РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.Червен бряг, 19.11.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 140 по описа за 2018 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.14, ал.3 от ***В РС – Червен бряг чрез ***е постъпила жалба от Н.Й.Н. по реда на чл.14, ал.3 от ***за прогласяване нищожността на протокол № 22.10.1996 г. и ***г. на ***поради обстоятелството, че не са подписани от задължителния състав по чл. 60 ал.3 и ал.5 от ППЗСПЗ. С жалбата са представени: у-е за наследници; съдебни решения на РС-Тетевен, РС-Павликени и РС-Луковит; Протокол от 22.10.1996 г. и Решение от 16.01.1997 г. на ***.

Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок в канцеларията на съда е постъпил писмен отговор, в който се оспорва иска изцяло. Излагат се подробни доводи за неговата недопустимост и неоснователност. Претендират се разноски.   

ИЩЕЦА редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с адв. Г. С. от САК. Поддържат иска. Позовават се на писмени доказателства.

ОТВЕТНАТА ***– редовно призована се представлява от Началника й, и ст. юрисконсулт И.Д., оспорва иска изцяло. Излага подробни доводи за неговата недопустимост и неоснователност. Претендират се разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорва се ***г. на ***поради обстоятелството, че не са подписани от задължителния състав по чл. 60 ал.3 и ал.5 от ППЗСПЗ.

В жалбата молителя Н.Н. посочва като искане до съда да постанови решение, с което да прогласи нищожност на протокол № 22.10.1996 г. и ***г. на ***поради обстоятелството, че не е подписан от задължителния състав по чл. 60 ал.3 и ал.5 от ППЗСПЗ, като посочва изрично, че предявения иск е с правна квалификация чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, т.е. обжалва решение на ***в 14 дневен срок от получаване на решение за отказ да му бъдат възставени земеделски земи. Видно от съдържанието на посочените протокол № 22.10.1996 г. и ***г. на ***е, че същите са позитивни и не съдържат отказ на определен орган. Нещо повече не се излагат факти от страната на коя дата е получил решението. След анализ на представените по делото писмени доказателства съдължащи се в преписката се установява, че на ищеца и др. негови сънаследници е възстановен по реда на ***имот в размер на 12 дка., представляващ част от имот № 236009, целия от 121,75 дка. в ***върху който са проведи мероприятия за добив на глина и същия е обявен за „табан“ – находище за подземни богатства ***Същия имот и под същото наименование е бил обект на концесия за добив на глина, която е прекратена 2015-а г. Същия е регистриран в АГКК с идентификатор 80501.236.9, като изрично в придружително писмо на Справка с вх. № 6026/23.10.2017 г. от Агенция по геодезия, картография и кадастър, СГКК Плевен изготвена въз основа на у-ние изх. № 2830/02.10.2017 г. Началника на СГКК Плевен /л.309 от делото/ е отбелязал, че всички данни за имота относно граници, рег.№, собственост, вид територия и др. са механично прехвърлениот картата на възстановена собственост /КВС/ на МЗХГ, без в службата да се съхраняват каквито и да е документи за собственост на имота.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:   

Съдът намира подадената жалба за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ законодателят е въвел кумулативното наличие на следните предпоставки за реституция: 1/ земята да съществува понастоящем като земеделска по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ; 2/ имотът, който се възстановява да е имал земеделски характер към момента на неговото обобществяване /последващото му включване в границите на урбанизираната територия не е пречка за възстановяване на собствеността – чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ; 3/ земята да е притежавана от лицата, претендиращи че те или техния наследодател са били собственици преди образуването на ТКЗС или ДЗС; 4/ да са включени в тях или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и 5/ върху земята да не са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността.

Съобразно разпоредбата на чл.10а ***собствеността се възстановява в реални граници там, където съществуват или е възможно да бъдат установени, ако не съществува в стари реални граници земята се възстановява съгласно план за земеразделяне в землището на съответното населено място или в съседно землище. Съобразно разпоредбата на чл.11 от ***лицата, които искат да им бъде възстановена собствеността подават заявление затова в 17-месечен срок от влизане на закона в сила, в което описват имотите, които искат да им бъдат възстановени и прилагат доказателства за правото на собственост.Доколкото процедурите по промяна на вписаните в Регистъра на земеделските земи, гори и земи от горския фонд, поддържан към картата на възстановената собственост, по реда на вече отменената Наредба за поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост (отм. ДВ. бр. 9 от 2001г.) и сега действащата Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, представляват отделно /административно/ производство, пред отговарящия за това държавен орган, в случая МЗХГ. Само за пълнота настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че извадки от регистъра на земеделските земи, гори и земи от горския фонд притежават единствено и само удостоверителен, а не правопораждащ и/или правопогасяващ ефект.

Не е постановявано решение за отказ за признаване право на собственост на наследниците на молителя и др. негови сънаследници, като напротив на тях им е възстановен по реда на ***имот в размер на 12 дка., представляващ част от имот № 236009, целия от 121,75 дка. в ***върху който са проведи мероприятия за добив на глина и същия е обявен за „табан“ – находище за подземни богатства ***Същия имот и под същото наименование е бил обект на концесия за добив на глина, която е прекратена 2015-а г. Същия е регистриран в АГКК с идентификатор 80501.236.9, като изрично в придружително писмо на Справка с вх. № 6026/23.10.2017 г. от Агенция по геодезия, картография и кадастър, СГКК Плевен изготвена въз основа на у-ние изх. № 2830/02.10.2017 г. Началника на СГКК Плевен /л.309 от делото/ е отбелязал, че всички данни за имота относно граници, рег.№, собственост, вид територия и др. са механично прехвърлениот картата на възстановена собственост /КВС/ на МЗХГ, без в службата да се съхраняват каквито и да е документи за собственост на имота.

По преписката няма данни молителя и др. негови сънаследници да са депозирали в ОСЗ- гр.Червен бряг, заявление с искане да бъдат обезщетени по реда на чл.15, ал.З от ЗСПЗЗ. В решението по чл. 18ж, ал. 2 от ПП******определя размера, категорията й, ако е известна, местността, в която са се намирали земеделските земи, на които има право заявителят. На базата на влязлото в сила решение и след провеждане на анкета по реда на чл. 23б ППЗСПЗЗ, се изработва проект на план за земеразделяне, който се одобрява от поземлената комисия. Планът за земеразделяне следва да отговаря на изискванията собственикът да получи равностойна по количество и качество земя, по възможност в местностите, където са се намирали имотите му. Въпросът за количеството (размера), качеството (категорията) и местностите, в които се възстановяват земеделските земи в нови реални граници се разрешава с плана за земеразделяне.  По реституционната преписка няма данни по влезлия в сила план за земеразделяне на землището на ***дали на жалбоподателя са отредени различни имоти от тези, които са му възстановени, за да може съда да направи преценка, че на жалбоподателя са отредени повече от имотите, които са му реституирани с обжалваното решение на *** Самата реституционна процедура започва по почин на правоимащите лица или техните наследници въз основа на претендираните от тях описани в заявлението имоти. Обстоятелството, че с ***г. на ***е признала, че молителя и другите сънаследниците са имали право на възстановяване на 12 дка., представляващ част от имот № 236009, целия от 121,75 дка. в ***който са проведи мероприятия за добив на глина и същия е обявен за „табан“ – находище за подземни богатства ***Същия имот и под същото наименование е бил обект на концесия за добив на глина, която е прекратена 2015-а г. Същия е регистриран в АГКК с идентификатор 80501.236.9, като изрично в придружително писмо на Справка с вх. № 6026/23.10.2017 г. от Агенция по геодезия, картография и кадастър, СГКК Плевен изготвена въз основа на у-ние изх. № 2830/02.10.2017 г., не означава, че тези декари са им възстановени и означава, че те имат това право само при условие, че са заявили за възстановяване тези земи или, че са налице изискванията на чл. 10, ал.1 от ***и има достатъчно земя в границата на съответното землище. върху който са проведи мероприятия за добив на глина и същия е обявен за „табан“ – находище за подземни богатства ***Същия имот и под същото наименование е бил обект на концесия за добив на глина, която е прекратена 2015-а г. Същия е регистриран в АГКК с идентификатор 80501.236.9, като изрично в придружително писмо на Справка с вх. № 6026/23.10.2017 г. от Агенция по геодезия, картография и кадастър, СГКК Плевен изготвена въз основа на у-ние изх. № 2830/02.10.2017 г

С оглед на гореизложеното съда намира подадената жалба за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

По разноските:

Ответникът е направил искане за присъждане на разноски и такива му се дължат на основание чл.143, ал.4 АПК. Според представения списък се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 500.00 лева. Разноски в този размер следва да се присъдят на ответника.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 81 ГПК следва да бъде разпределена отговорността за направените в настоящото съдебно производство разноски. На основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК, ответната ***има право да й бъдат присъдени направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ищеца е оспорил размера му, по представения списък с разноски по чл.80 от ГПК. Ответната ***претендира разноски в размер на 500.00 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК: "В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ". Посочената разпоредба предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет, а съгласно чл. 23, т.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за представителство по граждански дела за други неоценяеми искове. Поради това съдът, предвид броя на заседанията и сложността на делото определя в размер от 500.00 лв.

Посочената разпоредба определя неоснователност на направеното възражение на ищеца за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение и той следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба от Н.Й.Н., с ЕГН **********,*** против ***б/***, ******с правно основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от Н.Й.Н., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ******направените по делото разноски в размер на 50.000 /петстотин/лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: