Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 03.04.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина
Карталска като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 8787 по описа
за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 232 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на О.П.
представлявана от ***против „К.А.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Н.П. и Е.Т.. В исковата молба ищецът твърди,
че на 26.08.2013г. между О.П. чрез ***на с.***и ответника бил сключен Договор за
наем на земеделска земя – ниви с обща площ от 243,012 дка, находящи се в
землището на с.***. Твърди се, че договорът бил сключен за срок от пет години –
до 26.08.2018г. при уговорен годишен наем 6318,31 лева, дължим авансово
ежегодно до 01.09. за предстоящата стопанска година. Твърди се, че на
02.05.2018г. било сключено Допълнително споразумение №212, с което бил
актуализиран наема на 10935,54 лева дължим към момента на подписване на
споразумението. Твърди, че по сметка ответникът е превел 5000 лева, като остава
дължима сумата от 5935,54 лева. Твърди, че с писмо от 06.07.2018г. ***на Общинско
предприятие „***“ поканил наемателя да заплати остатъка от дължимата сума,
както и неустойка за забавено плащане по чл.17 от договора в размер на 0,1%
върху наема за всеки просрочен ден, но за не повече от три месеца. Твърди, че
ответникът получил поканата на 12.07.2018г., но до момента на депозиране на
исковата молба, плащане не е получено. Твърди, че неустойката по чл.17 от
договора за три месеца е в размер на 552 лева. В заключение моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати дължима сума по
договора за наем в размер на 5935,54 лева
и сумата от 522 лева, ведно с лихва за забава върху главницата от
подаване на молбата до окончателното изплащане.
В едномесечния
срок е постъпил писмен отговор, в който ответното дружество оспорва предявените
искове. Твърди, че договарянето на друга наемна цена в срока на договора
представлява заобикаляне на закона, тъй като цената при първоначалното
сключване на договора е определена след провеждане на търг. Твърди, че при сключване
на договора, ответникът наемател е внесъл депозит в размер на 3038,46 лева като
гаранция за доброто стопанисване на имотите. Твърди, че имотите са предадени в
добро състояние, но депозитът не е възстановен. Твърди, че договорът за наем е
прекратен поради изтичане на срока, поради което моли съда, ако приеме исковете
за основателни, да прихване двете задължения до размера на по малкото.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявената искова
молба.
Ответникът не се представлява в съдебно заседание.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното :
Не се спори между страните, че ищецът О.П. е собственик
на пет земеделски имота с обща площ от 243,012 дка, а именно:
имот №500002 с площ от 70,001 дка в местността „***“,
категория III, при граници и съседи : №0000050 Залесена територия на Кметство ***,
№000236 Полски път на О.П. *** Пасище, мера на Общински поземлен фонд, №500003
Нива на общински поземлен фонд
имот №500003 с площ от 93,287 дка в местността „***“,
категория III, при граници и съседи: №000072 Пасище, мера на Общински поземлен
фонд, №000050 Залесена територия на Кметство с.***, №591001 Залесена територия
наследник на Е.Д.А., №000050 Залесена територия на Кметство с.***, №500002 Нива
на Общински поземлен фонд
имот №000095 с площ от 6,201 дка в местността „***“,
категория VI, при граници и съседи: №128034 Полски път на О.П. №124038 Пасище мера
на Общински поземлен фонд
имот № 024023 с площ от 5,514 дка в местността „***“,
категория IV, при граници и съседи : №024022 Нива на Държавен поземлен фонд,
№000213 Полски път на О.П. №024008 Нива на С.И.Д., №024006 Нива на С.Д.
имот №218018 с площ от 68,009 дка в местността „***“,
категория III при граници и съседи : №218019 Нива на ***“, №000187 Изоставени трайни
насаждения на О.П. №218013 Нива на наследник но Х.С.Б. и др., №000037 Полски
път на О.П.
Тези твърдения не са оспорени от ответника, поради което
съдът не е възлагал в тежест на ищцовата страна да докаже собствеността върху
тези земеделски имоти.
Установява се от представеното на лист 4 писмено
доказателства, че на 26.08.2013г. е сключен договор за наем на процесните земеделски имоти между О.П. в качеството на
наемодател и ответното дружество „К.А.“ ООД ***, в качеството на наемател. Видно
от договора, същият е сключен за срок от пет стопански години, а именно от
2013г./14г.; 2014г./15г; 2015г./16г.; 2016г./17г. и 2017г./18г. Установява се,
че в договора страните са договорили, същият да влезе в сила с подписването му
и да ги обвързва до 26.08.2018г. Установява се, че в чл.3 от договора е
уговорено плащането на наема да се дължи до 01.09. на предстоящата стопанска
година.
Установява се от представеното по делото Допълнително
споразумение, че на 02.05.2018г., страните са постигнали съгласие за изменение
на договора в частта относно размера на наема, като същият се увеличава на
10935,54 лева. Установява се, че страните са се съгласили наемът за стопанската
2017/2018г. да се внесе по посочената банкова сметка ***умение.
Установява се, че в договора изрично е посочено, че в
останалата част остава непроменен.
При така изложеното от фактическа страна, съдът приема
следното от правна : Ищецът е собственик на процесните земеделски имоти,
предмет на договора за наем. Страните са били в облигационни отношения,
обвързани от договор за наем, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника за временно ползване описаните земеделски имоти, за което ответникът
се е задължил да заплати договорената цена. Страните са сключили договора със
срок до 26.08.2018г., но в същото време са посочили, че се сключва за срок от
пет стопански години. Съгласно легалната дефиниция на §2, т.3 от ДР на
Закона за аренда в земеделието, “стопанска година” е времето от 1 октомври на
текущата година до 1 октомври на следващата година, т.е. следва да се приеме,
че срокът на договора е 01.10.2018г., а не 26.08.2018г, както е посочено в
самия договор, тъй като макар и да е сключен по ЗЗД, понятието „стопанска
година“ обвързва страните с легалната дефиниция, дадено в ЗАЗ. След като в
допълнителното споразумение страните са променили единствено размера на
дължимия наем, то съдът приема, че договорът за наем е прекратен с изтичането
му на 01.10.2018г.
Съгласно чл.3 от приложения договор от 26.08.2013г.,
наемът се заплаща до 01.09. за предстоящата стопанска година. В този смисъл,
наемът за последната стопанска година 2017/2018г. в размер на 8748,43 лева се е
дължал на 01.09.2017г. С постигане на съгласие между страните за изменение на
размера на наема на 10935,54 лева, страните са се съгласили, разликата между
двете суми да се внесе при подписване на това допълнително споразумение. След
като това е падежа на плащането, то от тогава наемателят дължи и лихва за
забава върху сумата и не е нужна покана.
Видно от заключението на вещото лице, за стопанската
2017/2018г. ответникът не е заплатил дължимата сума в размер на 8748,43 лева на
01.09.2017г. както е било уговорено в договора, а е извършил плащания след тази
дата – на 23.11.2017г. в размер на 2000 лева, на 29.12.2017г. в размер на 1000
лева и на 20.04.2018г. в размер на 2000 лева. Ищецът не претендира обезщетение
за забавено плащане за периода от датата на дължимостта 01.09.2017г. до датата
на извършените плащания.
След приспадане на извършените плащания в размер на 5000 лева, то остават дължими
5935,54 лева, които съгласно уговореното между страните, ответникът дължи при подписване
на допълнителното споразумение на 03.05.2018г.
Съгласно чл.17 от договора, при забавено плащане се дължи
неустойка в размер на 0,1% върху наема за всеки просрочен ден, но за не повече
от три месеца. Съгласно заключението на вещото лице, лихвата за забава върху
главницата от 5935,54 лева за периода от 03.05.2018г. за три месеца, до
03.08.2018г. е в размер на 552 лева. До този размер е основателен и предявеният
иск за лихва за забава.
Видно е от договора, че страните са договорили внасяне на
депозит в размер на 3038,46 лева по сметка на ищеца, който се задържа от
наемодателя като гаранция за добро стопанисване на имотите. Тази гаранция
следва да бъде върната при прекратяване на договора, както е и уговорено в
чл.14 на договора. При прекратяване на договора, на 01.10.2018г., наемодателят
дължи връщане на гаранцията, тъй като не са представени доказателства за наличие
на основания за задържането и и след прехващане с гаранцията, задължението на
ответника за главница остава в размер на 2897,08 лева.
Що се касае за възражението на ответника, че размера на
наема е определен с търг и не може да се променя, то съдът не споделя тези
доводи. Видно от договора за наем между страните, в раздел II чл.3, наемът може
да бъде коригиран с коефициента на инфлацията, с промяната на нормативните
актове, както и с тези издавани от Общински съвет Плевен, като тази клауза е в
полза на наемодателя. По делото е представено Решение №588/30.05.2017г. на
Общински съвет Плевен, с което е изменен размера на базисните цени за предоставяне
под наем или аренда на земеделски земи от ОПФ. На това основание, на
03.05.2018г., страните са подписали допълнителното споразумение доброволно,
видно е, че споразумението носи подписи на двете страни и същите не са оспорени. Ищецът е представил и
други допълнителни споразумения (07.07.2015г. и от 16.08.2016г.), с които е
променян размера на наема, които също са подписани от страните. При така
изложеното, съдът приема, че договорът за наем е изменен в частта относно
дължимото плащане за наем и с оглед свободата на договаряне, наемателят дължи
плащане на новата цена на наема, за която се е съгласил.
Съдът приема, че предявеният иск за плащане на дължим
наем за стопанската 2017г./2018г. в размер на 5935,54 лева е основателен до
сумата от 2897,08 лева след прихващане на внесения от ответника депозит. Наемът
в по-високия размер е бил дължим на 02.05.2018г. и от тогава ответникът е
изпаднал в забава, като неустойката за три месеца за периода от 03.05.2018г. до
03.08.2018г. е в размер на 552 лева.
Разноските на ищеца са в размер на 537,42 лева, от които
287,42 лева държавна такса, 150,00 лева депозит за вещо лице и 100 лева
юрк.възнаграждение. С оглед изхода на делото, ответникът дължи на ищеца
разноски 285,71 лева. Разноските на ответника са в размер на 700 лева
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото, ищецът дължи на ответника разноски
в размер на 327,84 лева.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „К.А.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.П. и Е.Т. да заплати на О.П. ***, ***, представлявана от ***,
сумата
от 2897,08 лв., представляваща неплатен остатък от наем за стопанската
2017/2018г. по Договор №95 за наем на земеделска земя от 26.08.2013г., изменен
с Допълнително споразумение №212 от 02.05.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 04.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата като за разликата
до 5935,54 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „К.А.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.П. и Е.Т. да заплати на О.П. ***, ***, представлявана от ***, сумата
от 552 лв., представляваща неустойка по Договор №95 за наем на
земеделска земя от 26.08.2013г., изменен с Допълнително споразумение №212 от
02.05.2018г.
ОСЪЖДА О.П. ***, ***, представлявана от ***да заплати на „К.А.“ ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.П. и Е.Т. сумата от 42,13 лева представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: