Решение по дело №544/2015 на Районен съд - Велико Търново

      Р Е Ш Е Н И Е

       №

                        гр. Велико Търново, 05.11.2015 г.

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар И.Т.

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 544 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 227 ал. 1 б.”в” ЗЗД.

Ищцата твърди, че заедно със съпругата си е дарил на ответницата - тяхна дъщеря, апартамент, находящ се в гр. ***. Дарението било обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 666, том IV, рег. № 6544 по нот. дело № 389/02.12.2010г. на нотариус Д. Раднева, като дарителите запазили правото си на ползване върху имота. Сочи се, че към този момент съпругата му била тежко болна, но въпреки това ответница не се е интересувала от нея и не ги посещавала. Твърди, че изцяло е поел средствата за лечението й, поР.което се е наложило да взема заеми от различни финансови институции и да продаде собствени земеделски земи. След смъртта на съпругата си през 2011г. имал финансови затруднения да погасява взетите кредити и средствата му от пенсия недостигали, като получавал храна от социалния патронаж. През лятото на 2012г. си счупил ръката, но стоял в дома на ответницата само два дни, тъй като същата показала, че не иска полага грижи за него и да го подпомага финансово. Сочи, че оттогава живее в *** и че повече от три години надарената не се интересува и отказва да полага грижи за него. Отправя искане до съда да отмени дарението на процесния имот до размера на полагаща му се 1/2 ид. част, поР.отказ на ответницата да дава издръжката от която се нуждае.

С подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответницата оспорва предявения иск. Сочи, че наведените от ищеца основания, касаят период извън едногодишния срок по чл. 227 ал. 3 ЗЗД. Оспорва да са налице предпоставките за уважаване на иска, тъй като липсват доказателства ищецът да се нуждае от лични и финансови грижи, че е отправил покана до дарената да му предоставя такива и същите да са му отказани от нея. Сочи, че се е грижила за болната си майка и че кредитите теглени от ищеца са погасени чрез продажбата на съсобствения им автомобил. Твърди, че е поддържала връзка с баща си, но след като същият се е оженил повторно в Дома за стари хора са продължили да се чуват само по телефона. Сочи, че от декември 2014г. има сериозни здравословни проблеми. Моли за отхвърляне на иска като претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

По делото не е спорно, а и от представения НА № 606, том IV, рег. № 6544 нот. дело № 389/2010г. на нотариус Диана Раднева се установява, че на 02.12.2010г. ищецът и съпругата му са дарили на ответницата, която е тяхна дъщеря, собствения си недвижим имот, находящ се в ***, като са си запазили правото на ползване върху него. Няма спор по делото, че дарителката *** е била в тежко здравословно състояние, както и че е починала на 29.01.2011г., което се установява и от приложеното удостоверение за наследници № 312/11.02.2011г. на Община В. Търново. Видно от изготвената по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. справка ищецът не е сключвал последващ брак.

От удостоверение на "ВИП Кредит" ЕООД и удостоверение изх. № 142/20.02.2015г. на "Лизингова компания Евролийз" ООД, които частни документи не са изрично оспорени от ответната страна, се установява, че ищецът в периода 11.03.2012г. - 09.07.2013г. е изтеглил и изплатил 15 последователни кредита към първото дружество, както и 4 заема в периода 12.05.2010г. - 13.06.2012г. към втория кредитор. От удостоверение изх. № 6406/20.02.2015г. се установява, че получаваната от ищеца пенсия е в размер на 497, 53 лв. Със заповед № ДСПСП 11 - 247/28.06.2012г. ищецът е настанен в ***, находящ се в гр***, като същия признава, че е постъпил в дома на 06.07.2012г. Видно от представената по делото служебна бележка /лист 16/ за януари 2015г. ищецът е заплатил месечна такса в размер на 163, 78 лв.

От ЕР на ТЕЛК /лист 17/ се установява, че същият е с призната степен на трайна неработоспособност, поР. травматична ампутация на лява подбедрица, вследствие на трудова злополука. От останалите приложени по делото медицински документи /лист 53-57/ се установява, че страда и от други заболявания с хроничен характер - лумбаго с ишиас в пояснокръстния отдел, хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, хондроматоза на ставата и плоскостъпие, както и че през 2012г. е претърпял изкълчване на раменна става, обстоятелство което не е спорно по делото.

За установяване на релевантни към спора обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите *** - доведен от ищеца и *** и Кр. К. - посочени от ответницата. От показанията на първия се установява, че ищецът му е споделял, че не се разбира със зет си /свид. ***/ и че на малката си дъщеря не са дали нищо, докато на голямата са дарили апартамента. Св. *** - съпруг на ответница излага, че ищецът е живял при тях след смъртта на съпругата си, но понеже в къщата били много хора се върнал в апартамента в гр. В. Търново. След като си ударил ръката пак отишъл да живее при тях в с. Самоводене, но след около седмица постъпил в старческия дом. Посочва, че за погребението на дарителката бил теглил заем, тъй като ищецът нямал пари. Последният върнал заема след като продал семейния автомобил. Сочи, че и ответницата теглила заем за ищеца, който същия върнал впоследствие. Свидетелства, че ищецът никога не е казвал, че има нужда от средства за лечението на съпруга си и че му трябват пари, за да връща взети заеми. Свид. К. - снаха на ответница дава показания, че не знае ищецът да е искал пари от ответницата за издръжка си или да е искал тя да го гледа. Лично на нея също не е казвал, че има нужда от пари.

Ищецът в съдено заседание признава, че не е искал пари от ответницата, което кореспондира с дадените от същата обяснения по реда на чл. 176 ГПК.

От заключението на допуснатата съдебно - медицинска експертиза се установява, че ищецът страда от хронични заболявания с прогресивно рецидивиращ характер с периоди на обостряне и затихване. В периодите на обостряне е необходимо да се приемат медикаменти за овладяване на болковия синдром за срок от 7 до 14 дни, в зависимост от силата на болката. Според вещото лице цената на изписаните на ищеца медикаменти "Бруфен" и "Агапурин" е 14-15 лв. на опаковка, а на медикамента "Мовалис" около 5-7 лв. за блистер от 10 таблетки. Вещото лице е посочило, че въпреки комплексното увреждане на опорно - двигателния апарат и крайници, ищецът има нужда от чужда помощ само в определени моменти - изкачване на стълби и преодоляване на препятствия. Посочило е, че не е в компетенциите му да остойности тази чужда помощ.

Съгласно заключението на допуснатата по делото ССчЕ в периода 2012г. - 2015г. доходите на ищеца са достатъчни за покриване издръжката по видове и размери съгласно данните на НСИ и с оглед специфичните му нужди. За да достигне до този извод, вещото лице в табличен вид е посочило за всяка година различните видове разходи, средната стойност по пера и общия годишен разход, съгласно взетите данни от НСИ, като е съпоставило същите със специфичните нужди на ищеца и отделяните от него средства за престой в специализираната институция.

По делото са приложени и други писмени доказателства, които поР. своята неотносимост не следва да се обсъждат от настоящият състав, включително и извлечението от сметка на лист 6 от делото, доколкото от него не става ясно, че същото се отнася до ищеца по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим. Няма спор, че процесният имот е бил съсобствен между дарителите, като ищецът с подаването на исковата молба упражнява своето право да отмени извършеното дарение до размера на притежаваната от него 1/2 ид. част. С предявеният иск не са заявени чужди права, тези на починалата съпруга на ищеца, тъй като не се иска отмяна на цялата дарствена сделка. Отделно от това константната е съдебна практика, че едногодишния срок по чл. 227 ал. 3 ЗЗД не може да изтече, докато дарителят е в нужда от издръжка. В тази връзка в съдебно заседание ищецът по реда на чл. 143 ал. 2 ГПК е пояснил, че по същество тази нужда е съществувала през целия четиригодишен период от извършване на дарението. А и е налице константа практика на ВКС, че исковата молба по чл. 227 ал. 1 б. "в" ГПК съставлява и покана за издръжка.

С договора за дарение дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното имущество. Срещу получено дареният има само морално задължение за признателност към дарителя, което при настъпването на определени обстоятелства се трансформира в правно задължение за даване на издръжка. Според нормата на чл. 227 ал. 1 б. "в" ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. От този текст на закона следва, че предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението са трайна нужда от издръжка на дарителя, отправено от него искане до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка. При кумулативното наличие на тези предпоставки моралното задължение се превръща в правно като неизпълнението му е скрепено със санкция за отмяна на дарението. В случай, че нуждата от издръжка не възникне или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. В този смисъл за задължителните разяснения по ТР № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГК, ВКС.

За успешно провеждане на иска с правно основание чл. 227 ал. 1 б. "в" ЗЗД, при съблюдаване на правилото на чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да установи посочените в разпоредбата на закона предпоставки. Съществен елемент от фактическия състав на чл. 227 ал. 1 б. "в" ЗЗД е, че нуждата от издръжка не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер. Законодателят не е дефинирал легално понятието "трайна нужда" като правна категория, но правната доктрина и съдебната практика са приели, че "трайна нужда" е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества. Последните се формират от получаваните от дарителя заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми и др. подобни, както и от допълнителни доходи, които реално е могъл да реализира - наеми или цена на друго имущество. Трайната нужда следва да бъде преценявана във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, при една средна мяра с оглед на социална среда на дарителя и условията на икономически живот в страната. Тази нужда от издръжка по правило следва да съществува към датата на исковата молба. Може да възникне и по - късно, но следва да е била налице към момента на прекратяване на устните състезания. Важното е нуждата от издръжка да е непрекъсната, обективно съществуваща и доказано необходима.

При съобразяване на споменатите критерии и въз основа на гореизложените факти съдът намира, че по делото остана недоказано да е налице трайна нужда от издръжка на дарителя.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е в напреднала възраст- на 77 г., пенсионер и вдовец. Безспорно се установи още, че същият е с пожизнено призната степен на намалена работоспособност, поР. ампутация на лявата подбедрица и че страда от различни хронични заболявания. Видно от заключението на СМЕ обаче, което съдът намира за компетентно и обективно дадено, ищецът не е на постоянна медикаментозна терапия. Приема медикаменти единствено в периоди на обостряне на заболяванията за облекчаване на болката, за срок от 7 до 14 дни, като общата стойност на тези медикаменти е около 35 лв. Според вещото лице ищецът няма постоянна нужда от чужда помощ, а единствено в случаите, когато изкачва стълби и преодолява препятствия. По делото същият не доказа каква е стойността на тази чужда помощ, нито доказа да са необходими повече средства за задоволяване на здравните му нужди. По отношение на дарителят не е била налице жилищна нужда и същият не е отделя средства за наем, тъй като при извършване на дарственото разпореждане е запазил право на ползване върху имота. От юли 2012г. ищецът е постъпил в ***, където живее и понастоящем. Вярно е, че за престоя си в дома заплаща месечна такса, която за м. януари 2015г. е в размер на 163, 78 лв., но също така е вярно, че не отделя парични средства за режийни разходи /ток, вода и т.н./, както и разходи за основните хранения през денонощието, доколкото те са включени в тази такса. Не отделя и други средства за бита - обзавеждане, хигиена и др. подобни, аргумент за което са разпоредбите на чл. 40е и чл. 41 от ППЗСП. Не отделя и средства за местни данъци и такси, след като е прехвърлил собствеността си 1/2 ид. част от процесния имот на ответницата. Доходите на ищеца са от получаваната пенсия, която се формира от пенсия за осигурителен стаж и възраст, социална пенсия за инвалидност, а след смъртта на съпругата му и от добавка по чл. 84 КСО. Получената от него пенсия за м. февруари 2015г. е в размер на 497, 53 лв. Според заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, което не е оспорено от страните, тези доходите на ищеца са достатъчни за покриване издръжката му за всеки от месеците включен в периода 2012г. - 2015г. Този извод на вещото лице почива, както на статистическите данни на НСИ по видове и размери разходи нужни за средномесечната издръжка на едно лице, така и с оглед на специфичните потребности на ищеца. Видно от отразените данни в изготвените от вещото лице справки доходите на последния от пенсия са значително по - високи от средномесечната издръжка на едно лице, както и от определената от МС линия на бедност. Последната през годините е нараствала, но в диапазона от 236 лв. за 2012г. до 286 лв. за 2015г. Увеличила се е обаче и получаваната от ищеца пенсия, след като същата е била индексирана на 01.07.2015г. с 1, 9 %, ноторно известен факт, който съдът следва да съобрази по реда на чл. 235 ал. 3 ГПК.

Наведените от дарителя доводи, че теглените от него заеми са послужили за покриване разходите по лечението на съпругата му са неверни. Видно от представените от самия ищец доказателства взетите от него кредити, касаят период, който се разпростира значително след смъртта на дарителката, настъпила само два месеца след извършване на дарението /29.01.2011г./. От друга страна вземането на заеми в периода 2010г. - 2013г. само по себе си не може да обоснове наличието на недостиг на средства от издръжка с траен характер, доколкото е обстоятелство настъпило извън срока по чл. 227 ал. 3 ЗЗД. По делото не се доказа в какъв размер са били отпуснатите суми и че същите са послужили за покриване на разходи свързани с преживяването му. Нещо повече, безспорно се установи, че дарителят е върнал заетите му суми, като същия признава, че за да стори това се е разпоредил със свое имущество - земеделски земи, ценности и автомобил. В тази насока са и показанията на свид. ***. Наличието на това имущество, заедно с получаваните доходи от пенсия не могат да обосноват по никакъв начин липсата на средства за издръжка през исковия период. Дори да е имал недостиг на парични средства, ищецът е разполагал с имущество, чрез възмездното отчуждаване на което е успявал да посрещне нуждата си от издръжка. Все в тази връзка, доколкото дарителят не обитава процесния апартамент и предвид запазеното си право на ползване, пред същия съществува реалната възможност да го отдава под наем и да реализира доходи от това.

