Р Е Ш
Е Н И Е
№
260023
гр.
Габрово,03.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски
окръжен съд в открито заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. КОСЕВА
при секретаря М. Шаханова и в
присъствието на прокурора ..., като разгледа докладваното от съдия Косева гр.д.№25 по описа
за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с
правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ / в сила от 29.12.2015г./ за неимуществени вреди в размер на сумата 150
000 лева /първоначално предявен частично с исковата молба и увеличен в с.з. на
08.10.2020г./ и имуществени вреди в размер на сумата 792,72 лева, от ищцата Н.Ю. /непълнолетна, действаща със
съгласието на своята майка/ срещу ЗД "Бул Инс" АД- София.
В исковата молба се излага, че на Н.Ю. са нанесени телесни увреждания в резултат на
ПТП: На 25.06.2018г., около 17 часа, в град Д., на ул. "ДС" №**, се движил лек автомобил
"КС" с рег. №****, управляван от П. П., който нарушил правилата
за движение по пътищата и ударил пресичащата пътното платно Н.Ю., в следствие на което се е блъснал в
паркирания лек автомобил "МСС" с рег. № ***. Във връзка с причиняване
на процесното ПТП в исковата молба изрично се сочи и препраща към
образуваното следствено дело №50/2018г. по описа на ОСлО в ОП Габрово,
пр.пр.№ТОД-316/2018г. срещу П. С. П., което не било приключило
с окончателен съдебен акт. Причина за ПТП били допуснатите от водача нарушения
на правилата за движение по пътищата, тъй като в конкретната ситуация за
него били определени от закона
задължения за спазване на правилата за безопасно движение по пътищата. С оглед
на изложено, съществувала пряка причинна връзка между деянието на П. П. и настъпилите обществено
опасни последици- телесните уреждания на Н.Ю.. За увреждащия
автомобил, управляван от П., имало сключена
застраховка гражданска отговорност, валидна от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., по
силата на който договор застарахователя покрива отговорността за причинени от
застрахованото лице, имуществени и неимуществени вреди. Пострадалата предявила
претенция за обезщетение към застрахователната компания, но до момента не й
било изплатено. В исковата молба подробно са посочени уврежданията, които е
получила ищцата: травматичен субараханоидален кръвоизлив, съчетана травма -
глава и гръден кош, САХ, фрактура на носни кости, луксация на лява
стерноклавикуларна става, контузионен бял дроб в ляво, разкъсно контузни рани
на главата и др. С експертно решение 2078 от 209/05.12.2018г. на ТЕЛК, Н. Ю. е освидетелствана с оценка на
работоспособност на 75%, вид и степен на увреждане без чужда помощ за период от
две години. Установени били мозъчни психични смущения, обедняване на личността,
колебания в подтиците и настроението, снижаване критичността при задоволителна
средна степен на изразеност, поставена водеща диагноза разстройства на
личността и поведението, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък.
В резултат на уврежданията,
ищцата търпяла силни болки и страдания, за което претендира заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди- в размер на 150000 лв./
претенцията е увеличена в с.з. на 08.10.2020г. и от частична е заявена
цялостно/,
както и обезщетение за причинени имуществени вреди- в размер на 792,72 лв.,
ведно със законна лихва от 02.07.2018 г. до окончателно изплащане на сумите.
В отговора на исковата молба ответната
застрахователна компания прави подробни възражения за нередовност на исковата
молба, за спиране на производството на основание чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК до
приключване на образуваното наказателно производство, както и възражения по
същество за неоснователност на предявените претенции, поради липса на причинна
връзка между твърдяните от ищеца увреждания и процесното ПТП. Възразява и
относно размера на претенциите за имуществени и неимуществени вреди,
оспорва претенцията за присъждане на
лихва.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не
се спори по делото, че към датата на процесното ПТП е действал валиден договор за застраховка
гражданска отговорност, сключен с ответното дружество, за управлявания лек автомобил "КС" с рег. №***.
Безспорен факт, който се сочи в исковата молба и по
отношение на който изрично се препраща със същата, е че за процесното ПТП е
образувано следствено
дело №50/2018г. по описа на ОСлО в ОП Габрово, пр.пр.№ТОД-316/2018г.-
в исковата молба не е описан механизъм на произшествието, не са посочени
нарушения, а директно и единствено се препраща към тези, предмет на
образуваното наказателно производство.
След подаване на исковата молба по
настоящото дело /на 15.05.2020г./, по време на срока за отговор, преди такъв да
постъпи на 05.08.2020г., е постановен съдебен акт /на 01.07.2020г./ по наказателното
производство- решение №282/01.07.2020г. по анд №202/2020г. на РС- Габрово,
влязло в сила на 17.07.2020г. С него обвиняемия П. С. П.,
ЕГН: **********, Е ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНЕН
в това, че около 16:45ч. на 25.06.2018г. на улица „ДС” № ** в
гр. Д., при управление на лек автомобил „К” с рег. № ***, да е нарушил следните правила за движение по пътищата - чл. 20, ал.2 и
чл. 21, ал.1 от ЗДвП, чл. 73, ал.1 от ППЗДвП
и чл. 5, ал.1, т.2 и ал.2 от Наредба № І-141 от 18.09.2002г. за условията и
реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни
средства и по непредпазливост да е причинил на Н.В.Ю. ***
следните средни телесни повреди - контузия на главата с контузия на мозъка и
кома за срок от 10 дни, довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота; левостранна спастична хемипареза на левия и десния крак, довело до
трайно затрудняване на движението на долните крайници; органично разстройство
на личността, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота,
поради което и на основание чл. 304 от НПК Е
ОПРАВДАН по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 343, ал.1, б.
„б”, предл. второ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
АНД №202/2020г. на
РС- Габрово е приложено с определение от с.з. на 10.08.2020г. към доклада по
делото, като по този начин влезлият в сила съдебен акт към момента на
разглеждането на настоящото гражданско дело срещу застрахователя по
гражданската отговорност, представлява писмено доказателство от съществено
значение за изхода на предявените искове. Въпреки дадената възможност на ищцовата страна своевременно
/преди доклада по делото/ да въведе обстоятелства, като част от фактическото
основание на предявените искове, извън установените в наказателното
производство, към което директно е препратено с исковата молба /вместо да я
поддържа във вида, в който е предявена/, това не е направено. Преди първото по
делото съдебно заседание, както и в проведеното такова на 08.10.2020г.,
ищцовата страна не се сочи други нарушения по ЗДвП или друг закон, нито
различно поведение на управлявалия автомобила, които да не са идентични с
деянието, за което същият е оправдан, за да бъдат разгледани. Деянието, за което водачът на автомобила е привлечен
към наказателна отговорност, е това, на което се позовава ищецът в
исковата молба, препращайки изрично и директно към същото, без да сочи нито
друг механизъм, нито други нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК
и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК,
свързана с приложението на посочената правна норма, влязлото в сила решение на
наказателния съд е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно конкретните нарушения по ЗДвП, поради което П. С. П. не е извършил нарушения на правила за движение по пътищата, установени с нормите на чл. 20, ал.2 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, чл. 73,
ал.1 от ППЗДвП и чл. 5, ал.1, т.2 и ал.2 от Наредба № І-141 от 18.09.2002г. за
условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните
превозни средства, и по непредпазливост да е причинил на Н.В.Ю. *** средните телесни повреди,
за което му е било повдигнато обвинение.
Поради това недопустимо е да се ревизира актът на наказателния съд, респективно
да се ангажира деликтната отговорност на водача на автомобила по отношение на скоростта на движение на
същия- с решението на наказателният съд е прието именно, че правните норми на
чл.20 ал.2 и чл. 21 ал.1 ЗДвП, чл.73 ППЗДвП не са нарушени. Не може да се
приеме също, "че е нарушен конкретен текст, за който няма повдигнато
обвинение- а именно задължението да се спазват правилата за движение и да пазят
живота и здравето на хората и др.". Това е общо правило, /отнасящо се дори
не само по отношение на ЗДвП/, но в случая явно се има предвид бланкетната
норма от общите положения от чл. 1 ал.2 от ЗДвП, която като такава не може да
обоснове нарушение, а следва да се изпълни със съдържание от специална. За да
бъде обоснована съставомерност на изпълнителното деяние, винаги следва да бъдат
вменени на дееца конкретни нарушения на правилата на движение, очертани чрез
факти, въведени спорно в предмета на делото с исковата молба, или най-късно в
първото открито съдебно заседание, което в случая не е налице.
