Присъда по дело №1399/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 38
Дата: 29 април 2025 г.
Съдия: Екатерина Петрова Николова
Дело: 20221210201399
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 26 септември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 38
гр. Благоевград, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Наказателно дело
частен характер № 20221210201399 по описа за 2022 година
На основание чл. 303 и чл. 304 от НПК, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА А. Д. Г. , роден на , чрез хвърляне на В. Г. З. на земята, й
причинил травматични увреждания /мораво кръвонасядане с неправилна
форма и размери около 7/7 см, съчетано с леко, към умерено изразен,
напрегнат на пипане оток по гърба на дланната повърхност на лявата ръка, в
основата на III –ти –V-ти пръст по гръбната повърхност и на V-ти пръст,
охлузване с неправилна форма по предната повърхност на дясното коляно, с
бледорозов цвят и забелени надолу люспички кожен епител с размери ½ см,
като на същото място и около него е причинено и бледорозово кръвонасядане
с неправилна овална форма и размери 5/4 см/, довели до болка и страдание за
В. Г. З., представляващо престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, за което на
основание чл. 78а, ал.1 от НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му НАЛАГА административно наказание „Глоба“ в размер на
1000.00лв./хиляда лева/ и ОПРАВДАВА подсъдимия А. Д. Г. по първоначално
повдигнатото му обвинение с правна квалификация по чл. 130, ал.1 от НК и за
причинена лека телесна повреда на В. Г. З. на същата дата, по същото време и
на същото място, представляваща разстройство на здравето й, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, както и причиняването на такава телесна повреда
чрез нанасяне на побой и силен юмручен удар в лицето на В. З. на пейка,
ведно с другите описани в тъжбата по първоначалното обвинение
1
травматични увреждания /кръвотечение от носа, увреждане на лявата ръка и
затруднение на движенията с нея, постоянно главоболие, продължаващо и до
датата на подаване на тъжбата-26.09.2022г./
ОСЪЖДА А. Д. Г., с ЕГН ********** и с адрес: Б , ул.“Ц “№ , да
заплати на В. Г. З. с адрес :гр.С , кв.“О “, ул.“С “№ , сумата от
600.00лв./осемстотин лева/, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица, от
извършеното престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на деЯ.ето /27.03.2022г./, до окончателното
изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ този граждански иск в размера
над уважената сума.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд –
Благоевград в 15-дневен срок, считано от днес .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда №38/29.04.2025г. , постановена по нчхд
№1399/2022г. по описа на РС-Благоевград

Производството по делото е образувано по тъжба на В. Г. З. с
местоживеене в гр.С против А. Д. Г. с местоживеене в Б , с която на
последния е вменено извършването на престъпление с правна квалификация
по чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 27.03.2022г., около 19.40 часа, в гр.С ,
кв.“О “, на ул.“С “№, чрез хвърляне на В. Г. З. на земята, нанасяне на побой и
силен юмручен удар в лицето на същата, й причинил травматични увреждания
/мораво кръвонасядане с неправилна форма и размери около 7/7 см, съчетано
с леко, към умерено изразен, напрегнат на пипане оток по гърба на дланната
повърхност на лявата ръка, в основата на III –ти –V-ти пръст по гръбната
повърхност и на V-ти пръст, охлузване с неправилна форма по предната
повърхност на дясното коляно, с бледорозов цвят и забелени надолу
люспички кожен епител с размери ½ см, като на същото място и около него е
причинено и бледорозово кръвонасядане с неправилна овална форма и
размери 5/4 см/, кръвотечение от носа, увреждане на лявата ръка и
затруднение на движенията с нея, постоянно главоболие, продължаващо и до
датата на подаване на тъжбата-26.09.2022г./, довели до разстройство на
здравето й, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
С тази тъжба е материализиран и граждански иск на тъжителката срещу
подсъдимото лице, с цена на иска 10 000 лв., представляващи обезщетение за
причинени й неимуществени вреди /физическа болка, психически болки и
страдания и унизително отношение/, като пряка и непосредствена последица
от престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането /27.03.2022г., до окончателното изплащане на
главницата, който иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство и тъжителката З. е конституирана в процеса и като граждански
ищец .
В съдебно заседание тъжителката поддържа тъжбата си и ангажира
доказателства в подкрепа на своята теза в процеса и предявения граждански
иск .
Подсъдимото лице лично и чрез своят защитник оспорва обвинението и
поддържа, че не е извършил вмененото му престъпление с тъжбата. Апелира
за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на предявения
граждански иск .
Районният съд, след като съобрази становищата и позициите на
страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и
приложимото право, в пределите на преценката си по чл.301 от НПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното по настоящото дело:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

1
Между страните не е спорно, че А. Г. е роден на . Видно от
свидетелството му за съдимост, той е н .
Няма спор и относно обстоятелството, че страните в процеса се
познават по между си от дълги години, съседи са в гр.С , в кв.“О “, където
имат имоти и се намират в изключително обтегнати и влошени
междусъседски отношения, заради редица лични конфликти и спорове за
гараж между подсъдимия, негови роднини /св.Д. Г., братовчед на подсъдимото
лице/ и семейството на тъжителката В. З. /съпругът й Д. З и синът й М М Й /.
Част от тези спорове са станали повод за завеждане на полицейски преписки и
и на съдебни дела, включително и такива образувани и разглеждани и в
момента от Районен съд –Благоевград /чнхд №1045 от 2022г. по описа на
съда/. С такова влязло в сила съдебно решение към 20.02.2017г., а именно с
№3687/12.05.2016г., постановено по чнд№2215/2015г., подсъдимият е признат
за виновен в причиняване на телесна повреда на тъжителката В. З., с правна
квалификация на деЯ.ето по чл. 130, ал.2 от НК, като на основание чл. 78а,
ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност за него, като му е наложена
административна санкция „Глоба“.
Безспорно в процеса е и, че на 27.03.2022г., около 19.40 часа,
тъжителката В. З. се намирала пред дома си в кв.“О “ на гр.С , на ул.“С „ №, а
съпругът й–св.Д. З седял на пейка, находяща се срещу този техен дом и през
въпросната улицата. В този момент по улицата бил излязъл да се разхожда
подсъдимият А. Г. с кучето си, като същият вървял по улицата и покрай дома
на тъжителката З..
След което при предявяване на записите от процесния случай в
присъствието на вещото лице по извършената техническа експертиза се
установи, че докато подсъдимият Г. върви по процесната улица, без дори да
поглежда към седящия на пейката Д. Златев, в един момент очевидно
провокиран от изречена от последният реплика/установи, се чуе това било
псувня на майка/, се обръща към него и тръгва към пейката на която седи, в
който момент експерта Б. е възприел и репликата от св.Д. З към подсъдимия
Г. :“Ела, бе , ела.“В същото време и докато подсъдимият Г. върви към пейката,
св.Д. З замахва с бастун, който държи в ръката си за да удари А. Г. , но не
успява да направи това. В този момент тъжителката , която до тогава седи
пред търговския обект–магазин на отсрещната страна на улицата и срещу
пейката , на която седи съпругът й, тръгва към него в желанието си да му
помогне и разбрани от подсъдимото лице. Преди да достигне до пейката обаче
подсъдимият Г. хваща за врата св.Д. З , който замахва към него бастуна си
да го удари, и го изблъсква назад зад пейката към оградна мрежа. Именно
тогава тъжителката вече е достигнала мястото на инцидента и е протегнала
ръце напред за да помогне на съпруга си като изблъска от него подсъдимото
лице, но вместо това, подсъдимият я хваща за ръцете и я захвърля в посока
към мястото, където е изблъскал и съпруга й Д. З , след което се връща на
улицата и продължава да се движи надолу под нея след мястото на инцидента.
Докато се движи по процесната улица „С “, подсъдимият е пресрещнат от сина
2
на тъжителката –св.М Й , който се установи, че е чул писъците на майка си,
след физическият контакт на подсъдимият с неговите родители В. и Д. З, за да
му отвърне в тяхна защита. При пресрещането на улицата на подсъдимото
лице, св.М Й влиза веднага във физически контакт с А. Г. като двамата
започват да си нанасят и разменят ритници и удари по тялото. Виждайки това,
тъжителката тръгва към сина си, но не взема никакво участие в този
конфликт, а само ръкомаха и видимо говори нещо. При тези удари, първо М
Й пада на земята, за което е и издърпан от подсъдимото лице за крака, а след
това и подсъдимият Г. пада на земята. Към този момент на мястото на
описаният вече втори инцидента на процесното място и дата, пристига и
съпругът на тъжителката -Д. З , който държи пръчка в ръка и с нея нанася два
удара по тялото на падналия на земята А. Г., при което пръчката се счупва.
Подсъдимият обаче успява да стане и се засилва отново към св.М Й , но
последният се отдръпва и така А. Г. се спъва докато се засилва към М Й и
пада извън пътя върху земята с предната част на тялото и лицето си. В този
момент на мястото на инцидента пристига и св.Д. Г., който също възприел
викове, крясъци на тъжителката и другите участници в инцидента, както и
физическата саморазправа между А. Г., М Й и Д. З , за да помогне на
братовчед си. Виждайки идващия към тях Д. Г., св.М Й тръгва към него, но
Д. Г. му нанася удар в лицето , от който М Й отново пада на земята. Докато
М Й остава на земята след този удар, на мястото на инцидента е заснета да
идва и съпругата му –св.Р Й . Тъй като при това падане св.М Й останал на
земята известно време, подсъдимият А. Г. и св.Д. Г. си тръгнали от мястото
на инцидента. След като св.М Й се свестил , придружен от съпругата и
родителите си се прибрал към дома, след което и подал сигнал за случая на
национален телефон 112, като първото обаждане за това от негова страна е на
27.03.2022г. в 19.49 часа, а второто в 20.11 часа. /Тъй като описаният инцидент
е заснет от охранителните камери, поставени на жилищната сграда на
семейството на тъжителката с търговски обект-магазин. Тези записи от
камерите за случая, са съхранени на диск, представен от страна на
тъжителката като веществено доказателство в процеса. След като с извършена
по делото техническа експертиза се установи, че записите са автентични,
направени именно от инкриминираното място, дата и час и нямат никакви
следи от опити за манипулация на съдържанието, съдът изцяло кредитира
въпросното доказателство като годно и достоверно за изясняване на
обективната истина в процеса./
За проверка на подаденият сигнал за инцидента на телефон 112, на място
пристигнали полицейските служители-свидетелите Д. и Н., пред които
семейство З разказали за физическата саморазправа на подсъдимия с тях и
конкретно, че в хода на тази саморазправа, той е блъснал тъжителката З..
След процесния инцидент, тъжителката отишла първо на преглед в
медицинско заведение в гр.С на инкриминираната дата 27.03.2022г. в 22.20
часа. При този преглед не е констатирана нужда от хоспитализацията й. След
това В. З. посетила и съдебен лекар на 29.03.2022г., който констатирал редица
3
травматични увреждания по тялото й, които е онагледил в изразено й
Медицинско свидетелство №43/2022г. за пред съда, а именно: мораво
кръвонасядане с неправилна форма и размери около 7/7 см, съчетано с леко,
към умерено изразен, напрегнат на пипане оток по гърба на дланната
повърхност на лявата ръка, в основата на III –ти –V-ти пръст по гръбната
повърхност и на V-ти пръст, охлузване с неправилна форма по предната
повърхност на дясното коляно, с бледорозов цвят и забелени надолу
люспички кожен епител с размери ½ см, като на същото място и около него е
причинено и бледорозово кръвонасядане с неправилна овална форма и
размери 5/4 см/. Според съдебния медик Д-р З., тези травматични увреждания
са причинили на тъжителката болка и страдание. При снетата й анамнеза по
време на прегледа, В. З. е заявила, че е ударена от съсед с ръка по носа, след
това е блъсната и паднала на земята, при което паднала на лявата си ръка и
дясното коляно, от което получила болки в тези области. Оплакала се и от
кръвотечение от носа, каквото при прегледа не е констатирано, болки в
областта на лява устна, сърцебиене, чувство за задух.
Тъжителката изпитвала болки в областта на причинените й травми , като
след инцидента според сина й св.М Й , тя се променила, изпитвала страх и
треперене. Заради причинените й травми от процесния случай, тъжителката
провеждала медикаментозно лечение. В тази насока са и показанията на св.И
Г. /зет на тъжителката/.
Св.М Й също е прегледан от лекар след инцидента на 31.03.2022г.,
който е установил причинени му редица травматични увреждания, описани в
медицинско свидетелство , които според съдебния лекар Д-р З., причинили на
М Й временно разстройство на здравето , не опасно за живота му.
Подсъдимият А. Г. на свой ред също е прегледан от съдебен медик на
29.03.2022г., който е описал констатирани негови травматични увреждания по
тялото, които според Д-р З. са причинили на подсъдимото лице временно
разстройство на здравето, не опасно за живота му. При снетата анамнеза от А.
Г. пред Д-р З., той е заявил, че на процесната дата, около 19.40 часа тръгнал да
се разхожда по улицата с кучето си, когато негов съсед започнал да го псува ,
обижда и да замахва с бастун към него , но той продължил по пътя си, когато
срещнал сина на този съсед, който започнал да „скача с крака към него“.
При извършена по делото съдебно-медицинска експертиза относно вида
причинените травматични увреждания на тъжителката на процесната дата и
място, вещото лице Д-р З. е категоричен, че са били налице описаните
травматични увреждания по тялото й, в медицинското й свидетелство от
29.03.2022г., които са й причинили болка и страдание.Тази болка е била от
умерен до лек интензитет с времето и постепенно отзвучаваща, като напълно
е отшумяла за срок от 1-2 седмици. От тези травми не са останали трайни
последици за здравословното й състоЯ.е, според вещото лице. Причинените
на тъжителката травматични увреждания се дължат на директни удари с или
върху твърди и тъпи предмети, като могат да се получат и при падане и удар в
4
областта на терена, включително и след блъскане от друго лице на процесната
дата, както е описан механизма на причиняването им с процесната тъжба.За
останалите оплаквания на В. З., описани в снетите от нея анамнестични данни,
вещото лице твърди, че не е констатирало такива, но счита, че тя има
склонност към хиперболизация на случая и причинените й от него
травматични увреждания и вреди. Именно за това и твърдените травми в
областта на носа и кръвотечение от същия, не са описани като възприети и
констатирани и при първият й медицински преглед в медицинско заведение на
гр.С веднага след инцидента. С това експерта аргументира и продължаващите
твърдения то ней страна за оплаквания от случая и към датата на
експертизата, година по-късно /2023г./
След представяне в хода н процеса на образно изследване за
тъжителката /рентгенография/ от 29.03.2022г. на лявата й ръка и пръсти, съдът
допусна допълнителна съдебно-медицинска експертиза за изясняване на
обстоятелството дали и доколко това изследване онагледява травматични
последици от процесния инцидент за тъжителката З.. С експертното
заключение по тази експертиза на Д-р С., същият сочи, че това изследване е
направено в МБАЛ“Пулс“ –Б на посочената дата, но няма данни за неговото
разчитане от медицинско лице до момента. След преглед на образното
изследване, Д-р С. е категоричен, че то онагледява абрис фрактура в основата
на проксималната фаланга на пети пръст от лявата ръка на тъжителката З..
Такава травма и счупване се получава при изтръгване на костно парче от
заловното място на връзковия апарат на съответната става / в случая на
метакарпофалангиалната става/ на пети пръст на лявата ръка. Именно за това
и при прегледа на тъжителката от съдебен медик, експерта сочи, че е
възприета и отразена в медицинското й свидетелство на Д-р З. -мораво
кръвонасядане в основата на трети и пети пръст и по гръбната повърхност
на пети пръст на лявата ръка на тъжителката З.. Констатирано е също в тази
част на ръката й умерено изразен и напрегнат на пипане оток, който според Д-
р С. е последица именно от въпросната фрактура на пръста. Механизма за
получаване на тази травма се свързва с по-голямо отклонение в ставата ,
отколкото позволява еластичността на връзковия апарат. Ето защо, и вещото
лице Д-р С. счита, че това травматично увреждане може да се получи по
механизма описан в процесната тъжба. Тази травма е причинила болки с
умерен интензитет на тъжителката около 2-3 месеца, през което време е имала
затруднения в захвата на ръката, но като цяло вещото лице сочи, че това не е
довело до затрудняване на хватателната способност и функциите на лявата й
ръка, както и функциите на самият пръст, именно заради това се очаква при
такава травма и пълно възстановяване за посочения период .
Изложената фактическа обстановка се обосновава и извежда от
ангажираните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, както
следва: запис от процесния инцидент от видеокамери, поставени и работещи
на инкриминираната дата и място, които с техническа експертиза се установи,
че не са манипулирани и са напълно автентични и създадени именно на
5
датата и в часа на процесния случай, заключение по извършената съдебно-
техническа експертиза във връзка с тези записи , съхранени на диск,
експертно заключение по първоначалната съдебномедицинска експертиза,
съдебно заключение по допълнителната съдебномедицинска експертиза,
медицинско свидетелство на тъжителката и документ за преглед на датата на
инцидента в СПО-С , медицинско свидетелство на св.М Й, медицинска
документация за неговите травми след инцидента, медицинско свидетелство
за подсъдимия Г., извлечение от дневник за сигнали на телефон 112 и
информация за тези сигнали на хартиен носител, показания на свидетелите
очевидци М З , М Й и тъжителката В. З., показания на св.И Г. и
полицейските служители –свидетелите Д. и Н., полицейски преписки по
сигнал по случая от М Й , полицейска преписка по жалба и сигнал на А. Г. за
случая, полицейски преписки и извлечение от дневника за сигнали на
системата телефон 112 в периода 2015-2022г., подавани от подсъдимия и
семейството на тъжителката, влязло в сила решение №3687/12.05.2016г.,
постановено по чнд №2215/2015г. по описа на БлРС. Всички тези
доказателства от една страна напълно кореспондират по между си и при
кредитирането им се очертава една логична, обоснована и последователна
фактическа обстановка за случая, поради което и съдът ги кредитира като
годни и достоверни в тази насока за процесния случай.
Не приема за достоверни и не кредитира като такива показанията на
свидетелите Д. Г. и св.Г./роднини-братовчеди на подсъдимото лице/, както и
показанията на свидетелите П и П , защото показанията на тези четирима
свидетели се опровергават с всички останали събрани доказателства в
процеса, в това число и със записите от случая и заключението по
извършената –техническа експертиза, които съдът приема за най-обективните
и достоверни доказателства в настоящия процес. Наред с това показанията на
свидетелите П и П са и противоречиви по между си, въпреки, че те твърдят,
че заедно са били на място, от което наблюдавали случая, от които П твърди,
че видял тъжителката, синът й и съпругът й да бият на процесната дата и
място подсъдимото лице, а св.П твърди, че не си спомня такова
обстоятелство, както и, дали е била въобще и какво е правила тъжителката,
когато са видели инцидента от разстоЯ.е със св.П . Отделно от това, се
установи, че тези свидетели въобще не са възприели комуникацията на
подсъдимия с тъжителката при процесната пейка, което още повече мотивира
игнорирането на показанията им и като неотносими към случая въобще.
От своя страна показанията на свидетелите Д. Г. и Г. и при основният им
разпит, и при допълнителният такъв с предявяване на вещественото
доказателство –записи от случая, бяха също напълно опровергани именно с
тези записи, с експертното заключение по извършената техническа
експертиза, както и с показанията на другите очевидци по случая /М Й , Д. З
, В. З./, с които категорично се установи, че тъжителката не е участвала
въобще в „бой“, „ритане“ и „заваляне „ на А. Г., както твърди св.Г., нито пък
„налагала“ и „била“ подсъдимото лице, както сочи св.Д. Г. в своите
6
показания. Не се потвърди и доказа и твърдението на последният, че тя била
„върху подсъдимия“ за да извършва такива действия спрямо него, заедно със
сина си и съпруга си и в тази им част твърденията на тези двама роднини на
подсъдимото лице, съдът констатира, че са абсолютна неистина, която
очевидно се дължи именно на проявеният субективизъм от тяхна страна и
роднинска връзка с подсъдимото лице /братовчеди/, на което считат, че
помагат с такива неверни твърдения по делото, въпреки предупреждението им
за наказателна отговорност по реда на чл.290 от НК в хода на процеса.


ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО И ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ В
ПРОЦЕСА


Въз основа на така изведената фактическа обстановка по делото, съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.130, ал.1 от НК, който причини другиму
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, се наказва
за лека телесна повреда с „Лишаване от свобода“ до 2 години или „Пробация“.
Съгласно нормата на чл. 130, ал.2 от НК, за лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на
здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация,
или глоба от сто до триста лева.
От обективна страна, в този казус се доказа по несъмнен и
категоричен начин, че на процесната дата /27.03.2022г./ и място / в гр.С ,
кв.“О “, ул.“С “№ /,чрез хвърляне на В. З. на земята, подсъдимият А. Г. й
нанесъл травматични увреждания / мораво кръвонасядане с неправилна
форма и размери около 7/7 см, съчетано с леко, към умерено изразен,
напрегнат на пипане оток по гърба на дланната повърхност на лявата ръка, в
основата на III –ти –V-ти пръст по гръбната повърхност и на V-ти пръст,
охлузване с неправилна форма по предната повърхност на дясното коляно, с
бледорозов цвят и забелени надолу люспички кожен епител с размери ½ см,
като на същото място и около него е причинено и бледорозово кръвонасядане
с неправилна овална форма и размери 5/4 см/, които травматични
увреждания й причинили болка и страдание, с което същият е осъществил
престъплението по чл. 130, ал.2 от НК.
Причиняването на тези травматични увреждания на тъжителката З. като
дата, място, начин, вид и естество, се доказа по един категоричен начин с
показанията на очевидците по делото тъжителката З., св.Д. З , св.М Й ,
свидетелите Д. и Н., медицинската документация издадена за тъжителката З.
след случая, в това число и медицинското й свидетелство, заключенията по
извършените основна и допълнителна съдебно-медицински експертизи в
процеса, както и със заключението по извършената техническа експертиза и
7
записите от охранителните камери за процесния случай.
Телесното увреждане на тъжителката е именно лека телесна повреда,
тъй като нанесените й травми са довели до причинени й болки и страдание.
Естеството на тези увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки,
предизвикани от посегателството върху различни части на тялото, като по
своята същност болката представлява неприятно физическо усещане, а
страданието е продължителен процес на болката. Не е необходимо във всеки
конкретен случай да се доказва, че пострадалият е претърпял болка или
страдание и е достатъчно извършеното посегателство да е от такова естество,
че да предизвиква такива последици при нормални условия, като е възможно
при този вид увреждане да има обективни следи./В тази насока е
Постановление №3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС/. В казуса на първо място
са налице такива следи по тялото на тъжителката от причиненото й увреждане
и те са онагледени и подробно описани в представеното нейно медицинско
свидетелство с тъжбата. Отделно от това причиняването на болка и страдание
на тъжителката от леката телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК, се доказа и с
представеното нейно медицинско свидетелство на Д-р З., както и със
заключенията на експертите по извършените съдебно-медицински експертизи
в процеса. В тази връзка и Д-р З. и Д-р С. заявиха, че в следствие на
нанесените на тъжителката З. травматични увреждания по тялото й, на същата
е причинена болка от умерен към лек интензитет и сила, както и страдание, за
срок около 2 седмици. /С експертното заключение на Д-р С бе пояснена една
от твърдените за причинени и доказани за причинени травми на тъжителката
на инкриминираната дата и място, а именно тази в областта на трети и пети
пръст на лявата й ръка , като това напрактика по-подробно описание на
въпросното травматично увреждане не променя така направеният правeн
извод за вида и естеството на процесната телесна повреда, тъй като не се
установи, тази травма да е довела до затруднение или ограничение на
хватателната способност и функциите на лявата ръка на тъжителката, нито
пък до общо разстройство на здравето й неопасно за живота./
От субективна страна, това престъпление е извършено виновно и в
условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществената
опасност на деЯ.ето си, както и настъпването на обществено-опасните
последици от него, но е искал тяхното настъпване, воден от желанието си да
се саморазправи по този начин с тъжителката, идваща на инкриминираното
място да помогне на съпруга си, който преди това бил напсувал А. Г., без да се
установи друга причина освен дългогодишно влошените междусъседски
отношения на страните.
Ето защо на основание чл.303 от НПК, за това доказано от обективна
и субективна страна инкриминирано деЯ.е по чл.130, ал.2 от НК следва
да се ангажира отговорността на подсъдимото лице.
По делото не се събраха обаче никакви доказателства за това, че на
инкриминираната дата и място, подсъдимият е нанесъл и побой на
тъжителката З., както и силен юмручен удар в лицето й. Последното бе и
напълно опровергано с приетите като доказателство в процеса записи от
видеокамери на инкриминираното място и извършената във връзка с тях
8
техническа експертиза.
Не се доказа причиняването на тъжителката и на другите посочени в
тъжбата й травматични увреждания - в областта на носа, увреждане на лявата
ръка и затруднение на движенията с нея, постоянно главоболие,
продължаващо и до датата на подаване на тъжбата-26.09.2022г., като в тази
насока липсва медицинска документация и констатации и в представеното с
тъжбата медицинско свидетелство на В. З.. По отношение на затрудненото
движение на ръката, това твърдение бе опровергано пък с извършената по
делото медицинска експертиза на Д-р С., който е категоричен, че причинената
на тъжителката травма в пръсти на лявата й ръка , не е нито затруднило нито
попречило на функциите на тази ръка, включително хватателната й функция.
Не на последно място, не се доказа причиняването на тъжителката на
временно разстройство, неопасно за живота й, в каквато насока бе твърдяната
и поддържана като причинена телесна повреда с тъжбата й. Това твърдение
също бе напълно опровергано както с представената медицинска
документация от З., така и с експертните заключения по извършените
съдебно-медицински експертизи в процеса.
Ето защо поради недоказаност на извършването на престъпление по
чл.130, ал.1 от НК на инкриминираната дата и място и за посочените други
телесни увреждания в тъжбата, респ. и друг начин и механизъм от
установения такъв от съда, на основание чл.304 от НПК, подсъдимият следва
да бъде оправдан за извършване на такова деЯ.е, както и за причиняването на
тези допълнително твърдени телесни увреждания на тъжителката З. и респ. с
тези допълнително вменени му действия спрямо нея на инкриминираната дата
и място / на същата дата, по същото време и на същото място/.
Предвид изложеното, съдът счита, че след като не бе доказано
причиняването на телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК, но бе доказано
причиняването на телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК на тъжителката , от
страна на подсъдимото лице, няма процесуална пречка съдът да
преквалифицира тази телесна повреда в по-леката такава с настоящият си
краен съдебен акт, каквато е именно телесната повреда по чл.130, ал.2 от НК в
този казус .

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО

При преценката на съда за отговорността, която следва да поеме
подсъдимото лице за причинената на тъжителката лека телесна повреда,
съдът отчете следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал.2 от НК, за лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на
здравето, наказанието е „Лишаване от свобода“ до шест месеца или
„Пробация“, или „Глоба“ от сто до триста лева.
9
Подсъдимият Г. не е осъждан до датата на деЯ.ето и освобождаван
еднократно от наказателна отговорност по чл.78а от НК с влязъл в сила
съдебен акт на 20.02.2017г., което не е пречка за прилагане на тази норма
повторно към настоящият момент. В тази насока е и ТР№ 2/28.02.2018г. на
ВКС по т.д.№2/2017г. на същия съд . Съгласно това ТР, институтът на чл. 78а
от НК е приложим повторно по отношение на лице, което вече е било
освобождавано от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за събирането й е
образувано изпълнително производство, но вземането е погасено по давност,
като в този случай, освен давностния срок, следва да е изтекъл и срок, равен
на този по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК /1 година/. В казуса се касае за влязъл в сила
съдебен акт, с който на А. Г. е наложено административно наказание по реда
на чл. 78а, ал.1 от НК, а именно „Глоба“ в размер на 1000.00лв., като за
събирането на тази сума не е образувано изпълнително производство, защото,
тя е заплатена доброволно от Г. на 08.03.2017г. При това положение срока по
чл. 86, ал.1, т.1 от НК е изтекъл към 09.03.2018г. и няма процесуална пречка за
процесното деЯ.е, извършено през 2022г., отново да намери приложение
разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК.
От инкриминираното деЯ.е не са настъпили съставомерни имуществени
вреди за тъжителката З..
При тези кумулативни предпоставки , съдът намира, че са налице
законовите основания на чл.78а, ал.1 то НК за освобождаване на А. Г. от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание „Глоба“.
За определяне размера на това административно наказание, съдът отчете
като смекчаващо вината обстоятелство-чистото съдебно минало на дееца и
изключително влошените и обтегнати отношения между страните, за което
има безспорни доказателства и няма спор между тях. Отчете също, че
процесният инцидент напрактика е възникнал именно и защото, воден от тези
си влошени отношения, св.Д. Златев е отправил без никаква видима причина
на инкриминираната дата и място, псувня към подсъдимия Г., докато
преминавал покрай него по улица „С “ . Ето защо при тези смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства и липсата на отегчкаващо такова, съдът
намира, че адекватно и справедливо в казуса административно наказание се
явява минималната административна санкция по чл.78а, ал.1 от НК, а именно
„Глоба“ в размер на 1000.00лв.


ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК


Извършеното престъпление от подсъдимото лице по чл.130, ал.2 от НК
представлява и деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, тъй като то е и
10
противоправно и виновно деЯ.е, от което в причинно-следствена връзка са
настъпили за тъжителката неимуществени вреди, като пряка и непосредствена
последица от него /физически болки и страдание, без да се установи в
процеса с някакви доказателства, че на В. З. са причинени и психически
болки и страдания като пряка и непосредствена последица от
инкриминираното деЯ.е, в каквато насока бе обоснован също този иск при
депозирането му в процеса./ За тези вреди се събраха преки и категорични
доказателства в процеса чрез разпита на свидетелите очевидци –Д. З , М Й , с
показанията на тъжителката, а така също и с показанията на, св.Г И и св.Н.. В
подкрепа на този правен извод на съда са и медицинските документи,
представени в процеса за тъжителката З. и заключенията по извършените
съдебно-медицински експертизи, както и заключението по техническата
експертиза в процеса. Така при разпита на свидетелите З и И Г., се потвърди,
че след инцидента, тъжитгелката е изпитвала болки в областта на лявата си
ръка и пръстите. Според извършените съдебно-медицински експертизи,
причинените на тъжителката травматични увреждания от инкриминираното
деЯ.е са отшумели за период от около 2 седмици, а интензитета и силата на
болките от тях за В. З. са били от умерена към лека степен. Наред с това обаче
Д-р З. сочи в показанията си пред съда и във връзка с извършената от него
медицинска експертиза, че тъжителката е и склонна към хиперболизиране на
ситуацията при пресъздаване на усещането си за болка от случая, заради което
и съдът не приема, че В. З. е изпитвала болка и страдание за по-дълъг срок от
посоченият такъв от експертите и още по-малко и към настоящият момент
/вече близо 3 години след деЯ.ето/. Тези травми са от такова естество, че
според вещите лица след този период е налице пълно възстановяване на
здравето на пострадалата. Наред с това, за около 2-3 месеца е имало известно
затруднение в хватателната способност на самият пръст със счупена костица,
но това не е довело до някакво затруднение функциите на лявата ръка на
тъжителката, в това число и като цяло в хватателната й функция.
Ето защо при тези категорични доказателства, кореспондиращи
по между си, съдът приема, предявеният граждански иск по чл. 45 от
ЗЗД на тъжителката срещу подсъдимото лице, за доказан по основание.
/Не приема за доказани по изложените по-горе в мотивите съображения
относно твърдените вреди за причинени на В. З. и психически болки и
страдания./
За да определи размера на дължимото обезщетение по справедливост и
условията на чл.52 от ЗЗД, съдът отчете от една страна техният вид и естество
/различни групи травми по тялото на тъжителката/, механизма на
причиняването им/ с захвърляне на тъжителката към земята/, интензитета на
причинените на тъжителката болки от умерен към лек и периода на
отшумяването им /до две седмици/, с възможност и пълно възстановяване на
причинените й травми. При отчитането на всички тези релевантни
обстоятелства, съдът счита, че на тъжителката следва да се присъди
обезщетение по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, с което да се възмездят
11
причинените й неимуществени вреди от прецесното престъпление и деликт по
чл. 45 от ЗЗД и приема, че това би могло да се постигне с обезщетение в
размер на 600.00лв., до който размер следва да се уважи и предявеният по
делото граждански иск на В. З.. Това обезщетение следва да се присъди и
с претендираната законна лихва върху главницата, която факултативна
претенция също се явява основателна по чл. 45 от ЗЗД, като плащането се
дължи считано от датата на престъплението /27.03.2022г./ В останалата част,
над уважената такава и за недоказаните като вид други неимуществени вреди,
този граждански иск и факултативна претенция към него за лихви, следва да
се отхвърлят като недоказани и неоснователни .
При тези мотиви, съдебният състав постанови и присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
12
Съобщи за изтекли лични данни