Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2019 г.
В.В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на девети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 854 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на „Н.
*** чрез процесуалния му представител адвокат А.С. против решение № 5073 от 07.12.2018
г., поправено с решение 696 от 19.02.2019 г., допълнено с решение № 2414 от
31.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 2987 по описа за 2018 г. на Районен съд –
Варна, единадесети състав, в следните части:
1/ с която е
осъдено въззивното дружество да заплати на Т.Т.А. суми, представляващи неизплатени трудови възнаграждения, дължими на основание
трудов договор от 07.11.2015 г., а
именно: сума в размер на 116,16 лева, представляваща брутно трудово
възнаграждение за месец ноември 2015 г., сума в размер на 325,44 лева,
представляваща брутно трудово възнаграждение за месец декември 2015 г., сума в
размер на 420 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за месец април
2016 г., сума в размер на 420 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение
за месец юни 2016 г., сума в размер на 420 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение
за месец август 2016 г., на основание член 128, точка 2 от
Кодекса на труда /КТ/, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на предявяване на исковата молба /01.03.2018 г./ до окончателното
изплащане на задължението;
2/ с която е осъдено
въззивното дружество да заплати на
Т.Т.А. сума в размер на 647,36 лева, представляваща сбор от неизплатени брутни трудови възнаграждения за престой за периода от месец ноември 2015 г. до месец септември 2016 г.
включително, формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за престой
по месеци, както следва: за месец ноември 2015 г.-173,12 лева, за месец
декември 2015 г.- 54,24 лева и за месец септември 2016 г.- 420 лева, на основание
член 267, алинея 1 от КТ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на предявяване на исковата молба /01.03.2018 г./ до окончателното
изплащане на задължението;
3/ с която е осъдено въззивното
дружество да заплати на Т.Т.А. сума в размер на 3 063,88 лева, представляваща сбор от неизплатените брутни трудови възнаграждения
за извънреден труд за периода от месец ноември 2015 г. до месец септември 2016 г.
включително, формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за
извънреден труд по месеци, както следва: за месец януари 2016 г.- 729,13 лева,
за месец февруари 2016 г.- 573,75 лева, за месец март 2016 г.- 516,89 лева, за
месец април 2016 г.- 552,71 лева, за месец май 2016 г.- 170,97 лева и за месец
август 2016 г. - 520,43 лева, на основание член 262 от КТ,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на
исковата молба /01.03.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението;
4/ с която е осъдено
въззивното дружество да заплати на Т.Т.А. сума в размер на 152,50 лева, представляваща сбор от неизплатените
брутни трудови възнаграждения за нощен
труд за периода от месец ноември 2015 г. до месец
септември 2016 г., формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за
нощен труд по месеци, както следва: за месец
ноември 2015 г. – 6 лева, за месец
януари 2016 г. - 50,50 лева, за месец февруари 2016 г. - 3,50 лева, за
месец март 2016 г. - 48,50 лева, за
месец април 2016 г.- 10 лева, за
месец май 2016 г. – 25 лева, за
месец юни 2016 г.- 2 лева и за
месец
юли 2016 г.- 7 лева, на основание член
261 от КТ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
предявяване на исковата молба /01.03.2018 г./ до окончателното изплащане на
задължението;
5/ с която е осъдено
въззивното дружество да заплати на Т.Т.А. сума в размер на 164,34 лева,
представляваща сбор от неизплатените
брутни трудови възнаграждения за работа
в дни на официални празници за периода от месец ноември 2015
г. до месец септември 2016 г., формирана като сбор на брутните трудови
възнаграждения за работа в дни на официални празници по месеци, както следва:
за декември 2015 г. - 27,12 лева, за април 2016 г. - 31,50 лева и за май 2016
г. - 105,72 лева, на основание член 264 от КТ, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата
молба /01.03.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението;
6/ с която е осъдено
въззивното дружество да заплати на Т.Т.А. сума в размер на 5 427 евро,
представляваща сбор от обезщетенията за командировка по месеци и размери за периода от месец ноември 2015 г. до месец
септември 2016 г., формирана като сбор
на обезщетенията за командировка по месеци, както следва: за ноември 2015 г. - 162 евро, за декември 2015 г. - 324
евро, за януари 2016 г. – 783 евро, за февруари 2016 г. - 729 евро, за март
2016 г. - 783 евро, за април 2016 г. - 756 евро, за май 2016 г. - 432 евро, за
юни 2016 г. - 405 евро, за юли 2016 г. -
297 евро и за август 2016 г. - 756 евро, на основание член 215 от КТ,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на
исковата молба /01.03.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението;
7/ с която е осъдено
въззивното дружество да заплати на Т.Т.А. сума в размер на 335,70 лева, представляваща обезщетение за неползван и
полагащ се платен годишен
отпуск за 2016 г. за 15 дни, на
основание член 224, алинея 1 от КТ,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на
исковата молба /01.03.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Във
въззивната жалба се излага, че е установено от приложените по делото ведомости,
че ищецът е получавал трудовото си възнаграждение, за което се е подписвал във
ведомостите. Също така ищецът е извършвал трудова дейност и на автобуси с
регистрация в Република Турция, които не са собственост на дружеството –
въззивник. Възразява се и, че не през цялото време, когато е извършвал дейност
като стюард, ищецът е работил в Турция, поради което времето на работа в
страната не следва да бъде вземано предвид при изчисляване на дължимото
обезщетение за командировъчни пари. Иска се отмяна на решението в атакуваните
му части и отхвърляне на исковете изцяло.
Постъпила
е и жалба от Т.Т.А. чрез
пълномощника му адвокат Е.Ф. срещу определение № 2504 от 19.02.2019 г.,
постановено по първоинстанционното дело, в частта, с която е оставена без
уважение молбата му за изменение на решение № 5073 от 07.12.2018 г. в частта за
разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над 1 236,46 лева до
претендирания размер от 3 458,96 лева, както и в частта, с която е
оставена без уважение молбата за допълване на постановеното решение с изричен
диспозитив за осъждане на ответника да начисли присъдените възнаграждения и
обезщетения във ведомостите за заплати. Излага се по първия пункт, че общия
размер на дължимите от ответника суми за разноски е в размер на 2 882,47
лева /посочени конкретно за всеки един от исковете/ без данък добавена стойност
/ДДС/, а с ДДС – претендираният размер от 3 458,96 лева, който следва да
бъде присъден на адвокатското дружество, доколкото процесуалното
представителство е осъществявано от него. По отношение на разноските се желае произнасяне
по съществото на спора.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата и уточнителните молби се излага, че ищецът започнал работа в
ответното дружество през октомври 2015 г., но след това установил, че
работодателят го е назначил, считано от 07.11.2015 г. Сочи, че работел като
стюард по едната от международните автобусни линии на работодателя, а именно
Добрич - Истанбул – Добрич, която по лиценз била с официални спирки на тръгване
от град Добрич и спирка на пристигане град Истанбул /Турция/ и обратно. Според
разписанието на тази линия имало по два курса на ден и в двете посоки: от
Добрич за Истанбул с часове на тръгване 9 часа и 21 часа, съответно пристигане
в Истанбул в 17,30 часа и 6,30 часа; от Истанбул за Добрич с часове на тръгване
9 часа и 20 часа и часове на пристигане 19,30 часа и 5,45 часа. На практика
обаче началната спирка на тръгване по линията Добрич – Истанбул - Добрич била
град Тервел, където била и крайната спирка на връщане. Тръгването, респективно
пристигането от/в Тервел била с 1 час разлика спрямо съответните часове за
начална и крайна спирка Добрич. Като стюард ищецът имал ангажимент да почиства
автобуса, да настанява пътниците и багажа им преди потегляне на автобуса, да
проверява документите им и да съставя списъци на пътниците, заради което се
явявал на работа в 7 часа за сутрешния курс, съответно в 19 часа за вечерния
курс. След пристигане на крайната спирка работата на стюарда не приключвала в
часа на пристигане, а продължавала и след това - подпомагане на пътниците за
сваляне на багажа, почистване и подготовка на автобуса за връщане, посрещане и
настаняване на пътниците за обратния курс. По време на пътуването стюардът
обслужвал пътниците, като им приготвял и сервирал напитки и закуски. Уточнява,
че курс в едната посока отнемал на стюарда поне 12 часа работно време, понякога
и повече в случай на закъснения. В трудовият договор уговорил с работодателя
основно трудово възнаграждение в размер на 380 лева на месец, което в
последствие било увеличено на 420 лева, считано от 01.01.2016 г., а работното
време било 8 часа на ден, с платен годишен отпуск в размер на 20 дни. В първите
два месеца след сключването на трудовия договор не бил включван в графика за
работа така, че да отработи полагащото се работно време за месеца. В следващите
месеци бил включван в графиците за работа с почти двойни часове, сравнени със
съответното работно време за месеца. Не му било известно да има заповед за
сумирано отчитане на работното време, а дори и да е имало такава, същата не му
е връчвана. Също така твърди, че не са му връчвани командировъчни заповеди за
тези пътувания. Месеци наред не получавал фишове за начислените възнаграждения
и възнаграждания за командироване. Нещо повече, работодателят не му изплащал
никакви възнаграждения. Поради това в началото на октомври 2016 г. трудовото му
правоотношение било прекратено. С оглед изложеното и претендира следните суми:
1/ сума
в размер на 3 801,60 лева, представляваща сбор от брутните основни трудови възнаграждения за
периода от месец ноември 2015 г. до месец август 2016 г. включително, формирана
като сбор на брутните основни трудови възнаграждения по месеци и размери, както
следва: ноември 2015 г. – 116,16 лева,
декември 2015 г. – 325,44 лева, от януари 2016 г. до август 2016 г – по 420
лева за всеки месец;
2/ сума в размер на 647,36 лева, представляваща сбор
от брутните трудови възнаграждения за
престой за периода от месец ноември 2015 г. до месец септември 2016 г.
включително, формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за престой
по месеци, както следва: ноември 2015
г. – 173,12 лева, декември 2015 г. – 54,24 лева, септември 2016 г. – 420 лева;
3/ сума в размер на 3 108,81 лева, представляваща сбор
от брутните трудови възнаграждения за извънреден
труд за периода от месец ноември 2015 г. до месец септември 2016 г.
включително, формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за
извънреден труд по месеци, както следва: януари 2016 г. – 729,13 лева, февруари 2016 г. – 618,68 лева, март 2016
г. – 516,89 лева, април 2016 г. – 552,71 лева, май 2106 г. – 170,97 лева и
август 2016 г. – 520,43 лева;
4/ сума в размер на 152,50 лева, представляваща сбор
от брутните допълнителни трудови
възнаграждения за нощен труд за периода от месец ноември 2015 г. до месец
септември 2016 г., формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за
нощен труд по месеци, както следва: ноември 2015 г. – 6 лева, ануари 2016 г. –
50,50 лева, февруари 2016 г. – 3,50 лева, март 2016 г. – 48,50 лева, април 2016
г. – 10 лева, май 2016 г. – 25 лева, юни 2016 г. – 2 лева и юли 2016 г. – 7
лева;
5/ сума в размер
на 164,40 лева, представляваща сбор от
брутните допълнителни трудови възнаграждения за работа в дни на
официални празници за периода от месец ноември 2015 г. до месец септември 2016 г.,
посочени в уточнителната молба,
формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за работа в дни
на официални празници по месеци, както следва: декември 2015 г. – 27,12 лева,
април 2016 г. – 31,56 лева и май 2016 г. – 105,72 лева;
6/ сума в размер
на 5 427 евро, представляваща сбор от
обезщетенията за командировка по месеци и размери за периода от месец
ноември 2015 г. до месец септември 2016 г., формирана като сбор на
обезщетенията за командировка по месеци, както следва: ноември 2015 г. – 162
евро, декември 2015 г. – 324 евро, януари 2016 г. – 783 евро, февруари 2016 г.
– 729 евро, март 2016 г. – 783 евро, април 2016 г. – 756 евро, май 2016 г. –
432 евро, юни 2016 г. – 405 евро, юли 2016 г. – 297 евро и август 2016 г. – 756
евро;
7/ сума в размер
на 335,87 лева, представляваща обезщетение за неползван и полагащ се платен
годишен отпуск за 2016 г. в брутен размер на 335,87 лева за 15 дни.
Ответникът "Н. Т."
ЕООД в срока по член 131 от ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове, като същите се оспорват по основание и
размер. Излага се по отношение на претенцията на ищеца, основана на член 128,
точка 2 от КТ, представляващо неизплатено трудово възнаграждение за периода от
месец ноември 2015 г. до месец септември 2016 г., че начисленото трудово
възнаграждение е изплатено след приспадане на съответните данъци и осигуровки,
поради което и претенцията се явява неоснователна и като такава следва да се
отхвърли. Претенцията на ищеца за заплащане на сумата в размер на 5 427 евро,
представляващо обезщетение за командировки за периода от месец ноември 2015 г.
до месец септември 2016 г., се счита за неоснователна, тъй като липсват заповеди
за командировка, както и отчет от страна на ищеца на командировката, което от
своя страна е основание за заплащане. Не оспорва претенцията за заплащане на
сумата в размер на 335,87 лева, представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, както и, че ищецът е полагал труд в обем, количество и
качество, които работодателят е изисквал.
Не се спори по следните факти:
1/ Че между ищецът
и ответникът е бил сключен трудов договор № 197 от 07.11.2015 г., с който Т.Т.А.
е назначен при „Н. Т.“ ЕООД на длъжност „стюард“, считано от същата дата, с
основно трудово възнаграждение в размер на 380 лева при осемчасово работно
време, с работно място - Н., автогара Силистра;
2/ Че с
допълнително споразумение № 421 от 01.01.2016 г. към трудовия договор основното
месечно трудово възнаграждение на ищеца е увеличено на 420 лева;
3/ Че със заповед
№ 181от 01.10.2016 г. е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца Т.Т.А. с ответното дружество „Н. Т.“ ЕООД,
считано от посочената дата;
4/ Че в списъка на
международните редовни автобусни линии до Република Турция съществува автобусна
линия Добрич – Истанбул - Добрич, обслужвана от българската фирма „Н. Т.“ ЕООД
и турската фирма „Н. туризъм“ ООД;
5/ Че задграничните
пътувания на Т.Т.А. за периода 01.10.2015 г. – 31.01.2018 г. са 336 на брой.
С оглед становищата на страните първоинстанционният съд на основание
член 146, алинея 1, точка 3 и 4 от ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните , че ищецът е работил на
дванадесетчасови смени съгласно утвърден месечен график при сумарно отчитане на
работното време за месечен период.
Приети по делото са преписи от ведомости за заплати от месец ноември
2015 г. до месец септември 2016 г., като е открито производство по оспорване на
истиността им досежно подписа в тях на ищеца за месец декември 2015 г., месец
февруари 2016 г., месец април 2016 г. и месец юни 2016 г. на основание член 193
от ГПК. От приетата по делото съдебно-графологична експертиза подписите,
положени в графа "подпис" срещу името ****във ведомостите за заплати
за месеците декември 2015 г., април и юни 2016 г. не са изпълнени от Т. Т.А..
Единствено подписът, положен в графа "подпис", срещу името ****във ведомостта
за заплати за месец февруари 2016 г. е изпълнен от ищеца.
В хода на делото са ангажирани специални знания посредством проведена
съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните. Вещото лице е
посочило дължимите възнаграждения по всяка от исковите претенции, както следва:
брутното трудово възнаграждение за престой за ноември 2015 г. е 171,90 лева, за
декември 2015 г. - 54,29 лева и за септември 2016 г. - 420 лева; брутното
трудово възнаграждение за извънреден труд за
процесните месеци е, както следва: януари 2016 г. - 734,70 лева,
февруари 2016 г. - 573,75 лева, март 2016 г. - 520,55 лева, април 2016 г. - 560,90
лева, май 2016 г. - 202,86 лева и август 2016 г. - 519,84 лева; брутното
трудово възнаграждение за положен труд за работа в дни на официални празници
за процесните месеци е: за декември 2015
г. - 27,14 лева, април 2016 г. - 31,50 лева, май 2016 г. - 118,82 лева; за
обещетение за командировки за целият период за 201 дни се дължи сума в общ
размер на 10 614,81 лева; за обезщетение по член 224 от КТ за 15 работни дни се
дължи сума в общ размер на 335,70 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетел за
доказване на твърдените от ищеца обстоятелства, които съдът кредитира като
непредубедени.
По иска с правно основание член 128, точка 2 от КТ
В тежест на ищеца по
предявения иск е да докаже твърденията си за съществуване на трудово
правоотношение между страните по делото и изпълнението на поетите задължения за
престирането на работна сила, както и прекратяването на правоотношението. Между
страните не се спори относно тези факти и обстоятелства, а и е видно от
представения по делото трудов договор, сключен между страните, че ищецът е
изпълнявал длъжността „стюард“ при пълно работно време и уговорено трудово
възнаграждение в размер на 380 лева, впоследствие увеличено, считано от
01.01.2016 г., на 420 лева. Със заповед № 181 от 01.10.2016 г. трудовото
правоотношение е прекратено на основание член 325, алинея 1, точка 1 от КТ,
считано от 01.10.2016 г. В конкретния случай тези обстоятелства, както и че
работникът е работил на 12-часови смени съгласно утвърден месечен график при
сумарно отчитане на работното време за месечен период, са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване.
Върху ответното
дружество е доказателствената тежест да установи наличието на точно и
навременно плащане на паричните задължения, произтичащи от трудовото
правоотношение с работника. Съгласно член 270, алинея 3 от КТ трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови
близки. Видно от заключението на вещото лице по приетата по делото
съдебно-графологична експертиза, подписите, положени в графа "подпис"
срещу името ****във ведомости за заплати за месеците декември 2015 г., април и
юни 2016 г. не са изпълнени от ищеца, а подписът, положен в графа
"подпис" срещу името Т. Т.А., във ведомост за заплати за месец
февруари 2016 г. е изпълнен от Т. Т.А.. Поради това и с оглед направеното
оспорване по реда на член 193 от ГПК, съдът намира, че за посочените месеци
/декември 2015 г., април и юни 2016 г./ ответникът не е доказал изплащането на
дължимото трудово възнаграждение, следователно искът за съответните суми следва
да бъде уважен, доколкото член 128 от КТ установява задължението на
работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение, като начислява във
ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за
положения от тях труд. Съдебната практика е единодушна, че единствените годни
документи, установяващи извършеното плащане на трудовото възнаграждение са
ведомост, издаден въз основа на нея фиш или разписка, носеща подписа на
работника или служителя.
С оглед идентичните
крайни изводи на двете инстанции решението по този иск следва да бъде
потвърдено.
По иска с правно основание член 267 от КТ
Съгласно член 267, алинея
1 от КТ за времето на престой не по вина на работника или служителя той има
право на брутното трудово възнаграждение.
Престоят на работника
е състояние, при което той не работи и не изпълнява задълженията си по сключения
трудов договор поради цялостно или частично преустановяване дейността на
предприятието, което е в резултат на организационно-технически или икономически
причини. Такива твърдения не са наведени в исковата и уточняващите молби, а се
излага, че няма никаква вина за престоя му през месеците, когато не бил
включван в графика. Само това обстоятелство е достатъчно, за да доведе до
отхвърляне на иска, но за пълнота на изложението съдът следва да отбележи, че
ищецът претендира заплащане на възнаграждение за престой през месеци, за които
претендира и заплащане на трудово възнаграждение за положен труд. По делото
липсват и каквито и да било доказателства, че работодателят е взел решение за
спиране на работата. Твърденията на ищеца за наличието на престой не се
установяват от ангажираните от него гласни доказателства чрез разпит на свидетел.
Предвид горното
въззивният съд намира, че от събраните по делото доказателства не се
установяват твърденията на ищеца за наличие на престой за процесните периоди,
поради което и първоинстанционното решение по този иск следва да бъде отменено,
а искът – отхвърлен. Поради това следва да се отмени допълнителното решение в
тази му част.
По иска с правно основание член 262, алинея 1 от КТ
Извънредният труд
съгласно разпоредбата на член 143, алинея 1 от КТ е работата по трудовото
правоотношение между работника или служителя и работодателя извън установеното
работно време, която се осъществява по разпореждане или със знанието на
определени лица в предприятието. За положения извънреден труд от работника или
служителя, който е съпроводен с изразходване на работна сила извън установеното
работно време и с който се засяга полагащата му се почивка, работодателят
съгласно член 150,
алинея 1 във връзка с член 262,
алинея 1от КТ дължи възнаграждение според уговореното помежду им, а
ако липсва уговорка прилагат се минималните установени в закона размери. За да
възникне парично вземане за извънреден труд за работника, е необходимо да са
налице следните материалноправни предпоставки: работодателят да е възложил
изпълнение на трудовите задължение на работника или служителя извън уговореното
работно време или той мълчаливо да е допуснал полагането на труд извън
установено по трудовото правоотношение работно време /не се прави разлика между
изричното разпореждане на работодателя за извършване на извънреден труд и
мълчаливото му допускане/ и работникът и служителят ефективно да е престирал
своята работна сила извън установеното в трудовия договор работно време.
Тежестта за доказване на тези факти е на работника, а ответникът следва да
докаже положителния факт на плащането.
По делото няма представени
писмени доказателства за изработеното от ищеца време, но посредством
заключението на вещото лице и свидетелските показания се установява
отработените в повече часове, респективно дължимите от ответника суми за
заплащането му. Настоящият въззивен състав намира, че от събраните по делото
доказателства се установи, че ищецът е полагал извънреден труд със знанието на
работодателя, възнаграждението за който за претендирания период е в общ размер
на сумата от 3 063,88 лева.
