради което липсва основание
той да начисли и претендира от ищцата заплащане на сумата от 1 411,55 лв. С
оглед посоченото, искът за установяване на нейната недължимост се явява основателен
и следва да бъде уважен.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и по
аргумент от чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право да й се присъдят направените
разноски. Тя е направила такова искане и е представила доказателства да е
сторила разноски в производството в общ размер 386,46 лв. (56,46 лв. за
държавна такса и 330 лв. за адвокатско възнаграждение), поради което тази сума
следва да му бъде заплатена от ответника. Неоснователно ответникът възразява за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, доколкото той е в размер едва с 1,20
лв. над минималния, установен в чл.7, ал.2, т.2 Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.*************, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет П.С.С., Я.М.Д.и
Г.К.заедно, че И.Ц.П., ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** не дължи сумата от 1 411,55
/хиляда четиристотин и единадесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща стойността на потребена електрическа енергия в
периода от 02.05.2019 г. до 01.06.2019 г. по партида с клиентски номер ****** и
абонатен номер **********, за която е издадена фактура № **********/20.06.2019
г.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.*************, представлявано
от всеки двама от членовете на Управителния съвет П.С.С., Я.М.Д.и Г.К.заедно да заплати на И.Ц.П., ЕГН **********,***
и настоящ адрес *** сумата от 386,46 лв. /триста осемдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща направени
разноски в първоинстанционното производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: