№ 1126
гр. Благоевград, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500985 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 вр. чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Окръжният съд е сезиран с частна жалба от „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление гр. С., район „Л.“, ж. к. „Л.-10“, бул. „Д.П.Д.“ № 25, офис
сграда „Л.“, ***, представлявано от Ю.Х.Ю., подадена против разпореждане №
2585 от 30.09.2022 г., постановено по частно гражданско дело № 2248 от 2022 г.
на Районен съд Благоевград, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на
дружеството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, срещу М. М. М., ЕГН **********, адрес с. Р., общ. Благоевград, обл.
Благоевград, ул. „В.Л.“ № 3, за сумата от 483,73 лв., представляваща
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № 48762 от
10.08.2011 г., дължима за периода 10.09.2011 г. - 10.09.2012 г. В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения първоинстанционен акт.
Моли се за неговата отмяна в обжалваната част и връщане на делото на районния
съд със задължителни указания за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК и за
претендираното вземане.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, копие на жалбата не е
връчвано на насрещната страна.
Частната жалба е редовна и допустима. Тя е подадена в срок, от легитимиран
правен субект и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата следва да се
разгледа по същество.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017
г., ОСГТК, докладвано от съдиите Г.Н. и В.Н., обжалването с частна жалба е
пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща
контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна
жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими
1
към приложимата процесуална норма, да взема собствено становище по предмета
на производството и да се произнася по неговото същество, без да е обвързана от
изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени
конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да
ориентират съда за становището на страната. Съдът служебно проверява всички
релевантни факти и преценява събраните доказателства, за да разреши въпросите,
включени в предмета на производството. По този начин той изпълнява своето
задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, което не е обусловено
от оплакванията на страните за незаконосъобразност.
Районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за въпросното
вземане, защото е приел, че клаузите в общите условия, които го регламентират,
противоречат на добрите нрави и са нищожни.
Окръжният съд споделя позицията на първата инстанция.
Когато искането е в противоречие с добрите нрави, заповед за изпълнение не
следва да се издава. Така постулира чл. 411, ал. 2, т. 2, предл. 2 от ГПК.
Съгласно правната теория - „Основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД“ от
М.Д., „С.“, С., 2013 г., стр. 220-239 - с термина „добри нрави“ се обозначава група
правила, които имат морално-етичен характер. Те не са възпроизведени в закона и
закрепени в конкретни нормативни разпоредби. По своята същност добрите нрави
са правила за поведение, които наред и в хармония с правните норми регулират
обществените отношения. Добрите нрави имат неформален характер. Те са
неписани правила за поведение. Добрите нрави са сложен и разнообразен
комплекс от правила. Последните не са нещо неизменно. Те са динамична
категория. Паралелно с развитието на обществото се развива и съответно се
изменя съдържанието на добрите нрави. Накърняването на същите е обективно
основание за нищожност на сделките, също както и противоречието със закона.
Противоречието с добрите нрави е уредено от закона като самостоятелно
основание за нищожност на сделките. Една сделка може да бъде нищожна и само
като противоречаща на добрите нрави. Съдът трябва да прецени степента на
морална укоримост на поведението на участниците в сделката и да определи
тежестта на нарушението на правилата на добрите нрави.
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009
г., ОСTK, докладвано от председателя М.Б. и съдията Е.М., автономията на волята
на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДог, като същото не може да противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. Това ограничение се отнася и
за търговските сделки - аргумент от чл. 288 от ТЗ. Добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона /чл. 26, ал. 1 от ЗЗДог/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от
тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес.
Законът изисква при договаряне между страните да не се накърняват добрите
2
нрави. Те са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото
поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях /Решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 5093/2007 г., II г. о., докладчик съдията В.Р./.
Като морални норми, добрите нрави нямат правно действие. По силата на чл. 26,
ал. 1 от ЗЗДог обаче на тях се придава и правно значение, като нарушението им се
приравнява по последици наравно с нарушението на закона. Постигнатата
несправедлива договореност, която е в противоречие с установените в обществото
добри нрави, се явява нищожна /Решение № 620 от 23.10.2007 г. на ВКС по т. д.
№ 275/2007 г./.
Макар търговското право да отдава значение на сигурността в оборота пред
ограничаване на възможността за обогатяване на кредитора, в същото време
институтите на този правен отрасъл не могат да противоречат на основни
принципи на правовия ред в страната, свързани с действителността на договорите
и забраната те да противоречат на добрите нрави. Добрите нрави съставляват
морални норми за поведение в обществото, етични възгледи и правила за
поведение, които не се налагат със сила и нямат задължително действие, но се
отнасят към господстващия морал в обществото на съответния етап на развитието
му. Българската правна система възприема идеята за санкциониране на сделките,
сключени в противоречие с добрите нрави, като признаването на тези сделки за
нищожни води до придаване на определено правно значение на етичните
категории /Решение № 561 от 06.10.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1885/2003 г., ТК,
докладчик съдията Т.Р./.
Съдът трябва да зачита взаимните интереси на страните по сделките. За
нарушаването на принципа на справедливостта при сключването им той следва да
изходи от законодателството, от своето правосъзнание и от обстоятелствата в
конкретния случай /Решение № 173 от 15.04.2004 г. на ВКС по гр. д. 788/2003 г.,
ТК/.
В категорията „добри нрави“ попадат само онези наложили се правила и норми,
които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички
правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения като
цяло. Липсата на еквивалентност в насрещните престации при двустранните
договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са
определени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗДог
/Решение № 288 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2293/2015 г., III г. о.,
докладчик съдията С.Д., и Решение № 834 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. №
136/2009 г., I г. о., докладчик съдията Б.Д./. При преценката на действителността
на възмездните сделки е необходимо да се съобразява и целта им, както и дали тя
е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните,
обосноваващ размяна на нееквивалентни престации /Решение № 277 от 26.01.2015
г. на ВКС по гр. д. № 1962/2014 г., III г. о., докладчик председателят С.Ч., и
Решение № 119 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 485/2011 г., I г. о., докладчик
съдията Б.Д./. Понятието „добри нрави“ предполага еквивалентност на
насрещните престации и при тяхно явно несъответствие следва да се направи
извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката /Решение № 452 от
3
25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., IV г. о., докладчик съдията К.А./.
Нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престациите.
Сключената при това положение сделка е нищожна /Решениe № 1444 от
04.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 753/1999 г., V г. о./.
В случая, досежно вземането за възнаградителна лихва, е налице именно
несъвместимост с добрите нрави. Размерът на въпросната лихва е по-голям от този
на главницата. Т.12.1 от общите условия го фиксира на 111,62 % на годишна база.
Това положение безспорно накърнява добрите нрави, понеже със сделката
неравноправно се третира икономически слабия участник в оборота и
неправомерно се използва недостига на материални средства при него за
облагодетелстване на отпусналата кредита фирма. Действително, при рисково
небанково кредитиране по занятие, цената на обичайно предлаганата услуга
следва да покрива по-големи очаквани загуби от дейността, а това, от своя страна,
предполага и по-големи лихви. Конкретният размер на лихвата обаче, сравнен с
размера на главния дълг и посочения риск, е абсолютно необоснован и в никакъв
случай не им съответства. Наистина е налице явна нееквивалентност на
престациите. Общите условия, в частта, касаеща споменатата възнаградителна
лихва, са нищожни, защото водят до неравностойни престации и несъмнено
влизат в разрез с добрите нрави.
При възмездните договори справедливостта се изразява в еквивалентност на
престациите, която е пречка едната страна да се обогатява за сметка на другата.
Когато договорът е сключен справедливо, съдържанието на престациите е
еквивалентно /„Облигационно право - обща част“ от А.К., „С.“, С., 2013 г., стр. 64-
69/. В казуса това не е така. Въпросният основополагащ, базисен и фундаментален
принцип при договарянето е нарушен. Следва да се отбележи, че според
българското право, още от стари времена, несъразмерността на престациите се е
считала за особено тежък порок на сделката /„История на българската държава и
право 680-1878“ от Г.П., „С.“, С., 2009 г., стр. 341-342/. Казусът има и
философско-правна страна. Още в древността Horatius е задал риторичния въпрос:
„Quid sunt leges sine moribus?“ /Какво са законите без добри нрави?/, за да
подчертае значението и нуждата от хармония и непротивопоставяне на двете
групи правила, понеже при липса на добри нрави и висок обществен морал,
регулаторната сила на правните норми рязко отслабва. Моралът установява
критериите за оценка на едно или друго поведение, а добрите нрави представляват
трансформация на моралните критерии в правила за поведение. Честността е
основа на справедливостта /„Fundamentum est justutae fides“/. В случая, за да се
възстанови справедливостта, искането за издаване на заповед за изпълнение по
отношение на възнаградителната лихва не трябва да бъде уважавано.
Частната жалба се оказа неоснователна. Разпореждането е законосъобразно в
атакуваната част. Не са налице сочените от „А.С.В.“ ЕАД негови пороци.
Съгласно т. 5г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К.В. и Т.К., настоящото определение
няма да подлежи на касационна проверка.
Водена от изложените мотиви, втората съдебна инстанция
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.“, ж. к. „Л.-10“, бул. „Д.П.Д.“ №
25, офис сграда „Л.“, ***, представлявано от Ю.Х.Ю., подадена против
разпореждане № 2585 от 30.09.2022 г., постановено по частно гражданско дело №
2248 от 2022 г. на Районен съд Благоевград, в частта му, с която е отхвърлено
заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, срещу М. М. М., ЕГН **********, адрес с. Р., общ.
Благоевград, обл. Благоевград, ул. „В.Л.“ № 3, за сумата от 483,73 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №
48762 от 10.08.2011 г., дължима за периода 10.09.2011 г. - 10.09.2012 г.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5