РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Монтана, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Олег Софрониев
Аделина Тушева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500001 по описа за 2022 година
Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на З.1
ЕООД село *против решението на РС Монтана от 29.10.2021г. , постановено по гр. дело №
498/2021г. по описа му , с което в производство по чл. 19,ал. 3 от ЗЗД е обявен за
окончателен предварителен договор от 31.01.2019г., сключен между З.1 ЕООД като
продавач и А.И. като купувач за покупко-продажба на следните имоти в землището на село
*: стара железарна/масивна постройка със застроена площ 244 кв.м с цена 5000 лева и навес
за сено/паянтова постройка със застроена площ 400 кв.метра с цена 4800 лева , като е
осъден купувача да заплати дължимите местни и държавни такси , както и З.1 ЕООД да
заплати на ищеца А.И. разноски по делото в размер на 1224.90 лева . Постановено е
вписване на възбрана върху имотите до заплащане дължимите местни и държавни такси .
Твърди се във въззивната жалба , че решението е неправилно с доводи за неяснота
относно търсената от съда защита по подадената искова молба, липса на доказателства,
установяващи идентичност на сградите по предварителния договор и описаните такива в
диспозитива на решението и постановяване на решението в противоречие със задължителна
съдебна практика - Решение №30/05.04.1973 г. по гр.дело №13/1976 г. ОСГК на ВС , според
което при иск по чл.19 от ЗЗД съда е длъжен да възпроизведе клаузите на предварителния
договор, както и с Р.№533/30.06.1999 г. по гр.д. №125/1999 г. на ВКС II г.о. , Р.
№537/08.07.2010 г. по гр.дело №349/2009 г. ВКС, III г.о., а също и Решение от 09.12.2019 г.
на МОС по в.гр.дело № 327/2018 г. . Поддържа, че даденото заключение от вещото лице с
оглед погиване на сградите предмет на предявения иск и установеното, че сграда „Стара
1
железарна" попада в три различни недвижими имота /противоречие с нормата на ЗУТ/ е
основание за съобразяване и прилагане на Тълкувателно решение № 3/2014 г. от 28.06.2016
г. по т.д.3/2014 г. на ОСГК на ВКС. Иска се отмяна на обжалваното решение .
С подаден в срок писмен отговор въззиваемата страна А.И. , чрез пълномощник
адвокат С.П. оспорва жалбата като неоснователна с доводи за правилност на обжалваното
решение , подробно развити в подадения отговор.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване от надлежна страна с правен
интерес от обжалване на решението, отговарят на изискванията на чл. 260 от ГПК , поради
което е допустима за разглеждане .
Във въззивното производство не са допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид правомощията си по чл. 269 от ГПК ,
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното от РС Монтана решение от
29.10.2021г. по гр.дело № 498/2021г. , с което по иск на А.И. от гр. *срещу З.1 ЕООД село
*с правно основание чл. 19,ал. 3 от ЗЗД е обявен за окончателен сключения между ищеца
като купувач и ответника като продавач на 31.01.2019г. предварителен договор за покупко
продажба на следните имоти :1. Стара железарна /масивна постройка със застроена площ от
244 кв.м. , строена през 1961 г., построена в бившия централен стопански двор на
кооперацията в имот на ДПФ № *при граници и съседи на имота: имот № *; имот № *, имот
№ *и имот № *в землището на село *, община *, обл. *-съгласно нотариален акт № *, том *,
рег.№ *, нот. дело № */2005 г. по описа на Нотариус И.Ф.- рег.№ * на Нотариалната камара,
с район на действие- РС Монтана и вписан в Служба по вписванията гр.Монтана с вх.№ *от
12.03.2005 г., акт № *. дело № *, а с местоположение съгласно заключението на вещото лице
: Съгласно скица № *от 25.02.2021г. на СГКК-Монтана старата железарна съществува и
попада в три имота ; около 94 кв.м. от сградата попада в имот с идентификатор *-
собственост на фирма „П.” ЕООД , около 94 кв.м. от сградата попада в имот с
идентификатор *- собственост на братя М., П. и М.А. и около 54.00 кв.м. попадат в имот *–
общинска собственост, представляващ полски път , който не съществува на място, , като в
действителност сградата е разположена изцяло в двата имота , по 1/2 идеална част с
посочени в решението граници – с цена на имота 5000 лева; 2. Навес за сено /паянтова
постройка със застроена площ от 400 кв.м., построена през 1958 г./ построена в бившия
централен стопански двор на кооперацията в имот на ДПФ № *,при граници и съседи на
имота: имот № *; имот № *, имот № *и имот № *в землището на село *, община *- съгласно
нотариален акт № *, том *, рег.№ *, нот. дело № */2005 г. по описа на Нотариус И.Ф.- рег.№
*на Нотариалната камара, с район на действие- РС Монтана и вписан в Служба по
вписванията гр.Монтана с вх.№ *от 12.03.2005 г., акт № *. дело № *12.03.2005 г., акт № *.
дело № *, а с действително местоположение съгласно заключението на вещото лице –
сградата съществува и изцяло попада в имот *- собственост на фирма „П.” ЕООД- с цена на
имота 4800 лева . Като последица от обявения за окончателен договор с решението по
2
делото купувачът е осъден да заплати дължимите държавни и местно такси, като в тежест на
З. 1 ЕООД са възложени за плащане деловодните разноски на ищеца в размер на 1224.90
лева и е разпоредено вписване на възбрана до заплащане дължимите такси.
Така постановенoто решение е валидно и допустимо по предявен конститутивен иск
за обявяване за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
с правно основание чл. 19,ал. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 362-364 от ГПК.
Исковата молба, подадена на 22.02.2021г. е надлежно вписана на 23.04.2021г.
съгласно изискванията на чл. 114 от Закона за собствеността /ЗС/ , като в срока по чл. 131 от
ГПК ответното дружество , представлявано от управител и едноличен собственик на
капитала Т. В. не е подало писмен отговор и в хода на делото не са наведени възражения
срещу основателността на предявения иск . По същество на спора от страна на ответника е
заявено становище за неоснователност на предявения иск поради липса на събрани по
делото доказателства за идентичност на имотите по предварителния договор с имотите,
посочени в заключението на вещото лице .
С постановеното по делото решение съдът , след анализ на събраните по делото
писмени доказателства и заключение на вещо лице по приетата без оспорване съдебно-
техническа експертиза в тяхната взаимна връзка и логическо единствено , е приел за
установено , че предварителният договор отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД за
форма , съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор,
договорената цена от 9800 лева е платена , срокът за сключване на окончателния договор е
изтекъл на 31.07.2019г. , като е установено правото на собственост на ответното дружество
върху сградите, предмет на предварителния договор, които според заключението на вещото
лице съществуват на място, макар и в лошо състояние , местоположението им според
одобрената за землището на село *кадастрална карта е установено от заключението на
съдебно-техническата експертиза , поради което и са налице предпоставките на закона за
обявяване на предварителния договор за окончателен.
Въззивният съд приема така постановеното решението на РС Монтана за правилно .
Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид
събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със
съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни
изводи , съдържащи се мотивите му изцяло се споделят от въззивния съд, към които
препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.
По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:
Между страните не е спорно и е установено, че на 31.01.2019г. е сключен между тях
в писмена форма предварителен договор, с който З.1 ЕООД, представлявано от Т.В. се е
съгласил да продаде на А.И. следните собствени недвижими имоти- Стара железарна
/масивна постройка със застроена площ от 244 кв.м. , строена през 1961 г., построена в
бившия централен стопански двор на кооперацията в имот на ДПФ № *при граници и
съседи на имота: имот № *; имот № *, имот № *и имот № *в землището на село *, община *,
3
обл. *на цена 5000 лева и Навес за сено /паянтова постройка със застроена площ от 400
кв.м., построена през 1958 г./ построена в бившия централен стопански двор на
кооперацията в имот на ДПФ № *,при граници и съседи на имота: имот № *; имот № *, имот
№ *и имот № *в землището на село *, община *на цена 4800 лева. Не е спорно, че
договорената цена общо от 9800 лева е платена от купувач на продавача, като 1800 лева са
платени при сключване на предварителния договор, а остатъкът от 8000 лева е платен в хода
на първоинстанционното производство на 31.03.2021г. по банковата сметка , посочена от
ответното дружество в изпратена до А.И. покана за плащане с предупреждение, че при
неизпълнение предварителният договор ще се счита за развален. Въпреки така изпратената
покана следва да се отбележи, че купувачът не е бил в забава да заплати остатъка от
договорената цена, тъй като според предварителния договор сумата от 8000 лева е била
дължима в брой на продавача при сключване на окончателния договор. Безспорно е, че
ответното дружество като продавач не е изпълнило предвиденото в чл.2.3 от
предварителния договор задължение за сключване на окончателния договор в нотариална
форма в шестмесечен срок от сключване на предварителния договор , поради за купувача се
е породило правото да иска обявяването му за окончателен по съдебен ред.
Безспорно по делото е установено правото на собственост на ответното дружество
върху имотите, предмет на предварителния договор, видно от приложения по делото
нотариален акт № *от 11.03.2005г. , том *, рег.№ *, нот. дело № */2005 г. по описа на
Нотариус И.Ф.- рег.№ *на Нотариалната камара, с район на действие- РС Монтана , вписан
в Служба по вписванията гр.Монтана с вх.№ *от 12.03.2005 г., акт № *. дело № *, като
индивидуализацията на недвижимите имоти по предварителния договор е идентична с
посочената такава в нотариалния акт . Установено е, че дружеството А. ЕООД , ЕИК
*посочено в нотариалния акт като купувач е с променено наименование, като считано от
2013г. името на фирмата е З.1 ЕООД, ЕИК *с едноличен собственик на капитала от 2012г.
Т.В .
Възражения от страна на ответника , че към датата на вписване исковата молба
недвижимите имоти по предварителния договор не съществуват , евентуално , че не е
собственик на същите към този момент, не е въведено в преклузивния срок по чл. 131 от
ГПК , като писмен отговор на исковата молба не е подаден.
Безспорно е по делото, че собственикът на недвижимите имоти, предмет на
предварителния договор не е направил необходимото за нанасяне на сградите в одобрената
за землището на село *кадастрална карта , като от заключението на вещото лице по приетата
в първоинстанционното производство без оспорване съдебно-техническа експертиза е
установено местоположението на сградите по действащата за землището на село
*кадастрална карта , съответно поземлените имоти , върху които са разположени тези сгради
.
В решението по делото съдът е възпроизвел съдържанието на предварителния
договор , като е индивидуализирал сградите във вида договорен между страните с
предварителния договор, съвпадаща с индивидуализацията им по легитимиращия продавача
4
нотариален акт от 2005г. и в изпълнение задълженията си по чл. 363 от ГПК е посочил и
актуалното им местоположение съгласно одобрената за землището на село *кадастрална
карта, поради което и доводите, поддържани от жалбоподателя, че съществено били
изменени условията по предварителния договор в обжалваното решение са неоснователни.
Несъмнено за периода от 2005г. , когато са придобити от ответника сградите, до 2021г. ,
когато е постановено обжалваното решение са настъпили изменения относно статута на
имотите , в които се намират процесните сгради , като вещото лице е посочило в
заключението си , че имот с № *и съседните му, посочени в предварителния договор / и в
нотариалния акт от 2005г./ , не съществува към настоящия момент, поради липса на
приключила процедура по одобрение на земеустройствен план за земеразделяне от
Министерството на земеделието, но въз основа на приложената по делото /л. 41/ скица-
копие от одобрената на района кадастрална карта и схема-аерофото снимка на района /л. 42
/ , в който се намират сградите е идентифицирало същите и определило местоположението
им съгласно кадастралната карта. Сградите са със статут на селскостопански постройки ,
намиращи се в бивш стопански двор в землището на село *, поради което и не са в
регулация и разпоредбите на ЗУТ са неприложими. Изрично вещото лице е посочило, че
сградите съществуват на място, макар и да са неподдържани и в лошо състояние, съответно
е налице годен обект на правото на собственост.
Бездействието на продавача по предварителния договор да нанесе сградите в
действащата кадастрална карта , съответно факта, че те не са отразени в нея, не води до
извод, че тези сгради не съществуват , предвид безспорно установеното право на
собственост върху тях . Кадастралната карта има само информативно значение, като начина
на отразяване на имотите в кадастъра няма действие по отношение действително
притежаваните вещни права.
Решението на Окръжен съд Монтана по в.гр.дело № 327/2018г., на което се позовава
жалбоподателят не е приложено по делото в първоинстанционното производство, поради
което и не подлежи на обсъждане .
Предвид процесуалното поведение на жалбоподателя в първоинстанционното
производство, в което не е направил своевременно каквито и да било възражения , не е
искал събиране на доказателства, не е оспорил заключението по съдебно-техническата
експертиза, както и доказателствата, че в хода на делото е изискал от купувача плащане на
остатъка от договорената цена , въпреки неизпълнението на задължението си по
предварителния договор да прехвърли собствеността , то поддържаните във въззивната
жалба доводи са неоснователни .
Посочването в диспозитива на обжалваното решение скица с номер *от 25.02.2021г.
на СГКК-Монтана , която не се намира в кориците на делото , само по себе си не води до
извод за неправилност на решението, като вероятно се касае до фактическа грешка. В
решението изрично са отбелязани границите на сградите според действащата кадастрална
карта , достатъчно условие за индивидуализацията им.
В хода на въззивното производство жалбоподателят е поискал издаване на съдебно
5
удостоверение , за да се снабди с решение № 201/11.09.1995г. на ПК *без да посочи по коя
преписка е издадено това решение , да обоснове връзката му със спора , причините поради
които го иска едва във въззивното производство , поради което и предвид преклузията ,
предвидена в чл. 266,ал. 1 от ГПК и липсата на предпоставките на чл. 266,ал. 2 и ал. 3 от
същата разпоредба , това му искане е оставено без уважение .
Предвид гореизложеното жалбата се явява неоснователна , а обжалваното решение на
РС Монтана правилно , поради което и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора на въззиваемия се следват разноски, присъждането на
които изрично е поискано от пълномощника му адвокат С.П. с приложен списък по чл. 80 от
ГПК, установени в размер на 820 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за
правна помощ и съдействие, сключен на 26.11.2021г. , приложен във въззивното
производство с отговора на жалбата .
Настоящето решение е постановено по иск с правно основание чл. 19,ал. 3 от ЗЗД с
цена , определена по реда на чл. 69,ал.1,т.4 вр. с т. 2 от ГПК в размер на 2966.80 лева, видно
от приложеното удостоверение от 21.04.2021г. , издадено от Община *, поради което и
съгласно чл. 280,ал.3,т.1 от ГПК не подлежи на касационно обжалване . Искът по чл. 19,ал. 3
от ЗЗД не е такъв за собственост, а за упражняване на облигационно потестативно право по
съдебен ред, поради което и не попада в изключенията, предвидени в чл. 280,ал.3,т.1 от ГПК
.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд - Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд Монтана № 260394 от 29.10.2021г. ,
постановено от по гр. дело № 498/2021г., като ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА З.1 ЕООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление село *, обл. *, ул.
*№ *да заплати на А.И. , ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. * № *,ет. *сумата 820 лева
въззивни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6