С оглед
гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
тази му част.
По иска с правно основание член 261 от КТ
Съгласно разпоредбата
на член 261 от КТ положеният нощен труд
се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но
не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет.
Съдът, съобразявайки
събраните по делото доказателства /писмени и гласни/, намира, че ищецът е
доказал твърдените в исковата молба обстоятелства досежно полагането на нощен
труд. Следователно нему се дължи и заплащане за положения нощен труд. Видно от заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза възнаграждение за положен нощен труд
за процесните месеци е в размер на
152,50 лева.
С оглед идентичните
крайни изводи на двете инстанции решението по този иск следва да бъде
потвърдено.
По иска с правно основание член 264 от КТ
Разпоредбата на член
264 от КТ регламентира, че за работа през дните на официалните празници,
независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя
се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото
му възнаграждение.
Съдът, съобразявайки
събраните по делото доказателства /писмени и гласни/, намира, че ищецът е
доказал твърдените в исковата молба обстоятелства досежно полагането на труд по
време на официални празници, следователно му се дължи и заплащане на основание
член 264 от КТ в размер на 164,34 лева.
С оглед идентичните крайни
изводи на двете инстанции решението по този иск следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание член 215, алинея 1 от КТ
При командироване по
член 121, алинея 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен
брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при
условия и в размери, определени от Министерския съвет – член 215, алинея 1 от КТ.
По делото не се
установи работодателят да е издал нарочна заповед за командироване с посочените
в член 5 от
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина
реквизити, но съдът приема, че този факт се е осъществил. За периода на
трудовото правоотношение между страните ищецът е работил по международната
автобусна линия Добрич – Истанбул – Добрич, за което няма спор по делото. Командироването
по смисъла на член 121 от КТ представлява изпълнение на трудови операции,
съставляващи с оглед на индивидуалното трудово правоотношение конкретна трудова
функция, но извън мястото на постоянна работа, което в трудовия договор е
посочено в град Силистра. Макар да е разпоредил ищецът да извършва трудовата си
функция извън мястото на работа, включително и в Република Турция, като не е
издал заповед за командироване, работодателят е действал в нарушение на член 127, алинея
4 от КТ. Нормата изисква преди заминаването работникът да бъде
уведомен писмено за продължителността на работата, валутата, в която ще се
изплаща възнаграждението, допълнителни трудови възнаграждения, които ще се
изплащат в пари или натура и условията за завръщане в страната. След като не е
изпълнил това задължение, работодателят не може да черпи права от собственото
си виновно поведение и затова, съдът приема, че фактически ищецът е бил
командирован.
Според разпоредбата
на член 215 от КТ при командироване работникът или служителят има
право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и
квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет, което
е регламентирано в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина
/приета с ПМС №
115/2004 г., обнародвана в „Държавен вестник“ брой 50 от/2004 г., в
сила от 01.07.2004 г./. Член 31 от наредбата е част от специалните правила,
установени за командировките на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и
водни транспортни и специални средства, тоест представлява специална норма,
която принципно изключва приложението на общите правила. Нито тя, нито друга
разпоредба от Раздел ІV на НСКСЧ обаче не засяга хипотезата, уредена от член
21 на наредбата, а именно – командировка в съседна държава, продължила по-малко
от едно денонощие, но повече от 4 часа, каквито именно са и изпълнените от
ищеца командировки през процесния период. Липсата на изрична уредба в Раздел ІV на
НСКСЧ, включително такава, която да изключва приложението на общата
норма, налага изводът, че член 21 от наредбата се прилага и спрямо персонала на
сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства,
съответно – че размерът на командировъчните пари за изпълнени от такива лица
командировки в съседни държави с продължителност между 4 и 24 часа трябва да
възлиза на 35 % от определените дневни пари за съответната държава. В този
смисъл е и постановеното решение № 46 от 18.03.2016 г. по гр. д. № 3364/2015
г., трето ГО на ВКС. Разпоредбата на член 31 от
наредбата се прилага само в случаите на командировки на служители от
персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални
средства, имащи продължителност над 24 часа, като именно поради времетраенето
им се дължи по-високият размер командировъчни пари. Въз основа на тези
аргументи и доколкото всички командировки на ищеца Т.А., изпълнени през
процесния период, са с продължителност под 24 часа, дължимите му се
командировъчни пари трябва да бъдат изчислени в съответствие с член 21 от
НСКСЧ. Съгласно заключението на изготвената по делото експертиза по
член 31 от НСКСЧ те са в размер на 10 614,81 лева /левова равностойност на
5 427 евро/, а изчислени съобразно член 21 от НСКСЧ са в размер на 1 899,45
евро, за която именно сума предявеният иск по член 215, алинея
1 от КТ се явява основателен. За горницата до пълния претендиран и
уважен от първата инстанция размер от 5 427 евро същият следва да бъде
отхвърлен, както и допълнителното решение в тази му част.
По иска с правно основание член 224, алинея 1 от КТ
Разпоредбата на член
224, алинея 1 от КТ вменява на работодателя задължение при прекратяване на
трудовото правоотношение да заплати на работника обезщетение за неизползвания
от последния платен годишен отпуск съразмерно на времето, което се признава за
трудов стаж, като размерът на същото се изчислява от полученото среднодневно
брутно трудово възнаграждение за предхождащия уволнението календарен месец,
през който са отработени най-малко 10 работни дни.
Ответното дружество
не оспорва този иск, поради което и съгласно събраните доказателства
посредством заключението на вещото лице по ССЕ като обезщетение по член 224 от
КТ за 15 работни дни неизползван отпуск се дължи сума в общ размер на 335,70 лева.
С оглед идентичните
крайни изводи на двете инстанции решението по този иск следва да бъде
потвърдено.
По разноските и по частната жалба
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 1 от ГПК следва
да бъдат присъдени разноски на ищеца съобразно уважената част от иска. Неправилно
се явява съждението на първоинстанционния съд, че размерът на възнаграждението
следва да бъде определен, като се вземе предвид общия размер на предявените
искове. Всеки един от исковете е с отделно правно основание и подлежи на
самостоятелно доказване, поради което и адвокатското възнаграждение следва да
бъде определено по всеки един от тях съобразно разпоредбата на член 7, алинея 1,
точка 1 във връзка с алинея 2, точка 1 и точка 2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Изчислена по реда на посочените норми
общата сума съобразно уважената част от исковете и претендираните от ищеца
разноски се явява в размер на 2 183,64 лева /349,11 лева за иска по член
128, точка 2 от КТ, 444,47 лева за иска по член 262, алинея 1 от КТ, 300 лева
за иска по член 261 от КТ, 300 лева за иска по член 264 от КТ, 490,06 лева за
иска по член 215, алинея 1 от КТ и 300 лева за иска по член 224, алинея 1 от
КТ/. Към допълнително присъдената сума следва да бъде начислен и данък добавена
стойност в размер на 20 %. Поради това атакуваното определение № 2504 от
19.02.2019 г., постановено по първоинстанционното дело, следва да бъде отменено
за разликата над присъдените 1 030,39 лева до 2 183,64 лева, а в
останалата част – потвърдено.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Е.Ф. на
основание член 38, алинея 2 от ЗА за настоящата инстанция разноски, които
изчислени съобразно посоченато в предхония абзац са в размер на 2 183,64 лева,
към която сума следва да бъде прибавен и ДДС в размер на 20 %, или общо 2 620,37 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 5073 от 07.12.2018 г., постановено
по гр.д.№ 2987 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, единадесети състав,
в следните части: с която е осъдено „Н. Т.“ ЕООД да заплати на Т.Т.А. сума в размер на 647,36 лева, представляваща сбор
от неизплатени брутни трудови възнаграждения
за престой за периода от месец ноември 2015 г. до месец септември 2016
г. включително, формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за
престой по месеци, както следва: за месец ноември 2015 г.-173,12 лева, за месец
декември 2015 г.- 54,24 лева и за месец септември 2016 г.- 420 лева, на
основание член 267, алинея 1 от КТ, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на предявяване на исковата молба /01.03.2018 г./ до
окончателното изплащане на задължението; с която е осъдено „Н. Т.“ ЕООД да
заплати на Т.Т.А. сума за разликата над 1 899,45 евро до присъдения размер от 5 427
евро, представляваща сбор от
обезщетенията за командировка по месеци и размери за периода от
месец ноември 2015 г. до месец септември 2016
г., формирана като сбор на обезщетенията за командировка за месеците
ноември 2015 г., декември 2015 г., януари 2016 г., февруари 2016 г., март 2016
г., април 2016 г., май 2016 г., юни 2016 г., юли 2016 г. и август 2016 г., на
основание член 215 от КТ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на предявяване на исковата молба /01.03.2018 г./ до окончателното
изплащане на задължението; както и
решение № 2414 от 31.05.2019 г. в частта, с която е осъдено „Н. Т.“ ЕООД да
начисли във ведомости за заплати на Т.Т.А. сума в размер на 647,36 лева, представляваща сбор от неизплатени брутни трудови възнаграждения за
престой за периода от месец ноември 2015 г. до месец септември 2016 г.
включително, формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за престой
по месеци, както следва: за месец ноември 2015 г.-173,12 лева, за месец
декември 2015 г.- 54,24 лева и за месец септември 2016 г.- 420 лева, както и
сумата за разликата над 1 899,45 евро до присъдения размер от 5 427 евро,
представляваща сбор от обезщетенията за
командировка по месеци и размери за периода от месец ноември 2015 г. до месец
септември 2016 г., формирана като сбор
на обезщетенията за командировка за месеците ноември 2015 г., декември 2015 г.,
януари 2016 г., февруари 2016 г., март 2016 г., април 2016 г., май 2016 г., юни
2016 г., юли 2016 г. и август 2016 г.; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.Т.А. ЕГН ********** *** против „Н.
Т.“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
град В.- бул. „В.В." № ***, представлявано от М.Н., за заплащане на сума в размер на 647,36 лева,
представляваща сбор от неизплатени
брутни трудови възнаграждения за престой за периода от месец ноември
2015 г. до месец септември 2016 г. включително, формирана като сбор на брутните
трудови възнаграждения за престой по месеци, както следва: за месец ноември
2015 г. - 173,12 лева, за месец декември 2015 г. - 54,24 лева и за месец
септември 2016 г. - 420 лева, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на предявяване на исковата молба /01.03.2018 г./ до
окончателното изплащане на задължението, на основание член 267,
алинея 1 от КТ, както и за
начисляване на същата сума във ведомости за заплати на основание член 128,
алинея 1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.Т.А. ЕГН ********** *** против „Н.
Т.“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
град В.- бул. „В.В." № ***, представлявано от М.Н., за заплащане на сума за разликата над 1 899,45 евро до
присъдения размер от 5 427 евро, представляваща сбор от обезщетенията за командировка по
месеци и размери за периода от месец ноември 2015 г. до месец септември
2016 г., формирана като сбор на
обезщетенията за командировка по месеци, както следва: за ноември 2015 г. - за разликата над 56,70 евро до 162
евро, за декември 2015 г. – за разликата над 113,40 евро до 324 евро, за януари
2016 г. – за разликата над 274,05 евро до 783 евро, за февруари 2016 г. – за
разликата над 255,15 евро до 729 евро, за март 2016 г. - за разликата над
274,05 евро до 783 евро, за април 2016 г. – за разликата над 264,60 евро до 756
евро, за май 2016 г. – за разликата над 151,20 евро до 432 евро, за юни 2016 г.
- за разликата над 141,75 евро до 405
евро, за юли 2016 г. – за разликата над 103,95 до 297 евро и за август 2016 г.
- за разликата над 264,60 евро до 756 евро, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба
/01.03.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание
член 215, алинея 1 от КТ, както и за
начисляване на същата сума във ведомости за заплати на основание член 128,
алинея 1 от КТ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5073 от 07.12.2018 г., постановено
по гр.д.№ 2987 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, единадесети състав,
в останалите обжалвани части.
ОТМЕНЯ определение № 2504 от 19.02.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 2987 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна,
единадесети състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Т.Т.А.
ЕГН ********** *** за изменение в частта за разноските на решение № 5073 от
07.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 2987 по описа за 2018 г. на Районен съд –
Варна, единадесети състав, за разликата
над 1 030,39 лева до
2 183,64 лева, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Н. Т.“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в град В.- бул. „В.В." № 158, представлявано от М.Н., да заплати
на адвокат Е.Ф. М.ЕГН ********** от Адвокатска колегия – София още 1 176,90 лева /хиляда сто
седемдесет и шест 0,90/ ведно с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение
по реда на член 38, алинея 2 от ЗА за първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 2504 от 19.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 2987 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Варна, единадесети състав, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Н. Т.“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град В.- бул. „В.В." № 158, представлявано от М.Н., да заплати
на адвокат Е.Ф. М.ЕГН ********** от Адвокатска колегия – София сумата от 2 620,37 /две хиляди шестстотин и двадесет 0,37/ лева,
представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция, изразяващи се в
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат на основание член 38,
алинея 2 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – В.пред Върховен
касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.