ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39783
гр. София, 02.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110145129 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от Д. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: адрес срещу ЧСИ
С. Б. Х. с адрес: АДРЕС
Съдът констатира, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са
допустими.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2024 г. от
11:15 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на Д. В. Д., ЕГН: **********, с
адрес: адрес срещу ЧСИ С. Б. Х. с адрес: АДРЕС, с която се иска ответницата да бъде
осъдена да заплати на ищцата: сумата от 824.54 лева- неправомерно събрани суми по изп.
дело №2024***0401858 и сумата от 2000 лева- обезщетение за настъпили неимуществени
вреди от противоправното действие на ЧСИ Х..
В исковата молба се твърди, че между ищцата и „ЮЛ“ АД се е водило гр.д.
№******/2015 г. на СРС, II Г.О., 126 състав, по което тя била осъдена да заплати близо 800
лева. Работодателят на ищеца – Район „С“ отдържал сума от заплатата й за заплащане на
задължението, като касиерката на работодателя уведомила ищцата, че всички суми са
заплатени.
Ищцата твърди, че на 02.07.2024 г. ЧСИ С. Х. е наложила запор върху сума в
размер на 824.54 лева от банковата й сметка, която била удържана. За това ищцата разбрала
от получен СМС докато била на резервирана почивка. Ищцата твърди, че не работи, а
средствата които са по банковата й сметка са от продажбата на имот.
Ищцата сочи, че на 18.07.2024 г. отишла до офис на „ЮЛ“ АД, където депозирала
писмено искане да й бъде издадена писмена справка за дължими суми, но устно й било
заявено, че няма такива. На 18.07.2024 г. ищцата отишла и до кантората на ЧСИ Х. , където
й било разяснено, че запорираната сумата е преведена от лична сметка на ищцата в
„БАНКА“ по сметката на съдебния изпълнител и тя е достатъчна за погасяване на дълга.
Било й връчено съобщение за образувано изп. дело №2024***0401858, в което бил посочен
1
изпълнителен лист от 12.08.2015 г. и взискател „ЮЛ“ АД. След като подала възражение на
25.07.2024 г. й било отговорено устно, че се отказва да бъдат възстановени суми.
Представят се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се
оспорват по основание и размер. Оспорва се, че ЧСИ С. Х. е извършила незаконосъобразни
действия и/или бездействия , че ищцата е претърпяла имуществени и/или неимуществени
вреди и пропуснати ползи, че има причинна връзка между действия и/или бездействия на
ЧСИ и претендираните от ищцата имуществени и/или неимуществени вреди.
Твърди се, че изп. дело № 2024***0401858 на ЧСИ С. Х. е образувано по молба на
взискателя „ЮЛ“ АД, , въз основа на Изпълнителен лист от 12.08.2015г., издаден по гр. дело
№ ******/2015г. на СРС, 126 състав, срещу ищцата Д. В. Д. за заплащане на сумите описани
в изп. лист, както и такси и разноски в изп. производство. С молбата за образуване на
изпълнителното дело, взискателят е възложил на ЧСИ и правомощия по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ.
Поддържа се, че по изп. дело до ищцата е изпратено съобщение за образувано
изпълнително дело изх.№ 39061/ 26.06.2024г. /връчено лично на 18.07.2024г./, като на осн.
чл.507 ал.1 от ГПК, отново на 26.06.2024г. са изпратени и запорни съобщения до „БАНКА
*”ЕАД /изх.№ 39062/ 26.06.2024г./ и до * БАНКА”АД /изх.№ 390631/ 26.06.2024г./, за
налагане на запори на сметки, банкови касетки и вземания. Наложените запори са посочени
в съобщението за образувано изпълнително дело.
Сочи се, че в ГПК не съществува задължение за съдебния изпълнител, длъжника да
бъде уведомен за образуваното срещу него изп. дело, преди третите задължение лица да
получат запорните съобщения. Чл.507 ал.1 от ГПК не изисква получаването на запорното
съобщение да е последващо действие, а само изпращането да стане едновременно - нещо
което е направено по изп. дело на дата 26.06.2024г.
Сочи се, че в запоените съобщения до банките са изрично е включен текста:
„Запорът ДА НЕ СЕ счита наложен върху суми по банковите сметки на длъжника,
постъпващи от Националния осигурителен институт или имащи характера на трудово
възнаграждение, социални помощи и обезщетения, с изключение на суми, имащи горния
характер, но оставени за съхранение в банката в период, предхождащ месеца на налагане на
запора и обезщетение при пенсиониране.”
Твърди се, че по Изп. дело № 2024***0401858 в резултат на предприетите изп.
действия е постъпила само една сума - на 09.07.2024г. постъпва сумата от 824.54 лева, по
наложения запор в * БАНКА”АД. Сумата е преведена на 05.08.2024г. към взискателя за
погасяване на задълженията към него /651.66 лева/ и към ЧСИ за такси по ТТР към ЗЧСИ
/172.88 лева/. Поради събиране на всички задължения по изп. дело, с разпореждане от
16.08.2024г. изп. дело № 2024***0401858 е приключено. Сочи се, че съдебният изпълнител
не е компетентен да преценява фактите и обстоятелствата относно давността, тъй като в
чл.433 ал.1 от ГПК липсва такова основание за прекратяване на изп. дело. Евентуално
изтекла погасителна давност може да бъде установена в производство по чл.439 от ГПК, а
съдебното решение да бъде основание за прекратяване на изп. дело по чл.433 ал.1 т.7 от
ГПК.
Сочи се, че по делото дело не е налице никоя от предпоставки за ангажиране на
отговорността на ЧСИ С. Х. по чл.441 от ГПК, във вр. с чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.441 ал.1 от
ГПК, като няма противоправно поведение от страна на ЧСИ, няма вина, няма настъпили
вреди и пропуснати ползи за ищцата и съответно, няма причинно-следствена връзка между
действия на ЧСИ и претендираните вреди и пропуснати ползи.
Претендират се разноски.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 45 ЗЗД във вр. чл.
2
441, ал. 1 ГПК и
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както
следва:
По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД в тежест на ищцата е да ищеца е да установи
по делото деяние (действие или бездействие) на ответника - ЧСИ при, по повод или във
връзка с упражняването на неговите властнически правомощия при осъществяване на
принудителното изпълнително производство; противоправност на деянието - несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вреда - неблагоприятно
засягане на имуществената сфера на увредения; причинно[1]следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди и вина на
делинквента, която се презумира – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до
релевантни за спора факти.
УКАЗВА на ищцата, че не е представила и не е поискала събиране на доказателства
за установяване на настъпилите неимуществени вреди.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила
на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане
на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат
да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищцата и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3