Р
Е Ш Е Н И Е 345/1.7.2020г.
№ 01.07.2020
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 23.06
2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия
Христова
гражданско дело №2395 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен от Д.Л.Т. против „Профи
Експерт“ООД иск за признаване на
установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 5424, 66
лв. по договор за паричен заем към договорна ипотека № *** год. и анекс № ***
год., както и да бъде разпоредено заличаване на
вписана ипотека , учредена с НА № ***, том.***, рег. № ***, дело № *** год.
В
исковата молба и уточнението се посочва, че
страните са сключили договор за
паричен заем към договорна ипотека № *** год. и анекс № *** год. за общата сума от 15 000 лв., при посочени
условия, като за обезпечение на вземането била учредена договорна ипотека. Със заявление от 15.03.2019 год. ищцата
изявила желание да погаси предсрочно задължението си, както и за предприемане
на действия за заличаване на ипотеката. В отговор била уведомена, че общия
размер на задълженията й възлизал на 15 600 лв. – главница и лихви, На
същия ден превела сумата по сметка на кредитодателя. С писмо от 13.05.2019 год. ищцата била уведомена, че към 08.05.2019 год.
задължението й по договора възлиза на 5424, 66 лв., без да е посочено
основание. Ищцата счита, че не дължи претендираната
сума на ответника, поради настъпило плащане
Иска
се уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски.
В
депозирания отговор ответникът оспорва допустимостта и основателността на
исковете. Твърди, че между същите страни е висящо гр. дело по предявен иск по
чл. 422 ГПК, за което излага съображения. Освен изложеното исковете били и
неоснователни. Твърди се, че освен процесния договор
и анекс между страните бил сключен и договор за паричен заем № *** от
24.02.2019 год. за сумата от 5000 лв. Неоснователно било твърдението на ищцата,
че със заплащане на сумата от 15 600 лв. е погасила всички свои задължения
към произтичащи от договора и анекса,
като ответникът счита, че с извършеното плащане всъщност е погасено изцяло
задължението по договора от 24.02.2019 год. в размер на 5150 лв., т.к. към него
момент Т. е била в просрочие за заплащане
задълженията си именно по този договор.Погасени били първо просрочените й
задължения. С остатъка били погасени частично задължения по процесните
договор и анекс. Общата дължима сума била 8062 лв. Иска се отхвърляне на
претенциите.
В
с.з. ищцата , редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Ответникът
изпращаа процесуален представител, който моли за
отхвърляне на претенцията.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните
не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че на
28.01.2019 год. са сключили договор за паричен заем към договор за ипотека № ***,
по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 10 000 лв.
за срок от 12 месеца при уговорени условия. На 27.02.2019 год. е бил сключен
Анекс към договора, , с подписването на който страните са се споразумели, за
увеличаване размера на паричния заем с 5 000 лв., т.е на общо 15 000
лв., която сума е следвало да бъде възстановена в предвидения в договора срок.
Приет
е НА за учредяване на договорна ипотека № ***год.
Със
заявление от 15.03.2019 год. ищцата е уведомила кредитодателя
си, че е готова да възстанови предсрочно заетата сума, поради което е поискала
да бъде уведомена за точната дължима сума и банковата сметка , по която следва
да бъде преведена.
С
отговор на заявление от 28.03.2019 год. кредиторът е уведомил ищцата, че общият размер на задължението е 15 600
лв. и е посочил начин за плащане.На същата дата с две платежни нареждания
ищцата е заплатила сумата от 15 000 лв. , като е посочила пълно предсрочно
погасяване по договор от 28.01.2019 год. и анекс от 27.02.2019 год. и сумата от 600 лв. –
вноска по договор № *** и анекс № ***.
На
08.05.2019 год. с молба ищцата е поискала да бъде заличена учредената договорна
ипотека.
С
писмо от 13.05.2019 год. е била уведомена, че
има непогасено задължение по процесния договор
и анекс в размер на 5424, 66 лв.
Към
отговора на исковата молба е приложена нотариална покана , връчена на ищцата на
30.05.2019 год., с която ответникът е предоставил срок за доброволно плащане на
суми дължими по Договор от 28.01.2019 го. и Анекс към него от 27.02.2019 год.
Представен е и договор за паричен заем № ***, сключен между страните по делото,
с който на ищцата е предоставена сумата от 5 300 лв. за срок от два
месеца.Освен това са представени писмени доказателства, че на 08.11.2019 год. е
образувано производство по реда на чл. 422 ГПК, пред РС – Д. за сумата 5150 лв.
– главница по договор за паричен заем № *** от 24.02.2019 год. , неустойка и
договорна лихва.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявени
претенции са с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК и чл. 179 ЗЗД.
По
иска с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК:Така предявеният иск съдът намира за
допустим. В процесния случай ответната страна е
направила искане за прекратяване на производството по реда на чл. 126,ал.1 от ГПК, преценено от съда като неоснователно. Това е така, т.к. настоящото
гражданско дело е заведено преди заповедното производство образувано в гр.д. № ***
год. на ЯРС.
Естеството на спора
при отрицателен установителен иск предполага ответникът да посочи обстоятелствата,
от които твърдяното право произтича(неговото възникване и неговият размер), а ищецът да опише
задължението по съдържание и да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения
срещу правото на ответника.
Доколкото ищецът твърди, че не се дължи
претендираните
вземания,
то и налице е хипотезата на несъществуване
на право. Искът е
основателен поради следните съображения:
В процесния случай страните
не спорят, че са били обвързани от валиден договор за заем и анекс към него, не
се спори и че сумите предмет на договора и анекса са предадени на ищцата,
включително и че на 28.03.2019 год. същата е превела по посочена от кредитора
банкова сметка ***. Основния спор в процеса се свежда до обстоятелството дали с
извършените плащания ищцата е погасила изцяло дълга си , като ответникът
твърди, че плащанията са отнесени към друго задължение на същата по договор за
заем от 24.02.2019 год., т.к. същият не е бил обслужван, съответно е обявен за
изискуем.
Нормата на чл.76, ал.1 ЗЗД установява правилото, че
този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. По приложението на нормата на чл.76, ал.1 ЗЗД е формирана постоянна
практика на ВКС, обективирана в Решение
№111/27.10.2009г. по т.д.№296/2009г. на ВКС, ТК, I о., постановено по реда на
чл.290 ГПК, както и множество решения на ВКС, постановени по реда на отменения
ГПК, съгласно която основанието, на което е извършено едно плащане е от
съществено значение в отношенията между длъжника и кредитора, като меродавна за
това е волята на платеца. Прието е , че в хипотезата на няколко еднородни
задължения, когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички, длъжникът има
право да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, се погасява
най-обременителното за него задължение, а при няколко еднакво обременителни
задължения, се погасява най-старото, като при едновременно възникнали
задължения същите се погасяват съразмерно. В мотивите на ТР №3/27.03.2019г. на
ОСГТК на ВКС по т.д.№3/2017г. също е прието, че правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД е
установено в интерес на длъжника и неговият избор кое от няколкото
еднородни задължения погасява, обвързва кредитора. Ако предложеното изпълнение
погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите
лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не
може едностранно да се позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с
лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по
който длъжникът е направил плащането. Такъв е именно разглежданият случай. От
данните по делото е видно, че ищцата е
заплатила първата вноска по договора за заем от 28.01.2019г. в размер на 400лв.
с падеж 28.02.2019г. Същата недвусмислено е посочила и е изявила волята си в
представените платежни нареждания, че с извършените две плащания на
28.03.2019г. на сумата общо 15 600лв. погасява предсрочно задължението си по процесния договор за заем от 28.01.2019г. и анекса към него
от 27.02.2019г. В основанията за плащане по двете платежни нареждания ищцата точно е описала договора и анекса и ясно е
заявила, че извършва плащанията по тях, като с плащането на сумата 600лв.
погасява дължимата вноска от 600лв., която е с падеж по погасителния план на
28.03.2019г., а със сумата 15 000лв. погасява предсрочно задължението си по
договора. При това положение, кредиторът няма никакво основание да отнася
плащанията към друго свое вземане, тъй като законът не урежда такава
възможност. Не без значение е обстоятелството, че от представените писмени
доказателства установяват, че самият кредитор е удостоверил размера на дълга по
договора за заем от 28.01.2019г. и анекса към него от 27.02.2019г., с отговор
от 28.03.2019 год.
Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че към
датата на извършените от ищцата плащания
(28.03.2019г.) не е настъпил падежа на
вземанията на ответника по договора за
заем от 24.02.2019г., доколкото от този договор е видно, че падежът на втората
вноска е на 24.04.2019г.
Така Определение от 20.11.2019 год. по в.ч.гр.д. № ***
год. на ЯОС.
С оглед на всичко изложено до тук,
съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена. Дългът е бил погасен
изцяло и предсрочно, поради което и ищцата не дължи исковата сума от 5424, 66
лв. по процесния договор и анекс.
С Определение № *** год. по
в.ч.гр.д. № *** год. ЯОС е дал задължителни за настоящата инстанция указания
във връзка с разглеждането на претенцията по чл. 179 от ГПК , явяваща се
последица от евентуално уважаване на установителния
иск за недължимост на обезпечените
вземания.Действително в процесния случай учредената с
НА от 28.01.2019 год. договорна ипотека върху недвижим имот обезпечава
вземането на ответника по Договор № *** от 28.01.2019 год. Както беше изложено
по-горе в настоящите мотиви обезпеченото
вземане е погасено, поради което и тази предявена претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът следва
да присъди в полза на ищеца направените
по делото разноски - заплатена ДТ . Същевременно е претендирано
адвокатско възнаграждение по силата на чл. 38,ал.2 от ЗА. За уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по
делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни,
които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски
съобразно правилата на чл.78 ГПК.В процесния случай
горепосочените предпоставки са налице. Ето защо следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника за заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на
адвокатa, което следва да бъде определено в съответствие с
уважената част от иска и Наредбата № ***
от 09.07.2004 г../отм. относно
изменението с бр. 28 от 2014 год. с решение № ***год. и решение № ***год. на
ВАС, в сила от 15.05.2020 год./ , а именно –
сумата от 467 лв.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124,ал.1 ГПК по иска,
предявен от Д. Л.Т., ЕГН ********** против „Профи Експерт“ООД, ЕИК *** – гр. С. , че ищцата не дължи на
ответника сумата 5424, 66 лв. по Договор за паричен заем към договорна
ипотека № *** от 28.01.2019 г. и Анекс №
*** от 27.02.2019 год. и ПОСТАНОВЯВА
на основание чл. 179,ал.1 от ГПК заличаването на договорна ипотека
по нотариален акт №***, том ***, рег № ***, дело № *** год. на ***
Т. П., вписан в Служба по вписванията на 28.01.2019 год.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 от ГПК „Профи Експерт“ООД, ЕИК ***
– гр. С. да заплати на Д. Л.Т., ЕГН **********
разноски за настоящата инстанция в размер на 216, 98 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 от ГПК, вр. чл. 38,ал.2 от ЗА
«Профи Експерт“ООД, ЕИК
*** – гр. С. да заплати
на *** М. А. А. от САК, с адрес гр. С., *** сумата от 467
лв. за процесуално представителство на ищеца по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС – Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: