Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 09.05.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на седми май през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 1648 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.10.2012 г. по гр.д. № 7312/11г.,
СРС, ГО, 72 с-в е осъдил на
основание чл.93, ал.2 ЗЗД П.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на З.К.П., ЕГН **********, с
адрес-***-А, сумата от 7
000 лв.
със законната лихва от 20.11.2013 г. до окончателното й изплащане-даден на
09.12.2012 г. задатък по предварителен договор от
09.12.2012 г. Осъдил
е на
основание чл.86, ал. 1 ЗЗД П.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на З.К.П., ЕГН **********, с
адрес-***-А, сумата от 182 лв.-мораторна лихва за периода 01.08.2013 Г.-20.11.2013 г. Осъдил е на основание
чл.79, ал.1, пр. ІІІ ЗЗД П.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на З.К.П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв.“*****, сумата от 31, 20 лв. обезщетение
за вреди от неизпълнението на предварителен договор от 09.12.2012 г.,
изразяващо се в разноски за нотариална покана за разваляне на договора. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК П.С.П., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на З.К.П., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, кв.“*****сумата от 1 084 лв., разноски по делото.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника П.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника
по делото адвокат Т.Т. от САК, със съдебен адрес:***, с
мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че страните са сключили предварителен
договор на 09.12.2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот. Съдът неправилно
е приел, че ищцовата страна е направила волеизявление
за разваляне на процесния договор с представената по
делото нотариална покана от 11.07.2013 г., връчена на сина на ответника. По
делото не е изследван въпроса дали
подписът положен върху известието за получена покана, е действително положен от
сина на ответника или просто е записано, че поканата е получена от сина му.
Съдът самоволно е приел, че срокът за сключване на окончателен договор е с дата
01.07.2013 г., тълкувайки клаузата на чл.10 от договора, в която е допусната
грешка. Определената дата на предварителния договор е фиксирана най-късно в
срок до 01.07.2012 г. Неизправната страна по сключения предварителен договор е
ищцата, която е загубила инвестиционен интерес
към закупуването на имота. Освен това, към датата на нотариалната покана
уговорения срок за заплащане на остатъка по договорената продажна цена вече е
бил изтекъл, поради което купувачът няма право да претендира връщане на
даденото капаро. От представените писмени доказателства е видно, че няма
никаква субективна пречка от страна на ответника като продавач процесния недвижим имот да бъде продаден, а единствената
причина е дезинтересираността на купувача. Ищцата е
била неизправна страна към 05.01.2013 г. с оглед неплащане на част от цената, а
не ответника. Съдът неправилно е приел, че той е неизправна страна, доколкото
не е бил изключителен собственик на имотите, но не е взел предвид, че към
момента на сключването на договора ответникът е разполагал с пълномощно от
другия съсобственик за продажбата на имотите, с което е можел валидно да
прехвърли правото на собственост върху тях.
Купувачът не е изпълнил задължението по чл.4, т.1 от предварителния договор и
не е изплатил остатъка от продажната цена-сумата от 3 000 лв. в уговорения
срок до 05.01.2013 г., с което виновно е нарушил чл.8 от него. Неплащането на
сумата от 3000 лв. и отделно на 18 958 лв. в договорените срокове, води до
прилагане на последиците на раздел VІ, чл.12 от предварителния договор, в който
изрично е уговорено, че продавачът има право да задържи авансовата сума
получена по чл.3 от сключения на 09.12.2012 г. предварителен договор между
страните, в случай на виновно неизпълнение от страна на купувача. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да отмени процесното
и да бъдат отхвърлени предявените
искове. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемата страна З.К.П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв.“*****,
чрез пълномощника по делото адвокат Я.С. от САК, със съдебен адрес: *** оспорва
въззивната жалба. Претендира присъждане на
разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна,
поради следното:
Предявени са осъдителни искове от З.К.П., ЕГН ********** срещу П.С.П., ЕГН **********, а именно: иск с правно основание чл.93, ал.2 от ЗЗД за сумата 7 000 лв., ведно със
законната лихва от 20.11.2013 г. до окончателното й изплащане, представляваща
даден на 09.12.2012 г. задатък по предварителен
договор от 09.12.2012 г.; иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 182
лв.-мораторна лихва за периода 01.08.2013
г.-20.11.2013 г.; иск по чл.79, ал.1,
пр.Ш ЗЗД за
сумата 31,20 лв.-обезщетение за
вреди от неизпълнението на предварителен договор от 09.12.2012 г., изразяващо
се в разноски за нотариална покана за разваляне на договора.
Ищцата твърди, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 68134.8553.861,
находящ се в гр.София, район Кремиковци, кв.“******,
с площ 649 кв.м., който е образуван от два имота е пл. № 861 (стар 663) и №
860, като първият имот ищцата придобила чрез дарение през 1969 г., а ответникът
придобил имот пл.№ 860 (стар 664) по наследство, заедно със съпругата на
наследодателя-Н.В.. На 09.12.2012 г. страните по делото сключили предварителен
договор за покупко-продажба на имота на ответника-УПИ с площ 195 кв.м., пл.№ 860, кв.З по плана на
кв. Враждебна, гр.София. Уговорената в предварителния договор цена била в
размер на левовата равностойност на 14 850,00 евро, като при сключването на
предварителния договор купувачът/ищцата П. заплатила сума в размер на 7 000 лв.
като задатък. Споразумели се с продавача/ответник по
делото остатъкът от цената в размер на 21 958 лв. да бъде заплатена по следния
начин: 3 000 лв.-до 05.01.2013 г., и 18 958 лв.-в деня на изповядване на
сделката пред нотариус, не по-късно от 01.07.2013
г. След
сключване на предварителния договор ищцата разбрала, че другият съсобственик-Н.С.В.,
не е имала намерение да продава имота, поради което интересът на ищцата от
покупката му отпаднал. Съсобствениците не се явили пред нотариус за оформяне на
окончателния договор, поради което на 11.07.2013 г. ищцата прекратила предварителния договор с нотариална покана, получена от ответника на 01.08.2013 г. С нея поискала и
връщане на задатъка в двоен размер съобразно
уговорката в чл.13 от договора
Ответникът
е оспорил исковете по основание и размер.
Съдът констатира
следното:
По делото е безспорно,
че с предварителен договор от 09.12.2012 г. П.С.П. и Н.С.В.като
продавачи се задължили да продадат на купувача З.К.П. описания в чл.1 от
договора недвижим имот при цена 14 850,00 евро (чл.2); страните уговорили като задатък сумата 7 000 лв., платена от купувача на датата на
сключване на договора (чл.З). С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност
№138/16.01.1969 г., том I, н.д.№5459/1968 г. на IV нотариус при СНС С.П.В.е
признат за собственик по давностно владение,
наследство и „устна делба“ на следния недвижим имот в с.Враждебна-София: дворно
място от 345 кв.м.-имот пл.№ 629, кв.15 по плана на с.Враждебна-София, и празно
място от 265,00 кв.м.-имот пл.№664, кв. по плана на 3 с.Враждебна-София.Съгласно
удостоверение за наследници № 516/29.11.2005 г. на кметство Враждебна, район
Кремиковци, Столична община, С.П.В.е починал на 24.03.1979 г. и е оставил като
свои наследници по закон Н.С.В.-съпруга и П.С.П.-син. С нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 61/03.02.1969 г., том III, н.д.№375/1969 г. на I нотариус при
СНС К.П.В.дарил на ищцата следния недвижим имот в гр.София, кв.Враждебна:
празно място от 320 кв.м.-имот пл.№ 663, кв.З по плана на гр.София,
м.Враждебна. С нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация №167/23.10.1997 г.,
том XVII, н.д.№3614/1997 г. на нотариус при СРС страните по настоящото дело са
признати за собственици на
придадените към собствения им парцел XI-860, 861, кв.3 по плана на
кв.Враждебна-София недвижими имоти:
празно място с площ 35 кв.м.-част от
имот пл.№ 863 и празно място с площ 70
кв.м.- част от имот без пл.№-собственост на Столична община, придобити по
силата на дворищно-регулационен план, утвърден със заповед №
РД-09-051/14.02.1991г. С нотариална покана рег.№
13983/11.07.2013г. на нотариус № 039-И.Д., отправена до ответника ищцата
заявила, че разваля процесния договор, считано от
11.07.2013 г. и поканила ответника да й върне дадения задатък
в срок до 31.07.2013 г. Поканата била
връчена на ответника на 01.08.2013 г. чрез А.П.П.,
който съгласно извършената служебна справка по реда на Наредба №14/2009 г. е
син на ответника, като двамата имат един и същи постоянен и настоящ адрес. По
делото са били разпитани като свидетели Д.Ф.К.,
свидетел на ищцата и С.П.П., свидетел на ответника.
По възраженията във въззивната жалба настоящата
инстанция излага следните мотиви:
Нормата на чл.93, ал.2
от ЗЗД сочи, че ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението
си, другата страна може да
се откаже от договора и да
задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която
е получила задатъка, другата страна при отказ от
договора може да иска задатъка
в двоен размер. В посочената правна норма, законът установява възможност изправната страна
при отказ от договора да търси задатък в двоен размер, ако задължението по
договора не е изпълнено от страната, която е получила задатъка. Това е въпрос
на конкретно договаряне с предвиждане на клауза за задатъка, каквато е налице в
настоящия казус-чл.13 от договора. От данните по делото е видно,
че между страните е сключен Предварителен договор за
покупко-продажба на нед. имоти на 09.12.2012 г., с който те
се уговорили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на описаните
два недвижими имота. Безспорно е, че в
титулната част на договора като продавачи, са вписани двама, ответникът П.С.П.
и неговата майка З.К.П., но договорът е подписан само от ответника. Безспорно
е, че ищцата е заплатила на ответника сумата от 7 000 лв. като задатък по договора между тях, което се установява и от
уговорка на чл.3 от договора, който има характер и на разписка за получената от
ответника сума. Ищцата е направила волеизявление за разваляне на процесния договор с представената по делото нотариална
покана от 11.07.2013 г., връчена на ответника чрез А.П.П.
с посочване на връзката му с адресата-„син“.
Родството между ответника като адресат на нотариалната покана и
получилото я лице се установява и от справката по реда на Наредба №14/2009 г.,
от която е видно и общия им постоянен и настоящ адрес. Ответникът възразява
срещу връчването като във въззивната жалба се твърди,
че по делото не бил изследван въпросът дали подписът положен върху
известието за получена покана, е действително положен от сина на ответника или
просто е записано, че поканата е получена от сина му. Ако ответникът твърди, че
е останал неизяснен този въпрос, то негова е била доказателствената
тежест. В първоинстанционното производство същият не
е поискал допускането на СГЕ, а само един свидетел при довеждане за
изясняването на това обстоятелство. Допуснатият му и разпитан свидетел С.П.,
негов син, не изяснява това обстоятелство, а показанията му са във връзка със
сключения предварителен договор. Ето защо възражението се явява неоснователно, връчването е извършено на лице от адреса, съгласило се да приеме поканата,
и е редовно по реда на чл.46 ГПК, приложим в нотариалното производство съгласно
препращащата норма на чл.50 ЗННД. Както законосъобразно е посочил районният
съд, дори и да се приеме, че връчването на нотариалната покана е нередовно, то
изявлението на ищцата за разваляне на процесния
договор следва да се приеме за връчено на ответника с връчването на исковата
молба, с която се претендират суми, чиято дължимост е
правна последица от такова разваляне, а нотариалната покана е приложена към
исковата молба.
Въззивникът/ответник възразява
и срещу приетият от съда срок за сключване на окончателен договор, а именно, че това е датата
01.07.2013г. По делото не се спори, че договорът е бил сключен на 09.12.2012
г., поради което няма как отбелязаното в чл.10 от договора, че сключването на
окончателния договор да се извърши в срок до 01.07.2012 г., т.е преди датата на
сключване на предварителния договор да не е фактическа грешка в годината. Освен
това, по делото е безспорно, че между страните не е бил сключен окончателен
договор. Изводът е, че срокът за сключване на окончателния договор е
01.07.2013г., както законосъобразно е приел и районният съд.
Относно отговорността за неизпълнение на предварителния договор, т.е. коя е
неизправната страна по него, то настоящата инстанция също приема, че е
ответникът. Това се установява от събраните по делото доказателства /писмени и
устни/, преценени в тяхната съвкупност. Съгласно показанията на
свидетелката К., тя и ищцата са
отишли в дома на ответника на
2, или 3 януари 2013 г., за заплащане от нейна страна на сумата от 3000 лв., чийто падеж според договора е на 05.01.2013 г., но ответникът не бил вкъщи,
а майка му не приела предложената сума. Настоящата инстанция също кредитира
тези показания, като безпристрастни и логични и не кредитира показанията на
свидетеля С., поради родствената му връзка с ответника, заради посочената от
самия свидетел имуществена заинтересованост от процесния
договор и неговото изпълнение с оглед личните му уговорки с ответника/ свидетелят
твърди, че получаваните от ищцата суми ще бъдат за него, предвид уговорката му
с неговия баща-ответника/, както и във връзка с обстоятелството, че самите му
показания са неточни-според свидетеля сключването на процесния
договор е станало в края на 2013 г., но
това не е вярно. От друга страна, ищцата
е имала право да развали договора още при сключването му, тъй като още към този
момент ответникът е бил неизправна страна по него. Същият не е бил изцяло
собственик на целия имот, което се установява от представените нотариални
актове и което е безспорно между страните. Това обстоятелство е в нарушение на
декларираното от ответника като страна по договора в клаузата на чл.6 от него,
поради което е било очевидно и при сключването му, и към 05.01.2013 г., че
ответникът не е в състояние валидно да изпълни задължението си за сключване на
окончателен договор за покупко-продажба, с който валидно да прехвърли в
уговорения обем правото на собственост върху описаните в договора недвижими
имоти. Във въззивната жалба ответникът твърди, че към
момента на сключването на предварителния договор е разполагал с пълномощно от
другия собственик на имота, с което е могъл валидно да прехвърли в уговорения
обем правото на собственост върху посочените в договора недвижими имоти. От
една страна, в депозирания към делото отговор на ответника, той не сочи
наличието на такова пълномощно, а едва във второто по делото съдебно заседание
на 25.11.2014 г. От друга страна, в предварителен договор не е отразено, че
ответникът е действал като пълномощник на другия съсобственик, а именно
неговата майка Н.В..
Изводът е, че ищцата като изправна страна, е разполагала с правото да развали процесния
договор и го упражнила с волеизявление, достигнало до ответната страна с
представената нотариална покана. Налице са основанията на чл.93, ал. ЗЗД,
ищцата, която е дала задатък по договора, има право
да иска връщането му в двоен размер, но по делото се претендира само размера на
дадения задатък, то и предвид диспозитивното
начало, искът законосъобразен е бил уважен в претендирания
размер.
Съгласно чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД „при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата”. Задължението за връщане на процесната сума е без уговорен срок, поради което
ответникът е изпадал в забава за плащането й след покана, която е била връчена
на 30.07.2013 г. Ето защо, претенцията за мораторна
лихва правилно е била определена като период, считано от следващия ден 01.08.2013 г. и като размер при условията на
чл.162 ГПК.
Основателен се явява и искът по чл.79, ал.1, пр.Ш ЗЗД. Според чл.79, ал.1 ЗЗД „Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение.”. Ищцата е имала
правото да развали договора, поради което разходите по връчване на
нотариалната покана с изявлението за разваляне са вреди, представляващи
последица от неизпълнението от страна на ответника на процесния
договор, т.е. ищцата има право на обезщетение за тези вреди.
Крайните изводи на двете
съдебни инстанции съвпадат. На основание чл.271,
ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото
и предявената претенция, въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна направените разноски пред настоящата инстанция във
вид на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Съдът приема за
неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като и на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчисленият
размер на минималното адвокатско възнаграждение е 690,66 лв., т.е. е по-голям
от претендираните 500 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 16.07.2018 г. по гр.д.
№ 48058/13г. на СРС, І ГО, 50 с-в.
ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат Т.Т. от САК, със
съдебен адрес:***, да заплати на З.К.П., ЕГН **********, с
адрес: гр.София, кв.“*****, чрез пълномощника по делото адвокат Я.С. от САК,
със съдебен адрес: ***, направените разноски пред настоящата инстанция
във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчване преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.