О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1103
гр. Пловдив, 10.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ
състав, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия ДИЧЕВ частно
административно дело № 1701 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 5 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС). Образувано е по жалба на А.И.М.,
ЕГН **********, адрес: ***. Независимо от посочването, че се оспорва ЗПАМ №
ФК-271-0382348/ 19.05.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в
ЦУ на НАП, предвид допуснатото
предварително изпълнение на заповедта, искането от лицето да се отмени „тази
изключително тежка санкция, наложена ми от НАП гр.Пловдив, за да мога да
продължа да упражнявам спокойно търговската си дейност“, факта,
че жалбата е подадена в срока по чл.60, ал.5 от АПК и посочването като
правно основание на чл.60, ал.4 от АПК /ал.5, която урежда обжалването на
разпореждане за допускане на предварително изпълнение е предишна ал.4 на чл.60/,
съдът е оставил жалбата без движение, за изрично уточняване ЗПАМ ли се обжалва
или разпореждането за допускане на предварително изпълнение. В телефонен разговор с процесуален
представител на жалбодателя, същият е уточнил изрично, че оспорва единствено
разпореждането за допускане на предварително изпълнение на ЗПАМ, а не самата
ЗПАМ. При това положение съдът следва да се произнесе съобразно направеното
уточнение, т.е. единствено жалбата срещу
разпореждането за допускане на предварително изпълнение на ПАМ, наложена
със Заповед № ФК-271-0382348/ 19.05.2020 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е
разпоредено „запечатване на „търговски обект – магазин за хранителни стоки“, находящ се в гр.***,
ул. “***“ № *, стопанисван от А.И.М.,
ЕГН **********, и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни, на основание чл. 188 от ЗДДС, във връзка с чл. 60 от АПК“.
Ответникът не е представил преписката в указания му срок,
поради което предвид незабавността на производството, съдът следва да се
произнесе без преписка.
Искането по чл.60 от АПК е
подадено в срок и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално
допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
С процесната заповед на основание чл.
186, ал. 3 от ЗДДС е разпоредено „запечатване на „търговски обект – магазин за хранителни стоки“, находящ се в гр.***,
ул. “***“ № *, стопанисван от А.И.М.,
ЕГН **********, и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни“. В заповедта е включено
разпореждане за допускане на предварителното й изпълнение, основано на
разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК. Съобразно разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС, заповедта по чл. 186, ал. 1 от
същия закон, с която се налага ПАМ, подлежи на предварително изпълнение при
условията на АПК, т.е. при наличие на предпоставките, предвидени
в чл.60 от АПК.
Установява се, че хода на извършена оперативна проверка на
29.04.2020 г. в посочения обект – магазин за хранителни стоки е извършена
контролна покупка, за която не е издаден фискален бон от фискално устройство.
Установено е, че в обекта липсва монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство. Установен е и търговски оборот в размер на 140 лв. При проверка в
информационните масиви на НАП е установено, че няма данни за регистрирано в НАП
фискално устройство за посочения обект, на което да се отчитат оборотите от
извършените продажби. При извършена проверка в ТР е установено, че А.И. М. не е
регистриран като търговец.
Съгласно чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги. Легална дефиниция на понятието търговски обект е дадена в § 1, т. 41 от
ДР на ЗДДС. Това е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии
и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват
продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може
да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други
подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая
или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което
се извършват продажби.
Кръгът на освободените физически лица от
задължението да издават фискална касова бележка е очертан в чл. 4 от Наредба №
Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. Лицата, които не са длъжни да издават фискална касова
бележка от фискално устройство, са задължени на основание чл. 9, ал. 2 от
Закона за данък върху доходите на физическите лица да издават документ за
придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ (доходи
от стопанска дейност), съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за
счетоводството.
На основание чл. 4, т. 2 от Наредба №
Н-18/2006 г. не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в
търговски обект чрез фискално устройство физическо лице, което извършва
продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция и не е търговец
по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски
обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като
магазин, склад или други подобни.
На основание чл. 4, т. 7 от Наредба №
Н-18/2006 г. не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в
търговски обект чрез фискално устройство лице, което упражнява занаят по
смисъла на Закона за занаятите и при условие че лицата са занаятчии-пенсионери
по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен
труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон.
Горните две разпоредби не са приложими
за жалбодателя.
С оглед изложеното и тъй като не попада
в изключенията по Наредба № Н-18/2006 г. жалбодателят е задължен на основание
чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. да монтира, въведе в
експлоатация и използва в обекта регистрирано в Националната агенция за
приходите фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта.
При така изложеното се налага извод, че
жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на ПАМ е
неоснователна – извършва се търговска дейност в търговски обект от лице, което
не е регистрирано като търговец, извършена е контролна покупка, за която не е
издаден фискален бон от фискално устройство, в обекта липсва монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство, установен е търговски оборот в размер на 140
лв., а при проверка в информационните масиви на НАП е установено, че няма данни
за регистрирано в НАП фискално устройство за посочения обект, на което да се
отчитат оборотите от извършените продажби. Всички тези обстоятелства сочат, че
разпореждането за предварително изпълнение е крайно необходимо: 1. за да се
осигури животът или здравето на гражданите – извършват се продажби на хранителни стоки без
да се отговаря на каквито и да е изисквания, 2. за да се защитят особено важни държавни или
обществени интереси, в случая интересите на фиска, 3. тъй като е налице опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта, тъй като се касае за обект, в който
се осъществява дейност от нерегистрирано като търговец лице, 4. тъй като от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, а именно вреди за фиска от
извършването на продажби, които никъде не се отчитат и за които не се заплащат
дължимите данъци. В същото време освен изложените подробни мотиви по отношение
на срока следва да се отбележи, че същият е изцяло съобразен с тежестта на
извършените и допуснати нарушения от страна на жалбодателя.
При така изложеното следва
да бъде постановено определение, с което да бъде отхвърлена жалбата на А.И.М., ЕГН **********,
адрес: ***, против разпореждането за допускане на предварително изпълнение на ПАМ,
наложена със Заповед № ФК-271-0382348/ 19.05.2020 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП,
с която е разпоредено „запечатване на „търговски обект – магазин за хранителни стоки“, находящ се в
гр. гр.***, ул. “***“ № *, стопанисван от А.И.М., ЕГН **********, и забрана за достъп до него за срок от 14
дни, на основание чл. 188 от ЗДДС, във връзка с чл. 60 от АПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.И.М., ЕГН **********, адрес: ***, против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на ПАМ,
наложена със Заповед № ФК-271-0382348/ 19.05.2020 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП,
с която е разпоредено „запечатване на „търговски обект – магазин за хранителни стоки“, находящ се в
гр. гр.***, ул. “***“ № *, стопанисван
от А.И.М., ЕГН **********, и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни.“
Определението е
окончателно – чл.188, ал.2 от ЗДДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/