При това положение съдът достига до извод, че по делото не се доказа ищецът да е изпаднал в нужда, както преди подаване на исковата молба, така и до приключване на устните състезания, която да е равносилна или граничеща с рисково оцеляване и от която би могъл да излезе само ако поиска издръжка от дарения.

На следващо място по делото не се доказа при условията на пълно и главно доказване, че преди подаване на исковата молба дарителят е отправил покана до надарения да му плаща издръжката от която се нуждае. Законът не е предвидил форма за действителност на тази покана. Дарителят може и устно да поиска от дарения предоставянето на средствата нужни за издръжката му, стига да може да успее да докаже това в хода на съдебното дирене. За изхода на спора по чл. 227 ал. 1 б. "в" ЗЗД е релевантно да имаме изрично отправена покана от дарителя до надарения да му предоставя издръжка, а това по делото не бе доказано. Напротив самия ищец признава, че не е искал издръжка от надарената, което кореспондира с показанията на посочените от ответницата свидетели и с дадените от нея обяснения по реда на чл. 176 ГПК. Причините посочени от ищеца, поР. които не е искал издръжка са ирелевантни. Важното е, че същият не е отправил изрична покана било то писмено или устно до ответницата да му дава нужната му издръжка. За разлика от отказа да се дава поисканата издръжка, който може да бъде изричен или мълчалив, поканата за предоставянето на такава следва да представлява нарочен акт. Както бе посочено по - горе като такава покана следва да бъде разглеждана исковата молба, но поР. развитите вече съображения по делото не се доказа пълно и главно, че ищецът е бил в състояние на трайна нужда, поР. липсата на средства за покриване на разходите си и обичайните си потребности за живот.

По тези съображения съдът намира, че за дарителят не е възникнало потестативното право да отмени дарението, поР. проявена от надарения непризнателност в обществено укорима форма. Последната представлява основание за отмяна на дарението, само когато съставлява отказ да бъде давана нужната на дарителя парична издръжка. С договора за дарение надареният не поема задължение да се грижи за дарителят, поР. което наведените от ищеца твърдения, че ответницата не се е грижила и интересувала от него, както и какво е отношението на семейството й към него, са ирелевантни за настоящия процес. Отделно от това от самите изявления на ищеца става ясно, че причината да се предяви и поддържа иск по чл. 227 ал. 1 б. "в" ЗЗД в действителност не е проявена от страна на ответника непризнателност или необходимостта от средства за издръжка, а е с чисто субективен характер. Морално и житейски е оправдано родителите да предоставят на всяко от децата си някакво имущество, но обстоятелството, че фактически е облагодетелствано само едното дете, както и че другото е изпаднало в тежка житейска ситуация не сочи на юридическо основание за отмяна на процесната дарствена сделка.

Мотивиран от всичко изложено до тук, настоящият състав на ВТРС намира, че по делото нито се доказа за дарителят да е възникнала и да съществува остра нужда от издръжка с траен характер, нито се доказа, че ищецът в действителност е искал такава да му бъде предоставена от ответницата, поР. което иска с правно основание чл. 227 ал. 1 б. "в" ЗЗД за отмяна на процесното дарение по отношение на 1/2 ид. част от недвижимия имот е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Претенция за присъждане на разноски са направили и две страни в производството, но при този изход на делото основателна се явява тази на ответната страна. Ответницата К. е ангажирала доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 400 лв. /лист 88/, предвид на което тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И.Н., ЕГН: ********** с адрес: *** и адрес за призоваване гр*** - *** , против С.Р.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 227 ал. 1 б. „в” ЗЗД за отмяна на дарението, извършено с НА № 606, том IV, рег. № 6544 нот. дело № 389/2010г. на нотариус Диана Раднева, по отношение на 1/2 идеална част от дарения недвижим имот, представляващ апартамент № ** с идентификатор № *** в сграда № **, находящ се на *** в жилищна сграда - ***, вход ***, построена върху държаввна земя, в квартал ***, със застроена площ от 60.03 кв.м., състоящ се от спалня, кухня, дневна, коридор, тоалетна, баня и тераси, при граници: от запад - апартамент от вход А на блок 53, от юг-зелена площ, от изток - ведомствен на ***, от север - зелена площ, при граници на апартамента: на същия етаж №***, под обекта -№***, над обекта - няма, заедно с избено помещение№8, с площ 5.74 кв.м., при граници от изток -стълбищна клетка, от запад - ведомствена на СМК-***, от север -двор, от юг- коридор изби, заедно с идеалните части от общите части на сградата и право на строеж върху ПИ с идентификатор №10447.516.62., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Р. И.Н., ЕГН: ********** с адрес: *** и адрес за призоваване гр*** - *** „**” ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.К., ЕГН: **********, с адрес: *** СУМАТА от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: