Р Е Ш Е Н И Е №3565
24.10.2018 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III граждански
състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 5129 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 ГПК.
Постъпила
е молба вх. №56346/21.09.2018 г. от ответницата М.Н.С., чрез процесуалния
представител адв.Ж.М., с която се излагат твърдения за допусната в
постановеното по делото решение № 2894/18.07.2018 г. явна фактическа грешка.
В срока по
чл.247, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по молбата –
ищцата Р.К.Г., чрез адв. М.Б., със становище за неоснователност на депозираната
молба.
Съдът,
като съобрази доводите на молителя и материалите по делото, намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.247, ал.3 ГПК съдът призовава страните в открито заседание,
когато прецени това за необходимо. В настоящия случай, призоваване на страните
в открито заседание не е необходимо предвид вида на твърдяната от молителя
очевидна фактическа грешка.
На първо
място, страната намира, че е налице очевидна фактическа грешка в частта на
решението по отношение на присъдените разноски. Поддържа, че производството по
обезпечаване на доказателствата било самостоятелно такова и съдът не можело в
диспозитива на решението да пише, че присъдените разноски били за
производството по делото. Затова моли да се поправи по реда на чл.247 ГПК
диспозитива на съдебното решение, като се впише, че дължимите разноски в
производството били 144 лв., а не както са посочени – 314 лв. На следващо
място, молителката твърди за наличие на ОФГ досежно изложените мотиви на съда в
частта по отношение на обсъждане на доказателствения материал, а именно
представения по делото договор за наем от 28.02.2017 г.
Съдът
намира така направеното искане за неоснователно. Разпоредбата на чл.247 ГПК
дава възможност на всяка страна по делото или по инициатива на съда да се
поправят допуснати в решението на съда очевидни фактически грешки. Такава
грешка съобразно трайната практика на Върховния касационен съд е налице, в
случаите в които е налице разминаване между мотиви и диспозитив в постановения
съдебен акт. Така съгласно решение №321/26.09.2012 г., постановено по гр.д. №
54 по описа за 2012 г. на ВКС, II г.о. явна фактическа грешка е всяко несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст
на решението. Такава грешка представляват погрешното посочване в решението на
съда на имената на страните, на границите на спорния имот, на размера на
присъдената сума, погрешните пресмятания на суми, не отразяването в диспозитива
на решението волята на съда, личаща от мотивите.
Видно от мотивите на съдебното решение в частта им за присъдените
разноски съдът е посочил, че разноските, които следва да се присъдят в
производството са тези за държавна такса по предявения иск в размер на 144 лв.,
както и държавна такса в размер на 20 лв. в производството по обезпечаване на
доказателства и за възнаграждение за вещо лице за изготвена експертиза в същото
производство в размер на 150 лв., или общо сумата от 314 лв. В диспозитива на
съдебното решение съдът е присъдил именно посочената сума в общ размер от 314
лв., за която в мотивите на съдебното решение е описано подробно какво сключва.
Затова и съдът приема, че не е налице твърдяната явна фактическа грешка,
доколкото формираната от съда воля в мотивите е намерила ясно и точно отражение
в диспозитива на съдебния акт.
По отношение на втората
твърдяната ОФГ, съдът приема, че същата не е от описания по-горе характер.
Както се посочи, за да може да се иска поправка на явна фактическа грешка, тя
трябва да представлява несъответствие между формираната воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението. Обсъждането на доказателствата
и изводите на съда от кое доказателство кое обстоятелство се установява не
попадат в посочения предметен обхват. Дали съдът правилно е извършил тази своя
преценка би могло да бъде предмет на проверка по реда на обжалване правилността
на решението, а не и в едно производство по чл.247 ГПК, каквото инициира
страната. Още повече молителката е депозирала въззивна жалба срещу
постановеното по делото решение, по повод на която окръжният съд ще се
произнесе по правилността на атакувания съдебен акт.
По изложените съображения молба на М.С. за поправка на ОФГ в
постановеното по делото решение е неоснователна и ще се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът на основание
чл.247 ГПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №56346/21.09.2018
г. от ответницата М.Н.С., ЕГН: **********, чрез
процесуалния представител адв. Ж.М. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №2894/18.07.2018 г.,
постановено по гр.д. № 5129 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.
К.
Вярно с оригинала.
КК