Р Е Ш
Е Н И Е
№.................
гр. София
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
като разгледа докладваното от съдия Вранеску т. дело №2344 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25,
ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел.
Образувано е по жалба на В.С.М., в
качеството на управител на „Р.Р.“ ЕООД /със сегашно наименование „С.**“ ЕООД/
срещу отказ № 20201103131538/17.11.2020 г. на Агенция по вписванията,
постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20201103131538/03.11.2020 година.
В жалбата са изложени твърдения, че постановеният от АВ – ТРРЮЛНЦ отказ е
неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че в конкретния случай дружеството,
което притежава капитала на „С.**“ ЕООД /с предходно наименование „Р.Р.“ ЕООД/
е дъщерно на „С.Т.“ АД. Сочи, че „С.Т.“ АД е публично дружество, чиито акции се
търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване
в съответствие с правото на ЕС или на еквивалентни международно стандарти. Осигуряващи
адекватна степен на прозрачност по отношение собствеността. Твърди, че „С.**“
ЕООД /с предходно наименование „Р.Р.“ ЕООД/ е в обективна невъзможност да
посочи действителен собственик физическо лице. Сочи, че в случая не са налице условията
за приложение на разпоредбата на §.2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, тъй като дружеството
заявител не е в хипотеза на невъзможност да установи действителния си
собственик. Счита, че в случая е достатъчно да бъде посочено, че публичното
дружество е действителен собственик. Моли обжалваният отказ да бъде отменен.
Съдът, като взе предвид доводите в
жалбата и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания отказ № 20201103131538/17.11.2020 г.,
длъжностното лице по регистрацията е приело, че в случая не са завени за
вписване лица, действителни собственици, определени по критериите на §.2 от
ЗМИП. Длъжностното лице по регистрацията приема, че съгласно ЗМИП действително
собственици могат да бъдат само физически лица, като в случая следва да бъде
приложено предвиденото в §.2, ал. 5 ДР ЗМИП, като при вписване на
обстоятелствата по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП в група действителни собственици
в поле №550, следва да бъде посочено физическо лице, което изпълнява длъжността
на висш ръководен служител.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
В конкретния случай от АВ-ТРТЮЛНЦ е поискано вписване по партидата на „С.**“
ЕООД /с предходно наименование „Р.Р.“ ЕООД/, ЕИК *****, заличаването на
физическите лица вписани като действителни собственици на „С.**“ ЕООД /с
предходно наименование „Р.Р.“ ЕООД/ и вписване на нов действителен собственик –
„С.Т.“ АД - публично дружество. Видно от приложената към заявлението нотариално
заверена декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, подписана от В.М., в качеството
на представляващ „Р.Р.“ ЕООД /сега „С.**“
ЕООД/, като действителен собственик е посоченото дружеството „С.Т.“ АД –
публично дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар. Не се
установява в така представената декларация да е посочен ЕИК на „С.Т.“ АД.
С обжалвания отказ длъжностното лице при АВ е приело, че не може да се
извърши вписването, тъй като приема, че ЗМИП в пар.2, т.1 от ДР предвижда като
собственик да се посочи действителното такова физическо лице, а в конкретния
случай се сочи юридическо лице.
По същество Съдът намира следното:
Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗМИП, учредените на територията на Република
България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за
контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да
предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална
информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици,
включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Информацията и
данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по партидите на учредените на територията
на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския
регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър
БУЛСТАТ – арг. от чл. 63, ал. 1 от ЗМИП.
В разпоредбата на ал. 4 на чл. 63 от ЗМИП са изброени данните, които следва
да бъдат вписани в съответния регистър. Легалната дефиниция на „действителен собственик“ по отношение на
корпоративните юридически лица е дадена в § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП.
Законът определя за такъв лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен
процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или
друго правно образувание, включително посредством държане на акции на
приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на
случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се
подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на
Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи
адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
В случая настоящият състав на съда счита, че не може да бъде установено по
категоричен начин дали заявителят попада именно в изключенията на §2,
ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП . Това обстоятелство се дължи на факта, че заявителят е подал заявление Б7 във
формата на образец и с попълнени данни съответни на приложената декларация по
чл. 63, ал. 4 ЗМИП, от които не се
установява пълна индивидуализация на дружеството действителен собственик на
„Р.Р.“ ЕООД /сега „С.**“ ЕООД/. Видно в
заявлението е заявено за вписване като действителен собственик на дружеството „С.Т.“
АД - публично дружество, ЛНЧ **********, държава: БЪЛГАРИЯ“ на основание
изключението по § 2, ал. 1, т. 1 на ДР на ЗМИП. Безспорно нито в декларацията,
нито в заявлението има попълнен ЕИК на това дружество. Следователно се касае за
неправилно попълнено и подадено заявление, в което не е вписано ЕИК на
юридическото лице, а е посочен ЛНЧ – личен номер на чужденец, което е
неправилно. В случая дори и да е допусната
техническа грешка, същата не е отстранена, а нито длъжностното лице, нито
съдът може да се отклонява от посоченото в заявлението и да постанови вписване
на нещо различно. Неправилното попълване на заявлението не може да бъде
отстранено по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като не се касае за липса на
документ, който да е изискуем, а е самостоятелно основание за отказ, като няма
пречка за последващо вписване при правилно попълнено ново заявление.
Предвид горното съдът намира, че обжалваният акт като краен резултат следва
да бъде потвърден, а подадената жалба срещу него оставена без уважение.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.С.М., в качеството на управител на „Р.Р.“ ЕООД /сега с
наименование „С.**“ ЕООД/ ЕИК ***** срещу отказ № 20201103131538/17.11.2020 г.
на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. №
20201103131538/03.11.2020 година.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: