№ 263
гр. София , 14.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Величка В. Маринкова
Членове:Даниела Г. Талева
Кристина Евг. Гюрова
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Гюрова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602024 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХII НПК, вр. чл. 309, ал. 1 НПК.
Образувано е по частна жалба, с вх. № 21029859 от 17.05.2021 г., подадена от
адв. Г. В., упълномощен защитник на подсъдимия М. Г. Б., срещу определение от
13.05.2021 г., постановено в открито съдебно заседание по НОХД № 4107/2018 г. по
описа на СРС, Наказателно отделение, 18 състав, с което на основание чл. 309, ал. 2
НПК, спрямо подсъдимия М. Г. Б. е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакувания акт. Поддържа се, че към настоящия момент подсъдимият Б. се намира в
ЦСЗ, където изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“ по друго дело,
поради което не са налице предпоставките по отношение на подсъдимия да бъде взета
най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Сочи се, че не следва да
бъде взета и друга мярка за процесуална принуда, доколкото не съществува опасност
от укриване на подсъдимия и осуетяване привеждането в изпълнение на постановената
присъда. Моли се обжалваното определение да бъде отменено като на подсъдимия не
бъде налагана мярка за неотклонение.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите в частната жалба и
доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:
Досъдебно производство № 3382 ЗМК 1548/2017 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.
пр. № 22401/2017 г. по описа на СРП е образувано за престъпление по чл. 152, ал. 1
НК.
С постановление за привличане на обвиняем от 02.07.2017 г. на М. Г. Б. е
1
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 150, ал. 1 НК.
С определение от 09.07.2017 г. по НЧД № 11746/2017 г. по описа на СРС, НО,
102 състав, е оставено без уважение искането на СРП за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ на обвиняемия М. Г. Б..
С определение от 18.07.2017 г. по ВНЧД № 3309/2017 г. по описа на СГС, НО,
XII въззивен състав, е отменено определение от 09.07.2017 г. по НЧД № 11746/2017 г.
по описа на СРС, НО, 102 състав, като спрямо обвиняемия М. Г. Б. е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
С определение от 28.07.2017 г. по НЧД № 13057/2017 г. по описа на СРС, НО,
95 състав, е оставена без уважение молбата на обвиняемия М. Г. Б. за изменение на
мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
С определение от 08.08.2017 г. по ВНЧД № 3691/2017 г. по описа на СГС, НО, I
въззивен състав, е потвърдено определение от 28.07.2017 г. по НЧД № 13057/2017 г. по
описа на СРС, НО, 95 състав.
С определение от 25.10.2017 г. по НЧД № 17562/2017 г. по описа на СРС, НО,
115 състав, на основание чл. 65 НПК, е отменена взетата спрямо обвиняемия М. Г. Б.
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Производството по НОХД № 4107/2018 г. по описа на СРС, Наказателно
отделение, 18 състав, е образувано по внесен в Софийски районен съд обвинителен акт
против М. Г. Б. за престъпление по чл. 150, ал. 1 НК.
От приложената по делото справка за съдимост е видно, че лицето М. Г. Б. е
осъждано.
С присъда от 13.05.2021 г., постановена по НОХД № 4107/2018 г. по описа на
СРС, Наказателно отделение, 18 състав, съдът е признал подсъдимия М. Г. Б. за
виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 150, ал. 1 НК, като му е
наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години и 6 /шест/ месеца,
при първоначален строг режим.
С протоколно определение от 13.05.2021 г., постановено по реда на чл. 309, ал. 1
НПК, съдът се е произнесъл и по мярката за неотклонение на подсъдимия, като е взел
по отношение на последния мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Първоинстанционният съд е приел, че предвид информацията за задържането на
подсъдимия Б. по друго наказателно производство, и с оглед данните за личността на
последния, е налице реална опасност той да се укрие ако в даден момент съответното
задържане, респ. лишаване от свобода бъде преустановено или прекъснато. При тези
съображения, съдът е счел, че по отношение на подсъдимия следва да бъде взета мярка
за неотклонение „задържане под стража“, която ще намери приложение едва при
преустановяване търпенето на съответната друга мярка за процесуална принуда, респ.
присъда.
Срещу това определение на районния съд е постъпила частна жалба от
защитника на подсъдимия Б., по повод на която се развива настоящото производство.
2
С разпореждане на съдията-докладчик по ВНЧД № 2024/2021 г., по описа
на СГС, Наказателно отделение, XV въззивен състав, от 31.05.2021 г., е
изискана справка от ГДИН дали към настоящия момент подсъдимият М. Г. Б.
изтърпява наказания, и ако търпи такива, каква част по всяко едно от тях е изтърпял, и
какво остава да търпи, както и справка от НСлС, касаеща получаването на
информация дали подсъдимият М. Г. Б. се задържа в арестите на територията на
страната, и на какво основание.
От справка от НСлС, от 02.06.2021 г., се установява, че М. Г. Б. не се задържа в
арестите на територията на страната.
От справка от ГДИН, от 08.06.2021 г., става ясно, че подсъдимият М. Г. Б. се
намира в затвора в гр. София от 28.08.2020 г., за изтърпяване на наказание „лишаване
от свобода“, в размер на 2 /две/ години, по НОХД № 8462/2020 г., по описа на СРС, със
зачетен предварителен арест, считано от 25.03.2019 г. до 19.07.2019 г. В справката е
посочено още, че М. Г. Б. е подсъдим и по НОХД № 4107/2018 г. по описа на СРС,
Наказателно отделение, 18 състав.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна,
против акт на съда, който подлежи на въззивна проверка. Ето защо жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията на
въззивния състав във връзка с това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 309, ал. 2 НПК, когато подсъдимият е признат за
виновен, осъден е на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс и е налице реална опасност да се укрие,
съдът може да замени мярката за неотклонение с по-тежка или да вземе такава.
Следователно на преценка в настоящото производство подлежат
обстоятелствата признат ли е за виновен подсъдимият, наложено ли му е наказание
„лишаване от свобода“, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от
Наказателния кодекс и налице ли е реална опасност същият да се укрие.
Правилно и законосъобразно, в съответствие с разпоредбите на чл. 309, ал. 1 и
ал. 2 НПК, е произнасянето на първоинстанционния съд след постановяване на
крайния му съдебен акт по взетата мярка за неотклонение на подсъдимия Б. „задържане
под стража“.
Подсъдимият М. Г. Б. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 150, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 150, ал. 1, вр. чл.
54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години и 6
/шест/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС да се търпи при
първоначален строг режим.
3
Въззивната инстанция се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че
е налице и втората кумулативна предпоставка, а именно реална опасност подсъдимият
да се укрие. За да достигне до този извод съдът съобрази, на първо място
обстоятелството, че подсъдимият няма трайна установеност на определено място.
Същият е търсен многократно на постоянния му адрес в гр. София, ж.к. „*********,
като от върнатите призовки в цялост се установява, че същият не живее на адреса. Не
са налични и данни по делото относно друг адрес на територията на страната, на който
подсъдимият е пребивавал, и който да сочи на трайна обвързаност с него, или пък
такива, от които да се установи какво е било местонахождението на лицето преди
задържането му. Липсата на установен по делото адрес, на който подсъдимият Б.
трайно пребивава е пречка за неговото призоваване и осигуряване за нуждите на
наказателното производство.
Изследвайки опасността подсъдимият да се укрие, съдът съобрази и
процесуалното му поведение по делото. Обстоятелството, че подсъдимият Б. се е
явявал в по-голямата част от насрочените по делото съдебни заседания, не променя
извода на въззивния съд, че съществува реална опасност той да се укрие, защото видно
от материалите по делото, последният е бил задържан, поради което и довеждан от
органите на ОЗ-Охрана в съдебните заседания за разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд.
Опасността подсъдимият Б. да се укрие според настоящия въззивен състав е
реална, и същата не може да бъде изключена само въз основа на обстоятелството, че
лицето реално пребивава в затвора в гр. София, изтърпявайки наказание „лишаване от
свобода“. По отношение на въведените от защитата доводи, че към настоящия момент
не съществува реална опасност подсъдимият да се укрие, тъй като фактически търпи
наказание „лишаване от свобода“, съдът намира за необходимо да посочи, че целта на
задържането чрез прилаганата спрямо лицето най-тежка мярка за неотклонение, е да се
осигури добросъвестното му процесуално поведение след изтърпяване на наложеното
му наказание „лишаване от свобода“. В този смисъл съдът приема, че при изменение на
мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека, няма да се гарантира в
максимална степен участието на подсъдимия в предстоящи съдопроизводствени
действия. Доколкото от представената по делото справка от ГДИН се установява, че
оставащият период от време на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода “ по НОХД № 8462/2020 г., по описа на СРС, е сравнително
кратък, и с оглед изложените по-горе мотиви обосноваващи становището на въззивния
съд за реална опасност от укриване, съдът счита, че действително е налице реална
опасност от укриване на подсъдимия след изтърпяване на наложеното му наказание,
поради което и адекватната мярка за неотклонение се явява единствено „задържане под
стража“.
Не съществува според въззивния съдебен състав обективна пречка за
обезпечаване развитието на настоящото наказателно производство, което все още не е
достигнало до процедура по администрирането му към по-горестоящия съд,
4
подсъдимият да бъде с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Приложената
спрямо подсъдимия Б. мярка за неотклонение „задържане под стража“ няма да бъде
приведена в изпълнение, тъй като към днешна дата той търпи наказание „лишаване от
свобода“ по друго наказателно производство. Освен това, въпросът за изменение на
наложената мярка за процесуална принуда може да бъде поставен във всеки момент от
развитието на производството. В този смисъл не са накърнени по какъвто и да е начин
процесуалните права на лицето, и затова настоящият съдебен състав намира, че за да
бъде осигурено нормалното развитие и своевременно приключване на наказателното
производство, няма пречка подсъдимият да бъде с мярка за неотклонение „задържане
под стража“. Същата като самостоятелно основание за задържане на лицето ще влезе в
действие едва след изтичане на оставащия срок от изтърпяване на така наложеното
наказание „лишаване от свобода“, респ. след евентуално предсрочно освобождаване на
осъдения.
В заключение следва да се посочи, че не са налице предпоставките за изменение
на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“, която според настоящия
състав е адекватна, пропорционална и необходима за правилния ход на процеса.
Същата е съобразена с обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл. 56, ал. 3 НПК,
както и с целите на мерките за неотклонение, визирани в разпоредбата на чл. 57 НПК.
Задържането му под стража в най - пълна степен ще обезпечи целите на мерките за
неотклонение и ритмичното развитие на наказателното производство, като ще осигури
приключването му в разумен срок с оглед разпоредбата на чл. 22 НПК. Именно чрез
нея ще бъде осуетена възможността на подсъдимия да се укрие и по този начин да
попречи на развитието на наказателното производство.
По изложените съображения, обжалваното определение на Софийски районен
съд следва да бъде потвърдено, а депозираната по реда на чл. 309, ал. 6 НПК жалба
оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.05.2021 г., постановено по
НОХД № 4107/2018 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 18 състав, с което на
основание чл. 309, ал. 2 НПК, е взета спрямо подсъдимия М. Г. Б. мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6