Решение по дело №724/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция по горите Русе, представлявана от директора О. С., против решение № 397 от 01.08.2024 г. по АНД № 699/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно постановление № 104 от 12.02.2024г. на директора на Регионална дирекция по горите Русе, с което на Й. Ц. Й. от гр.Русе, на основание чл.270 от ЗГ, е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв.

С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение. Твърди се, че същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, както и в нарушение на материалния закон.

В жалбата са изложени подробни съображения, с които се обосновават релевираните касационни основания.

Предявено е искане да се отмени обжалваното решение на РРС и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди изцяло НП.

Ответникът по касационната жалба – Й. Ц. Й. от гр.Русе, дава писмено становище за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание се прави искане да се остави в сила решението на РРС и присъждане на разноските по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РРС е правилно.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение въззивният съд е отменил наказателно постановление № 104 от 12.02.2024г. на директора на Регионална дирекция по горите Русе, с което на Й. Ц. Й. от гр.Русе, на основание чл.270 от ЗГ, е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Съдът е обсъдил подробно всички възражения на страните, изложил е изключително подробни мотиви, въз основа на които е направил правните изводи в решението.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на Русенския районен съд, изложени в решението, предмет на касационната проверка, като намира развитите касационни възражения за неоснователни.

Изложените пред настоящата инстанция възражения на касатора практически преповтарят съображенията му, развити пред въззивния съд, на които твърдения районният съд е дал изключително подробен и мотивиран отговор в решението си.

Касационният съд не намира за нужно да преповтаря тези мотиви.

Съдът е анализирал всички събрани писмени и гласни доказателства.

Мотивите са в достатъчна степен подробни, ясни и последователни, като са засегнати всички въпроси във връзка с незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

Касационният състав споделя извода на РРС, че в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление изпълнителното деяние е описано като „не изпълнил разпореждане на компетентен орган..." Този обективен признак е подведен под хипотезата на общата санкционна разпоредба на чл.270 от ЗГ. Това действие е незаконосъобразно. Законодателят е предвидил специална разпоредба - чл.261 ал.1 от ЗГ за нарушителите извършили изпълнителното деяние „неизпълнение на разпореждане на компетентен орган", което освен, че представлява специална разпоредба по отношение на приложената и предвижда по нисък размер на санкцията. Като е приложил общата разпоредба вместо специалната, наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт, от който не може да се установи действителната му воля.

Споделят се и правните изводи на РРС за приложението на посочената като нарушена разпоредба на чл.206 от ЗГ.

Сред регламентираните задължения законодателят не е предвидил такова каквото наказващият орган е вменил на Й.Ц. - да предприеме действия по регистрация на обекта. По делото е установено по безспорен начин, че жалбоподателят извършва вторична преработка на дървесина в мебелно производство.Тъй като за извършването на такава преработка законодателят не е въвел никакви задължения в ЗГ, наказващият орган също е бил затруднен и в начина на изпълнение на разпореждането и дори не е дал отговор на жалбоподателя под коя точно форма от тези по чл.206 от ЗГ попада дейността му.

Извършваната от жалбоподателя дейност - вторична обработка на дървесина за нуждите на мебелното производство не е ограничена по никакъв начин и не се регламентира от нормите на ЗГ, с изключение на превозването и получаването на първично обработената дървесина и съответно не се включва в дейностите по чл.206 от ЗГ.

Предвид горното, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение, е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, предполагащо отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила, като правилно, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Предвид изхода на делото и направеното в срок искане от ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на ответника исканите разноски за процесуално представителство, в размер на 500 лв.

По изложените съображения на основание чл.63в от ЗАНН вр.с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 397 от 01.08.2024 г. по АНД № 699/2024 г. по описа на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Русе да заплати на Й. Ц. Й. от гр.Русе, ул.“Капитан Маринов“ № 1, с [ЕГН], сумата от 500.00 /петстотин/ лева разноски.

Решението не подлежи на обжалване.