Решение по дело №4404/2019 на Районен съд - Бургас

  Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 151

 

06.02.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 15.01.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 4404 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Д.Г.А., ЕГН ********** ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №22-0000295/09.09.2019 г. издадено от Началника на ОО „АА“ – гр.Бургас.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) за нарушение на чл.24, ал.1, предл.последно във връзка с чл.24а, ал.1 ЗАвтПр на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 2 000.00 лева.

            Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. В жалбата се посочва, че при издаване на процесното НП са допуснати груби нарушения на императивните изисквания на разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. По същество се отрича авторството на вмененото деяние.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител, не се взема становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на съда се посочва, че обжалваното НП е съобразено с материалните и процесуални правила при издаването му и се предлага да бъде потвърдено.

           

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 24.09.2019 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е постъпила при АНО на 30.09.2019 г. с вх.№52-00-09-4580#3/30.09.2019 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.2, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 31.07.2019 г. жалбоподателят Д.А. сключила трудов договор №1/31.07.2019 г. с ЕТ „Владик – Вл Л.“, по силата на който приела да изпълнява длъжността „шофьор“ за неопределен срок.

Със Заповед №8-Z-789/26.08.2019 г. на кмета на Община Созопол било отнето Разрешение №124/30.07.2019 г. за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено на ЕТ „Владик – Вл Л.“ с водач Вл.Д.Л. и касаещо автомобил с рег.№ А 21 96 КР марка „Шевролет“ модел „Авео“. Причина за отнемане на издаденото разрешително било обстоятелството, че посочения таксиметров автомобил се управлява не от Вл Л., а от жалбоподателя Д.А., за която нямало представени надлежно документи за правоспособност на територията на Община Созопол при първоначално подаване на документи за издаване на същото разрешително. На същата дата заповедта била получена от едноличния търговец, а на 28.08.2019 г. той предоставил на Община Созопол отнетото разрешително. На същата дата и с вх.№8994/28.08.2019 г. Вл Л. подал в Административен съд – Бургас жалба против заповедта, с която било отнето разрешителното. По този повод в този съд било образувано адм.дело №2112/2019 г.

На 29.08.2019 г. около 10:30 часа в местност „Каваците“ до входа на комплекс „Грийн Лайф“ таксиметров автомобил с рег.№ А 21 96 КР марка „Шевролет“ модел „Авео“ бил спрян от полицаи от РУ – гр.Созопол. Към тази проверка се присъединил и К.Л. от Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.Бургас. Водач на автомобила бил жалбоподателя Д.А.. По време на проверката било установено, че тя не разполага с валидно издадено разрешение за таксиметров превоз.  

В резултат на посочената проверка на място и в тримесечния давностен[1]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, св.Л. съставил против жалбоподателя Акт №260961/29.08.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетели П.Т.Й.от РУ – гр.Созопол и Д. ПП.С. от гр.Созопол. На същата дата срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.24, ал.1, предл.последно във връзка с чл.24а, ал.1 ЗАвтПр.

На 09.09.2019 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН и в рамките на инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, Началника на ОО „АА“ – гр.Бургас издал процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 24.09.2019 г.

На 29.09.2019 г. състав на Административен съд – Бургас оставил без движение жалбата на Вл Л. против заповедта за отнемане на Разрешение №124/30.07.2019 г. за извършване на таксиметров превоз на пътници (адм.д.№2112/2019 г.), като на Л. е указано в 7-дневен срок да представи доказателство за довнесена държавна такса от 40 лева.

На 30.09.2019 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№52-00-09-4580#3/30.09.2019 г. при наказващия орган постъпила процесната жалба.

С Определение №2317/23.10.2019 г. поради неизпълнение на указанията за представяне на доказателство за довнесена такса от 40 лева, производството по адм.д.№2112/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас било прекратено.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.92, ал.1 и 2 ЗАП, както и на основание Заповед №РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (т.I.6. – за издаване на наказателни постановления).

Съгласно чл.24, ал.1 ЗАвтПр таксиметровите превози на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници. Според чл.24а, ал.1 ЗАвтПр разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице, за всеки отделен автомобил. В разрешението се вписват данните на водача в случаите, когато той извършва дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. В настоящия случай е безспорно, че Разрешение №124/30.07.2019 г. за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено на ЕТ „Владик – Вл Л.“ с водач Вл.Д.Л. и касаещо автомобил с рег.№ А 21 96 КР марка „Шевролет“ модел „Авео“ е било отнето със Заповед №8-Z-789/26.08.2019 г. на кмета на Община Созопол, както и че на 28.08.2019 г. е било предадено от Вл Л. на служители на Община Созопол. В тази връзка са и отбелязванията на гърба на представената заповед за отнемане (л.16 от делото на гърба – заверено от Община Созопол фотокопие). Въпреки това жалбоподателя Д.А. е извършвала таксиметрови превози, въпреки именно това е причина за отнемане на разрешителното – за нея не са били предоставени надлежно документи за правоспособност за територията на Община Созопол. Ето защо е напълно безспорно, че нарушението е извършено.

Съгласно чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПр водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение. Наложеното административно наказание е с фиксиран размер от 2 000.00 лева, поради което не съществува възможност да бъде намалено.

Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. [3] Случаят понастоящем не разкрива някакви особености, които да са по-съществени и които да налагат приложението на чл.28 ЗАНН. Предвид посоченото съдът не приема, че настоящия случай е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, поради което правилно наказващия орган е пристъпил към издаване на обжалваното сега НП.

На основание посоченото дотук, настоящия съдебен състав приема, че следва процесното НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно издадено.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0000295/09.09.2019 г. издадено от Началника на ОО „АА“ – гр.Бургас,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.24, ал.1, предл.последно във връзка с чл.24а, ал.1 от Закона за автомобилните превози,

на Д.Г.А., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 2 000.00 лева.

                                                                                                                      

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:__/п/

Вярно с оригинала:

ММ