Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260318/29.06.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на тридесет и първи май
две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2178 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД срещу Х.П.М..
Ищецът твърди, че на 31.5.2018 г. „Креди Йес" ООД като заемодател и Х.П.М.
като заемополучател сключили договор за паричен заем с № 41329, съгласно който на последния бил
предоставен
под формата на заем парична сума в размер на 1 700,00 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле
„размер на отпуснатия заем". Редът и условията, при които заемодателят отпуснал
заема се уреждали освен от договора, така и от Общите му условия на договора за
заем, с които заемополучателят се запознал и съгласил изрично и безусловно,
като удостоверил това обстоятелство с полагането на подписа си върху договора
за заем. С подписването на договора за заем той удостоверил и че получил заемната сума в брой от представител
на заемодателя. Погасителните вноски,
които заемателят се задължил да изплаща, включвали главницата по
кредита и надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбатата
му. Така, страните се договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 2 090,00 лв., или договорната лихва била в размер на 390,00 лв.,
която следва да се изплаща на части, включени в договорените месечни
погасителни вноски. На основание сключения между страните договор, заемополучателят се
задължил да върне заемната сума в срок до 30.05.2019 г., на 12 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 174,17 лв., платими при първа
погасителна вноска 30.06.2018 г. и последна погасителна вноска с падеж на
плащане 30.05.2019 г. Съгласно Общите условия, в случай че заемателят забави
плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на заемодателя
обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие,
считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на
дължимите по договора суми. На това основание на ответника
било начислено
обезщетение за забава в размер на 344,15 лв. за периода от 28.10.2018 г.
(датата на която станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна
вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. На 2.4.2019 г. било подписано Приложение
№ 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.03.2019 г., сключен на основание
чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ЕАД и „Креди Йес"
ООД, по силата на който вземанията на „Креди Йес" ООД срещу Х.П.М., произтичащи от Договор за паричен заем №
41329 от 31.5.2018 г. били прехвърлени изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор. Ищецът в качеството си на цесионер бил упълномощен от името на цедента и за своя
сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което имал изрично пълномощно от
законният представител на „Креди Йес" ООД. На ответника било изпратено писмо изх. № УПЦ-П-КРЙ/41229/05.04.2019 г. за станалата цесия от „Креди Йес"
ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, изпратено чрез Български
пощи с известие за доставяне, което
било получено от него на 18.04.2019 г. Сочи се и че за
заплащането на процесните суми подал заявление по чл.
410 ГПК, по
което било образувано ч. гр. д. № 276/2020 г. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но
ответникът възразил срещу нея. Предвид изложеното се иска да бъде постановено
решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца следните суми: 1 205,75 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем №
41329 от 31.5.2018 г.; 185,28 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 28.10.2018 г. до 30.05.2019 г.;
344,15 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 28.10.2018 г. до датата на подаване
на заявлението в съда; прехвърлени с Приложение № 1 от 2.4.2019 г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 28.03.2019 г. между „Креди Йес" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, както и законна лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените деловодни разноски в
настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
Ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава, че му бил
отпуснат кредит в размер на 1 700 лв.,
но съгласно Закона за потребителския кредит, лихвите и
разноските не би следвало да надвишават годишно 50 % от размера на
главницата, т.е. не би трябвало да бъдат по-високи от 850 лв. за една година. Видно от приложения към исковата молба погасителен план по договора общата сума, която ответникът следвало да върне, била в размер на 3 384 лв., което правило договора противоречащ на закона и
морала. Предвид изложеното се моли
предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени и да се присъдят на ответника
направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.08.2018 г. ответникът и „Креди Йес" ООД са сключили договор за паричен заем № 41329, който наред с погасителния
план към него и Общите условия по договора за заем са представени по делото и от тях е видно, че имат описаното в исковата
молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага
отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 28.03.2019 г. „Креди Йес" ООД е
прехвърлило на ищцовото дружество свои вземания, подробно описани в Приложение № 1, сред които и спрямо
ответника.
С писмо към същия договор „Креди Йес" ООД е потвърдило извършената цесия съгласно
горепосочения договор.
С пълномощно „Креди Йес" ООД е упълномощило „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената
цесия.
С писмо изх. № УПЦ-П-КРЙ/41329 от 05.04.2019 г. ищецът, в качеството си на пълномощник на „Креди Йес" ООД, е уведомил ответника за извършената цесия
и го е поканил в 5-дневен срок от
получаването да погаси задължението.
Според представената обратна разписка към известието,
то е получено от Х.П.М. на 18.04.2019 г.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 276/2020 г. по описа на РС - Хасково,
приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление
с вх. № 2146/03.02.2020 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена
Заповед № 299/28.04.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми, ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението - 31.01.2020 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски от 34,70 лв. за платена държавна такса и
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
подадено възражение от ответника и с разпореждане от 17.08.2020 г. на ищеца е указано,
че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил
това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че кредитът по
процесния договор за заем е бил усвоен от ответника, като последният е
извършвал плащания по него в размер общо на 1 138,00 лв., последното от
които на 30.11.2018 г. С постъпилите суми
кредиторът е
погасил изцяло вноските до 01.10.2018 г.
включително и частично - с 2,29 лв. тази към 30.10.2018 г., като в тези вноски е включена и месечна
неустойка в размер на 104,83 лв., поради
което месечна погасителна вноска е била в общ размер на 279,00 лв., а общата сума за изплащане по
кредита - в размер на 3 348,00 лв. В случай, че
не се прилага допълнително начислена
месечна неустойка в размер на 104,83 лв. към всяка вноска, биха се погасили изцяло
вноските до 31.11.2018 г.
и частично от тази за 31.12.2018 г., като дължимите суми по договора
ще възлизат на 871,35 лв. за главница, 80,65 лв. за възнаградителна лихва и 84,02 лв. - лихва за забава. Вещото лице изяснява и че ГПР (годишният процент на разходите), във варианта без начисляване
на неустойка за непредставено обезпечение, така както е заложено в Договора за
паричен заем, е в размер на 48.16 %, а във варианта с начисляване на неустойка за непредставено
обезпечение, така както е реално прилаганият погасителен план - в размер на 304,77 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за
депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за
изпълнение относно процесните вземания.
Разгледани по същество, исковете са
частично основателни, като съображенията за това са следните:
По делото не се спори, а и от събраните писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че между
ответника и „Креди Йес" ООД е бил сключен валиден договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съдържанието му е подробно
регламентирано в представените договор
за паричен заем № 41329, погасителен план към него и Общите условия по договора за заем. Те са подписани и
от ответника, като автентичността им не е оспорена от него. Ето защо следва да се
приеме, че той е породил уговорените с него правни
последици, а именно дружеството му е
отпуснало кредит в размер на 1 700,00 лв., който е трябвало да погаси чрез изплащането
на определени вноски в предвидените срокове и размери. Тук е уместно да се
отбележи и че същият отговаря на установените в закона изисквания
за форма и съдържание на този вид договор. На следващо
място, няма спор между страните, а и от кредитираното заключение на вещото лице
Д.К. се установява, че ответникът не е погасявал текущите си задължения
съобразно уговореното, както и размерът на непогасения остатък на дължимите от
него вноски. По делото не се твърди, а и не са ангажирани доказателства за изплащането
им и до момента. Следва да се има предвид и че те са били възникнали и изискуеми
към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, тък като уговореният падеж за
изпълнение
вече е бил настъпил. Безспорно е обаче, че във всяка месечна
погасителна вноска по кредита е била
включена и неустойка в размер на 104,83 лв., на основание чл. 8 от договора. Съдът намира, че така уговорената неустоечна клауза е нищожна. На първо място тя накърнява
добрите нрави. При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от
характерните особености на договора за заем и вида на насрещните престации. В
случая неустойката обезпечава изпълнението не на основното задължение по договора, а именно
връщането на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва, а акцесорно
такова - представянето на обезпечение, т.е. дължи се независимо изпълнението на главното, като
размерът й от 1 258,00 лв.
е съизмерим с отпуснатия кредит. Следователно, уговорената по
този начин тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната
страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост. От друга
страна евентуалните вреди, които ще се компенсират с процесната клауза, са
съизмерими с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. В чл.
16, ал. 1 ЗПК, обаче е предвидено задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчна информация. При
това положение се налага извод, че тя е в противоречие с целта на тази законова
разпоредба, тъй като с нея на практика се прехвърля риска от неизпълнение на
вмененото от законодателя на кредитора-търговец задължение да провери
платежоспособността на потребителя-длъжник върху самия длъжник. Също така се
вменява на длъжника задължение да осигури обезпечение след като заемът е
отпуснат, а ако не го направи задължението му нараства значително, което
благоприятства достигането на свръхзадлъжнялост. Това е допълнителен аргумент
за противоречието й на добрите нрави. Накрая, процесната клазуза е и неравноправна, тъй
като съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, е и уговорка, която го задължава при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. А както се
посочи по-горе, начислената неустойка за неизпълнението на едно акцесорно задължение по
договора е съизмеримо с размера на първоначално
предоставената в заем сума. Ето защо,
на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и доколкото няма данни
да е индивидуално уговорена, тази клауза е нищожна. При
това положение произтичащото от нея
вземане е
недължимо от ответника и то следва
да се изключи от погасителните вноски. В
този смисъл е и формиралата се практика на Окръжен съд - Хасково, който се явява и последна
инстанция предвид цената на предявените искове - Решение № 376/17.10.2019 г. по в. гр. д. № 470/2019 г., Решение № 329 от
30.09.2019 г. по в. гр. д. № 332/2019. и др.
От кредитираното заключение на назначената и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в
този случай дължимите суми по договора
възлизат на 871,35 лв. за главница, 80,65 лв. за възнаградителна лихва и 84,02 лв. - лихва за забава.
От приетия и неоспорен рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 28.03.2019 г. и Приложение № 1 към него, се установява, че процесните вземания по договора за заем са прехвърлени валидно
на ищеца. В случая е спазено и изискването на чл. 26, ал. 1 ЗПК, тъй като в Общите условия е предвидена възможността заемодателят да
прехвърли правата си по него на трето лице. Действително, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето, като то има действие спрямо спрямо последния от деня на
съобщаването – чл. 99, ал. 4 от с.з. Така установеното задължение на цедента
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на
лице, което не е носител на вземането. Няма пречка, обаче цедентът
да упълномощи цесионера да изпрати съобщението до длъжника, тъй като не се касае за
лично и незаместимо действие, а и
съгласно чл. 36, ал. 2 ЗЗД последиците от това действие възникват
направо за представлявания. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в хода на образуваното
съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане, както е и в настоящия случай, не може да бъде игнорирано. В този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.
о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо
следва да се приеме, че договорът за цесия има действие спрямо длъжника - ответник и тъй като
същият не твърди да е извършил плащане на прехвърлената сума, то цесионерът - ищец се
явява носител на спорните вземания.
Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат уважени частично
- за горепосочените суми, а в
останалата част - за разликата над тях до пълните им предявени размери –
да бъдат отхвърлени.
Вземането за главница е дължимо ведно с поисканата
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 276/2020 г. по описа на РС – Хасково -
31.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
Съгласно т. 12 на на Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда специалните установителни
искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с
осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността
за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е
погасил процесните суми. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността й за
сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 276/2020 г. по описа на РС –
Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са
действително направени и възлизат на 84,70 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, но съобразно установените по делото размери на спорните вземания, следва да бъдат намалени на 50,57 лв.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно
искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на същия
следва да се присъдят такива в размер
общо 230,05 лв., съразмерно на уважената част от исковете и представения списък по чл. 80 ГПК, включващи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., определен съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с
чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, предвид конкретиката на спора и осъществената защита.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно
сумата от 213,55 лв. за възнаграждение на адвокат и на вещо лице, като възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на първото се явява
неоснователно, тъй като то е съобразено от една
страна с минималния такъв, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с вида и броя на
предявените искове, а от друга страна
– с правна и фактическа сложност на делото.
Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва
служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни
вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането
им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД
имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в
тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК,
вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Х.П.М., ЕГН ********** ***,
съдебен адрес:***, офис № **, че дължи на "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, следните суми: 871,35 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за паричен
заем № 41329 от 31.5.2018 г.; 80,65 лв., представляваща договорна лихва за периода от 28.10.2018 г.
до 30.05.2019 г.; 84,02 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 28.10.2018 г. до 31.01.2020
г.; прехвърлени с Приложение № 1
от 2.4.2019 г. към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.03.2019 г. между „Креди Йес" ООД и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 276/2020 г. по описа на Районен съд Хасково - 31.01.2020
г. до окончателното й изплащане, като
исковете в останалата част - за
разликата до пълните им предявени размери от 1 205,75 лв.
за главница, 185,28 лв. за договорна лихва и 344,15 лв. за обезщетение за забава, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Х.П.М., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис № **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 280,62 лева, от която 230,05 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 50,57 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 276/2020 г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена Заповед № 299/28.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Х.П.М., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис № **, сумата от 213,55 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
/Петър
Вунов/
Вярно с
оригинала!
Секретар:
М. С.