Р
Е Ш Е Н И Е № 90
19.11.
2019
год. гр. Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На
14. 11. 2019 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия
ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 608 по описа за 2019
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител адв. К.П.Л.
изнася в ИМ, че бил потребител на електрическа енергия, която ответникът
доставял на адрес гр. Ч., ул. „И. Д.“ **
С писмо от 27.08.2019 г., ответникът го уведомил,
че на 13.03.2019 г., електромер
с фабричен номер № *********, от
измервателна точка /ИТН/ 2177245 на
посочения по-горе адрес, на клиент с клиентски
номер ********** бил демонтиран и предаден за проверка в БИМ. Също така
го информирал, че на основание чл. 48 и
чл. 51 (1) от ПИКЕЕ, сметката му за електроенергия ще бъде коригирана за
времето от 46 дни, т.е. за
периода от 26.01.2019 г. до 13.03.2019
г., поради допълнително начислената дължима сума, вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия на стойност 835.52
лв, начислена по фактура **********/27.08.2019 г.
Изнася още че счита, че посочената сума е недължима, тъй като ответното
дружество не било изпълнило вмененото
му от законодателя задължение да създаде в общите условия на договорите с
крайния потребител на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента, съгласно
правилата по чл.98а ал.2 т.6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което не бил осъществен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия
и съответно извършената корекция е неправомерна - Решение № 111 от 17.07.2015
г. по т. д. № 1650 / 2014 г. на ВКС, 1-во тър.
Отделение.
Практика на съдилищата по отношение
на въпроса, дали е предвиден въпросния ред за уведомяване на клиента в общите
условия на ответното дружество е единна, последователна и непротиворечива и е в
смисъл, че в същите не съдържат ред за уведомяване, съобразно чл. 98а ал. 2,т.
6 ЗЕ, а в тях е предвидено
единствено задължение на оператора за уведомяване, но не и реда за това, така:
Решение № 65/15.03.2017 г. на АС Пловдив по в.т.д. № 6/2017 г.; Решение №
453/10.11.2016 г. на ОС Пловдив по в.т.д. № 238/2016 г.; Решение №
438/23.11.2017 г. на ОС Хасково по в. гр. д. № 667/2017 г.; Решение23.02.2018
г. на ОС Стара Загора по в.т.д. 1343/2017 г.; Решение 21.02.2018 г. на ОС Стара
Загора по в.т.д. 1393/2017 г. и много други.
Отделно от посоченото, към момента на проверката - 13.03.2019 г., липсвал приложим
материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С
постановено окончателно решение № 1500 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., /обн. ДВ
бр. 15 от 14.02.2017 г., в сила от
14.02.2017 г./ ПИКЕЕ са отменени, с
изключение на чл. 48 - чл. 51, които от своя страна са отменени с влязло
в сила с Решение № 13691 от 8.11.2018г. на ВАС по адм.д.
№ 4785/2018 г. (обнародвано в ДВ бр.97 от 23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018
г.).
Моли съда, да постанови решение, с което на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, да приемете за установено, че не дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, ЕИК ********* сумата 835.52 лв, начислена по фактура **********/27.08.2019
г., по партида с клиентски номер
№ **********, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството електрическа енергия за времето от 46 дни, т.е. за периода от 26.01.2019 г. до 13.03.2019 г.
Моли да му бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
Ответното дружество, редовно
призовано, не изпраща представител, но в подадената молба заявява, че оспорва
ИМ и напълно поддържа представения отговор на ИМ. Претендират за направените по делото
разноски. Правят възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, и от становището на страните по делото, съдът
приема за установена следната фактическа
обстановка:
Предявен е отрицателен установителен
иск по см на чл.124 ал. 1 от ГПК, по силата на който ищцовата
страна е сезирала РС Чирпан да се произнесе с Решение, с което да установи, че
не се дължи на ответното дружество сумата
в общ размер 835, 52лв. която сума била начислена вследствие на установено
измерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия
за времето от 46 дни, - за периода от 26.01.2019г. до 13.03.2019г.
Съществуването на валидни облигационни отношения между
страните не се оспорва от никоя от тях, по силата на което облигационно
отношение ответното дружество е предоставило електроенергия в определени
количества, а за ищеца като потребител е възникнало задължението да заплаща
тази електроенергия по цени определени от ДКЕВР.
От представения по делото Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 486760/13.03.2019 г. е видно, че при извършена проверка от двама представители на ответното дружество в присъствието на свидетел С. В./ за която в известие за доставяне - обратна разписка/ е упоменато, че е съпруга на потребителя – клиент, а в самия протокол – представител/ на измервателната система на обект в гр. Ч., ул. И. Д. № **, електромера е демонтиран, поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба и изпратен за експертиза. От представения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 52/25.03.2019 г. се установява, че предмет на проверката е електромер с идентификационен № *********. При отварянето на платнената безшевна торба с пластмасова пломба се констатирало съответствие с протокола за демонтаж от 13.03.2019г. Както и осъществен е достъп до вътрешността на електромера, изводите на куплунг Х2 са дадени на късо с меден проводник, чрез запояване/не прилежащ към конструкцията на електромера. В резултат на тази манипулация електромерът отчита по-малко от консумираната електроенергия а именно: -85,83 % отчетена грешка.
С писмо изх. № 8172478-1/27.08.2019 г. относно "частично неизмерване на електрическа енергия, клиентски номер **********", ищецът е уведомен, че на 13.03.2019 г. при извършена проверка елекромер с фабричен № ********* е демонтиран и предаден за експертизна проверка в БИМ; констатирано е от служителите на БИМ, че електромерът е манипулиран и отчита с грешка минус 85, 83%, за което е издаден констативен протокол № 52/25.03.2019 г.; вследствие на това ползваната от ищеца електроенергия е неизмерена, съответно незаплатена и на основание чл. 48, и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ ще бъде коригирана сметка му за ел. енергия за периода от 26.01.2019 г. - 13.03.2019 г. за 46 дни, като допълнително начислената сума е в размер на 835, 52 лв., представляваща 85,83% / след приспадане на 2% допустима грешка на електромера/ от потреблението за посочения период от време. На 27.08.2019 г. е издадена Фактура № ********** за сумата от 835, 52 лв. с ДДС.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск се явява основателен по следните съображения: В производството по предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че спорното право е възникнало и съществува, а ищецът фактите, които го изключват, унищожават или погасяват, или ответникът следва да установи пълно и пряко факта, от който е възникнало и съществува претендираното от него вземане и едва след това ищецът следва да установи възраженията си за неговата недължимост.
Съдът намира, че в настоящия случай ответникът не установи по делото да е възникнал посоченият от него правопораждащ факт. Ответникът счита, че съществува законово основание за начисляване процесната сума; КЕВР има правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които да регламентират и условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ) и именно на това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях е посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, като в конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал., т. 6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. § 199, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият § 199, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В чл. 28, ал. 2 от действащите Общи условия на последния е предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това.
Поради изложеното и тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция, предявените искове се явяват основателни и като такива, следва да бъдат уважени.
В контекста на изложеното по-горе РС Чирпан не обсъжда последната съдебна практика обективирана в Решение № 124/18.06.2019 г. постановено от ВКС, Трето Г. О., ГК с докладчик съдията Драгомир ДРАГНЕВ по гр. дело № 2991/ 2018 г. по реда на чл. 290 ГПК, станала известна на съда, т. к. това Решение е неотносимо към настоящия казус, при който за да се начисли служебно ел. енергия не са използвани вече отменените ПИКЕЕ.
На съда е служебно известно, че
към момента на извършване на проверката на 13.03.2019 г., с Решение № 1500/
06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48,
49, 50 и 51 от този акт, които от
своя страна са отменени с влязло в сила с Решение № 13691 от 8.11.2018г. на ВАС
по адм.д. № 4785/2018 г. (обнародвано в ДВ бр.97 от
23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г.). Следователно разпоредбите на ПИКЕЕ, са неприложими към настоящия случай,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на
13.03.2019 г., което е след отмяната на гореописаните разпоредби от ПИКЕЕ. От
изложеното следва, че към момента на проверката липсва приложима нормативна
уредба (процедура), по силата на която да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Това е
така, защото с цитираните решения на ВАС е отменена включително разпоредбата на
чл.
47 от ПИКЕЕ, регламентираща специалните изискванията към констативния
протокол (оправомощено лице да го състави, изискуем
брой свидетели при отсъствие на абоната и т. н.), който е елемент от
фактическия състав пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да
извърши едностранна корекция. След отмяната на чл. 41
- 47
от ПИКЕЕ липсва също ред и предпоставки за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Отпаднало е и действието
на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните
понятия, както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници
на грешката. Отмяната на ПИКЕЕ не може да бъде заместена по
аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото.
Следователно, към датата на извършената проверка не съществуват материалноправните
предпоставки при наличието на които може да бъде извършена едностранната
корекция, тъй като липсва нормативно определена процедура, която да определя
реда и условията за извършване на корекция при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно
извършените от ответника в тази връзка действия към 13.03.2019 г. не са изрично
регламентирани от закона, поради което и не са основани на него. Доколкото
законодателят не е предвидил друга процедура и ред, освен този по ПИКЕЕ, по
който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма
правомощия да извършва такива действия на друго непредвидено в закона
основание, поради което извършването им няма юридическа стойност. Този извод се
налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с
цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.
В тази връзка съдът счита, че следва да отбележи, че съгласно приетите през 2013г. ПИКЕЕ а и в ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр.35 от 30.04.2019г. В чл. 50 ал.1 В случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като:
а) при средство за търговско измерване, измерващо с грешка извън допустимостта, количеството преминала електрическа енергия се изчислява, като измерените количества се коригират с установената грешка, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване.
Следователно, от установената фактическа обстановка не се установява защо ответното дружество служебно начислява ел. енергия за период от 26.01.2019г до 13.03.2019г. в размер на 46дена. Това е така, защото по делото не са представени доказателства към 26.01.2019г. да е имало извършена проверка на въпросния електромер. От друга страна периода не съвпада с определения в чл. 50 ал.1 от ПИКЕЕ три месечен срок, като следва пък да се има предвид, че точно в този период е нямало действащи ПИКЕЕ, тъй като тези от 2013г. вече са били отменени с цитираните съдебни решения на ВАС.
В обобщение настоящият състав счита, че съобразно доказателствата по делото, се налага единственият извод, че ответникът не е успял при условията на пълно и главно доказване да установи дължимостта на исковата сума било то на основание чл. 50 от ПИКЕЕ или чл. 200 ЗЗД или чл. 183 ЗЗД.
В тази насока съдът, счита че следва да посочи, че сключеният между страните договор е за покупко - продажба на ел. енергия, за който намира приложение правилото на чл. 183, ал. 1 от ЗЗД, според което при неизпълнение на задължението за заплащане цената на реално доставена стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност. В случая непълнотата на уредбата към датата на завършване на ФС на процесната корекционна процедура следва да бъде запълнена при прилагане правилото на чл. 183 от ЗЗД, съгласно който купувачът дължи заплащане на продажна цена само за реално доставена му стока, и при приложимост на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. От правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.
В процесният случай обаче ответникът по делото не доказа успешно при пълно и главно доказване, че служебно начислените на ищеца ел. енергия, съставляват реално неотчетена ел. енергия, която е преминала от захранващия кабел към абоната, както и не доказа, че същата е доставена от ответника и реално потребена от ищеца ел. енергия и то именно в рамките на исковия период
Във връзка с горните съждения следва да се посочи,че цитираното в молбата решение на ВКС по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ гр. о., според което вземането се дължи на основание чл. 183 ЗЗД, представлява изолирана съдебна практика, която противоречи на принципа, че специалния закон дерогира общия.
При така изложените по-горе мотиви РС Чирпан намира предявения отрицателен установителен иск и за основателен и за доказан като го уважава изцяло присъждайки в полза на ищеца и в тежест на ответника съдебно - деловодните разноски, за които са представени доказателства за реалното им извършване.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски общо в размер на 400 лв. /350 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв. държавна такса/.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения размер на чл. 36 от ЗА, който в ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. С Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. Дело № 6/2012 г., т. 3 ОСГТК на ВКС прие, че при произнасяне по възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от трикратния размер на предвиденото в § 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото.
Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата наредба, при интерес до 1 000 лв. – 300. В настоящият случай претенцията е в общ размер под 1000 лв. и предвид посочените разпоредби минималния размер на адвокатското възнаграждение е 300,00 лева. Уговореното възнаграждение в приложеното към делото пълномощно е 350,00 лева, т. е. над минималния размер, определен в наредбата. Съдът счита, че предвид направените възражения от ответното дружество е налице правна сложност на делото, поради което не следва да се намали размера на адвокатското възнаграждение.
Водим от горните мотиви, и на основание чл.124,ал.1 от ГПК и 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД Пловдив, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, ЕИК *********, че П.С.В.., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 11, чрез адв. К.П.Л. от АК Ст.Загора не дължи на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД Пловдив сумата на 835, 52лв. начислена по Фактура № **********/27.08.2019 г. по партида с клиентски номер **********, вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер с фабричен № ********* от ИТН 2177245 за периода 26.01.2019 г. - 13.03.2019 г.
ОСЪЖДА "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД Пловдив, с п. а., да заплати на П.С.В., с п. а., направените по делото разноски общо в размер на 400, 00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Стара Загора
РАЙОНЕН СЪДИЯ: