Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 703
04.10.2019г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор: Цвета
Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №909 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/.
Производство е образувано по искова молба на К.В.К. ***,
подадена чрез пълномощник, със съдебен адрес ***, с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, срещу Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ -
Хасково, с цена на иска 500 лева – имуществени вреди.
В молбата се посочва, че с Решение №21 от 28.01.2019г.,
постановено по АНД № 746/2018г. по описа на Районен съд – Свиленград, потвърдено
с окончателно Решение №550/05.07.2019г. по КАНД № 442/2019г. на Административен
съд - Хасково, било отменено изцяло, като незаконосъобразно, Наказателно
постановление (НП) №41 от 28.11.2018г. на Директора на РИОСВ - Хасково. Твърди
се, че от незаконосъобразното НП били претърпени имуществени вреди в размер на 500
лева, които представлявали направени разноски за адвокатско възнаграждение - в
първата инстанция в размер на 200 лв. и 300 лв. за касационната. В исковата
молба се развиват съображения в насока, че разноските са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразното НП.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
РИОСВ – Хасково да заплати на ищеца сумата от 500 лева, представляващи
обезщетение за причинените ищеца имуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразно издаденото НП, ведно със законната лихва, считано от датата подаването
на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане. Претендират се и
направените по настоящото дело разноски. В съдебно заседание, чрез постъпила от
процесуалния представител на ищеца молба, предявения иск се поддържа.
Ответникът по иска – РИОСВ Хасково, редовно призовани,
не се представлява. В писмен отговор на исковата молба, подаден процесуален
представител, исковата претенция се счита за неоснователна и необоснована. Моли
се за отхвърляне на същата от съда и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно се иска намаляване на размера на претендираното
обезщетение с аргумента, че в полза на ищеца не било осъществено процесуално
представителство чрез присъствие в открито съдебно заседание пред касационната
инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заема
становище за основателност на исковата претенция.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
С Наказателно постановление №41/2018г., издадено от Директора
на РИОСВ - Хасково, на К.В.К. ***, за нарушение на чл.12, ал.6 от Закона за
биологичното разнообразие (ЗБР), във връзка с т.6.8. от Заповед
РД-70/28.01.2013г. на Министъра на околната среда и водите, на основание
чл.124, ал.1 от ЗБР била наложена „глоба“ в размер на 150 лева.
К.В.К. подал жалба против Наказателно постановление
№41/2018г. на Директора на РИОСВ - Хасково, по която било образувано АНД № 746/2018г.
по описа на Районен съд – Свиленград.
За защита в производството срещу Наказателно
постановление №41/2018г. на Директора на РИОСВ - Хасково, К.В.К. сключил с
адвокат Г.Р.Г. *** Договор за правна защита и съдействие от 04.12.2018г. (л.27
гръб от АНД № 746/2018г.), като при подписване на договора заплатил в брой
сумата от 200 лева за възнаграждение на адвоката.
С решение № 21/28.01.2019г., постановено по АНД № 746/2018г.
по описа на Районен съд – Свиленград, наказателното постановление било отменено
като незаконосъобразно.
Решението било оспорено с касационна жалба от Директора
на РИОСВ - Хасково, като по същата било образувано АНД (К) 442/2019г. по описа
на Административен съд - Хасково. Във връзка с цитираното производство К.В.К.,
сключил с адвокат Г.Р.Г. ***, Договор за правна защита и съдействие от 01.04.2019г.
(л.27 гръб от АНД (К) № 442/2019г.), като при подписване на договора заплатил в
брой сумата от 300 лева за възнаграждение на адвоката.
С Решение № 550/05.07.2019г.
на Административен съд - Хасково
било оставено в сила Решение №21/28.01.2019г., постановено по АНД № 746/2018г.
по описа на Районен съд – Свиленград.
По делото, приложени
към исковата молба във вид на заверен препис, като
доказателства са представени: АУАН №41/03.10.2018г. и Наказателно постановление
№41/28.11.2018г. Приложени по настоящото дела са и АНД № 746/2018г. по описа на
Районен съд – Свиленград и АНД (К) 442/2019г. по описа на АдмС – Хасково. В
кориците АНД № 746/2018г. се съдържат: Жалба
с рег. индекс №БР-329/1/ 04.12.2018г. по описа на РИОСВ – Хасково и Решение №21/28.01.2019г.,
постановено по АНД № 746/2018г. по описа на Районен съд – Свиленград, влязло в
законна сила на 05.07.2019г.; Договор за правна защита и съдействие от 04.12.2018г.
и протоколи от проведени на 07.01.2019г. и 22.01.2019г. открити съдебни
заседания. В приложеното АНД (К) 442/2019г. по описа на
Административен съд - Хасково се съдържат: Касационна жалба от Директора на
РИОСВ - Хасково, Договор за правна защита и съдействие от 01.04.2019г., сключен
между К.В.К. и адв. Г.Р.Г. и протокол от проведено на 19.06.2019г. открито
съдебно заседание.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата, в
лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това
отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на
право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на
Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна – РИОСВ Хасково. Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно
постановление №41/2018г. от 28.11.2018г. на Директора на РИОСВ - Хасково, което
е отменено с влязло в законна сила Решение №21/28.01.2019г., постановено по АНД
№746/2018г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление е издадено от длъжностно лице – директор на Регионалната
инспекция по околната среда и водите – Хасково. Съгласно чл.2, ал.2 от
Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната
среда и водите, /обн. ДВ бр. 49/2018г./, регионалните инспекции по околна среда
и водите са юридически лица. Следователно, като юридическо лице тя е
процесуално легитимирана, съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, да отговаря
за вредите, причинени на гражданите и организациите от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на своите органи и длъжностни лица.
Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност
на последните. Независимо, че наказателното постановление не е административен
акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното
основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от
административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки, че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е
изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна
проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната
дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ,
именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай
изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт.
Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като
такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд. В нормата
на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните
постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт,
за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че
исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие
на незаконосъобразното Наказателно постановление №41/2018г. от 28.11.2018г. на Директора
на РИОСВ - Хасково, е процесуално допустима
и основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на
производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е
налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца
имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между
незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Влязлото в сила Решение №21/28.01.2019г., постановено
по АНД №746/2018г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е отменено
Наказателно постановление №41/2018г. от 28.11.2018г. на Директора на РИОСВ -
Хасково, следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на
незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в размер на 500 лева,
съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие и за
процесуално представителство в размер на 200 лв. по АНД № 746/2018г. по описа
на Районен съд – Свиленград и в размер на 300 лв.по АНД (К) 442/2019г. по описа
на Административен съд - Хасково, съдът намира, че от събраните доказателства,
в тяхната съвкупност, действително се установява заплащането на тези суми от
страна на ищеца К.В.К. на адвокат Г.Р.Г.. Обстоятелството по заплащането им не
е било оспорено от страна на ответника, който не е оспорил и приетите като
писмено доказателство по делото Договори за правна защита и съдействие, сключени
между К. и адвокат Г. на 04.12.2018г.,с отразено заплащане на сумата от 200
лева и от 01.04.2019г. с отразено заплащане на сумата от 300 лв. Претендира се обаче намаляване на размера на исканото
обезщетение с аргумента, че в полза на ищеца не било осъществено процесуално
представителство чрез присъствие в открито съдебно заседание пред касационната
инстанция. В тази връзка следва да се посочи, че действително от АНД (К) № 442/2019г. по описа на Административен
съд - Хасково се установява, че настоящият ищец не е бил представлявана от
упълномощения по същото дело адвокат в проведеното открито съдебно заседание,
но същият е представил писмена молба, с която е оспорил основателността на
подадената касационна жалба срещу отменителното решение на районния съд. Освен
това, адвокат Г.Г. е изготвила и подала писмен отговор на касационната жалба
(л.26 от АНД (К) №442/2019г.). Следователно, сключеният Договор за правна
защита и съдействие от 01.04.2019г. е бил реализиран, като така заплатеното по
него адвокатско възнаграждение от 300 лева е в минималния размер, предвиден по
чл.18, ал.2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Последното дава основание да се приеме, че неучастието в
откритото съдебно заседание на адвоката по касационното дело не е равнозначно
на липса на осъществена правна защита и съдействие, респ. не води до
нереализиране на уредените между К.В.К. на адвокат Г.Р.Г. с Договора за правна
и защита и съдействие от 01.04.2019г. отношения.
Представените договори са неразривно свързани с
пълномощно за процесуално представителство по АНД 746/2018г. по описа на РС -
Свиленград и по АНД (К) 442/2019г. по описа на Административен съд - Хасково,
поради което следва да се приеме, че договарянето и заплащането на сумите касае
правна защита в производството по оспорване на отмененото НП №41/2018г. от 28.11.2018г.
на Директора на РИОСВ – Хасково и воденото във връзка с него касационно дело.
По отношение на така заплатените суми следва да се има
предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на
незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не
по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Предвид отмененото по съдебен път
наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди,
съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, представляват пряка и
непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно
постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС
по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при
предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този
закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно
изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно
наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и
настъпилия вредоносен резултат.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна
лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното ѝ изплащане. Доколкото искането за присъждане за
лихва е акцесорно, то след като съдът намира основното искане за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер,
то следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху тази
сума, дължима от дата на предявяване на исковата молба – 25.07.2019г., предвид
направеното искане от страна на ищеца, лихвата следва да бъде присъдена от
посочената дата.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени
и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана и следва
да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 500 лева, представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с
влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление №41/2018г. от 28.11.2018г.
на Директора на РИОСВ - Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 25.07.2019г.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, предявените и направени по настоящото дело разноски.
Същите се претендират в общ размер на 310
лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 300 лева заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Водим от
изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната
среда и водите – Хасково, с адрес гр.Х., ул. „Д.“ №***, ет.***, да заплати на К.В.К.
***, ЕГН **********,***, сумата в размер
на 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление №41/2018г. от 28.11.2018г.
на Директора на РИОСВ - Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 25.07.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната
среда и водите – Хасково, с адрес гр.Х., ул. „Д.“ №**, ет.***, да заплати на К.В.К.
***, ЕГН **********,***, разноски по настоящото дело в размер на 310 (триста и
десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: