№ 11247
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110114246 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Предявен е иск от П. В. Н. срещу Т.С ЕАД, с който се иска на основание чл.439
ГПК признаване за установено, че ищецът не дължи спрямо ответника вземания по
изпълнителен лист от 19.01.2016г. в размер на сумата от 2226.42 лв. – стойност на
неплатена топлинна енергия за периода от м.06.2011г. до м.04.2012г. и сумата от
290.46лв. лихва за забава за периода от 31.07.2011г. до 12.06.2013г., ведно със
законната лихва от 25.04.2013г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер
на 237.03лв., въз основа на който изпълнителен лист било образувано изп.д. №
20228380401297 по описа на ЧСИ М.Б. рег. № 838 на КЧСИ.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника –
„Т.С“ ЕАД, в който намира предявения иск за неоснователен, защото ИЛ от
19.01.2016г. по гр.д. № 10461/2013г. по описа на СРС, въз основа на влязло в сила
решение от 24.10.2014г. по гр.д. № 40829/2013г. по описа на СРС, 58 състав,
потвърдено с решение № 163/08.01.2016г. по гр.д. № 3837/2015г. на СГС, като по
образувано изп.дело № 20178630400039 на ЧСИ Сия Халаджова били извършвани
действия, прекъсващи давността. Моли да му бъдат присъдени разноски по делото,
вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
1
От приобщеното гр.д. № 40829/2013г. по описа на СРС, 58 състав, се установява,
че производството е по реда на чл.422 ГПК за признаване за установено, че се дължат
суми по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10461/2013г. по
описа на СРС, 82 състав. С решение № II-58-153/24.10.2014г. са уважени предявени по
реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове от Т.С ЕАД срещу П. В. Н., че
дължи сумата от 2226.46лв. главница за топлинна енергия, ведно със законната лихва
от 25.06.2013г., 290.64лв. лихва за забава и 237.03лв. разноски в заповедното
производство, както и П. В. Н. е осъден да заплати разноски в исковото производство в
размер на 771.48лв. Решението е потвърдено с окончателно решение от 08.01.2016г. по
в.гр.д. № 3837/2015г. по описа на СГС, III, Г въззивен състав. С молба вх.№
5055972/18.05.2020г. е поискано издадена на изпълнителен лист в полза на Т.С ЕАД за
присъдените разноски, като с оглед отбелязване върху влязлото в сила решение е
издаден изпълнителен лист на 22.05.2020г.
От приобщеното изп.д. № 20178630400039 на ЧСИ Сия Халаджова се установява,
че е образувано по молба от 12.01.2017г. въз основа на изпълнителен лист от
19.01.2016г., в който в частта спрямо ищеца П. В. Н. е за сумата от 2226.42лв. главница
за топлинна енергия, ведно със законната лихва, както и 290.64лв. лихва за забава,
както и разноски в заповедното производство от 237.03лв., предмет на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. № 10461/2013г. по описа на СРС, 82състав., т.е.
съдът приема за установено, че изпълнителният лист е издаден на основание чл.416
ГПК по заповедното производство с оглед влязлото в сила (на 08.01.2016гг.) съдебно
решение за установяване на вземането. Съображенията, че изпълнителният лист бил
негоден не са относими към предмета на делото, доколкото макар и не в титулната
част, а в диспозитива на същия, е описано, че е предмет на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д. № 10461/2013г. по описа на СРС, 82 състав. В молбата за
образуване на изпълнителното дело е възложено по чл.18 ЗЧСИ определяне начина на
изпълнението, като освен проучване на имущественото състояние на длъжника са
извършвани конкретни изпълнителни действия (запор върху банкови сметки от
23.02.2017г. л .67, л.83, наложена е възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжника от 12.05.2017г. л.139, 140 и др.), вкл. са искани с последващи молби от
взискателя извършване на конкретни изпълнителни действия с оглед молба вх. №
2728/14.01.2019г., л.148. Установява се, че към 16.09.2019г. (с оглед съобщение л.174)
вземанията по ИЛ от 2226.42лв. главница за топлинна енергия, ведно със законната
лихва, както и 290.64лв. лихва за забава, както и разноски в заповедното производство
от 237.03лв. не са погасени. Поради непоискване извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с постановление за прекратяване от
09.11.2021г. изп.д. е прекратено, по молба на взискателя вх.№ 68577/21.12.2021г. е
поискано връщането на изпълнителния лист, като от приетите по делото писмени
2
доказателства, а именно покана за доброволно изпълнение л.9 се установява, че след
получаване на изпълнителния лист е образувано изп.д. № 1297/2022г. по описа на ЧСИ
М. Б. рег. № 838 на КЧСИ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1,
предл. 3, вр. чл.439 ГПК Предмет на иска е оспорване за недължимост на вземането,
основано на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на
ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи
на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или
прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
От приобщеното гр.д. № 40829/2013г. се установява, че процесните вземания по
изпълнителния лист са въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410
ГПК след влязло в сила решение. Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Установява се, че
изпълнителният лист е издаден по заповедното производство, по което е имала
издадена заповед по чл.410 ГПК, която поради възражение по чл.414 ГПК е проведено
исково производство по чл.422 ГПК, приключило с влязло в сила решение, с което са
уважени изцяло исковете, поради което и изпълнителният лист е издаден въз основа на
влизане в сила на заповедта, но с оглед чл.416, пр.3 ГПК (влизане в сила на съдебно
решение за установяване на вземане), поради което е приложима чл.117, ал.2 ЗЗД.
Спорът е концентриран върху това дали след издаване на изпълнителния лист е
изтекла необходимата давност. Установява се от приобщеното изп.д. №
20178630400039 по описа на ЧСИ Халаджова, че по същото са извършвани конкретни
изпълнителни действия, прекъсващи давността по см. на ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК
на ВКС, а именно запор върху банкови сметки, налагане на възбрана, съответно искане
за прилагане на конкретно изпълнително действие (с оглед молба вх. №
2728/14.01.2019г., л.148), Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи (в който
смисъл е Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747 / 2020 г. на ВКС, 4-то гр.
отделение). Доколкото не е приобщено изп.д. № 1297/2022г. по описа на ЧСИ Б. следва
да се приеме, че последното действие, прекъсващо давността е искането за прилагане
на конкретно изпълнително действие, т.е. 14.01.2019г. Считано от тази дата до
исковата молба, съответно до приключване на устните състезания пред съда не е
изтекла необходимата по чл.117, ал.2 ЗЗД (с оглед влязлото в сила решение)
3
петгодишна давност, поради което искът е неоснователен.
Съображенията за укриване на информация първо са неотносими към предмета на
делото, второ са несъстоятелни, доколкото ищецът е бил страна, както в проведените
съдебни (вкл. в гр.д. № 40829/2013г. по описа на СРС, 58 състав е бил представляван от
адв. Л. – л.56), така и в образуваните изпълнителни производства (вкл. в изп.д. №
20178630400039 е бил представляван от адв. Л. с оглед молба л.113).
По разноските:
С право на такива има само ответникът, който е претендирал възнаграждение за
юрисконсулт, което съдът определя в минимален размер предвид фактическата и
правна сложност на делото в размер на 100лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В. Н., ЕГН: **********, съдебен адресат: адв. Л.,
гр.София, ул. К.Б I № 130, ет.1, ап.2, иск с правно основание чл.439 ГПК срещу „Т.С“
ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Я“ № **, за
признаване за установено, че не дължи вземания по изпълнителен лист от 19.01.2016г.
по гр.д. № 10461/2013г. по описа на СРС, 82 състав, а именно: 2226.42 лв. – стойност
на неплатена топлинна енергия за периода от м.06.2011г. до м.04.2012г. и сумата от
290.46лв. лихва за забава за периода от 31.07.2011г. до 12.06.2013г., ведно със
законната лихва от 25.04.2013г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер
на 237.03лв., въз основа на който ИЛ било образувано изп.д. № 20228380401297 по
описа на ЧСИ М.Б. рег. № 838 на КЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК П. В. Н., ЕГН: **********,
съдебен адресат: адв. Л., гр.София, ул. К.Б I № 130, ет.1, ап.2, да заплати на „Т.С“ ЕАД,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Я“ № **, разноски по
делото в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4