№ 73
гр. Тетевен, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20234330100120 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск за заплащане на издръжка за малолетно дете,за в
бъдеще,квалифициран по чл.143,ал.2 от СК,съединен с иск за заплащане на издръжка за
минало време,квалифициран по чл.149 от СК.
Ищцата излага,че с ответника нямат граждански брак,като са родители на детето х
В.ов Я.,ЕГН:**********.Ответникът не осигурява доброволно издръжка,с която да се
задоволяват нуждите на сина им,нуждата на детето е по-голяма от собствените и
възможности.В момента живее само с майка си и тя и помага за отглеждане на детето.От
края на м.април 2020г не живее с ответника,тъй като той я изгонил и по никакъв начин не се
интересува от детето и не и помага финансово в грижите за него.
Моли да бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка за сина си х В.ов Я. в
размер на 220.00 лева месечно,считано от 21.02.2022г до настъпване на основание за
нейното изменение или отмяна,ведно със съответната законна лихва върху всяка просрочена
вноска.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.
От представител на Дирекция „Социално подпомагане“-Тетевен-Началник отдел
„Закрила на детето“э е изразено становище за основателност на иска,като потребностите на
детето се задоволяват само от неговата майка-ищцата по делото.
От представените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите
хсъдът приема за установена следната фактическа обстановка:
1
Страните в производството са родители на малолетното дете х В.ов Я.,родено на х
година.
Свидетелите установяват,че детето на страните било на 4 месеца,като родителите се
разделили.Ответникът не дава нищо за детето,все едно не му е баща,не полага никакви
грижи за детето,няма отговорност като родител.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето,като съгласно чл.143,ал.2 от СК те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си.Конкретния размер се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите,които я дължат-чл.142,ал.1 от СК.Алинея втора на чл.142 от СК посочва,че
минималния размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата.Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”.При
новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед
на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,която е
в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Съобразно възрастта на детето на страните към моментна на приключване на устните
състезания по делото,икономическите условия на живот в страната и протичащите
инфлационни процеси и от друга материалните възможности на родителите,съдът намира,че
за цялостната месечна издръжка на същите понастоящем са необходими и възможни общ
обем парични средства в размер на 350.00 лева.От този размер и за в бъдеще,след
предявяване на исковата молба,ищецът/бащата/ следва да бъде осъден да заплаща сумата от
195.00 лева лева месечна издръжка,като станалата част до пълния размер на необходимите
средства за задоволяване издръжката на децата следва да се поеме от майката. Съдът
приема,че ответникът има възможност да заплаща месечна издръжка за детето си в
посочения размер,а и издръжката е в установения за страната минимум.
По отношение размера на издръжката за минало време-за периода от 21.02.2022г до
21.02.2023 година:
Съдът приема,че е установено от гласните доказателства,че и за този период от време
ответникът не е осигурявал никаква издръжка за детето си х Я.,поради и което приема искът
за основателен.За периода от 21.02.2022г до 31.12.2022г съдът приема,че ответникът дължи
месечна издръжка в минимален размер от 177.50 лева,а за периода от 01.01.2023г до
21.02.2023г издръжка в минимален размер от 195.00 лева.Издръжката за минал период от
време следва да бъде определена като глобална сума,като бъде осъден ответника да заплати
на ищцата сумата в размер на 1967.53 лева.За разликата над определения размер на
издръжката за минало време от 177.50 лева месечно и до претендираната месечна издръжка
в размер на 195.00 лева месечно,за периода от 21.02.2022г до 31.12.2022г,искът следва да
бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
2
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и
разноски в общ размер на 500.00 лева,а по сметка на съда следва да заплати държавна такса
в размер на 281.59 лева.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. Я.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл.,да заплаща,на
основание чл.143, ал.2 от СК, на Е. С. Д.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл., като
майка и законна представителка на малолетното дете х В.ОВ Я.,ЕГН:********** ,
ежемесечна издръжка за детето в размер на 195.00/сто деветдесет и пет/лева,начиная от
21.02.2023 година,до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката,ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
ОСЪЖДА В. П. Я.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл.,да заплаща,на
основание чл.149 от СК,на Е. С. Д.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл., сумата от
1967.53/хиляда деветстотин шейсет и седем лева и петдесет и три ст./лева,представляваща
дължима месечна издръжка за малолетното дете х В.ОВ Я.,ЕГН:**********, за периода от
21.02.2022 година до 21.02.2023 година,като за разликата над определения размер на
издръжката за минало време от 177.50 лева месечно и до претендираната месечна издръжка
в размер на 195.00 лева месечно,за периода от 21.02.2022г до 31.12.2022г.,отхвърлбя
иска,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. П. Я.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл.,на основание чл.78,ал.1
от ГПК,да заплати на Е. С. Д.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл.,сумата от
500.00/петстотин/лева,представляваща сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА В. П. Я.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл.,да заплати по сметка
на Районен съд-Тетевен,държавна такса в размер на 281.59/двеста осемдесет и един лева и
петдесет и девет ст./лева.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд-Ловеч, в двуседмичен
срок,считано от 31.05.2023 година,съгласно чл.315,ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
3