№ 194
гр. Варна, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20223110203782 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на "М. Б. Брадърс енд Партнър " ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, представлявано от управителя Ж. М. Ж.,
депозирана чрез адвокат Я. от ВАК, против Наказателно постановление № 03-
2200615 от 13.07.2022 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" –
Варна, с което на въз.дружество е било наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 000 /две хиляди / лв. на
основание чл. 85, ал. 4 от Закона за насърчаване на заетостта вр. чл. 81, ал. 2
от Закона за насърчаване на заетостта, за нарушение на чл. 32, ал. 1 от
Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по
наемане на работа.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което като
допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, в противоречие с действителната
фактическа обстановка, твърди се, че индивидуалният трудов договор в
превод на български език, е предоставен на сина на работника, което е било
удостоверено с декларация и в този смисъл не е бил осъществен състав на
административно нарушение, излагат се и аргументи относно приложимостта
на чл.28 от ЗАНН, като в заключение се иска НП да бъде отменено, а в
условията на евентуалност да бъде редуциран размерът на наложеното
административно наказание.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призовава се
1
представлява от адв.Я., който поддържа жалбата, а в хода на делото по
същество, предвид разпита на св.К., моли единствено за приложение на чл.28
от ЗАНН или редуциране размера на наложеното административно
наказание.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява надлежно упълномощен процесуален представител-
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Във връзка с изпълнение на план за контролна дейност относно
спазване на законодателството в областта на труда, включително и в областта
на извършване на посредническа дейност по наемане на работа, от Д”ИТ”-
Варна, до дружеството-жалбоподател била изпратена призовка да се яви
законен представител на 06.06.2022г. в дирекцията и да предостави
документи, необходими за проверката.
При извършената проверка по законосъобразното извършване на
посредническа дейност по наемане на работа от «М.Б. Брадърс енд Партнър»
ООД, БУЛСТАТ ********* било установено, че посредникът по наемане на
работа в чужбина «М.Б. Брадърс енд партнър» ООД, отговарящо на условията
на чл.27, ал. 2 т.2 от ЗНЗ като юридическо лице, регистрирано по българското
законодателство и притежаващо Удостоверение за регистрация №
3271/24.01.2022 год. за извършване на посредническа дейност по наемане на
работа, е извършил посредническа дейност и услуги по наемане на работа,
включваща насочване и подпомагане за започване на работа при чуждия
работодател „Джобсън Италия" ООД Ла Специа, Италия, в нарушение на
изискванията за осъществяване на дейността, с това, че не е предоставил на
търсещото работа лице Ю. Ж.в К., ЕГН ********** преди заминаването му от
Република България за работа в Италия в кораборемонтна работилница при
чуждия работодател „Джобсън Италия" ООД, като заварчик, устроен на
работа на 29.01.2022г., превод на български език на индивидуалния договор
за наемане на работа.
Прието било, че нарушението е извършено на 29.01.2022г. в гр. Варна,
район Приморски, ул."Победа", бл. 11, вх. В, ет. 9, ап. 80 - седалище и адрес
на управление и офис, до когато е следвало на лицето да бъде предоставен
превод на български език на индивидуалния договор за наемане на работа.
Резултатите от проверката били отразени в КП, в който било отразено
горното нарушение, както и други такива и били дадени задължителни
предписания.
За констатираното и описано по-горе нарушение на 22.06.2022 год.
срещу въззивното дружество бил съставен АУАН, в който било посочено , че
същото е нарушило разпоредбата на чл.32 ал.1 от чл. 32, ал. 1 от Наредбата за
условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на
2
работа.
Актът бил надлежно предявен и връчен на управителя на
дружеството, който го подписал без възражение. В срока по чл. 44 от ЗАНН
срещу него не постъпило писмено възражение, поради което на 13.07.2022
год., въз основа на акта и материалите по АНП, АНО издал атакуваното НП,
като приел фактическите констатации изложени в акта, приел че въззивното
дружество е нарушило разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Наредбата за условията
и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа и на
основание чл.85 ал.4вр.чл. 81, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта
ангажирал административно-наказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател, като му наложил адм. наказание имуществена санкция в
размер на 2000 лв..
В съдебно заседание бе разпитана св.Д. – инспектор в Д"ИТ", която в
показанията си излага възприятията си от извършената проверка и
констатациите от същата с нужната конкретика.
В с.з. бе разпита и св.М. К.- син на работника К., от показанията на
който се установи, че декларацията, че е получил договор с чуждия
работодател в превод на български език, е подписал едва след смъртта на
баща си, далеч след датата, на която документът в превод е следвало да бъде
предоставен, поради което съдът не кредитира тази декларация.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства,
както писмени, с изключение на коментираната декларация, така и гласни,
които се кредитират от съда с доверие като непротиворечиви,
взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в своята съвкупност не водят
на различни правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ, разпоредбите на
чл. 85, ал. 1 – 4 от ЗНЗ и приложената по делото заповеди, АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието представляващия дружеството и
един свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един
свидетел, но това нарушение не е съществено, т. к. не ограничава правото на
защита.
Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в
НП по отношение на чл. 28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с
3
факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От
друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити
към същото. В ТР № 1/12.12.2007 г. на ВКС се сочи, че преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на чл. 28 от ЗАНН не се
сочи като нарушение на процесуалните правила.
АУАН така и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. В акта е
направено описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и
на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни, относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно
- наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно, точно и ясно
описание на нарушението, посочени са обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение. Макар и твърде лаконични фактическите
обстановки изложени в АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение, а именно, че
посредникът е извършил посредническа дейност и услуги в нарушение на
изискванията за осъществяване на дейността, тъй като е извършил
посредническа дейност и услуги по наемане на работа, включваща насочване
и подпомагане за започване на работа при чуждия работодател „Джобсън
Италия" ООД Ла Специа, Италия, в нарушение на изискванията за
осъществяване на дейността, с това, че не е предоставил на търсещото работа
лице Ю. Ж.в К., ЕГН ********** преди заминаването му от Република
България за работа в Италия в кораборемонтна работилница при чуждия
работодател „Джобсън Италия" ООД, като заварчик, устроен на работа на
29.01.2022г., превод на български език на индивидуалния договор за наемане
на работа.
Посочени са дата и място на нарушението както и нарушените
законови норми, като е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и
доказателствата които според АНО подкрепят адм. наказателното обвинение.
Предвид горното съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията
на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното
лице в тази връзка не споделя наведеното от въззивника възражение в тази
насока.
Съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно бе
установено, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушението,
описано в обжалваното НП, което правилно е квалифицирано като
4
нарушаващо нормата на чл. 32, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за
извършване на посредническа дейност по наемане на работа и правилно на
основание чл.85 ал.4вр.чл. 81, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта
ангажирал административно-наказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател, доколкото посочената санкционна разпоредба предвижда
нарушението в диспозицията си, като предвижда налагане на
административно наказание на физически и/или юридически лица,
извършващи посредническа дейност и услуги в нарушение на изискванията за
осъществяване на дейността.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Наредбата посредникът
предоставя на търсещото работа лице преди заминаването му от Република
България подписан индивидуален договор за наемане на работа от
работодателя или от упълномощено от него лице да подписва индивидуални
договори за наемане на работа, както и превод на договора на български език.
Предоставянето на индивидуалния договор се удостоверява с декларация,
подписана от лицето. След разпита на сина на работника не се оспорват от
въззивника фактите, касаещи осъществяваната от него посредническа
дейност към процесната дата , както и фактът, че не е бил предоставен на
търсещото работа лице преди заминаването му от Република България превод
на договора на български език.
В случая е ангажирана обективната, безвиновна отговорност на ЮЛ,
поради което и въпроса за вината изобщо не стои. За ангажиране на
административно наказателната отговорност е достатъчно осъществяване на
нарушението от обективна страна, а в случая е установено, че нарушението е
осъществено от обективна страна.
Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, т. к. конкретния случай с нищо не се отличава със степен на
обществена опастност, резлична от обикновените за съответния
вид.Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно
допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола от проверката
- общо 8 на брой.
Съдът намира, че правилно е определена и санкционната разпоредба,
а именно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта.
Съгласно последната на физически и/или юридически лица, извършващи
посредническа дейност и услуги в нарушение на изискванията за
осъществяване на дейността, се налага глоба, съответно имуществена
санкция, в размер от 1 000 до 2 500 лв.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил
имуществената санкция на ЮЛ – работодател между нейния среден и
максимален размер, предвиден от законодателя. АНО обаче не е изложил
мотиви защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на
санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят
да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при
5
проверката са констатирани и др. нарушения на трудовото законодателство
има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не са събрани доказателства за имущественото
състояние на дружеството-жалбоподател. Предвид това обстоятелство съдът
приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва
да измени наказанието до предвидения в чл. 81, ал. 2 от Наредбата за
насърчаване на заетостта минимум- 1000 /хиляда / лева, като намира, че
именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното
НП следва да бъде изменено в посока на редуциране на наложената
имуществена санкция от 2 000 лв. на 1 000 лв..
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът
съответно ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по
делото, съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част
на НП. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
6
че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност,
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с
правилото на чл. 78а ал. 3 вр. с ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 40 лева.
Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2200615 от 13.07.2022
г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което на "М. Б.
Брадърс енд Партнър " ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, представлявано от управителя Ж. М. Ж. е било
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2
000 /две хиляди / лв. на основание чл. 85, ал. 4 от Закона за насърчаване на
заетостта вр. чл. 81, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта, за нарушение
на чл. 32, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа, КАТО НАМАЛЯВА размера на
наложената "имуществена санкция" на 1 000 /хиляда / лв.
ОСЪЖДА "М. Б. Брадърс енд Партнър " ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, представлявано от управителя Ж.
М. Ж. да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"-Варна сумата от 40 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7