Р Е Ш
Е Н И Е № 464
/неприсъствено/
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин 11.10.2019 г.
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Даниел Димитров
при секретаря Оля Петрова и в присъствието на
прокурора ................................. като разгледа докладваното от съдия
Димитров гр. дело № 1553 описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба от Н.Л.Ж.,***, ЕГН ********** против „ДКМК” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Цар Александър ІІ" № 3,
ет. 4, ст. 68, с която са предявени
искове по чл. 128 във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Претенциите на ищеца имат
трудово-правен характер. Посочва се,
че същият е работел при ответника на
длъжност „машинен оператор” по срочен трудов договор сключен на 11.06.2018 г.
със срок на договора 3 месеца – до 10.09.2018 г., с месечно трудово
възнаграждение в размер на 550.00 лв. и допълнително месечно заплащане от 40.00
лева под формата на социални разходи при пълен работен месец.
Сочи, че на 29.08.2018 г. със Заповед №
14 трудовият му договор с ответника е прекратен на основание чл. 330, ал. 1, т.
6 от КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ /неявяване на работа в течение на
два последователни работни дни – 27 и 28 август 2018 г./.
Твърди, че съгласно Заповедта за дисциплинарно
уволнение на основание чл. 221, ал. 4, т. 2 от КТ дължи обезщетение на
работодателя за времето през което той е останал без работник, но за не повече
от остатъка от срока на трудовото правоотношение, като сумата възлиза на 250.00
лева.
Ищецът излага, че поради неизплащане от
ответника на дължимите му трудови възнаграждения за месеците юни, юли и август
2018 г. двукратно сигнализирал Дирекция „Инспекция по труда“ – Видин. От
направената последваща проверка на ответника от Д „ИТ“ – Видин се установило,
че същият дължи на ищеца дължима нетна работна заплата в общ размер на 806.13
лева.
Твърди се,
че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1063/2019 г. по описа на ВРС,
и по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал
възражение.
От приложеното ч. гр. д. № 1063/2019 г.
по описа на ВРС съдът констатира, че издадената заповед за изпълнение е
обезсилена с определение от 18.06.2019 г., влязло в законна сила на 08.07.2019
г.
Иска да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 806.13 лв.,
представляваща неплатено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от
датата на прекратяване на трудовия договор 29.08.2018 г. до окончателното
плащане.
Претендират
се и направените по делото разноски.
Ответникът редовно
призован за съдебното заседание, не се представлява и не взема
становище по исковете.
Въпреки дадената му възможност за писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК не е постъпил такъв. На същия са указани
последиците на чл.133, чл.143 ал.3 от ГПК, както и на чл. 238. ал.1 ГПК, а именно, че ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В съдебно заседание на 12.09.2019 г.
процесуалният представител на ищеца е поискал постановяването на неприсъствено
решение на основание чл. 238 ал.1 от ГПК.
Съдът като взе предвид, че на ответника
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и че предявеният иск е вероятно
основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл.239 ал.1 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение по делото.
В тази връзка и съобразявайки
разпоредбата на чл. 239 ал.2 ГПК Съдът
приема, че в случая исковата претенция следва да бъде уважена изцяло, като
ответника бъде осъден да заплати сумата в размер на 806.13 лв., представляваща
неплатено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на
прекратяване на трудовия договор 29.08.2018 г. до окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева.
На осн.
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВдРС сумата в общ размер от 50.00 лева-дължима държавна такса.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДКМК” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Цар Александър ІІ" № 3,
ет. 4, ст. 68 да заплати на Н.Л.Ж.,***, ЕГН ********** сумата
в 806.13 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение, ведно със
законната лихва от датата на прекратяване на трудовия договор 29.08.2018 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ДКМК” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Цар Александър ІІ" № 3,
ет. 4, ст. 68 да заплати на Н.Л.Ж.,***, ЕГН **********, сумата от 400 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „„ДКМК” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Цар Александър ІІ" № 3,
ет. 4, ст. 68, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Видински районен съд сумата в общ размер от 50.00 лева - държавна такса, както и 5.00 /пет/ лева такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението не
подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: