Р Е Ш Е Н И Е
№148 04.02.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На деветнадесети
януари две
хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от съдия Румен Йосифов
административно дело
№ 2426 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр.
чл.53 и сл. от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано
е по жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих” (ПРО)ЕАД, ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, Столична община, район Средец,
ул.Ангел Кънчев №2, против изричен отказ по писмо изх.№ 17-261/22.10.2020г. на
началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК)-Бургас, да извърши
изменение на кадастралния регистър (КР) към кадастралната карта (КК) на
гр.Приморско по отношение поземлен имот (ПИ) с идентификатор *************,
предмет на заявление вх.№ 01-134938/16.03.2020г., с което иска вписването му
собственик за 128 кв.м. от имота въз основа на съдебно решение.
Жалбоподателят твърди, че е
собственик на посочената реална част от поземления имот и като такъв следва да
бъде вписан в кадастралния регистър. Счита за неверен извода на
административния орган за неприложимост на чл.53, ал.2 от ЗКИР, поради липса на
документ за собственост върху посочената част от имота, като се позовава и на чл.53а,
т.1 от ЗКИР, поради установяването на правата му със съдебно решение. Предвид
изложеното иска отмяна на оспорения отказ като неправилен и незаконосъобразен,
поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно-производствените правила, както и поради противоречие с
материалния закон. Иска от съда да разпореди на органа да впише исканата
промяна в кадастралния регистър. Претендира присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.Т., поддържа
жалбата на основанията, изложени в нея.
Ответната страна – началник на СГКК-Бургас, чрез
пълномощника си адвокат Ц.В. от АК-Бургас, в съдебно заседание и представената
нарочна молба-становище, оспорва жалбата. Счита, че постановеният отказ е
законосъобразен по изложените в него мотиви. Допълва, че се иска вписване за
реална част от поземления имот, която не е нанесена в кадастъра и е различна от
вписания ПИ с идентификатор *************. Освен това заинтересованото „Виктори
Ко“ЕООД е придобило този имот през 2013г., а исковата молба по съдебното
решение на което се основава жалбоподателя – през 2017г., поради което не може
да му бъде противопоставено и с него да изведат противопоставими права по
чл.53, ал.2 от ЗКИР, а чл.53а, т.1 от ЗКИР не може да се приложи, защото „Виктори
Ко“ЕООД не е било страна по делото. Налице е спор за материално право между
жалбоподателя и заинтересованата страна, който се налага да бъде разрешен между
страните по него. Претендира присъждане на разноски, за което е съставен списък
в молбата-становище.
Заинтересованата страна – „Виктори
Ко“ЕООД, ЕИК-*********, адрес на управление: гр.Бургас, ул.Ивайло № 97, чрез
пълномощника си адвокат Г.К., в съдебно заседание и представените писмени
бележки, счита жалбата за неоснователна и пледира за отхвърлянето й. Позовава
се на липсата на идентичност между имота за чието вписване претендира
жалбоподателя и неговия имот. При допускане на такава промяна заинтересовани на
основание §1, т.13 от ДР на ЗКИР биха били и всички собственици на обекти в
сградата построена в процесния имот. Заявява, че той е пълноправен собственик
на имота, закупил го е с нотариален акт, владее го повече от 7 години, застроил
го е и се е разпоредил със самостоятелни обекти в сградата. Оспорва правата на
жалбоподателя, като заявява, че „Виктори Ко“ЕООД не е било страна по водения от
„ПРО“ЕАД иск за собственост и на него е непротивопоставима силата на присъдено
нещо по решението на което се основава жалбоподателя. Повтаря възраженията
изложени и от ответника. Претендира присъждане на разноски по представен
нарочен списък.
От
събраните и проверени по делото доказателства съдът прие за установено
следното:
С
представеното решение № V-139 от 02.02.2018г. по в.гр.д.№ 937/2016г. на Окръжен
съд - Бургас (л.47), влязло в сила на 28.05.2019г. е прието за установено по
отношение на „Булгарконтрола“ЕООД, че „ПРО“ЕАД е собственик наред с много други
имоти и на реална част от 128 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *************
по кадастралната карта на гр.Приморско, която попада в УПИ ІV, кв.3909. Противно
на твърденията на ответната страна, исковата молба по която е образувано това
дело е била подадена на 25.02.2008г. (л.38) и вписана на 17.07.2009г. (л.108),
а на 08.02.2017г. е било вписано само уточнение на иска (л.113).
Междувременно,
с нотариален акт № 121, т.І, рег.№ 904, д.№ 110/2013г. (л.28) „Виктори Ко“ЕООД
е закупило от група физически лица, легитимирали се като собственици по силата
на проведена реституция по ЗСПЗЗ, поземлен имот с идентификатор *************
по кадастралната карта на гр.Приморско с площ от 2117 кв.м. В последствие за
този имот е било издадено разрешение за строеж № 32/28.06.2013г. за изграждане
на жилищна сграда с два блока, като същата е била въведена в експлоатация с
удостоверение № 35/03.10.2014г. (л.32).
С
пълномощно, върху което администрацията на ответния орган е поставила вх.№
01-134938/16.03.2020г. (л.123, под този номер е образувано административното производство), прокуристът на „ПРО“ЕАД е упълномощил две лица да
поискат вписване в КККР на дружеството като собственик на имотите по
горепосоченото съдебно решение, включително и реалната част от 128 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор *************. Въз основа на същото е било
образувано настоящото административно производство, като с уведомление изх.№
24-9793/28.04.2020г. началникът на СГКК-Бургас е поискал от „ПРО“ЕАД да
представи първичен документ за собственост (АДС и др.), влезли в сила съдебни
решения по предходни спорове за собственост и др. На 02.06.2020г. (л.33) било
подадено допълнение към първоначалното заявление, към което били приложени
освен цитираните искови молби, но също и първоинстанционното решение №
43/13.05.2015г. по гр.д.№ 73/2008г. на Районен съд - Царево (л.43), отменящото
го описано по-горе решение № V-139 от 02.02.2018г. по в.гр.д.№ 937/2016г. на
Окръжен съд - Бургас, недопускащото касационното му обжалване определение
№272/28.05.2019г. по гр.д.№ 4760/2018г. на ВКС., удостоверение за актуално
състояние и устав на „ПРО“ЕАД, акт за държавна собственост № 1327/16.11.1994г.,
решение за вписване на дружеството в търговския регистър, решение на Надзорния
съвет на НОИ за учредяването му, решение на Министерски съвет за безвъзмездно
прехвърляне на имущество и др.
При
уведомяване на „Виктори Ко“ЕООД за образуваното административно производство,
то е подало възражение рег.№ 02-445/22.05.2020г. (л.26), към което приложило
цитираните горе нотариален акт, разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане
в експлоатация. Дружество заявило, че е пълноправен собственик на поземлен имот
*************, владее от 7 години, като е извършено и застрояването му. „ПРО“ЕАД
не го е владяло никога през този период и не е сред неговите праводатели. Не е
било страна в производствата по горецитираното съдебно решение, исковата молба
по което е вписана пред 2017г. Налице е спор за материално право между двете
дружества, който не е решен по съдебен ред и който представлява пречка за
осъществяването на поисканото вписване в кадастъра по отношение процесния имот.
Така
поисканото вписване не било извършено, като началникът на СГКК-Бургас с
процесното писмо изх.№ 17-261/22.10.2020г. е уведомил заявителя, че на
основание чл.54, ал.2, вр. чл.51 от ЗКИР и липсата на основанията за изменение
по чл.53, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗКИР, отказва да извърши поисканото изменение на
кадастралния регистър към кадастралната карта на гр.Приморско по отношение на
имот *************, предмет на заявление вх.№ 01-134938/16.03.2020г.
Като
мотиви за отказа е изложено, че в КР този имот е вписан като собствен на „Виктори
Ко“ЕООД съгласно нотариален акт № 121, т.І, рег.№ 904, д.№ 110/2013г., което
дружество възразява на поисканото вписване. „ПРО“ЕАД обосновава заявеното
вписване с решение № V-139
от 02.02.2018г. по в.гр.д.№ 937/2016г. на Окръжен съд - Бургас, по силата на
което е признат за собственик на множество имоти, между които и реална част от
128 кв.м. от ПИ *************. Това съдебно решение има сила на присъдено нещо
само между страните по делото и техните правоприемници, между които не е „Виктори
Ко“ЕООД и то не го обвързва. Заявителят освен цитираното съдебно решение не
установява с други титули заявеното право на собственост върху частта от ПИ *************,
както и датата на възникването му – преди 26.03.2013г., когато имотът е бил
закупен от „Виктори Ко“ЕООД. Поради това е прието, че не е налице никоя от
трите хипотези на чл.53, ал.1 от ЗКИР за изменение на КР.
Административният
орган е приел за неприложима и разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗКИР, защото
заявителят не е представил документ за собственост върху заявените части от ПИ *************,
който да се дублира с документа за собственост на „Виктори Ко“ЕООД. Прието е,
че по отношение процесните 128 кв.м. е налице спор за материално право, който
не е разрешен по съдебен ред на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР и основание за
това е оспорването на правата на заявителя от заинтересованата страна. Този
спор не може да бъде разрешен нито от административния орган, нито от
административния съд, а при последващото му разрешаване молителят отново би
имал основание да поиска изменение на КККР на основание чл.53а, т.1 от ЗКИР. В
това производство СГКК-Бургас действа само като регистриращ орган относно
подлежащи на вписване обстоятелства, които в случая не са налице. Той няма
правомощия да изследва валидността на представените документи, нито да им прави
правен анализ, а единствено трябва да ги отрази за да бъде вярна информацията в
кадастралния регистър, като вписването в него няма конститутивно действие.
Отказът
бил съобщен на „ПРО“ЕАД на 13.11.2020г., а жалбата срещу действията е подадена
на 25.11.2020г.
При така
изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл.149,
ал.1 от АПК, от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл.150, ал.1
от АПК за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима. Правният
интерес у жалбоподателя от оспорване на процесния акт следва директно от
обстоятелството, че на основание § 1, т.13 от ДР на ЗКИР той е заинтересована
страна, предвид изразената от него собственическа претенция върху процесния
имот.
Съобразно
изричната разпоредба на чл.145 ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се
произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт, като
проверява и дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената
форма, спазени ли са процесуалноправните и материално-правните разпоредби
по издаването му и съответства ли на целта на закона. Съдът на основание чл.168
от АПК извършва цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения акт,
като не се ограничава само до проверка на направените в жалбата
твърдения за неговата незаконосъобразност.
При така
очертания предмет на дължимата проверка, оспореният отказ за изменение на кадастралния
регистър е постановен от компетентен орган – началникът на СГКК-Бургас, без
допускане на съществени нарушения на административно-производствените правила,
при правилно приложение на материалния закон и съответствие с неговата цел.
Съгласно
разпоредбата на чл.51 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се
поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1.
изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила
на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна
фактическа грешка. Определение на понятието "непълноти и грешки" е
дадено в § 1, т.16 от ДР на ЗКИР и представлява: "несъответствия в
границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за
урбанизирана територия спрямо действителното им състояние". Съгласно § 1,
т.9 от ДР на ЗКИР, "явна фактическа грешка" е несъответствието в
границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия,
получено при обединяване на данните по чл.41, ал.1, както и несъответствие в
границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с
естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез
геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на
ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, когато разликите в координатите на определящите ги точки са
по-големи от допустимите в наредбата по чл.31.
От своя
страна чл.53 от ЗКИР предвижда, че измененията в кадастралния регистър се
извършват при: 1. възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на
записване; 2. отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал.
2 и чл. 41, ал. 6;
3. констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на
недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. Ал.2 на този член
предвижда при наличие
на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост,
съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в кадастралния регистър да
се запишат данните за всички лица и документи. В този случай и при изпълнение на
влязло в сила съдебно решение, изменението в КККР се извършва без издаване на
заповед, съгласно чл.53а от ЗКИР.
В нормата
на чл.54 от ЗКИР е обяснено, че измененията в кадастралната карта и
кадастралните регистри на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или
грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия,
картография и кадастър по местонахождение на имота, придружена от скица-проект.
Съгласно ал.2 на същия член, когато непълнотата или грешката е свързана със
спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен
ред.
Съгласно
материалите по административната преписка и направените твърдения от „ПРО“ЕАД в
жалбата му до съда, неговото искане за изменение е свързано с непълнота и
грешка в действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Приморско за
ПИ *************. Изменението е поискано във връзка с промени, настъпили след последното
вписване за този имот през 2013г., че целият е собственост на „Виктори Ко“ЕООД,
а именно влизане в сила на решение № V-139 от 02.02.2018г. по в.гр.д.№
937/2016г. на Окръжен съд - Бургас с което „ПРО“ЕАД е признато за собственик
само на част от имота – реална част от 128 кв.м. от ПИ *************.
Следователно налице са различия не само в отразяванията в регистъра на лицата
които претендират да са собственици, но и различия между записванията в
кадастралната карта за целостта на ПИ ************* и установеното по силата на
съдебно решение наличие на реална част от 128 кв.м. в него, т.е. в границите и
площта.
При така
направения преглед на приложимата правна уредба и при установените в случая
факти, правилно и обосновано административният орган е приел, че в случая не е
налице хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗКИР, тъй като с нея се регламентира
единствено възможността за вписване в кадастралния регистър на лица,
удостоверяващи право на собственост или други вещни права, противопоставими на
правата на собственост на вече вписаните в регистъра лица.
За да се приложи тази хипотеза,
противопоставимите права следва да са за същия имот в границите и обема му,
отразени в кадастралната карта. В конкретната случай това не е така.
Представеното съдебно решение, послужило като основание на искането за
изменение в КР, касае имот реална част от 128 кв.м. от ПИ *************. Към
момента в кадастралната карта тази реална част не е вписана със свой собствен
идентификатор. Ето защо следва да се приеме, че имотът, описан в решението на Окръжен
съд - Бургас, цитирано по-горе, не е идентичен по площ и по граници с ПИ *************,
чийто собственик е „Виктори Ко“ЕООД.
При това положение поисканото изменение следва да касае не само само
изменение на кадастралния регистър, но и такова на кадастралната карта, затова
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗКИР е неприложима. При обособяването на самостоятелен имот като
част от съществуващ друг имот, чийто собственик се противопоставя на това
обособяване, е налице спор относно правото на собственост, включващ спор
относно границите на ново-обособения имот, поради което законодателят е
предвидил в чл.54, ал.1 от ЗКИР изготвянето на проект за изменение на кадастралната карта,
какъвто не се изисква при изменение само на кадастралния регистър по реда на чл.53 от ЗКИР.
При спор за материално право в случаите, когато се иска изменение на
кадастралната карта (граници) е налице основание за отказ, докато спорът не
бъде решен по общия исков ред, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.54, ал.2
от ЗКИР. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, е
основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл.53а, т.1 от ЗКИР.
Този ред в настоящия момент е неприложим, защото съдебното решение на Окръжен
съд - Бургас на което се основава заявителят, не е издадено срещу лицето на
което ПИ ************* е записан в КР.
Действително началникът на
СГКК-Бургас дължи изменение в КККР, чрез
действие, без издаване на акт, на основание чл.53а, т.1 от ЗКИР, в изпълнение на влязло в сила съдебно решение.
С това решение обаче трябва да са отречени правата на собственост на вписания в
регистъра собственик на имот спрямо ищеца и да са отменени актовете, които го
легитимират като собственик на този имот. Само в този случай компетентният
орган по кадастъра би имал задължението да извърши исканото изменение. Чл.298,
ал.1 от ГПК изрично регламентира
пределите на силата на присъдено нещо на
съдебното решение – то влиза в сила само между същите страни, за същото искане
и на същото основание.
„Виктори Ко“ЕООД не е било страна по делото по което е постановено решението на
Окръжен съд – Бургас, последното не го обвързва и не
може да бъде противопоставено на правото му на собственост
върху имот *************. Органът по кадастъра не би могъл да изследва правните
последици на това решение спрямо трети лица, каквато в случая се явява „Виктори Ко“ЕООД, нито пък да
отрича придобитите от него с нотариалния акт от 2013г. собственически права върху процесния имот,
защото не разполага с такива правомощия по признаване или отричане на вещни
права. Ето защо поисканото вписване в КККР не
може да бъде извършено и на основание чл.53а, т.1 от ЗКИР.
При този изход на спора, във връзка с чл.143, ал.3 и 4 от АПК, ответната
страна и заинтересованата страна имат право на разноски. С оглед своевременно направено искане за това, в
полза на Агенцията по геодезия, картография и кадастър следва да се присъдят
разноски в размер на 900 лева, заради осъщественото процесуално представителство
на ответника от адвокат и заплатеното възнаграждение за това. На същото
основание полза на „Виктори Ко“ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на
300 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл.172 АПК, Административен съд -
Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Профилактика, рехабилитация и отдих”ЕАД,
ЕИК-*********, против изричен отказ по писмо изх.№ 17-261/22.10.2020г. на
началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Бургас, да извърши
изменение на кадастралния регистър към кадастралната карта на гр.Приморско по
отношение поземлен имот с идентификатор *************, предмет на заявление
вх.№ 01-134938/16.03.2020г.
ОСЪЖДА „Профилактика, рехабилитация и отдих”ЕАД,
ЕИК-********* да заплати на Агенцията
по геодезия, картография и кадастър - София, сумата 900 (деветстотин) лева за съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „Профилактика, рехабилитация и отдих”ЕАД,
ЕИК-********* да заплати на „Виктори
Ко“ЕООД, ЕИК-*********, сумата 300 (триста) лева за съдебно-деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: