№ 184
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110136895 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 188619/03.07.2023 г. на „.“ ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от
изпълнителния директор А., против „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 36, представлявано от Катя Георгиева, със
съдебен адрес: гр. София, ж.к. Лагера, бл. 44, вх. Б, офис – партер, адвокат В. Т., с която са
предявени са искове с правна квалификация с чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД – за установяване съществуването на задълженията
на ответника в качеството му на клиент на топлинна енергия за стопански нужди за имот,
находящ се в гр. София, бул. „Дондуков“ № 31, вх. А с аб. № 343374 по силата на Договор
№ 34390/343374 от 27.06.2017 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, за сумите, както следва: сумата от 39,52 лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2019 г. до 31.03.2020
г., ведно със законна лихва за период от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
10,68 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2020 г. до 07.04.2023 г.,
сумата от 1,87 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., ведно със законна лихва за период
от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 0,58 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 01.07.2020 г. до 07.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.05.2023 г. по ч. гр. д. 21127/2023 г.
по описа на СРС, 120 състав. Ищецът претендира уважаване на исковите претенции и
присъждане на разноски.
1
Ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат В. Т., е подал отговор
в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявения иск по основание. Излага твърдения, че в
процесния период страните не са били обвързани от облигационно правоотношение, по
силата на което ответникът да притежава качеството клиент на топлинна енергия за
процесния период. Сочи, че е сключил процесния договор за доставка в качеството си на
наемател на топлоснабдения имот със срок на договора 01.06.2017 г. – 01.06.2018 г.
Поддържа, че след този период липсва съгласие на собственика на топлоснабдения имот
партидата да бъде открита на името на наемателя. Излага твърдения, че след 01.06.2018 г.
ответникът не е ползвал процесния недвижими имот и договорът за наем бил прекратен.
Прави възражения за погасяване на част от процесните вземания по давност. Моли за
отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Термокомплект“ ООД не оспорва исковата претенция,
предоставя писмени доказателства.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 24.04.2023 г., въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 21127/2023 г. по описа на СРС, 120 състав. Заявлението е уважено, като
в законовия срок длъжникът е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което е
обусловило правния интерес на ищеца от подаване на настоящия иск.
Няма спор между страните, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че ответното дружество е било наемател на процесния имот, представляващ
Магазин, находящ се в гр. София, бул. Дондуков № 31, вх. А, с абонатен № 343374, като
между страните е сключен Договор № 34390/343374 от 27.06.2017 г. при общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „.“ ЕАД на потребители в гр. София,
по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката. Срокът на договора е от 01.06.2017 г. до
01.06.2020 г. По делото е подадено заявление от законния представител на ответника за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия, Декларация от 23.06.2017 г. от
собственика на отдадения под наем имот, Договор за наем от 01.06.2017 г. със срок на
действие три години, както и Заявление от 21.10.2020 г. за закриване на партидата на името
на дружеството-ответник за посочения имот, поради изтичане на договора.
Третото лице-помагач е представило писмени документи, от които се установява, че в
имота е имало три броя уреди за отопление, които са отчитани от фирмата за дялово
разпределение, избрана от Етажната собственост на сградата, където се намира
топлоснабденият имот.
От допуснатата, изслушана и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че към момента на проверката процесните суми не са погасени. Вещото лице е
установило, че дължимата главница за топлинна енергия за периода възлиза на 39.52 лв. и
1.87 лв. за услугата дялово разпределение. Лихвите за забава върху първата главница
възлизат на 10.68 лв., а върху втората – 0.58 лв. Вещото лице е съобразило и размера на
вземанията, които попадат в периода на изтекла погасителна давност, а именно – такса за
дялово разпределение от 1.87 лв. и лихва върху нея от 0.58 лв.
Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника, че не е потребител на
доставяната в имота топлоенергия за периода след 01.06.2018 г., тъй като договорът за наем
бил прекратен преди изтичане на неговия краен срок, както и поради това, че наемодателят
е дал съгласие за разкриване на партида на името на ответното дружество като наемател
само за период от една година. Относно първото възражение ответникът не ангажира
2
никакви доказателства за валидно прекратяване на договора за наем, касаещ процесния
имот, или за такова, касаещо договора между страните за доставка на топлинна енергия за
стопански нужди. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Общите условия, при които е сключен договорът
между страните, „купувач може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител
на топлинна енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва
топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване, е на
издръжка на държавния или на общинския бюджет, използва топлинната енергия за
отопление климатизация и горещо водоснабдяване извън домакинството си.“ Относно
второто възражение, същото е неоснователно, тъй като ответникът е търговец и в
качеството си на такъв е сключил договор за доставка на топлинна енергия в отдадения му
под наем имот за посочения в договора срок и е следвало с грижата на добър стопанин да
осигури съгласието на наемодателя си за периода за откриване на негово име партида при
ищеца. Тъй като договорът има действието на закон за страните, които са го сключили,
независимо от общите условия, в които същият може да се сключи само за срока, за който е
дадено съгласието от собственика на отдадения под наем имот, уговарянето на различен
срок в индивидуалния договор между страните е възможно и валидно и поражда правно
действие за страните. Липсата на съгласие на наемодателя не отменя клаузите на договора
между страните и ответникът отговаря по него в качеството си на потребител на топлинна
енергия за стопански нужди.
По направеното възражение за погасяване на сумите чрез изтекла погасителна
давност, съдът счита, че следва да се извърши проверка в тази насока. Тъй като
производството е по реда на чл. 422 от ГПК и се явява продължение на производството по
чл. 410 от ГПК, то давността е прекъсната с подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК на
24.04.2023 г. С изтичането на тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД са
погасени всички вземания, станали изискуеми три години назад – преди 23.04.2020 г.
Следва обаче да се вземе предвид и периода на извънредно положение, обявено от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., когато поради пандемична обстановка в страната със закон са
обявени за спрели давностните срокове за посочения период. Съобразявайки този срок,
погасени по давност биха били станалите изискуеми вземания до 16.02.2020 г.,
включително. Тъй като претендираната главница за топлинна енергия представлява сума по
изравнителна сметка за периода месец юли 2019 г. до месец март 2020 г., съдът счита, че
същата е станала изискуема след срока на погасителната давност и се дължи. Дължими се
явяват и сумите за услугата дялово разпределение и за законните лихви, тъй като са за
периоди извън погасителната давност.
С оглед на изложеното, съдът счита, че исковата претенция е основателна изцяло и
следва да се уважи в пълен размер, като на ищеца се присъдят сторените в исковото и
заповедното производство размери, а именно: 75 лв. в заповедното общо за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и в исковото – 25 лв. за държавна такса, 100 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК, 250 лв. за депозит за вещо лице, или общо 375 лв., или за двете производства 450 лв.
При този изход от спора на ответника не му се следват разноски.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “.” ЕАД, ЕИК .,
представлявано от . – Изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител
Александър Трифонов, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б и „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 36, представлявано от Катя Георгиева, чрез процесуалния му
3
представител – адв. В. Т., че ответното дружество дължи в качеството му на клиент на
топлинна енергия за стопански нужди за имот, находящ се в гр. София, бул. „Дондуков“ №
31, вх. А с аб. № 343374 по силата на Договор № 34390/343374 от 27.06.2017 г. при общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на ищцовото дружество и на
основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ сумите, както
следва: сумата от 39,52 лв. (тридесет и девет лева и петдесет и две стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г., ведно със законна лихва за период от 24.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 10,68 лв. (десет лева и шестдесет и осем стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2020 г. до 07.04.2023 г., сумата от 1,87
лв. (един лев и осемдесет и седем стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., ведно
със законна лихва за период от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането , сумата 0,58 лв.
(петдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2020 г. до
07.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 11.05.2023 г. по ч. гр. д. 21127/2023 г. по описа на СРС, 120 състав.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Александър Стамболийски“ № 36, представлявано от Катя Георгиева, да заплати на „.”
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
представлявано от ., сумата от 450.00 лв. (четиристотин и петдесет лева) за разноски,
извършени в заповедното и исковото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Термокомплект“ ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от неговото връчване на
двете страни и ТЛП, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4