РЕШЕНИЕ
№ 25
17.05.2017г., гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 20.04.2017г.
при участие на секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдията
Димитър Ковачев търговско дело № 60 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са при условия на кумулативност иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 във връзка с чл. 343, ал. 1 във връзка чл. 386, ал. 1
във връзка с чл. 399 и чл. 409 от Кодекс
на застраховането.
Ищецът претендира заплащане на сумата от 40800,00 лева,
представляваща дължимо застрахователно
обезщетение, което обезщетение застрахователят писмено е отказал да заплати,
както и мораторна лихва от 522,38 лева за периода 20.08.2016г. до 04.10.2016г.
и законна лихва от датата на исковата молба. Твърди, че на ***г. сключил с
ответника договор за застраховка „Автокаско“ с клауза „Пълно каско“ за
собствения си лек автомобил марка „Санг
Йонг“, модел Рекстон, рама KPTG0C1TSDP322611,
ДК ***, цвят „Черен“. Подписана е полица N. *** с валидност
от 00,00 часа на 08.01.2016г. до 07.01.2017г. Твърди, че при сключване на
застрахователния договор МПС-то е било в отлично състояние, представено е за
оглед от застрахователя-ответник и е определена действителна стойност от
40800,00 лева, която е уговорена между страните и като застрахователна сума.
Твърди пълно плащане на застрахователната премия в размер 1909,44 лева към
датата на полицата. Твърди, че при действие на договора е настъпило
застрахователно събитие - кражба на 20.03.2016г. Автомобила е откраднат от
паркинга пред блока, в който ищецът живее. Твърди, че изпълнил задълженията си
по кодекса за застраховането и договора като незабавно уведомил органите на
реда и на 21.03.2016г. - Понеделник уведомил и застрахователя като е предявил
претенция за плащане на застрахователно обезщетение и е представил всички
изискуеми от застрахователя документи за установяване на събитието. Образувано
било и досъдебно производство – прокурорска преписка 952/2016г, което било спряно
до разкриване на извършителя. Предявената претенция с номер *** неоснователно
била отхвърлена от застрахователя с писмо N. 92-6475/12.08.2016г. без никаква конкретизация и
мотиви на основанията за отказ. Твърди, че застрахователя е в забава считано от
20.08.2016г. като срокът за плащане на обезщетението е изтекъл на 19.08.2016г.,
считано от 01.08.2016г., когато предоставил на застрахователя последните
изискани документи.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва твърдението на ищеца, че е собственик на описания в исковата
молба автомобил към датата на сключване на застрахователния договор и
следователно не бил материално правно легитимиран да получи обезщетение.
Твърди, че договора за застраховка е нищожен като сключен при липса на
застрахователен интерес поради липса на право на собственост у ищеца върху
автомобила. Към датата 04.01.2016г. автомобилът не бил собственост на
продавача, от който се твърдяло от ищеца да го е закупил-бил бракуван от
предходен собственик. Оспорва да има кражба на автомобила по начина описан в
исковата молба, поради което ответника не бил в
риск и не дължал обезщетение. Оспорва, че автомобилът е бил паркиран на
посоченото в исковата молба място и дата. Твърди, че автомобилът е сериозно увреден
и бил негоден за движение по пътищата. Твърди, че предоставената от
застрахования информация за обстоятелствата, при които е настъпило събитието е
невярна и неточна, поради което било налице основание за отказ от плащане на
обезщетение съгласно общите му условия. Твърди се премълчаване на обстоятелство
или неточно обявяване на обстоятелство, свързано с настъпилото събитие, което е
значително с оглед интереса на застрахователя. Твърди, че автомобилът, който
бил представен за оглед при сключване на договора не е идентичен с процесния.
Твърди, че размерът на претенцията е завишен спрямо средната пазарна стойност
на вредите към деня на събитието. Твърди, че действителния размер на вредите е сумата
28000,00 лева, която е посочена от ищеца застрахован в писмените отговори в
„допълнителни пояснения“ като покупна цена. Твърди и надзастраховане. Предявява
възражение за приспадане от обезщетението на стойността на установени при
огледа (при сключване на договора) щети по преден капак на МПС-то (уточнителна
молба от 14.02.2017г.).
По делото са представени и приети като писмени
доказателства заверени преписи на: застрахователна полица N. ***,
подписана от страните; сметка N. ***г. за
платена застрахователна премия по полица N. ***;
Предложение въпросник от 07.01.2016г. към полица N. ***;
Уведомление за щета от 21.03.2016г.; списък на необходими документи по щета с
отбелязване датите на представяне на документите; Постановление за спиране на
наказателно производство от 17.05.2016г. на Районна прокуратура гр. П.;
свидетелство за регистрация на лек автомобил N. ***г. част I и част II (малък и голям талон на процесното МПС); писмо изх. N. 92-6475/ 12.08.2016г. от ответника до ищеца; Договор
от ***г. за продажба на МПС между ищеца и „Крашевски Ауто“ЕООД; приложение 2-
„Допълнителни пояснения във връзка със заявена кражба на МПС“; Протокол N. ***г. за оглед на МПС при сключване на застрахователен
договор.; Общи условия за автомобилна застраховка „Каско +“; официално заверени
преписи (по опис) от досъдебно производство 123/2016г. на ОД на МВР П.; снимков
материал на МПС-то при огледа; Заявление N. ***г. за първоначална регистрация на употребявано МПС
в България; фактура ***г.; протокол за технически преглед на ППС от
05.01.2016г.; Удостоверение за собственост от ***г., издадено от италиански
автомобилен клуб – публичен автомобилен регистър- заверен превод от италиански
език; Свидетелство за регистрация на МПС-заверен превод от италиански език;
фактура номер ***г. – заверен превод от италиански език;
Изслушани са свидетелите М. П. С. и Л. Г. А.. Изслушана
е и е приета Съдебно-техническа оценителна експертиза.
Пернишки окръжен съд след преценка на твърденията и
възраженията на страните с оглед събраните по делото доказателства намира
предявените искове за частично основателни по следните съображения:
Предпоставките за възникване на отговорността на
застрахователя са: да е налице валидно възникнало правоотношение по договор за
застраховка (в случая имуществена), да е настъпило застрахователно
събитие-покрит риск в периода на застрахователното покритие, застрахователя да
е уведомен в срок за събитието и да не са налице основания за отказ от плащане
на обезщетение.
В конкретния случай ПОС намира, че са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя.
От представените по делото и неоспорени от ответника
застрахователна полица и въпросник към нея се установява, че между страните по
делото е валидно сключен договор за имуществена застраховка с обект процесното
МПС. При сравнение между застрахователната полица, приетото по делото
свидетелство за регистрация, договор за продажба и протокол за оглед на
автомобила (извършен от ответника-застраховател на дата на сключване на
договора) се установява, че номерът на рамата на лекия автомобил (чрез който
той се индивидуализира) записан в тези документи съвпада във всеки един от тях.
Това изключва възражението на ответника за липса на идентичност между
автомобила описан в полицата и свидетелството за регистрация с този представен
за оглед при подписване на самия договор, а също и твърденията, че още преди
придобиването му от ищеца, автомобила е бил негоден за движение. Протокола за
оглед е изходящ от ответника документ, който се установява неизгоден за
ответника факт, че именно процесния автомобил е представен за оглед. Изходящият
от ответника частен документ, установяващ неизгодни за него факти има обвързваща
съда материална доказателствена сила относно това кой точно автомобил е бил
представен за оглед, а и относно това, че е бил годен за движение-в протокола
за оглед няма описани щети с изключение на предния капак. Освен това от представения
протокол за технически преглед на ППС, който е издаден от КАТ-П. на ***г. се
установява, че автомобила е в изправност и годен за движение.
Самият застрахователен договор е сключен в
необходимата форма и с необходимото съдържание съгласно изискванията на чл.
344, чл. 345, ал. 1 и 2, чл. 399 от
кодекса на застраховането.
Премията по него е заплатена, което обстоятелство не
се оспорва от ответника, а и се доказва от издадената от него самия сметка за
платена премия и платежно нареждане, представени с исковата молба.
Неоснователно е възражението за нищожност на договора
поради липсата на застрахователен интерес, извеждан от твърдението на
ответника, че ищецът не е бил собственик на застрахования автомобил. Това
възражение е неоснователно. На първо място по делото са приети като писмено
доказателство заверени преписи на свидетелството за регистрация на автомобила.
Ответника изрично в съдебно заседание от 23.03.2017г. оттегли направеното
оспорване на истинността на свидетелството.
Същото е официален документ, доказващ собствеността на
автомобила към датата на издаването на свидетелството за регистрация (в случая
06.01.2016г.). В представеното свидетелство изрично като собственик е записан
ищецът. Освен това по делото самият ответник е представил договора, с който
ищецът е закупил автомобила от трето за делото лице „Крашевски ауто“ЕООД.
Твърдението на ответника, че праводателят на ищеца не е бил собственик се
опровергава от приетите по делото заверени преводи на документи от италиански
език, представени от ОД на МВР-П. по искане на ответника, а именно фактура ***г.
и Удостоверение за собственост от ***г. Те установяват, че праводателят на
ищеца е закупил процесния автомобил от собственик (лицето “B. A.”). Посочените документи не са оспорени от ответника,
при което следва извод, че ищецът валидно е придобил собствеността върху
процесното МПС и към датата на застрахователния договор е бил негов собственик,
което обосновава и наличие на застрахователен интерес от договора.
От представените от прокуратурата и ОД на МВР-П.
материали се установява, че е образувано досъдебно производство за разкриване
на престъплението „Кражба“ на процесния лек автомобил, което е било спряно с
постановление на прокурора. Ответника не е оспорил, че има извършена кражба, а
само е оспорил тя да е извършена по начина, от мястото, на датата и часът,
описани в исковата молба (т. 2 от отговора на исковата молба).
Тези оспорвания на ответника ПОС не разглежда
доколкото макар и изведени в отделна точка в отговора те попадат в обхвата на
възражението на ответника, че ишецът застрахован не е дал вярна и точна
информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие
(т. 5 от отговора), но това възражение изрично в уточнителна молба на ответника
от 14.02.2017г. е обвързано само с твърденията му, че автомобила не е бил
собственост на ищеца и е бил негоден за движение, за неоснователността на които
твърдения бяха изложени мотиви по-горе. Освен това откъде автомобила е бил
откраднат не би могло да е съществено за интереса на ответника обстоятелство.
За да е такова съгласно трайната практика на ВКС следва обстоятелството да е
съществено за увеличаване на риска или да е довело до неговото реализиране.
Съгласно чл. 362, ал. 2 КЗ съществени за риска са само обстоятелства, за които
застрахователя е поставил писмен въпрос при сключване на договора, а в
конкретния случай в приетият по делото въпросник към полицата няма въпроси за
мястото на паркиране на автомобила и следователно не може да е съществено за
риска къде е бил паркиран при кражбата му, а и от показанията на изслушаните
свидетели се установява, че вечерта преди кражбата е бил видян пред блока в
който живее ищеца.
Датата на настъпване на събитието има значение за възможността
на застрахователя да откаже плащане ако не е уведомен за събитието в законовия
или предвидения в договора срок, но в случая такова възражение няма направено
по делото и уведомяването в срок е обявено за ненуждаещо се от доказване с
определението по насрочване на делото. Други възражения на ответника за
конкретни обстоятелства, които са неточно обявени или премълчани от ищеца и имащи
отношение към риска или настъпването на застрахователното събитие няма
направени от ответника, поради което и ПОС намира, че не е налице неточно
обявяване на обстоятелства или невярна информация от ищеца-застрахован, което
да е основание за отказ от плащане на обезщетение.
Предвид гореизложеното се налага извод, че иска за
заплащане на обезщетение е установен по основание. Относно размера до който
иска е основателен ПОС намира, че следва да се кредитира заключението на
изслушаната експертиза. Възражението за наличие на надзастраховане не е
доказано от застрахователя. Вещото лице е посочило в констативната част, че е проверило
при отговора на задачите пазарните цени на автоборси, както и интернет сайтове,
а също и ценовата листа на официалния представител на марката „Санг Йонг“ за
България - „Ратола корпорейшън“ЕАД. Видно от
предложението – въпросник към застрахователната полица (представляващо част от
договора) самият застраховател е определил действителната стойност на
автомобила към датата на договора на 40800 лева. Няма данни по делото към
датата на договора да са налице обстоятелства обуславящи извод действителната застрахователна
стойност към датата на сключване на договора да е по-ниска от уговорената
застрахователна сума и е не е налице надзастраховане.
Вещото лице е извършило необходимите амортизационни
отчисления и е определило действителната му стойност към датата на събитието,
която представлява и дължимия размер на обезщетението-действителната вреда.
ПОС намира за неоснователно възражението на ответника
за приспадане на стойността на описан в протокола за оглед дефект по преден
капак на л.а., който е съществувал към дата на договора. При сключване на
договора е извършен оглед при който е установена налична щета по предния капак
на автомобила, което се установява от подписания от ищеца и представител на
ответника протокол за оглед-неоспорван от страните. В предложението-въпросник
към договора е определена от застрахователя чрез централизираното му звено
действителна стойност на л.а. Следователно щом стойността е определена при
извършен оглед то наличните към този момент повреди по автомобила са взети
предвид при нейното определяне и не може да се приспадат от дължимото
обезщетение при настъпване на риска.
Предвид гореизложеното искът за обезщетение е
основателен до размер от 38820,00 лева.
Искът за заплащане на лихва за забава като акцесорен и
при липса на възражения по чл. 409 във връзка с чл. 380, ал. 3 КЗ също е
основателен, но частично. Ответника не е оспорил датата, на която ищецът е
предоставил последно изисквани от застрахователя документи – 01.08.2016г. и
следователно тази дата следва да се счита за начало на срока за плащане на
обезщетение съгласно общите условия, Раздел II, т. 12.5. срокът е изтекъл на 19.08.2016г. и
ответника е в забава от 20.08.2016г. законна лихва обаче се дължи само върху
уважения размер на претенцията, а именно върху сумата от 38820,00 лева. За
периода заявен в исковата молба дължимата по чл. 409 КЗ законна лихва за
забава, изчислена от съда е в размер на 496,03 лева, до който размер иска е
основателен, а за разликата до предявения размер от 522,38 лева следва да се
отхвърли.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца се дължат разноски в размер 4118,40 лева при
уважени 95 % от размера на исковете, от която сума 2378,00 – адвокатски
хонорар, 1597,90-държавна такса и 142,50 лева- депозит за вещо лице.
Ответника също има право на разноски съобразно
отхвърлената част на иска, а именно в размер на 7,50 лева- депозит за вещо лице
и 88,48 лева адвокатско възнаграждение за защита по делото от юрисконсулт в
хипотезата на чл. 78, ал. 8 в редакция до изменението от 2017г. ПОС намира, че
нормите на ГПК уреждащи отговорността за разноски са с материално - правен
характер и не може да се прилага нормата на чл. 78, ал. 8 в редакцията й
понастоящем, тъй като изменението на закона е след образуване на делото.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 405, ал. 1 във връзка с чл.
343, ал. 1 във връзка чл. 386, ал. 1 във връзка с чл. 399 и чл. 409 от Кодекс на застраховането
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Д. с ЕГН ********** с пост.
адрес: *** СУМАТА ОТ 38820,00 /тридесет и осем хиляди осемстотин и двадесет/
лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка
"Каско +", застрахователна полица N. ***г. за
претърпени имуществени вреди, представляваща стойността на откраднат лек
автомобил марка „Санг Йонг“, модел Рекстон, рама KPTG0C1TSDP322611, ДК ***,- ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху нея
от датата на исковата молба 04.10.2016г. до окончателното плащане, КАКТО И
СУМАТА ОТ 496,03 /четиристотин деветдесет и шест лева и 3 ст./ лева,
обезщетение за забава в плащането на главницата в размер на законната лихва за
забава, дължимо за периода 20.08.2016г. до 03.10.2016г.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Д. с ЕГН ********** с
пост. адрес: *** СУМАТА ОТ 4118,40 ЛЕВА – разноски по делото, от която 2378,00
– адвокатски хонорар, 1597,90-държавна такса и 142,50 лева- депозит за вещо
лице.
ОСЪЖДА П.К.Д. с ЕГН ********** с пост. адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: *** СУМАТА ОТ 95,98 лева – разноски по делото, от която 88,48 лева
адвокатско възнаграждение за защита по делото от юрисконсулт и 7,50 лева-
депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
с-я: