Решение по дело №1015/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 246
Дата: 5 ноември 2021 г.
Съдия: Анна Костадинова Димитрова
Дело: 20212230201015
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. С., 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно
наказателно дело № 20212230201015 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба от Б. Р. П. с ЕГН
********** против НП № 20-0804-000213 от 14.02.2020 г. на Началник
сектор към ОД на МВР – С., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 800,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП и на основание Наредба № Із-2359 на МВР са отнети 12 контролни
точки.
В с.з. жалбоподателят редовно призована, не се явява. Представлява се
от процесуален представител, който поддържа жалбата.
В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован, не
изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна :
На 22.09.2019 год. в 10,51,55 часа в на път I-6, в с. Т., общ. С., до бистро
„Женика“, с автоматизирано техническо средство № ***, било заснето
движение на лек автомобил „Мерцедес С320”, с рег. № ****, със скорост от
113 км./ч. – над разрешената скорост от 50 км./ч. за населено място,
1
обозначено с табела Д11. След снемане на информацията от техническото
средство, е бил установен собственика на заснетото МПС, а именно
„Магистрали“ АД с управител В.К.Ж.. На лицето е била изпратена декларация
и покана за явяване. Същият попълнил и изпратил декларация от дата
31.10.2019 г., че на 22.09.20198 г. в 10,51 часа автомобилът е бил управляван
от лицето Б. Р. П.. Въз основа на тази декларация, до лицето Б.П. била
изпратена покана за явяване и съставяне на АУАН. В поканата било отразено
и че при неявяване актът ще бъде съставен в нейно отсъствие. На 09.01.2019
г. актосъставителят Ж., в присъствието на св. М. съставил на
жалбоподателката АУАН за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Актът е бил изпратен за връчване чрез РУ-Карлово, ведно със снимка
№ 77659. Въз основа на този акт е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
В жалбата се твърди, че са допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН, тъй като същият неправомерно е
съставен в нейно отсъствие без да са били налице предпоставките за това.
Твърди, че тя никога не управлявала въпросния автомобил, както и че
ограничението не е въведено с пътен знак, тъй като в противен случай то
били било такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Отделно от това в с.з. се навеждат и
доводи за недоказаност на нарушението.
Съдът не споделя нито един от доводите на жалбоподателката.
Безспорно се установява, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че автомобилът е управляван с по - висока скорост от
разрешената от 50 км./ч. за населено място, а именно със 113 км.ч. Всъщност
отчетената скорост е била 117 км.ч., но е приспаднат толеранс от 3 % заради
техническите характеристики на средството за измерване. Разграничителният
критерий, даден в чл. 21 от ЗДвП, установяващ допустимите скорости на
движение, е категорията на пътното превозно средство и мястото на
движение – населено място, извън населено място, магистрала. В рамките на
2
населено място, каквото е с. Т., разрешената скорост е 50 км/ч. Абсолютно
нормално и резонно е да се отрази, че скоростта е въведена в пътен знак, но
следва да се има предвид, че този знак е Д-11 – такъв който слага началото на
всяко населено място. Няма как по друг начин да се отрази, че се превишава
скоростта на движение именно в населено място, ако не се посочи, че
началото на това населено място се поставя с този пътен знак.
Жалбоподателката е нарушила правилата на движение, установени в чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, движейки се в населеното място със скорост от 113 км/ч. при
допустима такава от 50 км/ч. Досежно твърдението, че не тя е управлявала
автомобила, съдът намира възражението също за неоснователно. По делото е
налице декларация, че именно тя е управлявала на посочената дата процесния
лек автомобил. Същата е разполагала с възможността да попълни от своя
страна декларация, че друго лице, а не тя е било водач на автомобила, но не
го е сторила. Именно за това и АУАН е съставен именно срещу нея.
По отношение на твърдението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че нарушението не е доказано, тъй като полицейските
служители са заявили, че не си спомнят нищо и са дали показания как по
принцип процедират, но не и за конкретния случай, следва да се отбележи, че
съгласно разпоредбите на ЗДвП, съставените актове се ползват с
доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай
констатациите по акта не бяха оборени с каквито и да е писмени или гласни
доказателства. Доказателствената тежест при оспорване на НП, издадени въз
основа на актове по ЗДвП лежи върху жалбоподателя, а не върху АНО.
Именно поради това жалбоподателката следва да докаже дали е управлявала
въпросния лек автомобил на посочената в АУАН дата или е предоставила
автомобила си на друг, както и дали е управлявала с разрешената от закона
скорост, а не с посочената от 113 км.ч.
Съдът не констатира нарушения на процедурата при съставяне на
АУАН и издаване на НП. И двата акта съдържат всички необходими
реквизити по ЗАНН. Скоростта е отчетена от мобилна система за
видеоконтрол, която е преминала през задължителна проверка. Ясно и точно е
описано мястото на извършване на нарушението - път I-6, в с. Т., общ. С., до
бистро „Женика“, посочена и посоката на движение на автомобила.
Скоростта е отчетена от мобилна система за видеоконтрол, която е преминала
през задължителна проверка. Въз основа на направения клип с № 77659 е
3
съставен АУАН. Действително при установяване на нарушение с АТСС се
издава ел.фиш, но съгласно ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш......В конкретния
случай обаче за констатираното превишаване на скоростта се предвижда и
лишаване от правоуправление и отнемане на контролни точки, за това е
съставен АУАН. По отношение на възражението, че не е спазена процедурата
по чл.40, ал.2 от ЗАНН, следва да се отбележи, че е меко казано нахално да
получиш и подпишеш собственоръчно, че получаваш покана на 13.12.2019 г.,
а след това да твърдиш в жалбата си, че не е била налице изпратена надлежно
покана и това е довело до нарушаване на правата ти.
Размерът на наложеното на жалбоподателката административно
наказание е точно определен в закона и не може да бъде променен от съда с
настоящия съдебен акт.
Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП, като
законосъобразно.
С оглед изхода на делото следва на ОД на МВР - С. да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото не е
с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0804-000213 от 14.02.2020 г. издадено от
Началник Сектор към ОДМВР – С., с което на Б. Р. П. с ЕГН **********, е
4
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание
Наредба № Із-2359 на МВР са отнети 12 контролни точки, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Б. Р. П. с ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-С., сумата
от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5