№ 636
гр. Варна , 22.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станчо Р. Савов
Съдия:Мая В. Нанкинска
СъдебниЕлка Иванова Маркова
заседатели:Марин Георгиев
Съботинов
Теодор Симеонов Такев
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
и прокурора Антония Димитрова Иванова (ОП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Станчо Р. Савов Частно наказателно
дело № 20213100200560 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Й. СТ. П.- редовно призован, води се от органите на
РД“Охрана“-Варна.
За Затвора-Варна – явява се представител – инсп.Антон Андонов, редовно
упълномощен от началника на затвора.
Явява се адв.Ж.К., определена от ВАК за служебен защитник по искане на съда.
ОСЪД.ЛИЦЕ П. – Нямам нищо против да назначите адв.К. за мой защитник.
Съдът, с оглед опазване правата на осъденото лице, предвид обстоятелството, че
защитата на същия е задължителна намира, че следва да му бъде назначен служебен
защитник и на основание чл.94, ал.1, т.6 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА служебен защитник на л.св.Й. СТ. П. в лицето на адв.Ж.К. от ВАК.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСП.АНДОНОВ: Да се даде ход на делото.
АДВ.К.: Да се даде ход на делото.
1
ОСЪД.ЛИЦЕ П. - Да се гледа делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на осъденото лице и приложените към делото
писмени документи.
Съдът докладва постъпили документи по делото, а именно такива по чл.439А от НПК
- становище от началника на Затвора-Варна, становище от инсп.Велков- ИСДВР в Затвора-
Варна, становище от гл.инсп.Владимиров – НС СДВР при Затвора-Варна, становище от
гл.ивсп.Стоянов – НС НОД в Затвора-Варна, както и експертна оценка на актуалното
психично и емоционално състояние.
ПРОКУРОРЪТ: Считам молбата за недопустима и неоснователна, няма да соча
доказателства. Да се приобщат така представените доказателства.
ИНСП.АНДОНОВ: Няма да соча други доказателства. Намирам молбата за
недопустима. Да се приемат представените доказателства.
АДВ.К. – Молбата е допустима и основателна, няма да соча доказателства. Да се
приложат всички представени по делото.
Л.СВ.П. – Поддържам молбата си.
Съдът намира така представените писмени доказателства от затворническата
администрация за относими към предмета на делото и
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА становище от началника на Затвора-Варна, становище от
инсп.Велков- ИСДВР в Затвора-Варна, становище от гл.инсп.Владимиров – НС СДВР при
Затвора-Варна, становище от гл.ивсп.Стоянов – НС НОД в Затвора-Варна, както и
експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние
Съдът, предвид поведението на страните намира, че делото е изяснено от
юридическа и фактическа страна и дава ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
ИНСП.АНДОНОВ – Поддържам становището на началника на Затвора-Варна,
чието мнение е, че молбата е недопустима.
2
Не е налице формалната предпоставка на чл.38а, ал.3 от НК. Доживотният затвор
може да бъде заменен с наказание Лишаване от свобода за срок от 30 г., ако осъденият е
изтърпял не по-малко от 20 години.
Лишеният от свобода Й.П. търпи наказание Доживотен затвор без право на замяна,
по влязла в сила присъда от 25.08.2004 г. до 30.10.2014 г. От 31.07.2015 г. търпи наказание
Доживотен затвор. С оглед изложеното и предвид факта, че текста на чл.59, ал.1 от НК е
изключил от реда на предвидените наказания, от които предварителното задържане се
приспада наказанието Доживотен затвор без замяна и Доживотен затвор
Предвид изложеното Ви моля за Вашия съдебен акт, с който да не уважите молбата на
л.св.Й.П. за замяна на наказанието Доживотен затвор с наказание Лишаване от свобода.
ПРОКУРОРЪТ –Моля да оставите без уважение, като недопустима, молбата на
л.св.Й.П. за замяна на наказанието Доживотен затвор с Лишаване от свобода.
Моето становище се солидаризира с това на началника на пенитенциарната
институция. Към настоящият момент с оглед търпените периоди от време на наказанието
Доживотен затвор без замяна от 25.08.2004 г. до 30.10.2014 г. и Доживотен затвор от
31.07.2015 г., към настоящия момент не е налице формалната предпоставка молбата да бъде
уважена.
Поради наличието на разнородна практика, в случай че решите, че молбата е
допустима, моля да оставите същата без уважение като неоснователна и поради
обстоятелството, че към настоящия момент безспорно не са налице данни, че следствие на
корекционната работа с него и пенитенциарното третиране при един облекчен режим от
специален на строг, а от края на 2019 г., когато л.св. е изведен за изтърпяване на наказанието
в общите части на затвора, е постигнат такъв корекционен ефект, следствие на който може
да се твърди с категоричност, че лишеният от свобода П. е коригирал своето поведение до
степен, в която може да бъде обосновано, законосъобразно и обществено безопасно
наказанието, наложено с присъдата Доживотен затвор да бъде заменено с Лишаване от
свобода за срок.
В рамките на представеното затворническо досие и становищата на началниците на
сектори в Затвора-Варна, както и психологическата оценка и становището на инспектор
СДВР може да се направи обоснован извод, че все още са налице достатъчно като обем
дефицити в първоначалните дефицитни зони, а именно отношение към правонарушението,
начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми, които да наложат извода, че
л.св. следва да продължи изтърпяване на едно от най-тежките наказания Доживотен затвор.
Към настоящият момент оценката от риска от рецидив е в рамките на средните стойности -
44 т. и считам, че твърде кратък е престоя сравнително, колкото и да е рестриктивна
средата в затвора при условията на строг режим, при облекчени условия за конкретен л.св.
Непосредствено след извеждането му за изтърпяване на наказанието в общите части на
3
затвора през 2020 г. е констатирано нарушение по отношение на л.св. Същият е заплашил
друг л.св., което още веднъж навежда на извода, че дефицитните зони не са компенсирани.
С оглед на това моля за Вашето произнасяне в тази насока, като оставите без уважение
молбата на Й.П. за замяна на наказанието Доживотен затвор в Лишаване от свобода за срок
от 30 години.
АДВ.К. – Намирам молбата, с която е инициирано настоящото производство за
основателна и като такава считам, че следва да бъде уважена.
Разпоредбата на чл.38а, ал.3 от НК предвижда възможност наложеното наказание
Доживотен затвор да бъде заменено с наказание Лишаване от свобода за срок от 30 години,
разбира се, ако осъдения е изтърпял не по-малко от 20 г. В настоящият случай считам, че
тази абсолютна предпоставка е налице. С въвеждането на института замяна на наказанието
Доживотен затвор с Лишаване от свобода, законодателя е изразил виждането си, че
осъдените на Доживотен затвор, след изминаването на продължителен период от време - 20
години, и през този период, ако са показали, че са се поправили, следва да получат
възможност за завяна на едно тежко наказание с по-леко, каквото е Лишаването от свобода.
В този смисъл е и схващането и практиката на ЕСПЧ, който в редица решения е приел, че
държавите-членки следва да предоставят някаква надежда, макар и отдалечена във времето,
на лицата с наложено наказание Доживотен затвор, че ще върнат свободата си.
Поради липсата на изрично определени предпоставки в закона за допускане на замяна
на наказанието Доживотен затвор с наказание Лишаване от свобода считам, че общата
преценка следва да се прави въз основа на всички доказателства и данни, събрани и
съдържащи се в досието на осъдения и след анализ на цялостното поведение на осъдения за
времето, през което е изпълнявал наложеното наказание. С оглед на тези обстоятелства,
характеризиращи поведението на осъдения П. в условията на затвора, отразени както в
справката по системата за оценка на осъден правонарушител, така и в плана за изпълнение
на присъдата, се стига до обоснован извод, че той е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне, което е трайно и необратимо, поради което и намирам, че продължаване на
наказанието Доживотен затвор би било нехуманно и не би постигнало предвидените в
закона цели.
Резултатите от направените изследвания като оценка на риска и становищата на
затворническата администрация, както и експертното психологично становище сочат за
категоричния извод за трайна положителна промяна в поведението на осъдения, изразяващо
се в снижен риск от рецидив и вреди, системна трудова ангажираност и редуцирани
криминогенни фактори в профила му, осъзнаване на вината и критичност към
противоправни действия и поведение. Всичко това обуславя категоричен извод, че на
осъдения П. следва да бъде дадена възможност да докаже, че се е поправил и целите,
предвиден ив чл.36 от НК могат да бъдат постигнати, като наказанието Доживотен затвор се
замени с наказание Лишаване от свобода за срок от 30 години.
4
В този смисъл моля за Вашето определение.
ОСЪД.ЛИЦЕ П. – Уважаеми съдии, съдебни заседатели и Окръжна прокуратура,
разкайвам се и съжалявам за извършеното от мен криминално деяние и причинени
страдания и болки, загуби на пострадалите семейства.
Не мога да променя стореното от мен в миналото, мога да поема отговорност за
извършеното и да поправя себе си. От година администрацията на затвора ми оказва помощ
и работа с мен за осъзнаване и приемане и признаване на извършеното от мен престъпление,
както и за формирането ми на правилна ценностна система и спазване на закона. Считам, че
резултатът е положителен, осъзнаване и признаване на извършените от мен криминални
деяния, приемане и зачитане на различните мнения и хора, овладяване на агресията, отказ
от участия в конфликти и правонарушения. Имам множество награди и поставянето ми на
следващия, по-лек режим – строг, извеждането ми в общите части, назначаване на щатна
работа, погасяване на задължения, управление на собствени парични средства, придобиване
на нова професия и преквалификация. За гласуваното ми от администрацията доверие
считам, че е постигнат абсолютния максимум за замяна в настоящия строг режим.
Моля наложеното ми наказание Доживотен затвор да бъде заменено с 30 години
Лишаване от свобода. Единствено тогава администрацията ще има законово право да ме
постави в условия на следващия по реда по-лек режим и ще получи друг вид инструменти за
въздействие за постигане на целите на наказанието.
Що се отнася до казаното от прокурора и т.нар. административно наказание, което
съм получил през 2020 г.и което е условно - по същото административно наказание
прокуратурата беше сезирана и в продължение на 8 месеца бях разследван. Приключи с
постановление, че няма данни за извършено престъпление и се получава едно противоречие
– хем съм административно наказан, хем няма наказателно преследване.
Що се касае за това дали имам излежани 20 години, становището ми е, че трябва да
се зачита целия период, т.к. периода си е излежан, и в тази ситуация биха попаднали
евентуално и замяна на присъдите – всички онези, които в момента са доживотни без замяна
и са лежали по 20 и по 30 години – ще трябва да лежат още 20 години, което е безсмислено
и нелогично и мисля, че в тази връзка прокуратурата, както и началника на затвора,
тълкуват закона стеснително.
Уважаеми окръжни съдии, уважаеми заседатели, уважаема прокуратура, моля да
уважите молбата ми.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните, запозна се с материалите по
делото и след кратко тайно съвещание, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.450 от НПК, инициирано по молба на осъдения Й.
5
СТ. П. за замяна на наказанието "Доживотен затвор" с "Лишаване от свобода".
Разпоредбата на чл.38 а, ал.3 от НК предвижда възможност наложеното наказание
"Доживотен затвор" да бъде заменено с "Лишаване от свобода" за срок от 30 години, ако
осъденият е изтърпял не по-малко от 20 години.
Посоченият срок се явява абсолютна материална предпоставка за възможност за
замяна.
Преценката за замяна на наказанието "Доживотен затвор" с "Лишаване от свобода"
следва да се осъществи, въз основа на данните, съдържащи се в досието и цялостното
поведение на осъдения през времето, през което се е намирал в местата за лишаване от
свобода, като се вземат предвид заключенията на психологическите изследвания, оценките
на риска, текущите доклади, които съпътстват изпълнението на наказанието.
Замяната на това наказание с "Лишаване от свобода" е свързана с преценката доколко
са налице убедителни доказателства за сигурна, трайна и дългосрочна позитивна промяна в
личността на осъдения, т.е. той трябва да е дал трайна тенденция с поведението си и
действията си към поправяне.
Видно от представената справка от затвора гр.Варна и личното досие на осъденото
лице по отношение на П. е влязла в сила присъда на 26.07.2004г. по НОХД №1884/2001г. на
ОС-Варна, с която на същия е наложено наказание ,,Доживотен затвор без право на замяна,
като е зачетено задържането считано от 19.01.2001г.
С решение на ВКС по НД№1152/2012г. присъдата на ОС-Варна по НОХД
№1884/2001г. е отменена частично по реда на възобновяването и върнато на АС-Варна.
Със заповед на Началника на затвора Варна №479/30.10.2014г. П. е получил статут
на подсъдим на осн. чл.248 ал.1 т.1 вр. ал.2 от ЗИНЗС.
С присъда, влязла в сила на 16.07.2015г. по НОХД №1884/2001г. на ВОС, изменена
от АС Варна по ВНОХД №272/2013г. и с решение на ВКС по н.д. №314/2015г., по част от
пунктовете в присъдата на П. е наложено наказание ,,Доживотен затвор, като за другата
част делото е върнато на АС-Варна за разглеждане от друг съдебен състав.
С решение №173/31.01.2017г. по н.д.№616/2016г. на ВКС на Р.България е изменена
присъдата на АС-Варна по ВНОХД №241/2015г. по пунктове 5 и 6, като е определено общо
наказание на П. ,,Доживотен затвор, като присъдата в останалата част е оставена в сила.
Присъдата е влязла в законна сила на 31.01.2017г.
При това положение за настоящия съдебен състав е безспорен факта, че понастоящем
осъденият П. изтърпява наказание ,,Доживотен затвор,,.
Настоящия съдебен състав счита, че с оглед представените по делото доказателства
6
доживотната присъда на осъдения П. е влязла окончателно в сила по всички пунктове на
31.01.2017г., т. е. от този момент спрямо него е налице влезнал в сила съдебен акт, с който
му е наложено наказание Доживотен затвор. Последното, съгласно чл.37, ал.1, т.1 и т.1а от
НК представлява отделен вид наказание, представляващо принудително изолиране на
осъдения до края на живота му в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
Тъй като се изтърпява до живот, спрямо него не може да се определи срок на
изтърпяване, защото крайната му дата е неизвестна. За това законът е изключил
приспадането на отработени дни от това наказания. Изключил е и приспадането на
предварително задържане, което съгласно чл. 59, ал. 1 от НК, се зачита единствено от
наказанието Лишаване от свобода или Пробация.
Законодателят забранява от доживотния затвор да се извърши приспадане на търпяно
наказание лишаване от свобода, защото то не се явява наказание от същия вид – по аргумент
от чл.25, ал. 2 от НК, като в подкрепа на това е и разпоредбата на чл.38а ал.5 от НК,
съгласно която поради невъзможността за приспадане на наказание лишаване от свобода от
доживотен затвор, изтърпяното наказание доживотен затвор се зачита за лишаване от
свобода едва след замяната на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода в
размер на 30 години, като от последното може да се приспадне срокът, през който осъденият
е търпял наказанието доживотен затвор, а не обратното.
Наказанието доживотен затвор не е свързано с краен срок и никога не може да се
направи преценката колко време ще се търпи.
В чл.38а ал. 3 от НК не е поставено изискване осъденият да е изтърпял най-малко 20
години лишаване от свобода, а 20 години от наказанието ,,доживотен затвор,,.
Настоящият съдебен състав намира, че преди всичко следва да обсъди доводите,
свързани с наличието или не посочената предпоставка, която е формална и при липсата й би
се обезсмислило по нататъшното обсъждане на наличието или липсата на останалите
предпоставки.
В посочения смисъл законодателят е предвидил на първо място наличието на
формален критерий, след което следва да се извърши преценката дали са налице убедителни
доказателства, че замяната на наказанието доживотен затвор е съвместимо с целите на
наказанието, като се държи сметка, че при налагане на санкция доживотен затвор водещото
значение е на генералната превенция, която доминира над индивидуалната.
В тази връзка, съгласно ЗИНЗС, на затворническата администрация са вменени
правомощия да избират подходящи мерки и подход за постигане на целите, визирани в
разпоредбата на чл.36 НК, като се предвиждат специални стандарти при работата с осъдени
на доживотен затвор, като виждането на законодателя е за превъзпитателна дейност в
7
дългосрочен план през целия период от двадесет годни при изпълнение на това наказание.
Настоящият съдебен състав намира, че подобно правомощие на администрацията не
би могло да се реализира преди да влезе в законна сила присъдата и съответно да се приведе
в изпълнение.
Дори до определен момент да се изпълнява мярка за неотклонение задържане под
стража /каквато част има безспорно по делото изтърпяна от осъдения П./, в този период
липсва възможност за осъществяване на каквато и да е било активност от страна на
затворническата администрация за постигане на постоянна и дългосрочна работа с осъдения
за постигане на посочената от закона цел.
Този срок е необходим за проява от страна на осъдения на трайни доказателства за
промяна в личността му и отпадане на опасността за обществото, което може да създаде
предпоставки за обсъждане на възможността за прилагане на института на замяна.
В случая престоят на осъдения в затвора не следва да бъде отчетен ведно с
предварителното му задържане. След като този престой не е надхвърлил 20 години според
изискванията на закона и съдебната практика, не е налице формалната предпоставка за
иницииране на производството по чл.450 НПК по замяна на наказанието. Още повече, че то
е уредено само като една възможност и не представлява субективно право на осъдения на
доживотен затвор в случаите, когото престоят му надхвърли определения срок.
В случая не е изпълнена първата от материално-правните предпоставки за замяна на
наказанието доживотен затвор, а именно осъденият е да е изтърпял не по малко от 20 години
от наложеното му наказание ,,доживотен затвор,,..Във връзка с гореизложеното е
безпредметно обсъждането и оценката на всички данни, съдържащи се в досието на
осъдения и анализът на цялостното му поведение през времето, през което се е намирал в
местата за лишаване от свобода.
Всичко посочено до тук мотивира изводът не са налице предпоставките за уважаване
на молбата на осъдения П. за замяна на наложеното му наказание доживотен затвор с
лишаване от свобода.
Предвид изложеното и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св. Й. СТ. П. – ЕГН ********** за замяна
на наложеното наказание „Доживотен затвор“ с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
30 години.
8
Определението може да се обжалва от осъдения или протестира в 7-дневен срок от
днес пред Апелативен съд – Варна.
Протоколът е написан в съдебно заседание, което приключи в 11.50 часа.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
Секретар: _______________________
9