О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………./………………2024 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 10 юни 2024 г., в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 132 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64 и сл. от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 260867/23.02.2024 г. от М.П.М.
чрез адв. Н.С. с искане за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба.
Молителят не е известяван за пропускането на
срока за въззивно обжалване, поради което съдът приема, че молбата е подадена в
срока по чл. 64, ал. 3 от ГПК.
Искането се основава на твърдението, че
процесуалният представител на молителя го е уведомил за постановеното по делото
решение в последния ден на срока за обжалване като му поискал и да заплати
авансово адвокатски хонорар в размер на 7 400 лева, с която сума молителят
не разполагал и нямал възможност да осигури в рамките на един ден. Освен това,
на 08.02.2024 г., като професионален състезател на БК „Черно море Тича“ имал
поет ангажимент за баскетболен мач в гр. Пловдив. Счита, че съобщаването за
постановеното по делото решение в последния ден от срока за обжалване заедно с
невъзможността да заплати незабавно поискания му адвокатски хонорар
представлява особено непредвидено обстоятелство, което му е попречило да
организира защитата си.
След изпълнение на указанията на съда за
отстраняване на нередовностите по сезирането, е представена и въззивна жалба
вх. № 261276/18.03.2024 г. от М.М..
Молбата е връчена на насрещната страна, която в
срока по чл. 66, ал. 1 от ГПК чрез адв. Б.Д. е подала отговор, с който оспорва
да са налице предпоставките за възстановяване на срок, предвидени в чл. 64, ал.
2 от ГПК. В съдебно заседание на 12.04.2024 г. твърди, че на 09.01.2024 г.
господин П. П. – баща и пълномощник на ответника по делото М.М., и госпожа С.М.
– ищец, подробно са обсъдили постановеното решение и П. П. е бил наясно със
същото.
В открито съдебно заседание по същество молителят
чрез процесуален представител адв. С. излага, че не се е доказало, че именно на
02.02.2024 г. е бил уведомен от адвоката, който го е представлявал за
постановеното по делото решение, но дори да било така, молителят не е
разполагал с предвидения в закона двуседмичен срок за обжалване. В представена
писмена защита са развити подробни съображения. Не се оспорва, че препис от
решението по делото е връчен на процесуалния представител на ответника М.М.
адв. К. М. на 25.01.2024 г. Акцентира се върху обстоятелството, че адв. М. не е
уведомил лично доверителя си веднага след като е узнал за решението, а е сторил
това едва на 08.02.2024 г., на която дата изтича срокът за въззивно обжалване.
Оспорва обстоятелството, че пълномощникът на М. М. и негов баща П. М. е бил
уведомен на 02.02.2024 г., но дори това да било вярно, то адвокатът имал
задължение да уведоми своя клиент, а не негов пълномощник. Освен това, на
08.02.2024 г. молителят М. М. е отсъствал от града и не е имал възможност да се
срещне лично с адвоката си и да предприеме действия по обжалване на решението,
още повече, че адвокатът поставил условие да му се заплати предварително
хонорар в размер, който счита за неоправдано висок и с каквато сума не
разполагал. Поддържа, че се касае за особено непредвидено обстоятелство –
уведомяване на клиента от адвоката за решението по делото в последния ден на
срока за обжалване и поставяне на условие за предварително заплащане на сума,
която молителят бил в невъзможност да заплати. Моли за уважаване на молбата за
възстановяване на срока за обжалване на решението.
В открито съдебно заседание насрещната страна
чрез адв. Б. Д. поддържа, че както молителят, така и неговият пълномощник –
баща му П. П. са знаели за постановеното решение далеч преди фактическото
получаване на съобщение за същото срещу подпис. Моли за оставяне на молбата без
уважение.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните в производството
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е постановено решение №
260037/18.12.2023 г., с което е уважен
иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предявен от И.Д.М., С.С.М. и В.Д.М.
срещу "Диа Строй" ЕООД и М.П.М..
Видно от представеното с молба от 17.05.2023 г. писмено пълномощно,
ответникът М.М. е упълномощил адвокат К.Л.М. да го представлява в
производството по настоящото дело до приключването му пред всички съдебни
инстанции в т.ч. с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК (л. 363).
Съобщението с препис от решението е връчено на процесуалния представител
на ответника М.П.М. – адв. К.М. на 25.01.2024 г. чрез негов сътрудник.
С молбата за възстановяване на срок не се оспорва редовността на
връчването, извършено на 25.01.2024 г. и качеството на адв. К.М. на процесуален
представител на ответника М.М..
Доколкото истинността на разписката за връчване на процесното съобщение
не е оспорена от молителя и предвид изричното изявление от страна на разпитания
като свидетел адв. К.М., съдът намира, че фактът на връчване на съобщението по
реда на чл. 51, ал. 1, изр. второ от ГПК, според което връчването в кантората
може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката, е
установен по несъмнен начин.
С уведомление от 16.04.2024 г. ответникът по
делото М.М. е заявил пред съда, че оттегля пълномощното дадено на адв. К.М. да го представлява по делото.
С уведомление от 31.05.2024 г. ответникът по
делото М.М. е заявил пред съда, че оттегля пълномощното дадено на баща му П. М.П. да го представлява по делото.
Установено е от представените писмени доказателства, че в периода 08 –
10.02.2024 г. М.П.М. ***, а се е намирал в гр. Пловдив, където се е състезавал
в професионален баскетболен мач. Това обстоятелство не се оспорва от страните.
Насрещната страна по молбата е представила скрийншот от телефон, за
който твърди, че е на С.М., с история на проведени на 09.01.2024 г. разговори,
между които и входящо повикване от телефонен номер **** 808 528 с
продължителност на разговора 24 мин. и 24 сек.
Представена е също така и разпечатка от интернет страницата на Национален регистър за ново строителство и
реконструкции https://www.bcc.bg/
с данни за дружество „Пупилла“ ЕООД с посочено лице за контакт П. П. и телефони
+*** *** *** ***; +*** ** ******.
По искане на молителя е разпитан като свидетел неговият баща и
пълномощник П. М.П., чиито показания съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК. Свидетелят сочи, че е разбрал за решението по делото в последния възможен
срок на 08.02.2024 г. от адвокат М., около 12:00 ч. по обяд. Адвокатът бил
подготвил жалба до Апелативния съд и договор за правна защита и поискал
ответникът М.М. лично да ги подпише, но той не бил в град Варна. Свидетелят разбрал,
че решението е негативно спрямо сина му, но не се запознал със същото, тъй като
адвокатът не му го показал. Поискал му хонорар от 7400 лева, което за свидетеля
било абсурдно, както и да бъдат събрани в рамките на 4-5 часа. Свидетелят
разбрал, че срокът за обжалване на решението изтича в същия ден. Не бил
разговарял с някоя от насрещните страни
по повод на решението. Посочва още, че откакто е започнало делото, той се
занимава с него, защото синът му при подписване на договор със строителя – 2017
г., бил непълнолетен. Имал генерално пълномощно по делото. Отстранил предишния
адвокат от делото. След това наел адвокат М., когото също отстранил и наел адвокат
С.. Като цяло изборът на адвокатите по делото и хода на защитата на интересите
на сина му се водели от свидетеля, защото синът му миналата година живеел и
играел в Германия. Заявява, че телефонен номер **** 808 528 не е негов телефон.
Имал служебни телефони към фирмата си и други. Не бил звънял януари месец на
госпожа С.М..
По искане на насрещната страна е разпитана като свидетел Я. В. М. снаха
на С.М. и съпруга на И.М. – ищци по делото, чиито показания съдът цени при
условията на чл. 172 от ГПК. Свидетелката излага, че лично е присъствала в
началото на годината на девети януари на телефонен разговор между П. П. и С.М.,
като разговорът бил проведен на високоговорител. Човекът отсреща се представил
като инженер П. П. и казал, че е взел и е прочел решението от съда и иска да се
приключи с делата. След това разговорът преминал в спорове за причините, довели
до това положение. Според свидетелката П. П. казал, че няма намерение да
обжалва решението, иска да се завърши сградата и да се приключи с делата.
Свидетелката заявява, че не познава лично П. П..
От показанията на свидетеля адвокат К.Л.М., депозирани в съдебно
заседание на 31.05.2024 г., които
съдът цени като последователни, логични и без вътрешни противоречия, се
установява, че свидетелят не е уведомявал лично за решението ответника по
делото и молител в настоящото производство М.М.. Всичко, което се правело по
това дело, се взимало като преценки от бащата на ответника П. П.. Потвърждава,
че е получил решението на 25 януари, след което започнал да изготвя въззивна
жалба, която приключил около втори февруари. На тази дата се срещнал и я
представил за прочит на П. П., но той отказал да заплати хонорар, при което свидетелят
казал, че няма да работи без платено възнаграждение. На осми февруари, когато ищецът
М.М. не е бил в града, свидетелят също не бил в град Варна. Не посочва на коя
дата са му казали, че искат да обжалват решението. С П. се били чували по
телефона между 25 януари и 2 февруари, но не се били виждали. П. бил наясно с
резултата от решението, че е негативно, тъй като били правили и други срещи
преди двадесет и пети. Свидетелят знаел за решението преди да получи
уведомление за същото, тъй като го наблюдавал чрез онлайн достъп в „legalacts”.
М.М. не бил участвал в никакъв вариант и не можел да присъства. Свидетелят
комуникирал и се виждал единствено и само с П. П. – бащата на М.М.. П. П.
запознал с жалбата около 02.02.2024 г., мисли, че е било сутринта на 02.02.2024
г.
По въпроса кои обстоятелства са особени и непредвидени по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, за да послужат като основание за възстановяване на срока за
извършване на определено процесуално действие, съществува трайна практика на
ВКС – Определение №
39 от 27.03.2014 г. по ч. гр. д. № 5299/2013 г. на ВКС, III г. о., Определение №
26 от 21.01.2012 г. по ч. гр. д. № 611/2011 г. на ВКС, I г. о., Определение №
11 от 05.01.2012 г. по ч. гр. д. № 719/2011 г. на ВКС, IV г. о., Определение №
340 от 16.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2507/2013 г. на ВКС, I г. о., Определение №
707 от 23.07.2012 г. по ч. т. д. № 501/2012 г. на ВКС, II т. о., и
др., в която е прието следното: Особено непредвидено обстоятелство по смисъла
на чл. 64, ал. 2 ГПК е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален
представител са били възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от
тях причини като болест, злополука, природно бедствие и други подобни, да
извършат обвързаното със срок процесуално действие. Препятствието трябва да е
било внезапно, изненадващо и непреодолимо и да е единствената причина за
пропускане на срока.
Съдът намира за безспорно установено, че процесуалният представител на
ответника М.М. адвокат К.М. е получил съобщение с препис от постановеното
решение на 25.01.2024 г., като е бил запознат със същото още преди тази дата.
Не е спорно, че отношенията между ответника М.М. и неговия процесуален
представител адвокат К.М. в хода на процеса са се осъществявали чрез
пълномощника П. П. – баща на ответника.
От съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства съдът
намира за установено, че пълномощникът на ответника М.М. П. П. е бил запознат с
постановеното по делото решение най-късно на 02.02.2024 г.
Дори да се приеме, че същият е научил за решението от адв. М. едва на
08.02.2024 г. по обяд, съдът намира, че не са налице особени непредвидени
обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК, които страната не е могла да
преодолее.
Това е така, защото извършените от процесуалния представител действия
рефлектират директно в правната сфера на представлявания. Получаването на
препис от решението от адвоката пълномощник по делото е равносилно на
получаването му от самата страна. Евентуално бездействие на адвоката или
несвоевременни действия по предоставяне на необходимата правна защита
представляват причини от субективен, а не от обективен характер (Определение №
532 от 9.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3810/2014 г., IV г. о., ГК).
Тези причини са предвидими и преодолими, доколкото се касае за договорни
отношения между адвоката и неговия клиент. Молителят не оспорва, че до датата
на уведомяването на съда за оттегляне на пълномощното – 16.04.2024 г., адв. К.Л.М.
е разполагал с представителна власт да извършва всички процесуални действия по
делото до приключването му във всички съдебни инстанции, което без съмнение
включва и правото да се изготви и подаде въззивна жалба срещу неизгодното за
страната решение. В случая, неподаването на жалба от адвоката в срока за
обжалване на решението, не е особено непредвидено обстоятелство, а осъзнато
решение на процесуалния представител по причини касаещи отношенията между
адвоката и неговия доверител, т.е. изцяло от субективен, а не от обективен
характер.
Следователно, не са налице предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК за
възстановяване на срока за въззивно обжалване, тъй като причините за
неизпълнение на процесуалното задължение не са особени непредвидени обстоятелства,
които не могат да се преодолеят. Молбата по чл. 65 от ГПК за възстановяване на
срока е неоснователна и ще се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.П.М.
чрез адв. Н.С. за възстановяване на пропуснат срок за подаване на въззивна жалба срещу постановеното по
делото решение № 260037/18.12.2023 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: