Р Е Ш Е Н И Е № 133
гр. Сливен, 15.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателно отделение – ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на четвърти
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА
при
съдебен секретар ВАСИЛКА КЪЧЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 1797 по описа за 2019 год. за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от „Е.Д.-К.Г.” ООД – гр. Ямбол,
представлявано от Д.М.Д., подадена от процесуален представител, против НП № 0045103
от 01.10.2019 год., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите
Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което
е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5000,00
лева на основание чл. 210а от ЗЗП, за нарушение на чл. 68в вр. чл. 68г, ал. 4
вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 68д, ал. 2, т. 2 от ЗЗП.
В с.з. жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли издаденото НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
В с.з. административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща свой представител, който да изрази
становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
От служители на КЗП – РД – Бургас била извършена на 18.03.2019 год.
проверка в офис на дружеството - жалбоподател, находящ се в гр. Сливен. При
проверката били представени два броя договори за потребителски кредити, като за
резултатите от проверка бил съставен констативен протокол, в който били описани
предоставените документи (л. 36 – 40 от делото). Въз основа на тях се
установило, че има съмнение за нелоялна търговска практика и била изпратена
докладна записка. Със Заповед № 690/23.08.2019 год. на Председателя на КЗП било
забранено на дружеството – жалбоподател да прилага нелоялна търговска практика
по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 68д, ал. 2, т. 2 и чл. 68г, ал.
4 от ЗЗП, а именно – да предоставя на потребителите съществената информация
относно съществуващите възможности за предоставяне на обезпечение по кредитите
по начин, който е в състояние да заблуди потребителите, че могат да избират
вида на обезпечението (запис на заповед или поръчителство) (л. 67 – 68 от
делото).
На 12.09.2019 год. бил съставен
Акт № К-0045103 против жалбоподателя, за нарушение на чл. 68в във вр. с чл.
68г, ал. 4 във връзка с чл. 68д, ал. 1, предложение второ във връзка с чл. 68д,
ал. 2, т. 2 от ЗЗП. В съставения акт било отразено, че при направена проверка
на 18.03.2019 год. в офиса на „Е.Д.-К.Г.” ООД, гр. Сливен, *****и Протокол на
КЗП № 17, т. 13/15.08.2019 год. било установено, че: С настоящия АУАН се
ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството, чрез решение
на Комисията за защита на потребителите, при проведено заседание, съгласно т.
13 от Протокол № 17/15.08.2019 год. Посочва се, че мотивите за решението били:
На 18.03.2019 год., на основание месечен план на КЗП - месец март 2019 год.,
тема ЗИИП - жалби и сигнали, била извършена проверка от инспектори на РД -
Бургас при Комисия за защита на потребителите, в офиса на дружеството, като
проверката била обективирана в Констативен протокол № К-2660855/18.03.2019 год.
Отразено било, че инспекторите констатирали, че дружеството е вписано като
финансова институция в регистъра на БНБ; че при проверката в обекта били
предоставени два броя договори за потребителски кредит: №
01000000147/18.03.2019 год., ведно със СЕФ за предоставяне на информация за
потребителските кредити, и № 01000000148/18.03.2019 год., като заверени копия
от 2 броя договори за потребителски кредит били приложени към КП № К-
2660855/18.03.2019 год., както и че общите условия били поставени на видно и
достъпно място в обекта. В акта било посочено, че в следствие на извършен
обстоен анализ на относимите към преписката документи, както и от направените
констатации на проверяващите инспектори, било установено следното: Дружеството
е вписано като финансова институция в регистъра на БНБ и оперира като кредитор
на пазара на финансови услуги; за осъществяване на своята дейност дружеството
стопанисва офис на адрес: гр. Сливен, *****, обзаведен за нуждите на
извършваната дейност и в съответствие с разпоредбите на чл. 8 от ЗЗП. Посочва
се, че в Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на информация за
потребителските кредити към договор: 1. № 01000000147/18.03.2019 год. и 2. №
01000000148/18.03.2019 год. - в част II, т.5 „Указания за размера, броя,
периодичността и датите на погасителните вноски” била дадена следната
информация: Размер на Вашата вноска: съгласно погасителния план.... От част II
„Описание на основните характеристики на съответния кредит”, т. 5 на СЕФ е
видно, че за размера на вноската се препраща към погасителен план. Отразено
било, че като Приложение 1 към договора за потребителски кредит е налична Схема
на погасяване, неразделна част от договора, в която е направена разбивка на общ
размер на вноската, на главница, лихви, такси, неустойки. Отразено било още, че
съгласно чл. 3, изр. последно от Договора „При неспазване на раздел V, чл. 21
(ако условието да се предостави един поръчител не се изпълни, се начислява
„месечна неустойка предварително договорена между двете страни”) се начислява
неустойка”. Посочва се, че неустойката в Схема за погасяване представлява
фиксирано число, а самата схема се подписва отново (независимо от подписването
на Договора), от страните и в нея е включено изрично деклариране за запознаване
и приемане на условията по договора и схемата на погасяване. В акта било
отразено, че в този смисъл изричното деклариране на приемане на условията по
договора и схемата за погасяване (неразделна част от договора) е ненужно, тъй
като с акта на подписване на договора се удостоверява постигнато съгласие между
страните, респективно приемане на условията по него и всичко, което е негова
неразделна част, а изразът „приемам условията....” в семантичното му значение
означава съгласявам се с нещо, което ми се дава, т.е. условията са
предварително зададени и аз ги приемам, което безусловно изключва
„предварително договорена”. В акта било посочено, че така представената
информация не отговаря на изискването на чл. 5, ал. 1 от ЗПК: Преди
потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит, кредиторът или кредитния посредник предоставя своевременно
на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на
предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договор за потребителски кредит. Отразено е, че за да вземе
информирано решение потребителят трябва да разполага с вярна, точна и ясна
информация за съществените характеристики на стоката или услугата, както и че е
известно, че размерът на вноската, заедно със срок за погасяване, падеж на
вноската и т.н. е една от съществените характеристики на предоставяната услуга
- потребителски кредит. Посочва се, че конкретен размер на дължимото,
предоставен в аванс, дава възможност на потребителя да направи избор, който е
съобразен с неговите финансови възможности и би се избегнало неудобството и за
двете страни при евентуална невъзможност за издължаване. Посочва се още, че
така би се проявила грижата на добросъвестния търговец при изпълнение на
професионалната му дейност, нещо повече - предоставената коректно и ясно
информация е предпоставка потребителят да избере най-изгодното за него
предложение, след като е сравнил предложенията на конкуриращите се на пазара
дружества. Посочва се, че това от своя страна ще доведе до подобряване условията
на съответния пазар при състезанието на участниците в него. Посочва се още, че
неизпълнението на законовото изискване от страна на дружеството, предвид
качеството му на икономически по-силен субект в конкретните взаимоотношения и
обусловената нужда от финансов ресурс на потребителя, поставя последния в
по-неизгодна позиция: - част II, т. 8 са посочени като обезпечения: 1. Запис на
заповед, 2. Поръчителство, както и че съгласно чл. 92 от ЗЗД „Неустойката
обезпечава изпълнението за задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват”, а съгласно чл. 535 от ТЗ
„Записът на заповед съдържа: …т.2 безусловно обещание да се плати определена
сума пари”. В акта е отразено, че от горното е видно, че и двата начина
представляват обезпечение на изпълнение на договор, като в този смисъл е
недобросъвестно и заблуждаващо да се представя информация за възможност за
обезпечаване изпълнението на договора чрез два вида обезпечение, още повече за
малки суми, каквито в случая имаме (от потребителя е подписана и Запис на
заповед, и схема за погасяване с включена неустойка при непредоставяне
поръчител). Отразено е още, че в Договора, раздел V. Обезпечение, чл. 21, е
записано: Потребителят се задължава в срок от 3 дни, считано от Датата на
сключване на настоящ договор да предостави един поръчител, който да отговаря на
следните условия: да е на безсрочен трудов договор, да получава нетно месечно
възнаграждение минимум 1000 лева, да няма задължение към банкови и небанкови
институции и да не е поръчител по други заеми. Посочва се, че ако това условие
не бъде изпълнено, да се начислява месечна неустойка предварително договорена
между двете страни. Посочва се също, че ако през срока на договора, през който
и да е месец преди приключването му потребителят предостави поръчител,
отговарящ на условията, описани по-горе, то неустойката за бъдещите периоди се
отпада. В акта е отразено, че схема за погасяване, която представлява
Приложение № 1 към Договора, включваща конкретен размер на неустойка за
обезпечение, подписана от кредитополучателя, заедно с липсата на каквато и да
било информация за формирането, цели да въведе потребителя в заблуждение, тъй
като в част И, т. 8 е предвидено като обезпечение: 1. Запис на заповед; 2.
