РЕШЕНИЕ

 

Номер 533/9.4.2020г.                  Година 2020                           Град в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

     На двадесет и седми януари              Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 4825 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на К.С.Е. против НП № 19-0442-000549/10.06.2019 г. на  Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР-в., с което на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200/двеста/ за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

            В депозираната до съда жалба се излага твърдение, че издаденото НП е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- Оспорва се изцяло фактическата обстановка, описана в обжалваното НП. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.   

            В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено. Излага твърдения, че НП не съдържа надлежно описание на твърдяното нарушение, доколкото не е посочено в съдържанието му  основанието за прекратяване на регистрацията на процесното превозно средство, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на въззивника. Излагат се съображения, че от събраните по делото доказателства не се установява субективната съставомерност на осъщественото деяние.

            Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на АНО.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя и свидетеля по акта. Приобщени са към материалите по делото  материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 14.01.2019 г. , около 14.00 ч. въззивникът управлявал л.а. „Д.Д.“ с ДК№ **, собственост на „Б.АД“, клон в. в гр. в., по ул. Н. б.“ в посока бензиностанция „Л.“. До № * същият бил спрян за проверка от дежурен полицейски екип при 04 РУ при ОД на МВР-в. в състав – св. В.Д. и св. К.Е.. В хода на проверката било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация, считано от 16.11.2017 г. На въззивника е съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

Впоследствие материалите по преписката са изпратени на РП-в. , като по случая е образувана пр.пр. № 1392/2019 г. по описа на ВРП. С постановление от 05.06.2019 г. прокурор при ВРП е отказал да образува по случая досъдебно производство, като е приел, че не в хода на проверката не са събрани достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 345 ал.2 от НК, доколкото не е установено въззивникът да е бил уведомен за прекратената регистрация на автомобила, поради което деянието не може да му се вмени във вина.

Преписката е изпратена на Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР-в. с оглед евентуално ангажиране на отговорността на въззивника за извършване на административно нарушение.

Впоследствие въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени административни санкции на жалбоподателя.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление  № 19-0442-000549/10.06.2019 г. е издадено от компетентен орган, видно от приложеното  по делото копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани..

Като разгледа жалбата по същество, съдът намери от правна страна следното:

По делото не се спори, че на посочените в НП дата и място въззивникът е управлявал МПС, което е било  със служебно прекратена регистрация.

От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че на нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Жалбоподателят е управлявал МПС, което му е предоставено във фактическа власт от неустановено в хода на проверката, извършена от ВРП лице,  като същото е било с регистрационни табели, издадени за превозното средство.  За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, водачът следва се е информиран. Подобна информация получава обаче  собственикът , който се уведомяването  от съответният сектор „Пътна полиция“, като в конкретния случай въззивникът не се явява собственик на процесното МПС. Липсата на  доказателства за уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. За разлика от разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, съгласно която  се  губи придобитата правоспособност по силата на закона, с отнемането на всички контролни точки, без да е необходимо някакво отразяване или произнасяне от контролните органи, прекратяването на регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на съответния срок, а е факт след извършено от контролните органи  отбелязване в автоматизираната информационна система. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.

При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.

Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се отмени.

 Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е Ш  И:

            ОТМЕНЯ      НП № 19-0442-000549/10.06.2019 г. на  Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР-в., с което на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП НА К.С.Е.  е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200/двеста/ за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.  

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- в.: