№ 23
гр. Гълъбово, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20245550100601 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. Д. М., действаща чрез
пълномощника адв. Д. Г. от АК-Ловеч, срещу „Сити кеш“ ООД, с която се предявяват искове
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл.21 ЗПК. Ищецът твърди, че на
18.08.2023 г. е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № *******,
при следните условия: 700 лв. главница, 44,5 % фиксиран лихвен процент, 54,42 % ГПР,
897,46 лв. обща сума дължима от кредитополучателя и обезпечение – поръчител или
банкова гаранция. Твърди, че съгласно чл. 5.1. от процесния договор за потребителски
кредит, ищцата е следвало да предостави в срок от 3 дни обезпечение – банкова гаранция
или поръчителство на едно или две физически лица. Сочи, че в чл.11.1 от договора било
посочено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение се дължала
неустойка в размер на 762,54 лв. Поради това и общата сума дължима от кредитополучателя
възлизала на 1660,00 лв. Излага подробни съображения относно нищожността на клаузата,
уреждаща начисляване на неустойка при непредставяне на обезпечение. Твърди, че в
договора била включена и клауза, с която в тежест на потребителя били всички разходи за
извънсъдебно събиране на вземането – чл.6, ал.2. Излага подробни съображения относно
нищожността на тази клауза. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да
установи нищожност на клаузата за неустойка – чл.11.1 от договор за потребителски кредит
№ *******/18.08.2023 г. на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и нищожност на чл.6.2 от договор за
потребителски кредит № *******/18.08.2023 г. на основание чл.10а, ал.2 ЗПК. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Сити Кеш“ ООД, в
който взема становище за неоснователност на исковите претенции. Излага подробни
съображения за действителност на уговорената неустойка. Счита разходите за
1
извънсъдебните действия на кредитора за събиране на вземането за ясно посочени и
различни от такси за допълнителни услуги. Поради това иска отхвърляне на исковите
претенции. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
С оглед установените по делото факти е видно, че ищцата е получила в заем сумата
от 700 лв. и се е задължила да я върне на 10 месечни вноски по погасителен план /л.10/, при
падеж на първа вноска 18.09.2023 г. и падеж на последна вноска 18.06.2024 г. Уговорен е
лихвен процент в размер на 44,5 % , а годишният процент на разходите по кредита е 54,42 %
/чл.3, ал.1 от договора/.
В чл.5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство или
банкова гаранция. В чл.11 от договора е уговорена неустойка при неизпълнение от
кредитополучателя на задължението му по чл.5, чийто размер е 762,54 лв.
Сключеният между страните договор попада и под правната регламентация на Закона
за потребителския кредит.
Съдът намира претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение в тридневен срок /чл.11 вр. чл.5 от договора/ за нищожна като
неравноправна клауза, за която съдът следи и служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори/. Клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се предвижда
обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Критериите дали е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г.
по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е
типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна,
обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно
обогатяване, какъвто е настоящият случай и съответно клаузата, с която е уговорена е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т.3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010
г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.).
Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение противоречи и на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл.
21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
2
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и
общите условия. От съдържанието на процесния договор е видно, че размерът на
уговорената неустойка възлиза на значителна част от заемната сума за срока на целия
договор. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски,
по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до
скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката
по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката
да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за
преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава
изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението
за обезпечение на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от
предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да
дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително със значителна сума спрямо
предоставената главница. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите
нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай
не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във
вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.
Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с която е уговорена тази
неустойка може да бъде изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно,
че заемодателят е финансова институция. От член 8, параграф 1 от Директивата в
светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит
кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при
необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база
данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да
не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да
3
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не
процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на
Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в
предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна
хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури
на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните
интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014 г. по дело C-565/12 на СЕС
по повод преюдициално запитване от френски съд. Предвид това клауза, която предвижда,
че се дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители или банкова гаранция, което
задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко
противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му, да се отпусне кредитът, която практика би
съответствала на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата
на чл. 16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло
във връзка и с оглед целите на директивата.
С оглед на това съдът намира, че следва да се прогласи за нищожна клаузата на чл.11
от процесния договор за кредит, с която е начислена неустойка в размер на 762,54 лв.
По отношение на претенцията за нищожност на клаузата на чл.6, ал.2 от договора,
която урежда при забава отговорност на заемателя за разходи за събиране на вземанията на
кредитора, се явява нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК. Според тази разпоредба всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона, е нищожна. Съдът намира, че клаузата на чл.6, ал.2 от договора има
за цел да заобиколи ограничението на чл.33 ЗПК, съгласно което при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
като тази лихва за забава не може да надвишава законната лихва. Това правило е уредено от
норми от императивен порядък, които са установени в публичен /обществен/ интерес с оглед
целта на закона – да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, кактои чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставянето на потребителски кредит /чл.2
4
ЗПК/. С клаузата на чл.6, ал.2 от договора се въвежда допълнително плащане, чиято
дължимост е изцяло свързана с хипотези на забава на длъжника т.е. представлява прикрита
неустойка за забава. Очевидно тези плащания нямат за цел да покрият разходи по
събирането на закъснели погасителни вноски, тъй като те са уговорени предварително, като
абсолютни суми и в отнапред определени граници. Разноските необходими за събиране на
всяко конкретно вземане, при настъпила забава, не могат да бъдат определени
предварително. Начина по който те са определени налага извода, че са установени с цел да
се избегне ограничението на закона свързано с размера на дължимото обезщетение при
забава. Отделно от това според чл.10а ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите
за телефонни разговори, напомнителни писма и другите действия по чл.6, ал.2 от договора,
представляват разходи за управление на кредита. Те са свързани с неговото събиране, а всяко
действие по събирането му е действие по управление на кредита. По тези съображение
клаузата на чл.6, ал.2 от процесния договор се явява недействителна.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, които съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 100,00 лв. внесена държавна такса.
Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. Д. Г. от АК-Ловеч за
присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т.3,
предл.2 от ЗАдв., съдът приема, че при преценката за минималното адвокатско
възнаграждение следва да се съобрази с правилата на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. В случая са предявени два иска, като са атакувани две разпоредби от
договора, поради което са определени две възнаграждения /възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от
формата на съединяване на исковете/. Като база за изчисление на адвокатското
възнаграждение, са взети посочената цена на всеки иск поотделно – съдът е изчислил
възнаграждението на адв. Г. по първия иск и втория иска съобразно правилото на чл. 7, ал. 2,
т.1 от Наредба № 1/2004 г., като на процесуалния представител на ищеца следва да се
определи общо възнаграждение в размер на 800 лева, платимо от ответника.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за нищожна клаузата на чл.11 от договор за потребителски кредит №
******* от 18.08.2023 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5 и М. Д. М., ЕГН
**********, с адрес *********** на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП
вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК.
ПРИЗНАВА за нищожна клаузата на чл.6, ал.2 от договор за потребителски кредит №
****** от 11.01.2024 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
5
адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5 и М. Д. М., ЕГН
**********, с адрес *********** на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП
вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5 да заплати на М. Д. М., ЕГН **********, с
адрес ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото в размер на 100,00
лв. /сто лева/.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5 да заплати на адвокат Д. Г. от АК – Ловеч,
с л.№ **********, адрес гр. Троян, ул. „Захари Стоянов“ ет.4, офис 30, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 800 лв. (осемстотин лева) за оказана безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара
Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
6