Решение по дело №185/2023 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Постъпила е жалба от Т. С. Е. от с. Хотанца, обл. Русе, подадена чрез пълномощник адв. Е. Г. от АК - Русе, с която се оспорва Решение № 2153-17-36 от 22.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 2140-17-82/10.02.2023 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване – Русе, с което на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, поради недостигане на общия сбор от 100 точки. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението, като се твърди, че неправилно пенсионният орган не е зачел като трудов стажа му отразен в трудовата му книжка за времето от 01.01.1982 г. до 10.10.1982 г.; от 01.01.1987 г. до 31.12.1987 г.; от 01.01.1990 г. до 31.12.1990г.; от 01.01.1996 г. до 31.12.1996 г.; от 01.09.1998 г. до 31.12.1998 г. в който период жалбоподателя е работил в „Монтажи“ ЕАД – „Промишлена вентилация“ – гр. София. Моли съда да отмени решението на директора на ТП на НОИ – Русе, както и разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване, след което да върне преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно дадени указания по приложение на закона. Претендират се направените по делото разноски.

Жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна.

Със заявление вх. № 2113-17-2027/14.11.2022 г. Т. С. Е. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. След преценка на представените и служебно събрани доказателства, ръководителят по пенсионно осигуряване приел с Разпореждане № 2140-17-82 от 10.02.2023 г., че към датата на заявлението – 14.11.2022 г. Е. има навършена възраст 58 г. 10 м. 06 дни и придобит осигурителен стаж до 13.11.2022 г. вкл. от втора категория – 12 г. 01м. 24 д, от трета категория – 24 г. 10 м. 13 д. Общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория съгласно чл. 104 от КСО - 40 г., 00 м. 21 д. Приел е че сборът от осигурителен стаж и възраст на същия е 98 г. 10 м. 27 дни. Е. оспорил разпореждането пред директора на ТП на НОИ – Русе по реда на чл. 117 от КСО с твърдение, че неправилно не е зачетен като трудов стаж периодът от 01.01.1982 г. до 10.10.1982 г.; от 01.01.1987 г. до 31.12.1987 г.; от 01.01.1990 г. до 31.12.1990г.; от 01.01.1996 г. до 31.12.1996 г. ; от 01.09.1998 г. до 31.12.1998 г.

По жалбата срещу разпореждането, директорът на ТП на НОИ – Русе постановява Решение № 2153-17-36 от 22.03.2023 г., с което отхвърля жалбата и потвърждава Разпореждане № 2140-17-82 от 10.02.2023 г. След анализ на събраните доказателства и съгласно указателни писма на Дирекция „Пенсии“ към Централно управление на НОИ относно осигурители „Монтажи“ ЕАД – „Промишлена вентилация“ – гр. София и „Монтажи“ ЕАД – гр. София, в които било посочено, че и двете търговски дружество са включени в списъка с рискови осигурители, поради издадени документи със съмнения за неистинност, административният орган достигнал до извод, че предвид липсата на абсолютни доказателства за положения стаж и за категорията труд на лицето, както и анулирано удостоверение обр. УП- 3 № 225/05.08.2022 г. не следва да зачете за стаж периодите от 01.01.1982 г. до 10.10.1982 г.; от 01.01.1987 г. до 31.12.1987 г.; от 01.01.1990 г. до 31.12.1990г.; от 01.01.1996 г. до 31.12.1996 г. ; от 01.09.1998 г. до 31.12.1998 г.

При така установените фактически обстоятелства, след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Решение № 2153-17-36 от 22.03.2023 г. е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО орган – директор на ТП на НОИ – Русе. Спазена е изискуемата писмена форма като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО. Не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при проведеното административно производство.

При постановяване на решението неправилно е приложен материалният закон.

Единственият спорен по делото въпрос е относно размера на трудовия стаж на жалбоподателя и конкретно следва ли да се признае за такъв периода от 01.01.1982 г. до 10.10.1982 г.; от 01.01.1987 г. до 31.12.1987 г.; от 01.01.1990 г. до 31.12.1990г.; от 01.01.1996 г. до 31.12.1996 г.; от 01.09.1998 г. до 31.12.1998 г., в който жалбоподателя е работил в „Монтажи“ ЕАД – „Промишлена вентилация“ – гр. София.

В хода на развилото се съдебно производство е представено Решение №87/29.01.2024г. по гр.д.№20234520103442 по описа за 2023 г. на Районен съд Русе. С решението е признато за установено, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, по отношение на Национален осигурителен институт – Русе, че Т. С. Е. е работил по трудов договор в „Монтажи“ ЕАД – „Промишлена вентилация“ – гр. София за времето от 01.01.1982 г. до 10.10.1982 г.; от 01.01.1987 г. до 31.12.1987 г.; от 01.01.1990 г. до 31.12.1990г.; от 01.01.1996 г. до 31.12.1996 г. ; от 01.09.1998 г. до 31.12.1998 г. на длъжност „инсталатор“, „монтьор“, „монтюр ВКИ“ и „монтажник на ВКС“, при пълно работно време от осем часа и месечно заплащане на трудовото възнагражение. Решението е влязло в сила на 06.03.2024 г. Така приобщеното доказателство решава спорния по делото въпрос със силата на пресъдено нещо.

При така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-36 от 22.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото с него разпореждане Разпореждане № 2140-17-82 от 10.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване са постановени в противоречие с установените по делото факти, поради което следва да бъдат отменени, а преписката върната на ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по заявлението на Т. С. Е. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при зачитане на трудов стаж времето от 01.01.1982 г. до 10.10.1982 г.; от 01.01.1987 г. до 31.12.1987 г.; от 01.01.1990 г. до 31.12.1990г.; от 01.01.1996 г. до 31.12.1996 г. ; от 01.09.1998 г. до 31.12.1998 г.

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Националният осигурителен институт като лице по § 1, т. 6 от ДР на АПК, дължи заплащането на жалбоподателя на сумата от 500 лв., представляващи заплатен в брой адвокатски хонорар видно от представения договор за правна защита и съдействие на стр.18 от делото.

Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Т. С. Е. от с. Хотанца, обл.Русе, Решение № 2153-17-36 от 22.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото с него Разпореждане № 2140-17-82 от 10.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО.

ВРЪЩА преписката на Ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне при съобразяване на дадените с настоящото решение указания по приложение на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт – София да заплати на Т. С. Е. [ЕГН] от с. Хотанца, обл. Русе, [улица], сумата от 800,00 (осемстотин) лева – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.