О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1646
Пловдивският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Кацарова
въззивно частно гражданско дело № 1739
по описа за 2016 година по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по въззивна частна жалба,
подадена от „Булметал“ АД – гр. Гурково, против определение № 4211 от
12.05.2016г. по ч.гр.д. № 11853/ 2015г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив,
ХІІІ гр.с., с което съдът е обезсилил заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК
и е прекратил производството по делото. Твърди се, че в срока за предявяване на
иска по чл.422, ал.1 от ГПК такъв е предявен, като исковата молба е била
изпратена по пощата. Предвид факта, че исковата молба е подадена по пощата, към
момента е била налице обективна невъзможност да се представят доказателства
относно изпълнение на задължението по чл.415, ал. 2 от ГПК. Производството по
постъпилата искова молба е било образувано на 09.05.2016г. и практически е
напълно невъзможно да бъдат представени доказателства за образуването му преди
тази дата. Налице била колизия между разпоредбите на чл.62, ал.2 и чл.422 от ГПК и текста на чл.415, ал.2 от ГПК. Счита определението за неправилно и моли
същото да бъде отменено. Моли да се изиска гр.д. № 5981/ 2015г. по описа на
ПРС, ХХ гр.с.
В предоставения му
срок ответниците по жалбата са депозирали отговор на частната жалба. Считат
обжалваното определение за правилно и законосъобразно и молят съда да го
потвърди. Заявяват, че законодателят изрично е поставил изискване за
представяне на доказателства пред съда за предявяване на иска в срок. Моли
частната жалба да се остави без уважение. Претендира разноски.
Съдът намира частната жалба, подадена от жалбоподателя,
за допустима – депозирана в срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване, а
по същество – за неоснователна, по следните съображения:
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, подадено от жалбоподателя „Булметал“ АД – гр. Гурково, била
издадена заповед № 6367/ 23.09.2015г. по ч.гр.д. № 11853/ 2015г. по описа на
ПРС, ХІІІ гр.с. срещу „КМС Инженеринг“ ООД – гр.Пловдив и В.З.М.. С
разпореждане от 19.11.2015г. съдът е приел, че заповедта е влязла в законна
сила и е постановил издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя срещу
длъжниците. С определение № 604/ 16.03.2016г. по ч.гр.д. № 148/ 2016г. по описа
на ПОС, било прието възражение на длъжниците по реда на чл.423 от ГПК, било
спряно изпълнението по издадената заповед и делото било върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с
даване на указания по чл.415, ал.1 от ГПК. Първата инстанция изпратила
съобщение до заявителя, като му указала възможността да предяви иск по чл.422
от ГПК в едномесечен срок от връчване на съобщението, както и че при
непредставяне на доказателства за предявяване на иска в срока, заповедта за
изпълнение ще бъде обезсилена, както и издаденият изпълнителен лист.
Съобщението било връчено служител на дружеството – заявител на 04.04.2016г. С
определение № 4211/ 12.05.2016г., постановено по ч.гр.д. № 11853/ 2015г. на
ПРС, ХІІІ гр.с., предмет на разглеждане в настоящото производство, поради
непредставяне на доказателства за предявяване на иск в законоустановения срок,
заповедта за изпълнение била обезсилена и производството по делото –
прекратено.
В частната жалба въззивникът заявява, че в срока за
предявяване на иска по чл.422, ал.1 от ГПК такъв е предявен, като исковата
молба е била изпратена по пощата. Предвид факта, че исковата молба е подадена
по пощата, към момента е била налице обективна невъзможност да се представят
доказателства относно изпълнение на задължението по чл.415, ал.2 от ГПК.
Производството по постъпилата искова молба е било образувано на 09.05.2016г. и
практически е напълно невъзможно да бъдат представени доказателства за
образуването му преди тази дата. Налице била колизия между разпоредбите на
чл.62, ал.2 и чл.422 от ГПК и текста на чл.415, ал.2 от ГПК.
Моли да се изиска гр.д. № 5981/ 2015г. по описа на ПРС,
ХХ гр.с. Съдът намира искането за изискване на посоченото гражданско дело за
неоснователно. На първо място, посоченото гражданско дело понастоящем не е
приключило, поради което и същото не може да бъде прилагано по други
производства. На второ място, от направената служебна справка се установява, че
исковата молба е постъпила в съда на 09.05.2016г., като е била подадена по
пощата на 04.05.2016г., т.е. в рамките на законоустановения срок.
Основният спорен въпрос се явява дали заявителят е бил в
обективна невъзможност да представи доказателства за предявяване на иска в
срок, предвид изпращане на исковата молба по пощата.
По въпроса дали заявителят следва да представи
доказателства в заповедното производство относно предявяване на иска в срок е
налице непротиворечива съдебна практика, включително
и задължителна такава по разрешените с нея процесуално- правни въпроси,
формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК-
определение №
247/18.05.2009 г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 123/27.01.2010 г.
по ч. т. д. № 736/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 124/27.01.2010 г.
по ч. т. д. № 20/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 133/29.01.2010 г.
по ч. т. д. № 41/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 490/21.06.2010 г.
по ч. т. дело № 254/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 494/2.07.2010 г. по
ч. т. дело № 403/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Съгласно нея доказването на факта на предявяване на иска и спазването на
срока е в тежест на заявителя. За доказването на факта на предявяване от
заявителя на иска по чл. 422, ал. 1
във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
не е достатъчно само постъпването на исковата молба в регистратурата на съда,
но и уведомяването в указания едномесечен срок на съда по заповедното
производство, че искът е предявен. Съдът,
издал заповедта за изпълнение,
не е длъжен служебно да извършва проверка дали исковата молба с предмет,
съвпадащ с претенцията на заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съответния съд и да събира
данни за датата на депозирането й. Доказването може да се извърши, освен с представяне на
изрично заявление, придружено с копие от исковата молба с удостоверена дата на
депозирането й в регистратурата на съда, но и със съдебно удостоверение на съда, пред който е образувано
делото по иска на заявителя с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК. Изключение от това правило е налице в случаите, при
които фактът е служебно известен на съда, а именно заповедното и исковото
производство са образувани пред един и същ съдебен състав, пред каквато
хипотеза не сме изправени понастоящем.
Жалбоподателят навежда съображението, че е бил в
обективна невъзможност да представи доказателства в срок, тъй като исковото
производство е образувано едва на 09.05.2016г. Съдът не споделя наведеното
възражение, тъй като атакуваното определение е било постановено на
12.05.2016г., т.е. в тридневен срок след датата на образуване на производството
по чл.422 от ГПК. Не се сочат и доказват други обективни пречки пред
жалбоподателя за представяне на доказателства за предявяване на иска в срок.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че предвид липсата на представени
доказателства за предявяване на исковете в законоустановения срок, то правилно
и законосъобразно първоинстанционният съд е обезсилил заповедта за изпълнение и
е прекратил производството по делото.
С оглед изложеното, съдът
намира частната жалба за неоснователна, поради което и същата следва да се
остави без уважение.
Ответниците по жалбата
претендират разноски, като същите се констатираха в размер на 720лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание член 278 от ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 17999/
13.06.2016г., подадена от „Булметал“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Гурково, ул.“Прохода“ № 37, представлявано от К. А. К., против
определение № 4211 от 12.05.2016г. по ч.гр.д. № 11853/ 2015г. по описа на
Районен съд – гр.Пловдив, ХІІІ гр.с., с което съдът е обезсилил заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК и е прекратил производството по делото.
ОСЪЖДА „Булметал“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Гурково, ул.“Прохода“ № 37, представлявано от К. А. К. да
заплати на В.З.М., ЕГН **********,*** и „КМС Инженеринг“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Беласица“ № 59,
представлявано от В.З.М., сумата от 720лв. – разноски в настоящото
производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, при
наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, с частна жалба
пред ВКС, в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.