№ 833
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Гражданско дело №
20221110122766 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на В. Б. М-Д. срещу решение №../98 от 14.02.2022 г. на ОСЗ ..,
с което е отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на наследниците на Й.Б.Ст. на посочен в жалбата
имот.
В жалбата се поддържа, че заявили посочения имот за възстановяване, в качеството
им на наследници на Й.Б.Ст., правото им на собственост в съществуващи стари реални
граници било признато, но ответникът отказала възстановяването, поради издадено
удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСОЗЗ и заповед №../23.07.2001 г. на кмета на СО-
район „Студентски“ и поради несъответствие в описаните граници и площ в
доказателствения документ.
Ответната страна оспорва жалбата.
Съдът, след като извърши проверка на атакувания индивидуален
административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 АПК, прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, съобразно чл. 253, ал. 1 ГПК, намира за
1
установено следното:
Представено по делото е решение № № ../98/14.02.2022 г. на ОСЗ – Западна, с което
е отказано на наследниците на Й.Б.Ст. да им бъде възстановено право на собственост в
съществуващи стари реални граници на следния имот: нива от 2.360 дка, четвърт категория,
находящ се в землището на Дървеница, в м. „..“ имот №.., кадастрален лист 5 от
кадастрален план, изработен 1939 г. поради издадено удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5
ППЗСПЗЗ и заповед №../23.07.2001 г. на кмета на СО-район „Студентски“ и поради
несъответствие в описаните граници и площ в доказателствения документ.
Представено по делото е копие от преписка по заявление вх. №.. г., сред чиито
корици се съдържат удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, заповед №../23.07.2001 г.
на кмета на СО-район „Студентски“, както и съдебни решения, довели до стабилизиране на
заповед №../23.07.2001 г. на кмета на СО-район „Студентски и влизането й в сила.
Приети в открито съдебно заседание на 16.10.2023 г. по делото са основно и
допълнително заключение по съдебно-техническата експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата срещу обжалвания индивидуален административен акт /ИАА/ е подадена в
срок, от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване пред съда, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168 АПК съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Неспазването на някое от тези изисквания
за действителност на административните актове води до тяхното опорочаване и отмяна,
респ. изменение от съда съобразно неговата компетентност по см. на чл.168 АПК.
При служебно извършена проверка съдът констатира, че обжалваното решение е
постановено от компетентен да стори това орган и при спазване изискванията за неговата
форма. С решението административният орган се е произнесъл в пределите на заявлението,
с което е сезиран.
Безспорно е по делото, че процесният имот е бил собственост на наследодателя на
жалбоподателите, преди включването му в ТКЗС.
Безспорно е по делото, че процесният имот е бил заявен за възстановвяване в
2
законоустановения срок.
По делото са налице данни- експертиза и самите мотиви на атакувания акт, че
процесният имот понастоящем попада в строителните граници на урбанизирана територия.
В този случай е предвидено, че ОСЗ издава своето решение въз основа на скица и
удостоверение по чл. 13, ал.4, 5, 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ ( чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ), като преди
издаването им от техническа служба при общината същата следва да определи дали и колко
е застроената част респ. подлежаща на възстановяване част, като без значение е
обстоятелството дали са налице реализирани строителни мероприятия. Решението на
техническата служба за определяне на застроената част се одобрява със заповед на кмета по
чл.11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Следователно процедурата по тази разпоредба се явява преюдициална
по отношение постановяването на решение за възстановяване на собствеността. В
конкретния случай има влезли в сила удостоверение и скица по чл. 13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ и
заповед на кмета по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, които са влезли в сила и са задължителни за
ОбСЗ, с които е обвързан и съдът в настоящото производство и същият не разполага с
възможността да преразглежда въпроса дали процесният имот е застроен или не. В този
смисъл приетите заключения по съдебно-техническа експертиза в тази им част не следва да
се кредитират. В конкретния казус от влезли в сила удостоверение и скица по чл. 13, ал.5 и
6 ППЗСПЗЗ, се установява, че заявения имот е изцяло застроен. Следователно последният
не подлежи на възстановяване съобразно разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ.
Предвид изложеното съдът намира, че постановеният с решението отказ е изцяло
законосъобразен.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на В. Б. ., ЕГН ********** срещу решение № ../98/14.02.2022 г.
на ОСЗ – Западна, с което отказано възстановяване право на собственост в съществуващи
стари реални граници на наследниците на Й.Б.Ст. на следния имот: нива от 2.360 дка,
четвърт категория, находящ се в землището на Дървеница, в м. „..“ имот №.., кадастрален
лист 5 от кадастрален план, изработен 1939 г.
Решението може да се обжалва с пред Административен съд - София град по реда на
АПК в 14 – дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3