№ 103
гр. Пловдив, 20.12**021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Мария П. Петрова
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20215000500519 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260194 от 02.07.2021г., постановено по гр.дело
№324/2020г. по описа на Окръжен съд-Х., е унищожен, на основание чл.31 от
ЗЗД, по иск на Д. М. К. против С. М. П. от Х., договор за дарение на
недвижим имот с идентификатор №************* по кадастралната карта на
гр.Х., одобрена със заповед №РД-18-63/2006г. на ИД на АК-С., с
административен адрес: гр.Х., п.к. ****, ж.р. „К.“, ул.“Ф.“№**, с площ от
1099кв.м., трайно предназначение „урбанизирана територия“, начин на
трайно ползване „ниско застрояване до 10м.“, номер по предходен план ****,
при граници: №************, №************, №************,
№************ и №************, ведно с построените в имота: Сграда с
идентификатор №*************** с площ от 59кв.м., с предназначение
Еднофамилна жилищна сграда, брой етажи 2, Сграда с идентификатор
№*************** с площ от 36кв.м., брой етажи 1, с предназначение
1
складова база-склад и Сграда с идентификатор №*************** с площ от
81кв.м., брой етажи 1, с предназначение складова база-склад, обективиран в
нотариален акт №**/2019г., том**, дело №***/2019г. на Нотариус №*** В.С.,
от 23.08.2019г., поради факта, че към 23.08.2019г. – момента на извършване
на дарението, Р.Р. К.а не е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, до размера от 1/2ид.част, и С. М.
П. е осъдена да заплати на Д. М. К. разноски по делото в размер на 2680лв.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят С.
М. П., която чрез пълномощника си адв.М.Г. го обжалва с доводи за
недопустимост като постановено по недопустим иск, предявен от лице без
правен интерес, а в случай, че такъв се приеме за наличен, той да е до размер
на наследствените от починалата в хода на производството Р. К.а права от
1/4ид.част, и претендира за цялостното обезсилване на решението или
частично за разликата над 1/4ид.част до 1/2ид.част и прекратяване на
производството по делото. Изложени са доводи и за неправилност на
решението като постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка с преценката на събраните и допускането
на поисканите доказателства относно приемането на изслушаната комплексна
психиатрична и психологична експертиза и отказа за назначаване на повторна
експертиза, както и като необосновано и незаконосъобразно относно
преценката на доказателствата в тяхната съвкупност и формираните
фактически и правни изводи, и се претендира за отмяната му и отхвърляне на
иска. Заявено е искане за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Д. М. К. е депозирал писмен отговор на въззивната
жалба със съображения за нейната неоснователност, според които искът е
допустим като предявен от активно легитимирано лице при наличие на
предпоставките по чл.31,ал.2 от ЗЗД и в рамките на притежаваната от Р. К.а
към 23.08.2019г. 1/2ид.част от прехвърления имот. Поддържа се и
обжалваното решение да е обосновано и законосъобразно, тъй като
преценката на съда е формирана въз основа на приетата комплексна
експертиза, но заключението е базирано на всички събрани по делото
доказателства и данни. Претендира се жалбата да бъде оставена без уважение
и да се присъдят направените във въззивното производство разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
2
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от Д. М. К. против С.
М. П. иск с правно основание чл.31 от ЗЗД за унищожаване на сключения на
23.08.2019г. договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в
нотариален акт №**/2019г., том**, дело №***/2019г. на Нотариус №*** В.С.,
с който М.Р. К. и Р.Р. К.а са подарили на С. М. П. притежавания от тях в
режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот – поземлен имот
с идентификатор №*************, ведно с построените в него двуетажна
еднофамилна жилищна сграда и две складови сгради, с административен
адрес: гр.Х., ул.“Ф.“№**, надлежно индивидуализирани по КККР на гр.Х., до
размер на притежавана от прехвърлителката Р. К.а 1/2ид.част от имота,
поради това, че към датата на сключване на договора тя не е могла да разбира
свойството и значението на извършеното от нея и да ръководи постъпките си
вследствие диагностицирането й още през 2016г. със заболяване „органично
налудно /шизофреноподобно/ разстройство“.
Първоначално иска е бил предявен и срещу прехвърлителката Р.Р. К.а,
която е починала като вдовица в хода на производството на 16.04.2020г. и за
наследници е оставила децата си – ищеца Д.К. и ответника С.П..
С депозирания след смъртта на Р. К.а отговор на исковата молба
ответникът С.П. е възразила по допустимостта на иска.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел иска за
допустим като предявен от наследник на прехвърлителите против
приобретателя на имота, в чийто патримониум, съгласно чл.34 от ЗЗД, ще
настъпи връщането на дадената престация по претендирания за унищожаване
договор при уважаване на иска, поради което ищецът да разполага с правен
интерес, с оглед имуществения характер на предявеното за защита право,
което се свежда до 1/2ид.част, както е заявено с исковата молба.
Настоящата инстанция, предвид изричните възражения на ответника,
поддържани и с подадената въззивна жалба, и с оглед служебните си
правомощия по чл.269 от ГПК да се произнесе по допустимостта на
обжалваното решение, намира следното относно нея: Процесуално
легитимирано да претендира за унищожаване на договора в хипотезата на
чл.31 от ЗЗД като сключен от дееспособно лице, което при сключването му не
3
е могло да разбира или да ръководи действията си, е именно лицето, чиято
воля е била опорочена, но не и трети за сделката лица, насрещната страна по
нея или другите участници в същата на страната на лицето, тъй като никой не
може да предявява чужди материални права от свое име, освен в изрично
предвидените от закона случаи на процесуална субституция по чл.26,ал.2 от
ГПК, какъвто посоченият не е, с оглед и на разпоредбата на чл.32,ал.1 от ЗЗД,
според която унищожение може да иска само страната, в чийто интерес
законът допуска унищожаемостта, а интересът произтича от имуществения
характер на това право, защото успешното му реализиране има за последица
предвидената в чл.34 от ЗЗД за връщане на даденото по унищожения договор
в патримониума на прехвърлителя, респективно на неговите наследници. С
оглед на това правно положение, към датата на подаване на исковата молба
ищецът Д.К. не е бил процесуално легитимиран да предяви иска за
унищожаване на договора от 23.08.2019г. поради релевирания порок на
волята на неговата майка и прехвърлител Р. К.а нито в лично качество като
трето за този договор лице, нито като наследник на починалия му на
17.12.2019г. баща М. К., който също е прехвърлител наред със съпругата си Р.
К.а. Процесуалната легитимация е условие за съществуването на правото на
иск в полза на предявилото го лице и предпоставка за неговата допустимост,
за която съдът следи служебно не само към датата на подаване на исковата
молба, но във всеки момент от развитието на производството до приключване
на устните състезания. В този смисъл, независимо, че при предявяване на
иска такава не е била налице, последващото й възникване в хода на
производството следва да бъде зачетено и то заздравява нейната предходна
липса. Неоснователни при това положение са доводите на жалбоподателя П.
за цялостна недопустимост на иска, тъй като с настъпилата в хода на
първоинстанционното производство смърт на Р. К.а ищецът придобива
качеството на неин наследник, в каквото е легитимиран да предяви иска
поради наследимия характер на правото на унищожаване на сключения от нея
договор. Това право, обаче, както резонно изтъква жалбоподателят, е в обема
на наследствения дял на ищеца от наследството само на неговата майка Р. К.а,
а не и от двамата му родители, както неправилно е приел окръжният съд. Това
е така, тъй като договорът се атакува само досежно нейната воля при
сключването му, но не и по отношение тази на другия прехвърлител и негов
баща, който от своя страна не е разполагал с правото да иска унищожаване на
4
договора поради пороци на волята на съпругата му, за да се приеме, че такова
е преминало по наследство у ищеца. При това положение и доколкото
безспорно имотът е бил собствен на прехвърлителите в режим на съпружеска
имуществена общност, след прекратяването на която дяловете им са равни,
ищецът като наследник на Р. К.а разполага с правото да иска унищожаване на
договора до размер на наследствената си 1/2 от прехвърлената от нея
1/2ид.част от имота или 1/4ид.част от целия, до който е процесуално
легитимиран да предяви иска. За разликата над 1/4ид.част до претендираната
1/2ид.част той не разполага с право на иск, поради което за нея предявеният
се явява недопустим, съответно недопустимо е и постановеното по този иск и
обжалвано решение, което в тази му част следва на основание
чл.270,ал.3,изр.1 от ГПК да се обезсили и производството бъде прекратено,
както и в частта относно присъдените в тежест на ответника разноски в
размер над 1340лв. до 2680лв.
Пет дни преди датата на подаване на настоящата искова молба на
20.01.2020г. ищецът е предявил на 15.01.2020г. иск по чл.5 от ЗЛС за
поставяне на неговата майка Р. К.а под запрещение, по който е образувано
приложеното гр.дело №92/2020г. по описа на Окръжен съд-Х..
Производството по това дело е прекратено с влязло в сила протоколно
определение от 01.06.2020г. поради смъртта на претендираната за
запретяване. С това е изпълнено изискването на чл.31,ал.2 от ЗЗД да е било
поискано приживе поставянето под запрещение на лицето, сключеният от
което договор се оспорва като унищожаем след смъртта му.
По същество от страна на ищеца в подкрепа на твърденията му в
исковата молба относно здравословното състояние на неговата майка е
представен амбулаторен лист №001299 от 10.08.2016г., удостоверяващ
извършен от специалист-психиатър д-р П. преглед на Р. К.а, при който въз
основа на снета анамнеза от близо месец тя да е със значително влошаване на
състоянието – говори несвързано, с налудности за отношение, въздействие,
излизала, губела се, налагало се да я търсят, с прояви на агресия, и на база
установено при прегледа обективно състояние – напрегната, разкъсан и
паралогичен мисловен процес, с халюцинаторно параноидни изживявания и
интелектуално снизена, й е поставена диагноза „Органично налудно
/шизофреноподобно/ разстройство“, като терапия не е изписана. С отговора на
5
исковата молба ответникът е оспорила амбулаторния лист относно вписаната
диагноза. Във връзка с това оспорване като свидетел е разпитана издателят на
документа д-р В. П.. Свидетелят не си спомня конкретните събития около
прегледа на Р. К.а. Твърди диагнозата да е поставена на база споделената
симптоматика. Сочи, че при тази диагноза може да се назначи терапия, а
може и да се изчака по какъв начин ще се развие състоянието, да се проследи
във времето, с оглед придружаващи заболявания и прием на други
медикаменти, за да не се влезе в конфликт с лекарствата, като проследяването
е чрез консултация по направление от личния лекар. Заявява в амбулаторния
лист да е отразила моментното състояние на пациента тогава, от което не
може да се направи извод дали се касае за трайно състояние, тъй като
симптомите понякога стихват, отминават, повтарят се, а тя няма данни как се
е развил конкретният случай. В тази връзка по делото не е приложена
медицинска документация за последващи прегледи и консултации, които да
потвърждават поставената диагноза. От Дом за стари хора „Г.“ са изискани
всички медицински документи, представени при настаняването на Р. К.а и
нейния съпруг, съгласно представения Договор от 29.05.2019г. за
предоставяне на социални услуги. В отговор по делото е изпратена и приета
Етапна епикриза от 16.05.2019г. на „Д-р Ж.Х. АИППМП“ЕООД-Х., в която
като водеща диагноза е отразена „Хипертонично сърце със /застойна/
сърдечна недостатъчност“, а като придружаващи заболявания „застойна
сърдечна недостатъчност“ и „последици от други и неуточнени
мозъчносъдови болести“, а, според съдържащата се анамнеза, пациентката е с
леко изразени дементни прояви, които не затрудняват самообслужването,
каквато леко изразена деменция е отразена и в обективното състояние. В
производството по поставяне под запрещение по приложеното дело е било
изготвено заключение от назначена съдебно-психиатрична експертиза, след
осъществен на 10.03.2020г. личен преглед на К.а, намерена неподвижна в
рамките на леглото, според което тя е психомоторно видимо спокойна,
налице е затруднен словесен контакт, не схваща смисъла на зададените й
въпроси, на повечето от които не отговаря, дезориентирана е за време и
място, не разпознава сина си /твърди, че е съпруга й/, емоционално вяла,
хипобулична, интелектуално-мнестично снизена с тежки паметови
нарушения на ниво глобарна деменция. Поставената диагноза е „смесена
корова и подкорова съдова деменция от глобарен тип“, като състоянието на
6
освидетелстваната в момента е в изходен стадий и не подлежи на лечение, а е
трайно и необратимо във времето. Макар и това заключение да не е прието по
приложеното дело, като изготвено от специалист след извършен преглед то
съставлява медицински документ, удостоверяващ здравословното състояние
на лицето. Неоснователни в тази връзка са доводите на жалбоподателя,
заявени и в хода на устните състезания, за липса на каквато и да било
медицинска документация, сочеща на здравословни проблеми на
прехвърлителката до нейната смърт, свързани с възможността й да разбира
свойството и значението на извършеното. В първоинстанционното
производство са разпитани две групи свидетели на страните. Според
показанията на ищцовите свидетели Б.П.-съседка и О.П.-брат на съпругата
му, разпитани в съдебно заседание на 22.02.2021г., от преди две-три години,
включително към 2019г., Р. говорела и се държала неадекватно – не
разпознавала съседите и близките си, пощела памперс в контейнера за да си
храни кокошките, вадела неща от контейнера за смет и ги разнасяла, губела
се. Свидетелите твърдят, че ищецът от около 10 години живеел в А. със
семейството си, а за Р. се грижел съпругът й М. до 2019г., когато се разболял,
бил парализиран и на памперси, поради което, връщайки се за три месеца в
Б., за тях се грижел синът им Д., който преди да замине отново ги настанил в
частен хоспис в Г., но след 15 дни дъщеря им ги върнала отново в къщата им,
оставяйки ги да живеят сами и отбивайки се за малко. Според показанията на
ангажираните от ответника свидетели М.М.-семейна приятелка на родителите
на страните, А.А.-семеен приятел на П. и Г.П.-неин съпруг, през 2018г. и
2019г., когато били последните контакти на първите двама свидетели с Р. и
М., те не забелязали нищо нередно в нея, била спокойна, държала се
нормално, направила им кафе, говорили си, като двамата се грижели сами
един за друг и за домакинството до 2019г., до когато живеели на вилата, а
през месец март същата година М. получил инсулт, бил приет на болнично
лечение и след изписването му бил постоянно с памперси и трудно подвижен,
като двамата заживели в къщата на ищеца, която му били прехвърлили още
през 1997г. срещу издръжка и гледане, и той се грижел за тях до края на
м.май.2019г., когато ги настанил в старчески дом и се върнал в А.. Там те
престояли две седмици и по тяхно настояване дъщеря им ги прибрала в
къщата, като наела човек, който да сменя памперсите на баща й и постоянно
се отбивала и им готвела. Те от години споделяли намеренията си къщата да е
7
за сина им, а вилата за дъщерята, поради което синът и семейството му
изобщо не ходели на вилата. Предвид противоречивите показания на двете
групи свидетели относно поведението и състоянието на Р. К.а, настоящата
инстанция кредитира показанията на ищцовите свидетели, отчитайки
възможната заинтересованост на св.П. по смисъла на чл.172 от ГПК като
родственик по сватовство на ищеца. Показанията му се подкрепят от тези на
другия свидетел Б.П., която не е заинтересована от изхода по делото и като
съседка е с непосредствени продължителни и трайни впечатления. Те не се
опровергават от показанията на ангажираните от ответника свидетели, тъй
като М. и А. третират еднократни и краткотрайни по повод гостуване срещи с
Р. и съпруга й за релевантния период, при каквито не биха могли да имат
обективни и всестранни възприятия за цялостното й поведение, а показанията
на св.Г.П. изхождат от заинтересовано лице като съпруг на ответника. Освен
това, показанията на ищцовите свидетели кореспондират на писмените
доказателства – медицинска документация, досежно отразената в нея
симптоматика, свързана и с поведенческите прояви на Р. К.а. Прието е
заключение от 02.04.2021г. на послесмъртна комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза. Настоящата инстанция приема
заключението за обосновано, противно на възраженията на жалбоподателя. То
е изготвено въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
данни и кореспондиращите им показания на ищцовите свидетели относно
обективираното в тях поведение на К.а, съставляващо проява на болестни
симптоми. Заключението е било оспорено при изслушването му и е поискано
от ответника възлагане на повторно заключение, каквото е отказано от
първоинстанционния съд, като искането е подновено с въззивната жалба в
хипотезата на чл.266,ал.3 от ГПК, но в проведеното на 24.11.2021г. открито
съдебно заседание е оттеглено, поради което и от тази гледна точка не е
налице основание приетото заключение да не бъде възприето. Според същото
и обясненията на експертът-психиатър в съдебно заседание на 31.05.2021г.,
при извършения през 2016г. психиатричен преглед на освидетелстваната, на
базата на съобщената анамнеза и симптоматиката при прегледа, е установено
категорично наличието на психоорганичен синдром с водеща тогава
халюцинаторно-параноидна симптоматика. Приетото наличие на „органично
налудно разстройство“ съставлява органично заболяване, при което към този
момент не се е касаело за шизофренен пристъп, а за състояние на базата на
8
органично заболяване на мозъка, като не може да се каже дали то е
вследствие атрофия, характерна за болестта „Алцхаймер“, или увреждане на
кръвоносните съдове. Тази симптоматика е проява на органична, а не на
функционална, увреда на мозъка, водеща до деменция, а не до психично
заболяване, каквото неправилно въз основа на нея е било диагностицирано
при този първоначален преглед. Наличието именно на дементен процес е
обективизирано в следващия издаден по време документ – етапната епикриза
от 2019г., като описаните симптоми при извършения месец преди смъртта на
К.а от вещото лице д-р М. по допуснатата по приложеното дело съдебно-
психиатрична експертиза преглед потвърждават прогресираща смесена
деменция. Доколкото, според експертите, „деменцията“ е прогресиращо в
посока влошаване заболяване, свързано с трайна и необратима органична
увреда на мозъка, и поради това нелечимо, чийто ход може да бъде само
забавен с подходящо лечение, но не и предотвратен, като то започва да се
развива постепенно, а не внезапно, и води до пълно опустошаване на
психичните процеси, специфично за казуса се поставя въпроса относно
характера и степента на засегнатост на прехвърлителката от заболяването към
датата на сключване на атакувания договор, тъй като за релевираното
основание за неговата унищожаемост е без значение продължителността на
състоянието, а е от значение дали то е позволявало на сключилия сделката
към този момент да действа съзнателно и разумно, за да може свободно да
формира и изрази волята си. Касае се за правен извод от компетентността на
съда, поради което формираният от експертизата в тази насока не е
обвързващ. Според същата, когнитивният дефицит – затруднена
концентрация, забавено мислене, снижение на аналитичните функции и
прочие, е основна характеристика на деменцията, и, независимо от
различното съчетание на симптомите при различните пациенти, при всички
най-рано настъпва влошаването на паметовите функции и концентрацията на
вниманието, като пациентите стават пасивни, лесно внушаеми с неспособност
за възприемане и анализиране на събитията и невъзможност да възприемат
нови знания. Дори в началния етап, в който е възможно дементните прояви да
останат незабелязани за околните, тъй като практикуваните и закрепени
стереотипи в ежедневното поведение се запазват по-дълго време, е
значително намален капацитетът за запомняне, анализиране и осмисляне, за
предвиждане на обстоятелства и събития и е характерна силната податливост
9
на въздействие, особено от лица, от които се чувстват зависими. С оглед на
това и съобразявайки обстоятелствата, че проявите на заболяването при Р. К.а
са медицински документирани за първи път три години преди датата на
сделката, през който продължителен период от време няма данни тя да е
провеждала лечение, което да забави процеса на влошаване, а само половин
година след сделката е констатирано, че при нея вече са налице тежки
паметови нарушения на ниво глобарна деменция и състоянието й е в изходен
стадий и не подлежи на лечение, както и установеното от свидетелите и на
двете страни влошаване на здравословното състояние на съпруга й, на когото
единствено е разчитала в ежедневието, настъпило няколко месеца преди
сделката и наложило болничното му лечение, последвалото го настаняване на
двамата в дом за стари хора и невъзможността след извеждането им от дома
да разчитат за жизнено необходимите им грижи на техния син, който трайно
се е установил със семейството си в А., а да са останали зависими от
подкрепата единствено на дъщеря им, настоящата инстанция намира, че
заболяването на прехвърлителката и получените вследствие на него
увреждания са засегнали интелектуалните й и волеви способности до степен
на невъзможност да разбира и ръководи действията си при сключване на
процесната сделка. Обсъденото обосновава извода за основателност на
предявения иск за унищожаемост на сключения от Р. К.а договор до размер
на наследствената за ищеца 1/4ид.част от прехвърления имот, до който
правилно е уважен с обжалваното първоинстанционно решение, което в тази
му част следва да се потвърди.
Във връзка с претенциите и на двете страни за присъждане на разноски
за инстанциите, на жалбоподателя-ответник следва да се присъдят такива в
размер на 482,50лв. за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство и в размер на 543,94лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, съобразно прекратената част, а
на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 500лв. за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, съобразно уважената
част от иска.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №260194 от 02.07.2021г., постановено по гр.дело
№324/2020г. по описа на Окръжен съд-Х., В ЧАСТТА, с която е унищожен, на
основание чл.31 от ЗЗД, по иск на Д. М. К. против С. М. П. от Х., договор за
дарение на недвижим имот с идентификатор №************* по
кадастралната карта на гр.Х., одобрена със заповед №РД-18-63/2006г. на ИД
на АК-С., с административен адрес: гр.Х., п.к. ****, ж.р. „К.“, ул.“Ф.“№**, с
площ от 1099кв.м., трайно предназначение „урбанизирана територия“, начин
на трайно ползване „ниско застрояване до 10м.“, номер по предходен план
****, при граници: №************, №************, №************,
№************ и №************, ведно с построените в имота: Сграда с
идентификатор №*************** с площ от 59кв.м., с предназначение
Еднофамилна жилищна сграда, брой етажи 2, Сграда с идентификатор
№*************** с площ от 36кв.м., брой етажи 1, с предназначение
складова база-склад и Сграда с идентификатор №*************** с площ от
81кв.м., брой етажи 1, с предназначение складова база-склад, обективиран в
нотариален акт №**/2019г., том**, дело №***/2019г. на Нотариус №*** В.С.,
от 23.08.2019г., поради факта, че към 23.08.2019г. – момента на извършване
на дарението, Р.Р. К.а не е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, за размера над 1/4ид.част до
предявения от 1/2ид.част, И В ЧАСТТА, с която С. М. П. с ЕГН:**********
от гр.Х. е осъдена да заплати на Д. М. К. с ЕГН:********** разноски в размер
над 1340лв. до присъдения от 2680лв., И ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260194 от 02.07.2021г., постановено по
гр.дело №324/2020г. по описа на Окръжен съд-Х., В ЧАСТТА, с която е
унищожен, на основание чл.31 от ЗЗД, по иск на Д. М. К. против С. М. П. от
Х., договор за дарение на недвижим имот с идентификатор №*************
по кадастралната карта на гр.Х., одобрена със заповед №РД-18-63/2006г. на
ИД на АК-С., с административен адрес: гр.Х., п.к. ****, ж.р. „К.“,
ул.“Ф.“№**, с площ от 1099кв.м., трайно предназначение „урбанизирана
територия“, начин на трайно ползване „ниско застрояване до 10м.“, номер по
предходен план ****, при граници: №************, №************,
№************, №************ и №************, ведно с построените в
имота: Сграда с идентификатор №*************** с площ от 59кв.м., с
11
предназначение Еднофамилна жилищна сграда, брой етажи 2, Сграда с
идентификатор №*************** с площ от 36кв.м., брой етажи 1, с
предназначение складова база-склад и Сграда с идентификатор
№*************** с площ от 81кв.м., брой етажи 1, с предназначение
складова база-склад, обективиран в нотариален акт №**/2019г., том**, рег.
№10719, дело №***/2019г. на Нотариус №*** В.С., от 23.08.2019г., поради
факта, че към 23.08.2019г. – момента на извършване на дарението, Р.Р. К.а не
е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, до размер на 1/4ид.част, И В ЧАСТТА, с която С. М. П. с
ЕГН:********** от гр.Х. е осъдена да заплати на Д. М. К. с ЕГН:**********
разноски до размер на 1340лв.
ОСЪЖДА Д. М. К. с ЕГН:**********, от гр.Х., ул.“Г.п.“№*, да заплати
на С. М. П. с ЕГН:**********, от гр.Х., ул.“С.“№*, сумата от 482,50лв.
/четиристотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща
разноски по съразмерност за първоинстанционното производство, и сумата от
543,94лв. /петстотин четиридесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща разноски по съразмерност за въззивното производство.
ОСЪЖДА С. М. П. с ЕГН:**********, от гр.Х., ул.“С.“№*, да заплати на
Д. М. К. с ЕГН:**********, от гр.Х., ул.“Г.п.“№*, сумата от 500лв. /петстотин
лева/, представляваща разноски по съразмерност за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12