Решение по дело №550/2020 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 34
Дата: 30 март 2022 г.
Съдия: Мариана Митева Маркова
Дело: 20201890200550
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Сливница, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20201890200550 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Р. ИВ. Д., с ЕГН ********** от с. О., област ............., чрез адв. Т. от
САК обжалва наказателно постановление № 42 – 0001009 от 02.07.2020 г. на
Директора на РД „АА” – София, с което на жалбоподателя за нарушение на
разпоредбата чл. 36, § 1, т.(iii), от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и на
основание чл.93в, ал.17, т.4 ЗАвПр и чл. 53 ЗАНН е наложена глоба в размер
на 1 500 лева. В жалбата са изложени доводи за несъответствие на отразената
в АУАН и НП фактическа обстановка с действителната, довело до
неправилност и незаконосъобразност на последното с искане да бъде
отменено.
Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Депозирани са
писмени бележки от адв. Т. от САК, в които е изразено становище, че
поддържа жалбата. Изложени са твърдения, че в момента на проверката
жалбоподателят е представил на контролните органи изисканите от него
удостоверения е тахографски листа за процесния период, поради което счита,
че не е извършил вмененото му адвинистративно нарушение. Изтъква, че в
АУАН и НП не е посочено в какво се изразява твърдяното нарушение, че
1
АНО не е ангажирал доказателства за настъпил вредоносен резултат, както и
за наличието на причинно – следствена връзка между нарушението и някакви
вредоносни последици. Поддържа се, че НП не съдържа всички изискуеми от
чл.57 ЗАНН реквизити, тъй като в него само е цитиран буквално нарушения
текст, без същия да е изпълнен с конкретно съдържание и единствено е
дадена правна квалификация. На следващо място жалбоподателят заявява, че
не са изложени мотиви защо е наложена санкция именно в посочения размер.
Посочва, че случаят може да се определи като маловажен. При тези
съображения моли обжалваното НП да бъде отменено и в условията на
евентуалност да бъде намален размера на наложената глоба.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
На 21.06.2020 година свидетелите Г. Л. Н. и АНДР. Г. Г. – инспектори в
ОО „АА“ - София изпълнявали служебните си задължения, като извършвали
контрол по спазване изискванията за превоз на товари на територията на
Република България. Около 16.30 часа в района на ГКПП – Калотина за
влизане в страната спрели за проверка движещ се в посока гр. Драгоман
товарен автомобил (автовоз) марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. №
............. с прикачено ремарке марка „Кесборер“ с рег. № ............. управляван
от жалбоподателя Р.Д.. В хода на проверката въз основа на представените
документи, проверяващите установили, че водачът извършва международен
превоз на товари от Р Италия до Р България. В хода на проверката водачът не
е представил на проверяващите тахографските листа за предходните 28 дни,
удостоверение за дейности по образец за същия период или ръчни записи от
дигитална карта за пътуванията си за предходните 28 дни. Управляваният от
жалбоподателят товарен автомобил бил собственост на „ХЕЛИОС – 901“
ООД, като същият бил оборудван с дигитален тахограф.
За така констатираното нарушение, на датата на проверката -
21.06.2020 година, на място, св. Г.Н. съставил против Р. ИВ. Д. в
присъствието на свидетеля – А.Г. (свидетел по констатиране на нарушението
и по съставянето на акта) АУАН серия А-2019 № 276478/21.06.2020 г., в
който актосъставителят изложил фактическо описание на нарушението.
Актосъставителят е квалифицирал констатираното нарушение като
такова по чл. 36, т. 1, б. „iii“ от Регламент № 165/2014 на ЕО.
2
Съставеният от св. Н. АУАН е бил подписан от актосъставителят и св.
Г., след което е бил предявен на нарушителя Д., подписан от него с
възражения като вписал, че е забравил удостоверението за дейности в дома
си, тъй като се наложило спешно да тръгне на курс и ще го представи в 3-
дневен срок. Копие от АУАН е било връчено на нарушителя на датата на
съставяне на акта.
След съставяне на АУАН жалбоподателят депозирал писмено
обяснение, към което приложил удостоверения за дейности от 03.06.2020 г. и
от 20.06.2020 г. и тахошайби за периода от 03.06.2020 г. до 07.06.2020 г. и за
21.06.2020 г.
На 02.07.2020 година Директорът на РД „АА“ - София – Чавдар
Караджов, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда
на чл. 92, ал. 2 от ЗАв Пр, ЗДвП и ЗАНН, и регламенти на ЕС, издал
наказателно постановление № 42 – 0001009, с което наложил на
жалбоподателя Р. ИВ. Д. на основание чл.93в, ал.17, т.4 ЗАвПр глоба в размер
на 1 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 36, § 1, т.(iii),
от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. за това, че на 21.06.2020 година около 16.30
часа в района на ГКПП – Калотина за влизане в страната с посока на
движение към гр. Драгоман управлява товарен автомобил (автовоз) марка
„Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № ............. с прикачено ремарке марка
„Кесборер“ с рег. ............. и извършва международен превоз на товари от Р
Италия за Р България, като в хода на извършената проверка не е представил
тахографски листи от предходните 28 дни, удостоверение по образец за
същия период или ръчни записи от дигитална карта за пътуванията си за
предходните 28 дни.
Наказателното постановление е връчено на наказаното лице на
20.07.2020 година, видно от приложената към същото разписка. Жалбата е
депозирана пред СРС на 27.07.2020 година.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото като свидетели Г. Л. Н.
(актосъставител) и АНДР. Г. Г. (свидетел по констатиране на нарушението и
по съставянето на акта). Показанията на свидетелите съдът възприе като
обективни, логични и последователни, кореспондиращи с останалия събран
по делото доказателствен материал. Показанията на този свидетели не бяха
3
оборени и от страна на жалбоподателя, поради което съдът ги кредитира като
обективни и безпристрастно изложени. В подкрепа на гласните доказателства
са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени
доказателства, приложени към АНП – АУАН серия А-2019 №
276478/21.06.2020 г., НП № 42-0001009/02.07.2020 г.. на Началника на ОО
„АА“ - София, пътен лист № 589094 от 24.04.2017 г., удостоверения за
дейности, трудов договор, CMR товарителница, длъжностни характеристики,
заповеди.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 7-дневен срок,
от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледайки жалбата по същество, съдът констатира, че АУАН по
отношение на атакуваното нарушение е съставен при спазване на предвидена
в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН
реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията
на чл. 57, ал. 1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна,
като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, , ал.
1 и, ал. 3 ЗАНН. В хода на производството обаче е допуснато нарушение,
което съдът приема, че е съществено и следва да се третира като обуславящо
отмяната на атакуваното НП, а именно:
Видно е, че повдигнатото на жалбоподателя с АУАН и НП обвинение е
за това, че като е извършвал международен превоз с товарен автомобил
товарен автомобил (автовоз) марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. №
............. с прикачено ремарке марка „Кесборер“ с рег. № ............. който
превозно средство е оборудвано с дигитален тахограф, като не може да
представи тахографски листи от предходните 28 дни, удостоверение по
образец за същия период или ръчни записи от дигитална карта за
пътуванията си за предходните 28 дни, жалбоподателят е извършил
нарушение по чл. 36, §1 т.iii от Регламент № 165/2014 г. Санкцията за това
нарушение е регламентирана в чл. 93в, ал. 17 ЗАвПр, в която норма
законодателят е предвидил налагането на наказание в няколко хипотези - ако
4
при проверка от контролните органи водачът не представи документите,
които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му
през текущия ден и тези от предходните 28 календарни дни, а именно: 1.
тахографски листа, 2. карта на водача (ако притежава такава), както и
записите от нея, 3. ръчни записи и разпечатки, 4. Удостоверение по чл. 10, ал.
1 Наредбата по чл. 89, ал. 1. Анализът на така предвидените хипотези показва,
че за нарушението по чл. 36, §1 т.iii от Регламент № 165/2014 г., е приложима
нормата на чл. 93в, ал. 17 ЗАвПр. В случая, въпреки, че фактическото
обвинение се позовава и на двете алтернативи на изпълнителното деяние –
„не е представил ръчен запис или удостоверение за дейността си“, тъй като
санкционната норма е невъзможно да бъде прилагана чрез посочването на
няколко от алтернативите й, към момента на издаването на НП за наказващия
орган е възникнало задължението да прецени в коя от алтернативите на
изпълнителното деяние е извършеното от нарушителя и съответно да прецени
дали приложение следва да намери чл. 93в, , ал. 17, т. 3 или т. 4 ЗАвПр.
Всичко това не е съобразено от наказващия орган и се е достигнало до
санкционирането на жалбоподателя със санкционна норма, неприложима за
действително извършеното от него, което съдът приема, че представлява
съществено нарушение, обуславящо отмяна на атакуваното НП.
Констатираните предпоставки за отмяна на обжалваното НП дават основание
на настоящата инстанция да не подлага на обсъждане останалите наведени в
хода на производството доводи, тъй като основателността или
неоснователността им не бил непроменила крайния изход на делото.
С оглед изхода от спора, и направеното в срок искане за присъждане
на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, на основание
чл.63, ал.3 ЗАНН на последния следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 200 лева, представляващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42 – 0001009 от 02.07.2020 г.
на Директора на РД „АА” – София, с което на Р. ИВ. Д., с ЕГН ********** от
с. О., област ............., за нарушение на разпоредбата чл. 36, § 1, т.(iii), от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и на основание чл.93в, ал.17, т.4 ЗАвПр и чл. 53
5
ЗАНН е наложена глоба в размер на 1 500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН РД „АА” – София,
представлявана от Директора Чавдар Караджов, да заплати на Р. ИВ. Д., с
ЕГН ********** от с. О., област ............., чрез адв. Т. от САК със съдебен
адрес в гр. ............., ап.5, сумата от 200 (двеста) лева, представляваща
направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6