РЕШЕНИЕ
№ 2548
гр. Варна, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110101856 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното /
Ищецът С. А. К. ЕГН **********, с адрес в ***, чрез упълномощения адвокат А. А.
Д., вписана в адвокатска колегия - Варна, с адрес на кантората в ***, с приложено към
искова молба адвокатско пълномощно, е сезирал РС Варна с предявена на дата 15.02.2024 г.
искова молба против ответното дружество „А. Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от А. В. Д. и М. М..
Ищецът, представляван от адв.А.Д. е навел следните твърдения в сезиращата съда
искова молба:
На 27.08.2019 г. между „А. Б.“ ЕАД,в качеството на търговец на електронни
съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, и С. А. К., в
качеството му потребител, бил сключен Договор № *********. Договорът бил сключен за
срок от 2 години. Съгласно договора между страните, потребителят използвал тарифен план
„***“, условията за ползване на който били уредени в Приложение № 1 към Договор №
*********.
Съгласно чл. 4.4 от Договор № *********, Общите Условия на „А. Б.“ ЕАД /ОУ/
били приложима и неразделна част от сключения между страните договор.
Чл. 17.2 от ОУ предвиждал, че „А. Б.“ ЕАД има право да променя месечната
1
абонаментна такса /МАТ/ веднъж годишно (но не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в
сила на договора и/или приложението за услуги), като я индексира с обявения от НСИ
средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година (Средногодишни
ИПЦ, предходната година = 100), ако същият е равен или по-голям от 1%. Индексираната
МАТ била основа за извършване на индексация през следваща година.
Информация за индексираната такса се включвала в първата месечна фактура на
абоната след извършване на индексирането.
На 23.12.2021 г. бил изпратен СМС от мобилния оператор със следния текст:
„Уважаеми клиенти, през първото тримесечие на 2022 г. предстои индексиране на
месечните абонаментни такси за ползваните услуги“.
На 01.02.2023 г. бил изпратен СМС от мобилния оператор със следния текст:„От март
2023 г. ще индексираме месечните такси на част от клиентите.Потребителите на социални
планове и с такси до 7 лв. няма да имат увеличение на цените. Абонатите с такси от 7 до 25
лв. ще бъдат индексирани с 15,3% (средногодишен индекс на потребителските цени за 2022
г. на НСИ), а с такси над 25лв. с 2 лв. за всяка услуга. Цените са с ДДС.“
Ищецът счита изпратените СМС-и и тяхното съдържание за безспорни между
страните, но в случай че ответникът оспори изпращането им, заявява готовност за
представяне на извлечение с цитираните съобщения.
Комуникацията между страните, твърди ищеца, че води до извода, че ответникът
прилага нормата на чл. 17.2 от ОУ . Цитираните индексации били включени във всяка
месечна сметка, която ищецът заплащал и към днешна дата.
Клаузата на чл. 17.2 от ОУ, според ищеца, представлявала неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 13 и т. 19, чл. 146, ал. 2 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/. Приложената клауза очевидно не била индивидуално уговорена, тъй
като операторът увеличавал цената на всички свои потребители вкупом. Така уговорената
клауза следвало да попадне в приложното поле на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като бъде приета за
такава, водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Процесната клауза не предвиждала равностойност на
престациите, като нейната функция била единствено да увреди интересите на потребителя за
сметка на търговеца. Клауза, при която била предвидена единствено възможност за
нарастване на цената на финансовата услуга, без да включва възможността за намаляване на
същата, водела до значително неравновесие между правата на потребителя и тези на
търговеца.
При силни инфлационни процеси, индекса на потребителските цени, твърди ищеца,
че би могъл да нарасне значително, с което да се увеличи значително и цената на услугата
по сключения договор за мобилни услуги и дължимата от потребителя МАТ. Ако тази цена
бъдела запазена при последващо намаляване на цените, то това можело да доведе до
несправедливо обогатяване на търговеца за сметка на потребителя. Това становище
подчертава ищеца в исковата си молба, че било изразено последователно в практиката на
2
ВКС, която касаела сключени договори за кредит, но доколкото съдържанието на
оспорените клаузи било аналогично е приложима и към настоящия казус. В този смисъл
ищецът се позовава на: Решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т. о.,
Решение № 236 от 20.12.2016 г. по т. д. № 3082/2015 г. на ВКС, ТК, Решение № 236 от
20.12.2016 г. по т. д. № 3082/2015 г. на ВКС, ТК.
Посочената клауза намира ищеца за неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 13
от ЗЗП, тъй като давала право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора.
Увеличаването се явявало значително в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. С извършената индексация, операторът не предоставил право на
потребителя да се откаже от договора. Това категорично го поставяло в неравностойно
положение спрямо оператора, което водело до нищожност на посочената клауза.
Клаузата била неравноправна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Към момента
на сключването на договора за мобилна услуга, потребителят не бил в състояние да разбере
какъв е икономическия ефект на договора, който сключва. Потребителят не можел и да знае
каква абонаментна такса би му се определила като дължима с настъпването на следващата
календарна година, още повече, че самият той не можел да повлияе на настъпването на това
изменение в договора. Това, според ищеца, поставяло потребителя в очевидно неизгодна и
неравностойна позиция, тъй като той сключил договор при определени условия, които по
независещи от него причини можело да се променят.
Налице за ищеца било и прилагане на нелоялна търговска практика по смисъла на
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и
2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета.
Съгласно чл. 146, ал. 1 / от ЗЗП /, неравноправните клаузи, сочи ищеца, че са
нищожни. По твърдения по-горе начин се нарушавали потребителските права на ищеца С.
А. К. по Закона за защита на потребителите.
При тези твърдения ищецът е обосновал правния си интерес от търсената защита в
избраните от него форми , отправил е искането си до съда - да бъде постановено решение, с
което съдът да установи, че клаузата на чл. 17.2 от Общите условия на „А. Б.“ ЕАД
представлява неравноправна клауза и нарушава правата на потребителя С. А. К.. Моли също
така съда да осъди ответника „А. Б.“ ЕАД да заплати на С. А. К. всички направени по
настоящото производство разноски, включително държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Освен изложеното по-горе, както в титулната част на исковата молба, така и в
раздела доказателствени искания ищецът е формулирал особено искане - производството по
делото да се гледа по правилата на бързото производство- искане по което съдът се е
3
произнесъл двукратно,излагайки правни аргументи за неприложимост на правилата на
бързото производство. В подкрепа на исканията си ищецът е обективирал и доказателствени
искания.
С уточнителна молба от 20.02.2024 г./ депозирана по ел.път във ВРС, аналогично и на
начина на подаване на исковата молба/ ищецът е прецизирал искането си до съда.
Искането на ищеца по см. на чл.127, ал.1, т.5 ГПК е :
Да бъде постановено Решение, с което да бъде установено че клаузата на чл. 8 от
Приложение № 1 от дата 27.08.2019 г. към договор за електронни съобщителни услуги №
*********, сключен между С. А. К. и А. Б. ЕАД и чл.17.2 от Общите условия на А. Б. ЕАД ,
приложими към същия договор представляват нищожна клауза , поради наравноправност и
нарушаване на чл. 143, ал. 1, ал. 2 т. 13 и т. 19 от Закона за защита на потребителите, като се
желае прогласяване на нищожността.
Отправено е искане ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сторените по
делото разноски, като са представени вписаните в т.1-2 приложения към уточнителната
молба , които се желае да бъдат допуснати като доказателства.В уточнителната си молба
ищецът е поддържал виждането, че производството следва да се разглежда по правилата на
бързото производство, навел е и допълнителни твърдения свързани с наличието на правен
интерес от избраната искова защита.
Правният интерес от прогласяване на нищожността ищецът е обосновал с това, че
прогласяването на клаузите за нищожни ще рефлектира върху правната му сфера, т.к. от
2022 г. ищецът плащал месечни такси с включена сума за индексация.С определение №
2245/22.2.2024 г./л.52/ съдът е оставил без уважение искането на ищеца производството по
делото да се разглежда по реда на бързото производство, а с Разпореждане № 7711/22.2.2024
г.е разпоредил изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „А. Б.“ ЕАД (***), вписано в Търговския
регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
юрисконсулт Г. Х., с електронен адрес *** е депозирало отговор на исковата молба ,
регистриран под номер 25582/28.03.2024 г.Изрично е заявено, че ответникът желае връчване
на книжата, адресирани до него, да се извършва на вписания в отговора на искова молла
ел.адрес.
Ответникът е изразил следното становище по предявения от ищеца иск:
Счита, че искът е неоснователен и недоказан.
Наведените от ответника твърдения и възражения са следните:
1.Действително, между страните, не отрича ответника, че е бил налице Договор от
27.08.2019 г. с Приложение № 1 към него от същата дата, с който *** предоставя електронно
съобщителни услуги на ищеца срещу възнаграждение. Услугите представлявали 1 мобилна
услуга за номер *** по тарифен план „ *** 20 „, със срок на ползване съгласно т. 6.3 от
Приложение №1 - от 27.08.2019 г. до 27.08.2021 г. В тази връзка следвало да се вземе
предвид, че *** по приложения договор предоставял мобилна услуга - мобилна гласова
4
услуга и мобилен интернет чрез посочения номер през мобилната мрежа на дружеството.
Видно било от посоченото в договора, че същият е изтекъл, като не било ясно дали
продължавал да се прилага между страните или - не. Следователно : не било ясно и точно
описана фактическата обстановка по казуса, поради което, според ответника, не можело да
се направят правилни правни изводи.
Твърди се от ответника, че по цитирания договор А. Б. не било извършвало
индексация. През 2019 - 2021 г. вкл. *** не било индексирало услуги.
В допълнение в ИМ ищецът твърдял, че по отношение договора му за мобилни
услуги се прилагали Общи условия за взаимоотношения между „А. Б.“ ЕАД и крайните
ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна
фиксирана мрежа за пренос на данни. Същите били приложени като заверено копие към ИМ,
и се искало от ищеца провъзгласяване на нищожност на т. 17.2 от тях, касаеща клаузата за
индексация на месечните такси.
Ответникът моли съда да се имал предвид, че цитираните Общи условия, видно от
тяхното съдържание - чл. 1, чл. 2.1 и последващите, касаели предоставянето на услугата
интернет чрез фиксирана мрежа. Това означавало, че цитираните от ищеца Общи условия не
се прилагали спрямо посочените от него договори в ИМ - т.е не били приложими към
услугата за неговия мобилен номер. С оглед на гореописаното счита ответното дружество,
че ИМ е неоснователна и немотивирана, както следва:
Първо: не било ясно дали има и какъв действащ договор по отношение посочения от
ищеца мобилен номер; второ : не се прилагали посочените от него Общи условия за достъп
до интернет през фиксирана мрежа. Това означавало, че спрямо ищецът тези ОУ не били
прилагани, нито били приложими към договора му.
На следващо място, в случай че първоинстанционния съд прецени, че ще изследва
клаузата за индексация на *** за нищожност, ответникът излага мотиви, че същата е
законосъобразна и равноправна, и не противоречи на българското и европейското
законодателство.
Клаузата за индексация намира ответника, че е законосъобразна, надлежно
формулирана в договорите и ОУ на абонатите, абсолютно ясна и прозрачна, като
реферирала към официален и леснодостъпен ценови потребителски индекс, приеман и
публикуван от национален орган, както следва: „А. Б. има право да променя МАТ веднъж
годишно (но не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на договора и/или
приложението за услуги), като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс на
потребителските цени за предходната година (Средногодишния ИПЦ, за предходната
година = 100), ако същият е равен или по-голям от 1%.“
Индексираната МАТ била основа за извършване на индексация през следваща
година. Информация за индексираната такса се включвала в първата месечна фактура на
абоната след извършване на индексирането. Съгласно визирания текст, *** имало право да
променя МАТ веднъж годишно, като я индексира с обявения от Националния статистически
5
институт (НСИ) средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, ако
съшият е равен или по-голям от 1%. В допълнение : *** използвало всички възможни канали
за ясно и прозрачно уведомяване с подробна информация относно предстоящо индексиране
на месечните такси, а именно: 1. Интернет страницата на дружеството; 2. Уведомителна
CMC кампания; 3. Фактурите за ползваните услуги, в които имало текст от кого започва
индексирането и с какъв конкретен процент на НСИ за съответната година, като за яснота
имало линк към интернет страницата на НСИ.
В подкрепа на изложеното становище по отношение индексирането на месечните
такси подчертава ответното дружество, че имало европейска практика на оператори на
Великобритания и Австрия, включително била налице и европейска съдебна практика ,
съгласно която включването на клауза за индексиране на месечните такси и самото
индексиране на база тези клаузи, не представлявало накърняване на правата на абонатите,
както и не представлявало едностранно изменение на договорите им (Дело С-326/14 Verein
fur Konsumenteninformation срещу Al Telekom Austria AG - Преюдициално запитване,
отправено от Oberster Gerichtshof (Австрия). В решението на СЕС се правeл следният извод,
цитира ответника: „По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: Член 20,
параграф 2 от Директива 2002/22ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март
2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с
електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга),
изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември
2009 г., следва да се тълкува в смисъл, че изменения в тарифите за предоставянето на
услуги, свързани с електронните съобщителни мрежи и услуги - когато тези изменения са
въведени в изпълнение на клауза за актуализация на тарифите, съдържащи се в общите
договорни условия, прилагани от предприятие, предоставящо тези услуги, при положение
че посочената клауза предвижда, че тази актуализация е функция на обективен индекс на
потребителските цени, определян от публична институция не съставляват „изменения в
договорните условия „ по смисъла на тази разпоредба, която предоставя на абоната
правото да прекрати едностранно договора си без заплащането на неустойки. „
С оглед на горното, сочи ответника, че индексирането на таксите не представлявало
едностранна промяна на договора по инициатива на оператора, както и не било
неравноправна - нищожна клауза.
3.Клаузата за индексация не била неравноправна по смисъла на ЗЗП, твърди
ответника, като излага следните доводи :
Законът за защита на потребителите (ЗЗП), който определял видовете неравноправни
клаузи в чл. 143, изрично изключвал клаузата за индексация от техния обхват, както следва:
член 144, ал. 4 от ЗЗП - разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 13 не се прилага при клаузи
за индексиране на цени, при условие че клаузите са законосъобразни и методът за промяна
на цените е описан подробно и ясно в договора .
В тази си част ЗЗП транспонирал напълно Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която
6
допълнително била ревизирана с Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на
Съвета от 27 ноември 2019 година за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на
Директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по
отношение на по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на
потребителите в Съюза (Омнибус), като изключението на клаузата за индексация от обхвата
на неравноправните било запазено и към настоящия момент.
В конкретния случай, методът за индексиране на таксите, повтаря ответника, че е
ясен и прозрачен, тъй като реферирал към конкретен % на потребителски индекс на НСИ -
Средногодишния ИПЦ, за предходната година = 100, който ежегодно се публикувал на
страницата на НСИ през м. януари.
4.В т.4 от отговора на искова молба ответникът препраща и към практиката за
индексиране на месечните такси от операторите в други европейски държави.В допълнение
индексацията на цените на услугите била стандартна практика в ЕС. В тази връзка с
отговора на искова молба ответникът представя обобщение на правилата и практиките на
индексация, прилагани в 14 държави-членки на Европейския съюз, събирана от операторите
в периода 2021 - 2024 г. от публични източници и специализирания уеб-сайт, следящ
развитието на телеком пазари и регулации https://www.cullen-international.com/ - Приложение
№1 към отговора на искова молба . Събраната информация, обобщава ответника, че
показвала, че операторите в Европейския съюз имали възможност да променят и увеличават
своите цени на дребно. Те правели това по два основни начина: чрез едностранна промяна в
общите си договорни условия, която позволявала на крайните потребители да прекратят
договорите си без неустойка, или чрез корекция на цените си спрямо националната
икономическа ситуация и инфлацията.При корекции на цените спрямо инфлацията, с
определен национален потребителски индекс, увеличението на цените не се считало за
промяна на договорните условия. Ако това било ясно посочено в договора, то не водело до
възможност за потребителите да прекратят договора си без неустойки. Такова било и
задължителното тълкуване на Съда на Европейския съюз, (дело С-326/14), което се сочи по-
горе в отговора. Информацията за 14-те държави, разгледани в детайл в Приложение
№1,ответникът обобщава по следния начин:
В 9 от разгледаните държави се прилагали клаузи за индексация на цените, това били:
Австрия, Белгия, Испания, Италия, Нидерландия, Полша, Португалия, Франция и
Великобритания.В 8 от държавите, в които се прилагали клаузи за индексация, било
предвидено увеличение на цените с индекс на потребителски цени, определен от
съответната статистическа служба на държавата-членка.Само в 3 от държавите било
предвидено прилагане на отрицателен индекс в случай на дефлация. Само в 1 от държавите,
в които се прилагат клаузи за индексация, била предвидена възможност за потребителя да
прекрати договора си без неустойка, след индексация.
Това обобщение доказвало, че текущите клаузи за индексация на дружеството -
ответник „***“ били напълно законосъобразни, съответствали на решението на Съда на
Европейския съюз по дело С-326/14 и не се отклонявали от практиката на останалите
7
оператори в Европейския съюз.
Предвид гореизложените факти счита ответното дружество иска за абсолютно
неоснователен и моли съда да постанови съдебно решение, с което да го отхвърли като
неоснователен и недоказан, както и да в полза на ответника да се присъдят присъдите
разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение в минималния размер
съгласно Закона за правната помощ.Към отговора ответникът прилага: Практика в другите
европейски държави по отношение индексацията на месечните такси на договорите с
оператори - изследване на https://www.cullen-international.com;Екземпляр от ОИМ за ищеца;
Пълномощно.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът редовно призован не се
явява, не изпраща представител. В молба с рег.вх..№ 48064/13.06.2024 г. ,депозирана в съда
по ел.път от адв. А. Д. - пълномощник на ищцовата страна, в която сочи не е в
невъзможност да се яви в съдебно заседание. Желае да бъде даден ход на делото, не
възразява по доклада на делото и поддържа изцяло исковата молба и изложените в нея
твърдения. Адв.Д. е отправила искане доклада на делото да бъде допълнен, като бъде прието
за безспорно, че на 23.12.2021 г. и 01.02.2023 г. ответникът е изпратил на ищеца С. К., в
качеството му на потребител на услуги по Договор № ********** от 27.08.2019 г.
съобщения, с които е уведомен за извършване на индексация от страна на мобилния
оператор върху ползваните услуги през първото тримесечие на 2022 г., съответно от месец
март 2023 г., т.к. липсва оспорване на тези обстоятелства от страна на ответника. Представя
и моли да се приемат извлечения от съобщенията с текста на получените съобщения.
Изложени са съображения, въз основа на които ищцовата страна намира направените с
отговора на искова молба възражения за неоснователни.По същество ищцовата страна желае
съдът да постанови Решение, с което да установи, че клаузата на чл. 17.2. от Общите
условия на „А. Б.“ ЕАД представлява неравноправна клауза и нарушава правата на
потребителя С. А. К., както и да осъди ответника да заплати на ищеца сторените разноски,
за което представя списък по чл. 80 от ГПК, като прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на насрещната страна.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 14.06.2024 г. ответникът „А.
Б.“ ЕАД представлявано от юрисконсулт Г. Х. моли съда да не уважава подадената искова
молба, препращайки към правните съображения , изложени в отговора .В хода на устните
състезания юрисконсулт Х. се спира на чисто правни и логични конструкции сочейки , че за
да бъде една клауза неравноправна, тя трябва да е неясна. В случая било посочено, че „***“
прилага индекс на държавна институция, тоест на НСИ за увеличаване на месечните такси, а
проблемът при дългосрочните договори за доставка на услуги, стоки, кредити бил в това, че
всеки един доставчик не можел да прогнозира за целия период на договора стойността на
съответната услуга.
По същество процесуалният представител на ответника твърди , че е налице
законодателна възможност за индексиране на месечните абонаменти такси , при ясно
изразен индекс, с който е информиран потребителя че ще се повиши цената.
8
Ответникът не отрича , че „***“ е извършило индексацията на МАТв договора, ясно
е посочено с какъв процент, така , както банките прилагали дори за фиксирани Euribor в
повечето случаи като индекс за лихвите. От друга страна сочи процесуалния представител
на ответника че е важно все пак при правоотношението между страните да има не
прекомерно защита за едната и не прекомерно възползваща се друга стана. В случая
клаузата в договор на „***“ ответника не намира за неравноправна, тъй като тя поставяла
един баланс между потребител и съответно дружество, за което въз основа на действително
голямата инфлация през 2022 г. настъпило и повишение на разходите, като това не
изключвало разбира се печалбата на дружеството, но самото увеличение било обезщетение
за инфлацията, защото се прилагал индексът за инфлация на НСИ, не повишаване на цената
с цел извличане на допълнителна печалба. В тази връзка и ответникът моли съда да
отхвърли иска и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на „***България „
ЕАД.
СЪДЪТ , след запознаване със становищата на страните , на база събраните по делото
доказателства, приложимия закон и нормите на чл.235 и чл. 236 ГПК приема за установено и
доказано по делото от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА страна следното :
На 27.08.2019 г. ищецът С. А. К. от гр.Варна и мобилния оператор „А. Б. „ЕАД са
сключили Договор № *********/27.08.2019 г. / л. 9 –ти от делото /.
Съгласно чл.3.1. от Договора мобилният оператор предоставя на Абоната електронни
съобщителни услуги ( „Услуга/ите“) чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи
(„Мрежата/те“ ) при условията на този договор ( „Договора „) и Общите условия за
взаимоотношения между „А. Б. „ ЕАД и потребителите на съответната Услуга и /или Мрежа
(ОУ).При продажба от разстояние се прилагат Условия на „А. Б.“ ЕАД за сключване на
договори за продажба на стоки и/или услуги и договори и договори за продажба на
изплащане от разстояние („Условия за продажба от разстояние „ ).В предмета на договора
се включват и други услуги на оператора , които не са електронни съобщителни услуги ,
както и услуги на други доставчици , заявени от Абоната за ползване към договора .
В чл. 3.2 от същия договор е записано, че Договорът урежда условията , валидни за
всички Услуги , ползвани от абоната , като всяка избрана Услуга или пакет Услуги, в това
число срок на ползване, ценови условия, приложими ОУ и др. се описват в приложения ,
представляващи неразделна част от договора , както и на интернет страницата на оператора
– ******
Съгласно чл.3.3 от цитирания договор – промяната на условията на Договора се
извършва с подписване на Анекс или ново Приложение.
Видно от допълнителните условия към договора ( чл. 4.4 и чл.4.5 ) за неуредените в
Договора условия се прилагат разпоредбите на приложенията и ОУ , неразделна част от
Договора, както и действащото българско законодателство , а с подписване на договора
9
Абонатът декларира , че е запознат и съгласен с приложимите ОУ , с Условията за продажба
от разстояние ( в случай, че са приложими ) , както и с действащия Ценоразпис на
Оператора ,относим към ползваните от Абоната услуги.
В чл. 4.5 изрично е записано, че влизането в сила, срокът и прекратяването на
Договора за всяка Услуга , в това число дължими неустойки и обезщетения, се посочват в
съответното приложение по т.3.2 , като за всяка Услуга , могат да се договорят и предлагат
различни срокове . Договорът влиза в сила докато е налице действащо Приложение или
друго споразумение за ползване на Услуги , сключено към него.
Приложение № 1/04.05.2021 г. към Договор № ********* /л. 10 -12 / и Приложение
№ 1/27.08.2019 г. към Договор № ********* /л. 48-50/ удостоверяват факта, че договора
сключен между ищеца С. К. още през 2019 г. е влязъл в сила на датата на сключването му
27.08.2019 г. и продължил действието си с цитираните Приложения №1 от 27.08.2019 г. и от
04.05.2021 г. , така както е разписано в чл. 4.5. Безспорно и очевидно договора за
електронни съобщителни услуги е съставен на типов образец, така както и Приложенията
№1 към него, при действието на Общите условия на мобилния оператор .
От представените по делото и приобщени на лист от 13 до 38 Общи условия за
взаимоотношения между „А. Б.“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до
интернет чрез обществена електронна съобщителна мрежа за пренос на данни (изм. Доп. Във
връзка с изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения ДВ , бр.105 от
29.12.2011 г., последно изменени и допълнени във вр. с изменение и допълнение на Закона
за електронните съобщения обн.ДВ ,бр.20 /09.03.2021 г. във вр.с Решение № 170/18.04.2019
г. на КРС – в сила от 5.5.2021 г.) e видно, че в чл.17.2 в ОУ на ответника е разписана
оспорената от ищеца клауза даваща право на ответника да променя едностранно месечните
абонаментни такси – съкратено МАТ .
Клаузата на чл. 17.2 от ОУ на ответника-мобилен оператор „А. Б. „ ЕАД гласи:
„ А. Б. има право да променя МАТ веднъж годишно (но не по-рано от 3 месеца от
датата на влизане в сила на договора и/или приложението за услуги ) като я индексира с
обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година
(Средногодишни ИПЦ,предходната година = 100 ), ако същият е равен или по-голям от 1%.
Индексираната МАТ е основа за извършване на индексация през следващата година .
Информацията за индексираната такса се включва в първата месечна фактура на
абоната след извършване на индексирането .“
Тази клауза на чл.17.2 от ОУ е цитирана по един и същи начин и от ищеца и от
ответника , като ищецът оспорва същата като неравноправна , а ответникът твърди че
клаузата е действителна , съобразена с действащото законодателство в РБ и практиката на
СЕС .
В отговора на искова молба ответникът е навел възражения за неяснота относно
съществуващата договорна връзка между страните,предмета на договора , но в първото
открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника е заявил, че не
10
оспорва факта на уведомяването на ищеца потребител чрез СМС за предстоящите
индексации в МАТ към договора .
Видно от доклада по делото , допълнен в проведеното открито съдебно заседание по
реда на чл.252 и чл.253 ГПК, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК съдът е обявил за
безспорно между страните, че на 23.12.2021 г. и 01.02.2023 г. ответникът е изпратил на
ищеца С. К., в качеството му на потребител на услуги по Договор № ********** от
27.08.2019 г., съобщения, с които е уведомен за извършване на индексация от страна на
мобилния оператор върху ползваните услуги през първото тримесечие на 2022 г., съответно
от месец март 2023 г.
Безспорните факти по делото , установените и с писмени доказателства твърдения на
ищеца затова че има качеството потребител на мобилни услуги налагат еднозначен извод от
фактическа страна, че страните по спора са страни и по облигационно правоотношение с
предмет очертан в сключения помежду йм през 2019 г. договор и подписаните Приложения
1 , при действието на ОУ на мобилния оператор .
В подкрепа на извода, че страните по спора и към края на съдебното дирене
продължават да са във валидна договорна връзка са и неоспорените от ответника и
приобщени по делото : системен бон от 29.10.2021 г.; системен бон от 29.07.2022 г.; фактура
№ **********/02.01.2024 г., представени от ищеца удостоверяващи плащането на сметки за
текущо потребление с в периода 2021 – 2024 г.
Нещо повече : в срока за отговор на искова молба съгласно разпоредбата на чл.131
ГПК ответникът е следвало да наведе всички свои възражения против иска и да ангажира
доказателства . В първото открито съдебно заседание ответната страна е представила
заверени за вярност с оригинала копия на документи : Приложение № 1 към Договор №
********* от 25.07.2023 г. и Приложение № 1 към Договор № ********* - Условия на
тарифен план за мобилна услуга ONE Unlimited Special 24 (срок - 2 г.) от 04.05.2021 г., за
които процесуалният представител не е отрекъл, че са съществували към 28.03.2024 г.,
т.е.могли са да бъдат представени в срока за отговор на искова молба . Поради настъпила
преклузия съдът не е приобщил по делото посочените доказателства , с които ответникът в
разрез с възраженията си в отговора на искова молба подкрепя фактическите твърдения на
ищеца, че договора между страните продължава да действия и че ищецът ползва мобилна
услуга ONE Unlimited Special 24.
Спорния въпрос между страните е само един : дали клаузата на чл. 17.2 от ОУ на
мобилния оператор е недействителна , така както твърди ищеца или отговоря на
изискванията за действителност, каквито възражения е навел ответника в срока по чл.131
ГПК.
По предявения установителен иск, квалифициран от настоящия първоинстанционен
съдебен състав по чл.26, ал.1 пр.1-во ЗЗД , във вр. чл. 143, ал. 2, т. 13 и т.19 ЗЗП, съдът с
доклада по делото е разпределил тежестта на доказване между страните както следва :
Съгласно общото правило на чл. 154 ГПК за разпределение на доказателствената
11
тежест - всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти,
от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията
и възраженията си.
В тежест на ищеца съдът е възложил да докаже наличието на валидно договорно
правоотношение по сключен с ответника - мобилен оператор А 1 договор за електронни
съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи на сочената в
исковата молба дата и при действието на Общи условия на ***. В тежест на същата страна е
възложено и да докаже твърденията си, че съгласно договора, ОУ на ответника и
Приложение 1 към договора ответника има право да променя месечната абонамента такса
МАТ веднъж годишно.
В тежест на ответника по делото съдът е възложил да установи възраженията /ако се
поддържат/ че процесния договор е бил прекратен с изтичане на крайния срок за който е бил
сключен.
Доклада по делото е приет без възражения от страните и е допълнен в първото
открито съдебно заседание.
Прието е на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че между тях е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор от 27.08.2019 г. с Приложение №1 към него от
същата дата, с който „*** „ предоставя електронни съобщителни услуги на ищеца срещу
възнаграждение. Услугите представлявали 1 мобилна услуга за номер *** по тарифен план
„*** 20 „, със срок на ползване съгласно т. 6.3 от Приложение №1 - от 27.08.2019 г. до
27.08.2021 г.
Съгласно допълнението на доклада , на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК съдът е
обявил за безспорно между страните, че на 23.12.2021 г. и 01.02.2023 г. ответникът е
изпратил на ищеца С. К., в качеството му на потребител на услуги по Договор №
********** от 27.08.2019 г., съобщения, с които е уведомен за извършване на индексация от
страна на мобилния оператор върху ползваните услуги през първото тримесечие на 2022 г.,
съответно от месец март 2023 г.
С оглед изложеното по –горе фактите и обстоятелствата , на които ищецът основава
исковата си молба – валидна облигационна връзка възникнала между ищеца и ответника по
силата на договор за електронни съобщителни услуги от 2019 г. , при действието на Общите
условия на мобилния оператор и ответник, уведомяването на потребителя чрез СМС
съобщения на 23.12.2021 г. и 01.02.2023 г. за извършване на индексация на МАТ са напълно
доказани и следва да бъде даден отговор на въпроса неравноправна ли е оспорената клауза
на чл.17.2 от ОУ прилагана спрямо ищеца или не .
За да бъде изведен обоснован правен извод е ли е налице неравноправност на
оспорената клауза съдът с доклада по делото е дал изрични указания на страните
разпределяйки доказателствената тежест между страните, а именно :
Обявено е на страните, че съгласно чл. 143 (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2015 г., изм., бр. 100
12
от 2019 г.) ал. (2) неравноправна е клаузата в договор сключен с потребител, която:
13. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето
на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването
на договора;
19. не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
С оглед горното и предвид твърденията на ищеца за недействителност на
договорената клауза която дава право на ответника да променя месечната абонаментна такса
/МАТ/ СЪДЪТ е указал на ответника, че носи тежестта да докаже, че клаузата в Договора,
ОУ и Приложение по силата на която ответникът може да променя месечната абонаментна
такса веднъж годишно, е съобразена изцяло със закона, респ. не противоречи на закона и на
нормата на чл.143, ал. 2, т. 13 и т.19 ЗЗП , т.е. че е действителна.
Указано е било на ответника, че при наличие на неравноправна клауза в
потребителския договор /каквито твърдения се съдържат в исковата молба/, негова е
доказателствената тежест да установи, че въпросната клауза е уговорена индивидуално.
Воден от изменението в процесуалната норма на чл. 7, ал.3 ГПК (ДВ, бр.100 от 2019)
съгласно която съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител и осигурява и възможност на страните да изразят становището си по
тези въпроси, с доклада по делото е обявено на страните, че в настоящото производство
съдът се придържа към спазване на нормата на чл. 7, ал. 3 ГПК, практиката на ВКС по реда
на чл. 290 ГПК (Решение № 59/20.05.2024 г. ТК,Второ т.о., с докладчик съдията Костадинка
Недкова по т.д. № 2695/2022 ; решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на I т.о.,
решение № 232/05.01.2017г. по т.д. № 2416/2015г. на II т.о, решение № 188/15.12.2017г. по
т.д. № 2613/2016г., II т.о., решение № 142/01.08.2018г. по т.д. № 1739/2017г. на II т.о,
решение № 87/16.11.2020г. по т.д. № 2165/2019г. на I т.о. на ВКС и др.) постановките в
решенията на СЕС по дело С-243/08 , дело С-397/11 , дело С-168/05 (т.24) , дело С-40/08 (т.
38), дело № С-618/10 (т.46), С-488/11 и др. Тълкувателно решение № 1/2020г. от
27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС.
Така разпределената тежест на доказване, събраните по делото писмени
доказателства, неоспорени от ответника, мотивират съда да изведе еднозначен извод, че от
фактическа страна са доказани всички обуславящи правния интерес на ищеца от водене на
установителния иск .
Предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 пр.1-во ЗЗД , във вр. чл. 143, ал. 2, т.
13 и т.19 ЗЗП, съдът в настоящия му съдебен състав намира, че от фактическа страна не
налага изследване на други принципно относими към договорните отношения между
страните факти .Представените по делото договор и приложения 1 , както и ОУ на
ответника и дори само завереното копие на фактура № ********** за отчетен период
13
28.11.2023 27.12.2023 г. с фактурирани услуги : мобилна услуга 1 брой Unlimited за мобилен
номер *** , пакет от услуги : домашен интернет 101000878871 и телевизия 201000878872 с
посочени такси по тарифен план по 29.99лв. и, общо на стойност по фактурата 79.74 лв. и
срок на плащане 22.1.2024г., обосновават извод , че договора за мобилни услуги от 2019 г. е
продължил действието си между страните , действал е към датата на сезиране на съда и към
края на устните състезания.
Твърденията на ищеца че ответникът – мобилен оператор двукратно го е уведомил за
предстояща индексация на месечните такси по договора и доказателствата затова
съдържащите се във фактурата със срок на плащане 22.1.2024 г. и обстоятелството , че и
трите мобилни оператора на пазара са предприели увеличение на месечните такси на
потребителите обосноват извод, че ищецът е доказал правния си интерес от воденето на
установителния иск . Както за ищеца по делото ,така и за всеки един потребител на
електронни услуги е от значение дали ще заплаща месечна абонаментна такса в увеличен
размер или не и какво би било увеличението, което е достатъчно да се приеме , че
независимо от правната възможност за предявяване на колективни искове в хипотеза в която
мобилен оператор едностранно повишава месечните абонаментни такси , за всеки от
потребителите на електронни услуги е налице пряк правен интерес , в частност и за ищеца,
от прогласяване на противоправността на оспорената клауза даваща право на ответника да
увеличи МАТ.
Ето защо при доказан пряк правен интерес от водене на установителния иск ,
независимо че не е съединен с осъдителен за връщане на разликата между първоначалната
МАТ и увеличения едностранно размер, съдът дължи произнасяне по същество по спора .
Факт е в правния мир постановеното в края на миналата година Решение №
5166/20.12.2023г. на Районен съд Пловдив, V –ти граждански състав по гр. д.№ 10182/2023
г. с което РС Пловдив е прогласил за нищожна клаузата на ответника – мобилен оператор
/*** / включена в т. 23.2 от Общите условия за мобилни услуги на мобилния оператор
съгласно която е извършена индексация на месечния абонамент на потребител за нищожна
на основание чл. 143 , ал.1 и ал.2 , т.13 и 19 ЗЗП .
Решението на РС Пловдив от 20.12.2023 г. няма данни в електронния сайт на РС
Пловдив дали е влязло в сила, но е постановено при идентична фактическа обстановка и
напълно припокрива твърденията и на ищеца по настоящото дело, че клаузата на ОУ на
ответника за индексиране на МАТ са неравноправни . В същото това решение се съдържа и
правен анализ на относимите национални правни норми и основните източници на правото
на ЕС, които съдът в настоящия му състав напълно споделя . Цитирания акт на РС Пловдив
към момента е единствения известен на настоящия съдебен състав , в който се разглежда
отдавна съществуващия спор за това могат ли мобилните оператори едностранно да
увеличават таксите на потребители и ако да при какви условия .
В трайната съдебна практика на ВКС, маркирана по –горе и задължителна практика
на ВКС - Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на ОСГТК
на ВКС, ясно е вменено задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146
14
ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител.
В настоящото производство и по същество съдът приема, че клаузата на чл.17.2 от
ОУ на *** следва да бъде прогласена за неравноправна на основание чл.26, ал.1 пр.1-во ЗЗД
, във вр. чл. 143, ал. 2, т. 13 и т.19 ЗЗП.
Съгласно чл. 143 (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2015 г., изм., бр. 100 от 2019 г.) ал. (2)
неравноправна е клаузата в договор сключен с потребител, която:т.13. предвижда цената да
се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи
да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора и т.19. не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Представените по делото договор и приложения 1 са изготвени от мобилния оператор
и ответник на утвърдени типови образци, препращащи към Общите условия и съответните
тарифни планове . С подписването на договор за електронни съобщителни услуги
/чл.4.3/абонатът – потребител се съгласява и приема Общите условия на доставчика на
мобилни услуги , поради което и следва логичния извод, че клаузите в договора и
приложенията към него не са индивидуално договорени .
Буквалния прочит на чл. 17.2 от ОУ на мобилния оператор / л.20/ води до извод, че в
тази клауза липсва опция потребителя да се откаже от договора , а още по-малко дава
възможност на потребителя към датата на сключване на договора за направи сам преценка
какви биха били икономическите последиците от сключване на договора при бъдещо
увеличение на МАТ с процент, обвързан с обявения от НСИ средногодишен индекс за
предходната година , ако същият е равен или по-голям от един процент.
Разрешение на въпроса кога и при какви условия мобилните оператори могат да
променят размерите на месечните абонаментни такси на потребителите на мобилни услуги
и електронни съобщения към момента се свежда до едно . Видно от официалната интернет
страница на КЗП /новини 19.06.2024 г./Председателите на Комисията за защита на
потребителите и на Комисията за регулиране на съобщенията, са подписали Меморандум за
сътрудничество и съвместна дейност. Документът се сочи в страницата на КЗП, че има за
цел подобряване на ефективността на взаимодействие между двете институции и
осигуряване на по-високо ниво на защита на потребителите. Двете институции ще си
сътрудничат срещу нелоялните търговски практики по смисъла на Закона за защита на
потребителите, нарушеното право на информираност и едностранна промяна в договорите
на мобилните оператори.
На второ място : всеки един потребител на електронни услуги и абонат на ***
независимо дали е известен с СМС или не може да установи в интернет пространството, че
от 1 март 2024 г. е започнало последното индексиране на месечните такси със
средногодишния индекс на потребителските цени на НСИ в размер на 9,5 % . Този факт не е
оспорен от ответника, а се признава.Не е уточнено обаче, че за всяка отделна услуга се
15
извършва индексация , а този факт става ясен при издаването на първата фактура с включена
индексация.
Във връзка със спора по същество интерес за съда представляват и официално
обявените на интернет страницата на А. Б.
Проект на изменение – в сила от 01.07.2024 г.Общи условия за взаимоотношения
между “***” ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез
обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни - изм. във връзка
с т. 1 от Протокол №8/19.03.2024 г. на Комисията за защита на потребителите на основание
т. 3 от сключеното на 18.03.2024 г. Споразумение между КЗП и Алианса на технологична
индустрия – изм. в сила от 01.01.2025 г.), като оспорената от ищеца клауза е разписана в
редакцията й до 31.12.2024 г., както и евентуално бъдещата редакция, приложима от
1.1.2025 г. ,цитирани от съда :
„17.2. (В сила до 31.12.2024 г.) *** има право да променя МАТ веднъж годишно (но не
по-рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на договора и/или приложението за
услуги), като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските
цени за предходната година (Средногодишни ИПЦ, предходната година = 100), ако същият
е равен или по-голям от 1%. Индексираната МАТ е основа за извършване на индексация
през следваща година. Информация за индексираната такса се включва в първата месечна
фактура на абоната след извършване на индексирането.
17.2. (Нов – в сила от 1.01.2025 г.) *** може да индексира МАТ веднъж годишно (но
не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на договора и/или приложението за
услуги), с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за
предходната година (Средногодишен ИПЦ, предходната година = 100), ако същият е равен
или по-голям от 2%. В случай че МАТ е била индексирана, тя става основа за извършване
на индексация през следваща година. *** уведомява абонатите си за началната дата на
индексацията чрез публикация на интернет страницата си и/или уведомителни кратки
текстови съобщения (СМС) и/или електронна поща и/или по друг подходящ начин.
Информация за индексираната такса се включва в първата месечна фактура на абоната
след извършване на индексирането.
По отношение на потребителите по смисъла на Закона за защита на
потребителите се прилагат и следните условия:
В случай, че средногодишния ИПЦ за предходната година е равен или по-малък от (-
2%), т.е. е отчетена дефлация, А. Б. следва да намали със стойността на индекса МАТ по
договорите с потребителите.
В случай на увеличение поради инфлация, потребителят има право да прекрати
договора, без да дължи неустойки за услугата в рамките на 30 дни от обявената начална
дата на индексация. В този случай потребителят следва да възстанови на А. Б. всички
суми, получени като субсидии и/или отстъпки, предоставени с оглед определен срок на
договора.
16
*** може да изключи от обхвата на индексация, както при инфлация, така и при
дефлация определени абонаментни.“
В обобщение : до евентуално приемане на промяната в ОУ на ответника, която е
предвидено да се приложи след 1.1.2025 г. за всички абонати на мобилния оператор А. Б.
действат чл.17.2 от ОУ които съдът намира за неравноправни съгласно. чл. 143, ал. 2, т. 13 и
т.19 ЗЗП. Тази неравноправност произтича както от националната ни уредба на посочената
правна норма в разрез с която влизат чл. 17.2 от ОУ , така и от констатираното от КЗП със
Заповед № 684/23.12.2021г. използване от *** на нелоялна търговска практика по см. на чл.
68 „г , ал.1 ЗЗП / да индексира цените по ред, който не е предвиден в случените между него
и потребители договори / , но и от прякото приложение на Директива 93/13 и практиката на
СЕС : Решение на Съда (първи състав) от 21 март 2013 година по дело C-92/11 (RWE
Vertrieb AG срещу Verbraucherzentrale Nordrhein-Westfalen eV) и Решение на Съда (първи
състав) от 26 април 2012 година по дело C-472/10 (Nemzeti Fogyasztóvédelmi Hatóság срещу
Invitel Távközlési Zrt).
Съгласно относимите норми на Директива 93/13
член 5 „При договори, в които всички или определени клаузи се предлагат на
потребителя в писмен вид, тези условия се съставят на ясен и разбираем език. При наличие
на съмнение за смисъла на определена клауза, тя се тълкува в най-благоприятен за
потребителя смисъл. […]".
Приложението към Директива 93/13 изброява клаузите, визирани в член 3, параграф 3
от нея:
„1. [Клаузи], които имат за предмет или резултат:
[…]
и) окончателно обвързване на потребителя с [клаузи], с които той не е имал реална
възможност да се запознае преди сключването на договора;
й) даване право на продавача или доставчика да изменя едностранно условията по
договора без основателна причина, ко[я]то е посочен[а] в самия договор;
[…]
л) допускане цената на стоките да се определя към датата на доставката им или
разрешаване на продавача на стоки или на доставчика на услуги да увеличава цената, без в
двата посочени случая да даде съответното право на потребителя да се откаже от договора, в
случай че смята окончателната цена за твърде висока спрямо първоначално договорената
при сключване на договора.
При така цитираните относими правни норми на Директива 93/13, чл. 143, ал. 2, т. 13
и т.19 ЗЗП съдът намира за неравноправна клаузата на чл.17.2. от действащите към момента
Общи условия на мобилния оператор *** на основанията вписани в т.13 и т.19 от ЗЗП , т.к.
са в разрез не само с националното законодателство, в противоречие със закона за защита на
потребителите , но и в противовес на общностното право в частност Директива 93 /13.
17
На последно място съдът намира за неоснователни възраженията на ответника че е
налице изключението на чл.144, ал.4 ЗЗП, т.к. в чл.17.2 от ОУ е предвидено само и
единствено едностранно увеличение на МАТ при инфлация , без право на отказ на
потребителя от договора и без въвеждане на намаляване на МАТ при дефлация.
Неоснователен съда намира довода на процесуалния представител на ответника
наведен в хода на спора по същество, че увеличението на МАТ се налага подобно на
увеличението на лихвените проценти по банковите кредити. Дори и са се приеме подобна
аналогия за приложима при договорите между потребител и мобилен оператор, то същата
обосновава единствено и само основателността на твърденията на ищеца за нищожност на
оспорената клауза от общите условия .Това е така , т.к. трайната практика на ВКС
напр.Решение № 205/07.11.2016 г. на ВКС , Първо търговско отделение , ТК постановено по
чл.290 ГПК по т.д.№ 154/2016 г. , приема за нищожни по см. на чл.143 ал.1 ЗЗП клаузи в ОУ
на Банката водещи до едностранно променяне на БЛП в договорите за кредит,без ясна
методика и в разрез с принципа за добросъвестност.
В съответствие с изложеното съдът прогласява нищожността на оспорената клауза на
чл.17.2. от ОУ на ответника, пресъздадени в чл. 8 от Приложение 1 от 27.08.2019 г. /л.50/
към процесния договор за електронни съобщителни услуги .
Изхода на спора обосновава и основателност на претенцията на ищеца за присъждане
на съдебно – деловодни разноски съгласно чл. 78, ал.1 ГПК.
Видно от списъка по чл. 80 ГПК (л.104) ищецът претендира два разхода : сумата от
600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство защита и
съдействие по договор за правна защита и съдействие от 27.05.2024 г. и 42.50 лв. заплатена
държавна такса .Двата разхода като доказани и по основание и размер съдът присъжда
изцяло в полза на ищеца и в тежест на ответника . Липсата на възражение с правно осн. чл.
78, ал.5 ГПК не налага произнасяне на съда по въпроса дали заплатеното в брой от ищеца
към избрания от него процесуален представител-адв.Д. е прекомерно или не .
Воден от гореизложеното , Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца С. А. К. ЕГН
**********, с адрес в *** и ответното дружество „А. Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от А. В. Д. и М. М., че клаузата на чл. 8 от
Приложение № 1 от дата 27.08.2019 г. към договор за електронни съобщителни услуги №
*********, сключен между С. А. К. и А. Б. ЕАД и чл.17.2 от Общите условия на „А. Б. „
ЕАД , приложими към същия договор, представляват нищожна клауза , поради
наравноправност и нарушаване на чл. 143, ал. 1, ал. 2 т. 13 и т. 19 от Закона за защита на
18
потребителите.
ОСЪЖДА „А. Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от А. В. Д. и М. М., ДА ЗАПЛАТИ на С. А. К. ЕГН **********, с адрес в
*** СУМАТА от общо 642.50 лв. ( шестстотин четиридесет и два лева и петдесет стотинки
)- представлявака сторените по делото от ищеца съдебно –деловодни разноски за заплатена
държавна такса и адвокатски хонорар, пред настоящата инстанция , на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд
Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа.
Препис от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
19