Решение по гр. дело №8370/2025 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3844
Дата: 30 октомври 2025 г.
Съдия: Надежда Маринова Александрова
Дело: 20253110108370
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3844
гр. Варна, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20253110108370 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба от А. Ц. М., ЕГН ********** от гр. Варна, действаща лично и
в качеството си на майка и законен представител на детето В. И. М., ЕГН **********, за
постановяване на мерки за защита срещу И. В. М., ЕГН **********- баща на детето и
съпруг на майката.
Молителят твърди, че е И. В. М. осъществил актове на домашно насилие над нея и
детето, тъй като е присъствало на този на 08.06.2025 год., изразяващи се в следното:
- на 07.06.2025 г. И. М. се прибрал към 7.15 ч. сутринта в семейното жилище,
находящо се в гр. В., ул. Ю. В. № * видимо пиян. Пострадалата го попитала какво се случва,
защо го е нямало цяла нощ. Вместо отговор той я хванал за врата, започнал да крещи
истерично с думите: "няма да ми казваш какво да правя“, „разкарай се от тук, ще те убия, ако
не излезеш от жилището“. М. успяла да се отскубне от него и да побегне навън.
-на 08.06.2025 г. вечерта към 22 ч. ответникът, видимо пиян, предизвикал скандал,
при който обиждал съпругата си с думите: “мърша, тъпа кучка“, „ще те подредя, ще те убия
и ще ти взема детето“. Формалният повод за скандала бил, че детето трябвало да отиде при
баба си във В., където живеят родителите й. Детето, което било в другата стая, се
разплакало. Майката се опитала да го успокои, но то треперело, било стресирано и питало:
"Защо татко ще те убива?".
-на 10.06.2025 г. към 19 ч. в семейното жилище на ул. Ю. В. № * ответникът, видимо
неспокоен, раздразнен от това, че М. мълчала и не отговаряла по никакъв начин на
агресивните словесни провокации от негова страна, се доближил до нея, ударил й три
1
шамара по лицето, започнал да я стиска по бузите на лицето, хванал ръцете й, бутал я и
крещял панически: „ще те убия, чуваш ли, ще те убия“, „ще ти взема детето, мърша
врачанска“. Успяла да се отскубне и да се заключи в спалнята. Обадила се на тел. 112,
впосдледстие дошли полицаи, които съставили предупредителен протокол. Към 23 часа
същата вечер, след като решила, че ответникът се е успокоил, пострадалата отишла до
кухнята, за да пие вода. Ответникът я нападнал, каза й: „мърша, ще видиш как ще те
подредя, ще те унищожа“. Хванал я за врата, съборил я на земята, стискал я за лицето и като
обезумял викал "ще те излежа в затвора“. Изплюл се върху лицето й. При падането върху
пода в коридора на апартамента, пострадалата ударила челото и коляното си. След като
престанал да й стиска лицето, я хванал за ръцете, повдигнал я от пода и я ударил отново. Бил
като обезумял, крещял, заплашвал че ще я унищожи. На следващия ден -11.06.2025 г. М.
била прегледана в Отделение по Съдебна медицина, като при прегледа били установени
оток по кожата в областта на челото, близо до косата, кръвонасядане по шията, по
вътрешната повърхност на лявата мишница, както и на лявата пред мишница, отток по
гръбната повърхност на лявата длан, кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната
мишница и по дясната пред мишница в средната й част, както и кръвонасядане по лявото
коляно.
Моли да бъдат постановени мерки за защита, както следва:
Да бъде задължен И. В. М., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо А. Ц. М. ЕГН **********, както и спрямо детето В. И. М., ЕГН
**********;
Да бъде забранено на на И. В. М., ЕГН ********** за срок от 18/осемнадесет/ месеца,
считано от постановяването на решението, да се приближава на по-малко от 100 метра,
както следва:
- до молителката А. Ц. М. ЕГН ********** и до малолетната В. И. М., ЕГН
**********;
- до жилището на молителката А. Ц. М. ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул. Х. П. №
**, ет. *, ап. *, както и до всяко друго жилище, което молителката в бъдеще ще наеме;
- до местоработата на молителката А. Ц. М. ЕГН ********** в офиса на „Я.-В." ООД,
находящ се в гр. В., ул. Б. М. **, ет. *;
- до местата за социални контакти, включително и до дома на родителите молителката
в гр. В., ул. В. К. № **;
Да бъде забранено на И. В. М., ЕГН********** за срок от 18 месеца да осъществява
контакт с молителката А. Ц. М. ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез ел. поща и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.
Да бъде задължен И. В. М., ЕГН********** да посещава специализирани програми
за преодоляване на агресията и справяне с гнева.
Ответникът оспорва, че на 08.06.2025 год. е извършил акт на домашно насилие, на
2
който е станало свидетел общото им с пострадалата дете. Не ангажира доказателства, с които
да обори презумптивната доказателствена стойност на подадената от молителя декларация
по чл. 9 от ЗЗДН.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност намира за установено следното:
Страните не спорят, че са родители на детето В. И. М., ЕГН **********, както и че са
сключили граждански брак на 07.09.2023 год. Понастоящем страните са разведени.
От показанията на свидетелите З.Я.К. и Я.Ц.К.- майка и брат на А. М., се установи, че
инциденти между А. и И. е имало по време на цялото им съвместно съжителство, но нещата
ескалирали през месец юни, когато той се върнал от кораба. От дъщеря си свидетелят К.
узнала за трите твърдяни акта на физическо, психическо и емоционално насилие. Тя лично
възприела синини по по врата и бузите й във видеовръзка. Свидетелката посочи, че на
07.06.2025 год. ответникът се прибрал сутринта пиян, носел бутилка уиски и ядки. Пребил
съпругата си, след което на 08, 09 и 10 юни продължил да я бие и заплашва. На 08.06.2025
год. Детето чуло как баща му казва на майка му: „Ще те убия и ще лежа в затвора“ или нещо
такова по думи на свидетелката. Повтарял: „Ще те убия, ще те убия.“ и после я гонил. Скоро
след като дошло във В. на 09.06.2025 год., детето като легнело вечер, плачело и казвало:
„Тати каза, че ще убие мама.“ Споделило на детето, че чуло баща си да казва тези думи в
деня, преди да дойсе във В.. Детето се тресяло и разказвало.
Според свидетеля К. сестра му била малтретирана от ответника на 7 и 8 юни. Видял
синина на врата й по време на видеовръзка във В.. Разбрал за актовете на домашно насилие
от сестра си. Детето също му споделило, че е станало свидетел на скандал и заплахи от
страна на баща му срещу майка му. Детето е уплашено, когато говори за тези неща,
притеснява се да говори пред баща си за тях, защото той напоследък говорел агресивно,
включително пред детето. В разговор със свидетеля на 26.06.2025 год. вечерта ответникът
заявил, че ще следи изкъсо вече бившата си съпруга и при най- малката грешка ще вземе
детето и повече никой от семейството няма да го види. Свидетелят е виждал кореспонденция
във В., в която ответникът заплашвал майка му и сестра му. Той също посочи, че А. от дълго
време е подложена на домашно насилие, изразяващо се в заплахи за убийство и
саморазправа, както и физическо насилие.
Представено е съдебномедицинско удостоверение № 66/2025 год., от което е видно, че
на 11.06.2025 год. е била прегледана от съдебен лекар при УМБАЛ „Св.М.“- Варна.
Установени са следните травматични увреждания: Оток по кожата в челната област на
главата; Кръвонасядане по лявата повърхност на шията; Кръвонасядания по двете мишници
и предмишници, гърба на лявата длан и лявото коляно. Установените травматични
увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети, чрез удари/притискане с
или върху такива. Според лекаря е възможно те да са получени по начина, посочен от
освидетелстваната на датите 07.06.2025 г. и 10.06.2025 г.
Според чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
3
психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, като акт на домашно
насилие може да бъде извършен както чрез действие, така и чрез бездействие.
За да може да се прецени дали дадено действие или бездействие, осъществено в
контекста на развиващ се конфликт, има характеристиките на домашно насилие, е
необходимо да се прецени дали въпросното деяние е представлявало целенасочен волеви
акт, имащ за своя основна цел да засегне по неблагоприятен начин физическата,
психическата, емоционална и/или икономическа стабилност на този, срещу когото е
насочено. Това е така, тъй като домашно насилие ще има тогава, когато то е резултат на
съзнателно поставена от извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на
физиката, психиката или икономическата сфера на пострадалото лице. В случая се установи,
че ответникът е преследвал съзнателно такава цел по отношение на молителката, но не и по
отношение на детето.
Законът придава специална доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН. В настоящия случай е налице подадена такава, която съобразно изричната уредба на
закона е самостоятелно и годно доказателство във връзка с наведените от молителката
твърдения (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН). Декларацията се ползва с презумптивна доказателствена
стойност относно истинността на твърденията в молбата за осъществени действия от страна
на посочения в нея извършител, съставляващи която и да било от проявните форми на
домашно насилие.
Доколкото декларираното се подкрепя от събраните в хода на процеса доказателства и
техния анализ, съдът намира, че спрямо молителката и детето са осъществени твърдените
актове на домашно насилие от ответника.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН предвижда, че за психическо насилие върху дете се
смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Настоящият състав намира за адекватна мярката за задължаване на извършителя да се
въздържа от насилие по отношение на молителя и детето на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН. С налагането на тази мярка ще се постигне целта на закона да не се извършват актове
на домашно насилие спрямо детето.
Тъй като актовете на домашно насилие спрямо А. М. ескалират и е налице
нетърпимост между двамата и ескалиращо агресивно поведение по отношение на нея от
страна на вече бившия й съпруг, съдът намира за подходящи и останалите, посочени в
сезиращата съда молба мерки, които да бъдат наложени за максималния, предвиден в закона
срок, с изключение на мярката да бъде забранено на ответника за осъществява контакт с А.
М. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна поща и всякакви
други системи и средства за комуникация, тъй като родителите следва да осъществяват
контакт във връзка с режима на лични отношения на бащата с детето. Детето е твърде малко,
за да може да комуникира самостоятелно с баща си по тези въпроси. При определяне на вида
и срока на мерките съдът съобразява и домашните насилия, които ответникът е извършвал
4
назад във времето, практически през цялото им съвместно съжителство.
Следва да се посочи, че целта и социалното предназначение на Закона за защита от
домашното насилие е да даде защита на живота и здравето на лица, който действително се
намират в риск и в ситуации, когато интензитетът на въздействие излиза от рамките на
житейския конфликт и причинява сериозно страдание. При определяне на подходящата по
вид и продължителност мярка съдът следва да съобрази водещата цел на закона –
предотвратяването на бъдещи актове на домашно насилие и запазване здравето и
неприкосновеността на пострадалите. При избора на мярката, която да бъде наложена, съдът
не взема предвид формата и степента на вината на извършителя, тъй като мярката няма за
цел да го превъзпита, а да преустанови, евентуално да предотврати по- нататъшни
посегателства върху пострадалото лице.
Молителката е поискала присъждане на разноски, представен е списък по чл. 80 от
ГПК и договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че сторените разноски са в
размер на 1500.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на А. Ц. М., ЕГН ********** от гр. Варна
е упражнено психическо, емоционално и физическо насилие от ответника И. В. М., ЕГН
**********- неин съпруг на 07.06.2025 год., на 08.06.2025 год. и на 10.06.2025 год., което
представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита срещу
домашното насилие и уважава молбата за определяне на мерки за защита.
ПРИЕМА за установено, че на 08.06.2025 год. по отношение на детето В. И. М., ЕГН
********** е упражнено психическо и емоционално насилие от ответника И. В. М., ЕГН
**********- негов баща, което представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от
Закона за защита срещу домашното насилие и уважава молбата за определяне на мерки за
защита.
ЗАДЪЛЖАВА И. В. М., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо А. Ц. М., ЕГН ********** и детето В. И. М., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВАна И. В. М., ЕГН **********за срок от 18 месеца, считано от
постановяването на решението, да се приближава на по-малко от 50 метра до А. Ц. М. ЕГН
**********; до жилището й в гр.В., ул. Х. П. №**, ет. *, ап.*, както и до всяко друго
жилище, което тя в бъдеще ще наеме; до местоработата на А. Ц. М. ЕГН ********** в офиса
на „Я.-В."ООД, находящ се в гр. В., ул. Б. М.**, ет. *; до местата за социални контакти,
включително и до дома на родителите й в гр. В., ул. В. К.№**.
ЗАДЪЛЖАВА И. В. М., ЕГН********** да посещава специализирани програми за
преодоляване на агресията и справяне с гнева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. В. М., ЕГН**********, че съгласно чл. 21 от Закона за
5
защита от домашното насилие, при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата.
ОСЪЖДА И. В. М., ЕГН********** да заплати държавна такса по сметката на
Варненски районен съд в размер на 25.00 лева.
ОСЪЖДА И. В. М., ЕГН********** да заплати на А. Ц. М. ЕГН **********,
действаща лично и като законен представител на детето В. И. М., ЕГН ********** разноски
по делото в размер на 1500.00 лева.
Преписи от решението да се връчат на страните и на РУП по местоживеене на
извършителя и на съдебния адрес на пострадалото лице.
Решението може да се обжалва в 7- дневен срок от връчването му пред Окръжен съд
Варна.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6