Тези
посочени непосредствено по- горе нарушения са единствените споменати от ищцовата страна и то едва с писмената
защита по делото, след приключване на устните състезания, поради което са
преклудирани /въпреки това съдът ги обсъди/. За изхода на наказателното
производство, към което препраща, ищцовата страна е знаела към
28.07.2020г. /л.40 от анд№202/2020г./, което е много преди първото по делото с.з. В
писменото й становище по делото на л.68 и писмената защита на л.103 се излагат
само общи теоретични разработки и съдебна практика, че гражданския съд следва
да прецени дали деянието съставлява
деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД,
ако установи наличието на други нарушения по ЗДвП, за които не е било
повдигнато обвинение. Това действително е така- обвързващата сила на присъдата
винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието,
което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд, като
нейната обвързваща гражданския съд сила не се проявява относно друго различно
правонарушение. В случая обаче, тъй като няма въведени от ищеца твърдения за
наличие на други конкретни правонарушения, извън тези за които е било
повдигнато обвинение и е постановен оправдателен съдебен акт- не са посочени
никакви нарушения на правилата на движение, очертани чрез факти, въведени
спорно в предмета на делото, то не е възможно
да се правят разсъждения и изводи в тази насока. Деянието, за което
водачът на автомобила е привлечен към наказателна отговорност и признат за
невинен с влязъл в сила съдебен акт, е това, към което препраща исковата молба - изрично
и напълно идентично.
Тъй като фактите, по които дължи произнасяне съда в гражданското
производство, в случая са идентични с
тези в наказателното, то допускане на съдебно- техническа експертиза, която да
изследва механизма на ПТП, след като вече е изследван от наказателният съд, не
може да доведе до извод, че водачът на автомобила е нарушил други правила за движение по
пътищата, а не тези, за които е бил оправдан- в какъвто смисъл са възраженията
в писмената защита на ищцовата страна по отношение на отказаното от съда
доказателствено искане. Съдът не може да приеме, при наличие на оправдателна
присъда по конкретни, специални норми уреждащи правилата за движение по
пътищата, че с поведението си застрахованото лице е нарушило други правни
норми, но със същото изпълнително деяние- т.е. да преквалифицира деянието от един състав в друг и по този
начин незаконосъобразно да се заобиколи съдебният акт на наказателния съд. Отделно
от това не се твърдят каквито и да било
факти, установяващи различна от разгледаната от наказателния съд фактическа
обстановка- фактически действия/ респективно бездействия относими към друг
специален състав, за да е налице деликт, въпреки оправдателната присъда за
същото деяние. Със съдебният си акт наказателният съд обхваща цялостния предмет
на спора и съответно установява по този начин пределите на задължителност и
обвързаност на гражданския съд с този съдебен акт, с оглед приложението на
разглеждания текст, като в тази връзка всичко, което присъства в изпълнителното
деяние, относимо към конкретен юридически факт, следва да бъде прието като вече
разрешено за гражданския съд, който разглежда гражданските последици.
На
основание всичко гореизложено предявения иск за имуществени и неимуществени
вреди, се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли. Установената със влязъл в сила съдебен акт невиновност на водача автомобила, при което се
твърди ищцата да е получила увреждания,
води до липса на основание за ангажиране на договорната отговорност на неговия
застраховател по договор за застраховка гражданска отговорност. Ищцовата
страна не е въвела като спорен предмет, респективно не е доказала пълно и
главно наличието на други нарушения по ЗДвП от страна на
делинквента, извън тези, за които е оправдан, намиращи се в пряка причинно- следствена
връзка с настъпилото ПТП и вреди, за които да бъде обезщетена.
Разноски:
С оглед изхода на делото на ищцовата страна не се дължат разноски. Същата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в настоящото
производство разноски в размер на сумата 1 400
лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Размера на адвокатското
възнаграждение не надвишава минималният такъв определен в чл.7 ал.2 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, поради което възраженията
за неговата прекомерност се явяват неоснователни.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Н.В.Ю. ЕГН:**********, действаща със съгласието на майка си З.С.Ю.
ЕГН:**********,***, чрез адв. П. К. от АК- София, съдебен адрес: ***, офис 10,
против ЗД "Бул Инс" АД- София, ЕИК831830482, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Джеймс Баучер
№87, искове с правно осн. чл. 432 КЗ за неимуществени
вреди в размер на сумата 150 000 и имуществени вреди в размер на сумата 792,72
лева, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Н.В.Ю. ЕГН:**********,
действаща със съгласието на майка си З.С.Ю. ЗД "Бул Инс" АД- София, ЕИК831830482, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. Джеймс
Баучер №87, направените по делото разноски в размер на сумата 1400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: