РЕШЕНИЕ
№ 1003
гр. Пловдив, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20225330106160 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Делото е образувано по искова молба на Университетска многопрофилна болница за
активно лечение „ Свети Георги” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявано от изпълнителния
директор К. Д., против М. К. М., ЕГН: **********, от гр. ***************.
Според фактите в исковата молба , на 02.10.2017г., в 18.10 ч, М. К. М. посетил по спешност
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив. Наложила се хоспитализация , при което
пациентът бил насочен към стационарно болнично лечение в Първа клиника по хирургия.
М. М. бил хоспитализиран в клиниката на 02.10.2017г„ в 18.55 часа, с приемна диагноза
„Остър панкреатит“, по Клинична пътека (КП) № 74 „Диагностика и лечение на заболявания
на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума“, чиито изисквания са посочени в
Приложение № 16 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2017г. (НРД
за МД 2017г.). Към момента на хоспитализацията ответникът е бил с прекъснати здравно
осигурителни права, които не е възстановил през времето на болничния си престой,
продължил до деня иа дехоспитализацията му, когато е установено, че е напуснал лечебното
заведение самоволно. При постъпване на пациента е съставена история на заболяването /ИЗ/
№ 60519/2017г. Изготвена е епикриза, в която са описани извършените диагностични и
терапевтични процедури, но лечението на пациента не е приключило, тъй като ответникът е
напуснал болницата, без да уведоми лекуващия персонал (избягал е). Поради прекъсване на
лечението клиничната пътека не е завършена и претенцията на ищеца е за заплащане на
1
всички извършени услуги, съгласно приложената към исковата молба „сметка на пациент“.
На 05.03.2019г, и на 12.08.2019г. лечебното заведение изпратило последователно две
покани за доброволно плащане до пациента, върната в цялост на подателя, като непотърсени
от получателя. Затова ищецът се снабдил със заповед за плащане , издадена по ч.гр.д.№
2490/2022г. по описа на Районен съд-Пловдив, 7 г.с., където освен посочената по-горе сума,
била заповядана за плащане и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до
пълното изплащане на задължението, както и сумата от 25 лв. представляваща платена
държавна такса за образуване на делото. Заповедта била връчена на ответника по реда на чл.
47 от ГПК , и се иска от съда да постанови решение , с което да установи съществуването на
вземането по реда на чл. 422 от ГПК, за сумата от 139.70 лева, представляваща стойността
на предоставената на ответника медицинска помощ и услуги по време на болничния му
престой от 02.10.2017г. до 04.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на чл.
410 от ГПК до пълното изплащане на задължението, и да се присъдят направените разноски.
С оглед изложеното, води се иск с правно основание в чл. 109 ал. 1 от Закона за здравното
осигуряване във връзка с чл. 422 от ГПК.
Ответникът, чрез особен представител, е оспорил иска като неоснователен и недоказан;
оспорва като негодни част от представените писмени доказателства. Моли исковете да се
отхвърлят .
Искът е допустим. Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са спазени, като има пълна
идентичност между спорното право, така, както е описано в заповедта за изпълнение, от
една страна, и исковата молба , от друга.
По същество:
Според чл. 109 ал.1 изр. последно, „лицата с прекъснати здравноосигурителни права
заплащат оказаната им медицинска помощ“.Тоест, доказаните по делото факти следва да са
следните: М. да е бил лекуван в ищцовото заведение, и да е била здравнонеоосигурен за
целия период на лечението си, без да е възстановил здравноосигурителните си права до края
на същото. С оглед императивния характер на нормата, без значение за изхода на спора е
дали ответника като пациент е дал съгласие да бъде лекуван и дали е напуснал самоволно
лечебното заведение преди завършването на клиничната пътека, стига да са налице
медицински показания за нужда от специализирана болнична помощ.
Хоспитализацията на М. в Първа клиника по хирургия към УМБАЛ „Свети Георги“ се
установява от историята на заболяването под номер 60519, където фигурират неоспорени
подписи на ответника; от същата история , в качеството й на доказателствена съвкупност,
личи и реалното извършване на обема медицински дейности , включени в последващата
„сметка на пациент“ на л. 20 от делото. В тази връзка , по делото е представен лист за
преглед на пациент в КДБ /СО, според който лист, именно ответника е била третиран в
спешно отделение и насочен за хоспитализация. Този лист кореспондира с представената на
2
л. 7 от делото епикриза за проведеното лечение , сама по себе си – издадена в изпълнение на
законово задължение по смисъла на чл. 24 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните
изисквания , на които трябва да отговарят устройството , дейността и вътрешния ред на
лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико- социални грижи. Тази
епикриза затова съставлява официален свидетелстващ документ, и констатациите в нея са
задължителни за настоящия състав на основанието по чл. 179 от ГПК, включително в
частта, която сочи именно ответника като пациент, получил съответен обем грижи и
лечение. За реалното изпълнение на по – голямата част от тези дейности по лечение са
съставени и отделни документи ( протоколи за резултати от образни изследвания , кръвни
проби електрокардиограми и др. под.), приложени към историята на заболяването. Подписа
на ответника в декларацията за информирано съгласие не е оспорен и затова и съдът
приема, че хоспитализацията е извършена ; без значение е това , че в листа за преглед в
спешното отделение не фигурира подпис на М., доколкото от последващата документация
личи , че е имало достатъчно медицински показания за приемане на болнично лечение.
Авторството под подписите в декларацията за информирано съгласие и историята на
заболяването не е оспорено и съдът приема , че описаните там медицински дейности са
извършени.
Представено е и копие от действалия към процесния период ценоразпис на болницата , от
който личи , че извършеното е правилно остойностено.
Ответника , чиято е тежестта да докаже наличието на здравноосигурителни права за
периода на лечение , не провежда такова доказване. Обратно , личи от представеното на л .
71 от делото удостоверение ,че за същия период той е бил здравнонеосигурен и до момента
на издаването на удостоверението през 2022 г здравноосигурителните му права не са
възстановени .
Има осъществена хипотеза по чл. 109 от Закона за здравното осигуряване и иска е
основателен в пълен размер.
Разноските се присъждат в тежест на ответника , предвид изхода на спора, по списък на л.
79 от делото.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на М. К. М., ЕГН: **********, от гр.
*********************, че в отношенията между страните , дължи на УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе” № 66, плащането на сума от 139.70 лева - главница , стойност на оказани
му в периода на хоспитализация от 02.10.2017г. до 04.10.2017г. медицински услуги , ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението в съда ,
23.02.2022г, до окончателното изплащане на вземането , за които суми е издадена заповед за
плащане № 1277/24.02.2022г по частното дело № 2490 по описа на ПРС за 2022г.
3
Осъжда М. К. М., ЕГН: **********, от гр. ***********************, да заплати на
УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив , бул. „Пещерско шосе” № 66, сумата от 535 лева разноски по двете дела.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4