Поръчителство, т.е. възможен е един от двата варианта за обезпечение, но не и
двата заедно, а изречението „Ако това условие не бъде изпълнено, да се
начислява месечна неустойка предварително договорена между двете страни.” в
иносказателния си смисъл цели да заобиколи законовото изискване и показва с още
по-голяма сила невъзможността на кредитополучателя да договаря и/или оспорва
размера на неустойката или нейната основателност. В акта се посочва, че
предоставената възможност да се види механизма на формиране на размера на
неустойката, показателите които се взимат предвид при това формиране и др.
дават ясна и точна информация на потребителя и той е в състояние да вземе
своето информирано решение, обратно при непредставяне. Посочва се също, че
всичко това е част от професионалната компетентност и добросъвестността на
търговеца, които законът въздига като водещи при осъществяване на неговата
търговска практика. В акта е отразено, че от гореизложеното е видно, че
търговецът, при осъществяване на своята дейност прилага нелоялна търговска
практика, по смисъла на член 68д, ал. 1, предл. 2 от ЗЗП, а именно да
предоставя на потребителите съществена информация относно съществуващите
възможности за предоставянето на обезпечение по кредитите по начин, който е в
състояние да заблуди потребителите, че могат да избират вида на обезпечението
(Запис на заповед или поръчителство), с което следва да предоставят по
договора. Отразено е, че търговецът е нарушил чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4
във връзка с чл. 68д, ал. 1, предложение второ във връзка с чл. 68д, ал. 2, т.
2 от ЗЗП, като нарушението е установено на дата 15.08.2019 год., при проведено
заседание на КЗП с протокол № 17/15.08.2019 год., т. 13, както и че за взетото
решение на КЗП актосъставителят е запознат с писмо, към което е приложена
Заповед № 690/23.08.2019 год., издадена от Председателя на КЗП, с която се
забранява на дружеството, при упражняване на своята дейност да упражнява
нелоялна търговска практика, подробно посочена по-горе. Отразено е още, че с
писмо с изходящ № Б-03-863/30.08.2019 год., търговецът е уведомен за издадената
заповед, като на същия е наредено да се яви на 10.09.2019 год. в офиса на КЗП
РД-Бургас, РЗ-Сливен за връчване на заповедта и съставяне на АУАН. Посочва се,
че поканата за явяване е получена от търговеца на дата 03.09.2019 год. Актът
бил връчен на 12.09.2019 год. (л. 25 – 32 от делото).
На 25.09.2019 год. В
КЗП-РД-Бургас било подадено Възражение вх. № Б-03-960 от същата дата, с което
управителят на дружеството изразява своето несъгласие с констатациите в акта.
Във възражението се твърди, че не смятат, че предоставената информация не
отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 1 от ЗПК, както и че по никакъв начин
дружеството не цели да заобиколи законовото изискване, тъй като на
кредитополучателя е дадена ясна и точна информация и е в състояние да вземе
своето решение. Твърди се, че не е налице нелоялна търговска практика от страна
на дружеството по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. второ във връзка с чл. 68д,
ал. 2, т. 2 и чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, както и че не смята, че не предоставят на
потребителите съществена информация относно съществуващите възможности за
предоставянето на обезпечение по кредитите по начин, който е в състояние да го
заблуди. Твърди се още, че във всеки договор, сключен от дружеството,
потребителите са информирани и не са нарушени техните права съгласно Закона за
потребителския кредит и посоченото нарушение в Акт № К - 0045103 не е налице
(л. 33 от делото).
Въз основа на АУАН било издадено
процесното НП № 0045103 от 01.10.2019 год., издадено от Директора на Регионална
дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към ГД
„Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на
дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 във
връзка с чл. 68д, ал. 1, предложение второ във връзка с чл. 68д, ал. 2, т. 2 от
ЗЗП било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
5000,00 лева на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (обн.
ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 год. в сила от 10.06.2006 год.). НП било връчено на
03.12.2019 год. с обратна разписка (л. 19 – 22 от делото).
Заповед № 690/23.08.2019 год. на
Председателя на КЗП била обжалвана от жалбоподателя, като жалбата била отхвърлена
като неоснователна с Решение № 291/17.12.2019 год. по адм.д. № 395/2019 год. по
описа на Административен съд – Ямбол (л. 71 – 74 от делото). Решението на Административен съд – Ямбол е
обжалвано и не е влязло в сила (л. 65 – 66 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично основателна.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
дружеството – жалбоподател е извършил описаното в АУАН нарушение. Безспорно се
установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че при
осъществяване на своята дейност дружеството прилага нелоялна търговска
практика, по смисъла на член 68д, ал. 1, предл. 2 от ЗЗП, а именно да
предоставя на потребителите съществена информация относно съществуващите
възможности за предоставянето на обезпечение по кредитите по начин, който е в
състояние да заблуди потребителите, че могат да избират вида на обезпечението (запис
на заповед или поръчителство), което следва да предоставят по договора, поради
което съдът намира, че са нарушени разпоредбите на чл. 68в във вр. с чл. 68г,
ал. 4 във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 2 вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 2 от ЗЗП. След
като не е изпълнил това свое задължение, жалбоподателят е ангажирал своята
административнонаказателна отговорност и следва да понесе наложената му
имуществена санкция.
Възражението за нарушението на процедурата по отношение на сроковете за
съставяне на АУАН и издаване на НП е неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение
на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. В настоящия случай в чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП е
предвиден специален ред и орган, който установява дали една търговска практика
е нелоялна или не, който орган е различен от актосъставителя. В този смисъл е
Решение № 89/16.07.2019 год. по КАНД № 86/2019 год. по описа на СлАС, в което
изрично е посочено, че установяването на нелоялна търговска практика по
надлежния ред от компетентния орган има преюдициален ефект по отношение
административнонаказателната отговорност на лицата по чл. 210а от ЗЗП; както и
че едва след установяване по надлежния ред и от компетентния орган наличието на
нелоялна търговска практика може да се твърди и извършване на административно нарушение
от страна на лицето, използвало такава практика. В настоящия случай въз основа
на Решение на КЗП от 15.08.2019 год. със Заповед № 690/23.08.2019 год. на
Председателя на КЗП е забранено на дружеството да прилага нелоялна практика и
от тази дата 23.08.2019 год. започва де тече срокът по чл. 34 от ЗАНН и в този
срок на 12.09.2019 год. е съставен АУАН на дружеството.
Неоснователно е възражението за липсата на дата на извършване на
нарушението. Видно от АУАН и НП дата на установяване на нарушението е датата на
Решението на КЗП за наличие на нелоялна търговска практика, а дата на
извършване на нарушението е дата на проверката 18.03.2019 год. , от която дата
са и приложените към протокола от проверката договори за потребителски кредит.
Неоснователно е и възражението, че следвало да се
ангажира административнонаказателната отговорност не на дружеството, а на
физическото лице подписало договорите за потребителски кредит. В разпоредбата
на чл. 210а от ЗЗП изрично е предвидено, че се ангажира административнонаказателната
отговорност, както на виновното лице, така и на едноличните търговци и
юридически лица.
Неоснователно е възражението за липса на вина. Съгласно чл. 83 от ЗАНН,
на юридическите лица може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност,
като не се изследва въпросът за вината, тъй като тази отговорност е обективна и
безвиновна. Действително чл. 6
от ЗАНН предвижда, че административно нарушение е онова деяние, което е извършено
виновно, но в случая е констатирано
нарушение, извършено от юридическо лице, където въпроса за вината не се
поставя изобщо, доколкото това понятие касае единствено и само физическите
лица.
Съдът не констатира нарушения на
процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И
съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими
реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Размерът на наложеното на
жалбоподателя наказание, макар и в рамките на предвидения в закона, не
съответства на степента на извършеното нарушение, тъй като същото е извършено
за първи път. В разпоредбата на чл.
210а от ЗЗП е предвидено налагане на административно
наказание „Имуществена санкция” на едноличните търговци и юридическите
лица в размер от 1000,00 до 30000,00 лева. Ето защо съдът намира, че следва да
измени атакуваното НП, като намали размера на наложеното административно
наказание „Имуществена санкция” в размер от 5000,00 лева до минималния
предвиден в закона размер от 1000,00 лева.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 0045103 от 01.10.2019 год., издадено
от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към
Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което на „Е.Д.-К.Г.” ООД – гр. Ямбол,
представлявано от Д.М.Д., е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5000,00
лева на основание чл. 210а от ЗЗП, за нарушение на чл. 68в вр. чл. 68г, ал. 4
вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 68д, ал. 2, т. 2 от ЗЗП, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание „Имуществена санкция” от 5000,00 (пет
хиляди) лева на 1000,00 (хиляда) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: