№ 326
гр. С., 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20242200500446 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №507/10.06.2024г. по гр.д.
№4377/2023г. на С.ски районен съд, с което е признато за установено, че
„Водоснабдяване и канализация – С.“ ООД дължи на „Енерджи лайф трейд“ ЕООД, гр.
П., на основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.327 ТЗ, вр. 79, ал.1 от ЗЗД и
чл.309а, ал.1 ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД следните суми: сумата от 15850,92лв. - главница,
представляваща незаплатена цена за доставени стоки – ел. материали и ел. оборудване,
за които е издадена фактура №5/09.12.2020г., ведно със законната лихва за забава,
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 05.09.2023г. до окончателното й
изплащане; сумата от 4608,25лв. - мораторна лихва за периода 10.12.2020г. –
05.09.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК №1949/07.09.2023г. по ч.гр.д. №3581/2023г. на С. сумата от
14053,44лв. - главница, представляваща незаплатена цена за доставени стоки – ел.
материали и ел. оборудване, за които е издадена фактура №13/11.01.2021г., ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
20.09.2023г. до окончателното й изплащане; сумата от 4033,68лв. - мораторна лихва
за периода 12.01.2021г. – 20.09.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК №2021/21.09.2023г. по ч.гр.д. №3723/2023г.
на С. сумата от 12982,32лв. - главница, представляваща незаплатена цена за доставени
стоки – ел. материали и ел. оборудване, за които е издадена фактура №17/11.02.2021г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410
ГПК – 09.10.2023г. до окончателното й изплащане; сумата от 3704,33лв. - мораторна
1
лихва за периода 12.02.2021г. – 09.10.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №2149/11.10.2023г. по ч.гр.д.
№3967/2023г. на С. С решението са присъдени разноски на ищцовото дружество в
заповедното производство и в исковото производство.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство „Водоснабдяване и канализация – С.“ ООД и с нея се обжалва
посоченото решение изцяло.
Дружеството въззивник чрез пълномощника адв. М. П. посочва, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила на материалния закон. Посочва, че
спорът по делото е дали са налице търговски сделки за покупко-продажба между
страните, по които да е налице неизпълнение на задължението за заплащане на
дължима цена. Заявява, че неговото твърдение е за липса на сключване договори за
доставка на ел. материали и ел. оборудване, неосчетоводяване на процесните фактури
и незаприходяване в негов склад на процесните стоки. Ищецът следвало да установи,
че между страните са възникнали валидни правоотношения по търговски продажби на
стоки, описани във процесните фактури и че стоките са предадени на купувача. Прави
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и посочва, че
първоинстанционният съд е формирал неправилни правни изводи. Счита, че
показанията на свид. Рашев следва да се ценят критично, с оглед прекратяване на
договора му с дружеството. Следвало да се отчете, че нямало нито една писмена
заявка, а фактура №5/09.12.2020г. не била осчетоводена в регистрите на ответното
дружество. Отношения между страните имало само за доставка по фактура
№41/08.11.2022г. на база проведена обществена поръчка. На база анализа на събраните
доказателства и изтъкнатите от него факти, въззивника счита, че може да се направи
извода, че между страните не е имало търговски отношения преди 2022г. – тогава е
осъществена доставка по обществена поръчка, по която е извършено плащане през
2023г. Посочва, че в приемо-предавателните протоколи, представени по делото нямало
информация за договорена цена, която е елемент на договора за продажба. Съдържали
само информация за количеството на предадените стоки. Въззивникът посочва, че по
делото се установило единствено доставянето на ел. материалите и ел. оборудване в
склада с цел съхранение. От показанията на свид. Рашков се установило, че още през
2023г. е отправено искане до представляващия ищцовото дружество да си прибере
стоките от склада, което още не било сторено. За тези стоки никога не било постигнато
съгласие за тяхната продажба. Нямало доказателства за постигане на съгласие относно
вид, количество и продажна цена. Твърденията за трайни търговски отношения от
2015г. насам, осъществяващи се със заявки по телефон и e-mail, останали недоказани.
Свидетелските показания в тази насока не следвало да се кредитират, като дадени от
заинтересовани лица. Осчетоводяване на сделки преди 2022г. нямало не само в
ответното дружество, но и в ищцовото дружество. С оглед изложеното, въззивното
дружество моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с
което да отхвърли изцяло исковите претенции, като неоснователни. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговор и допълнителен отговор
на въззивната жалба от насрещната страна - „Енерджи лайф трейд“ ЕООД, гр. П.,
отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество „Енерджи лайф
трейд“ ЕООД, гр. П. оспорва жалбата като неоснователна. Намира обжалваното
2
първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Посочва, че
съдът е изяснил фактите по делото, коментирал е компетентно и изчерпателно
събраните материали и е направил логични, аргументирани и основани на законовите
разпоредби правни изводи. Посочва, че във въззивната жалба се съдържали
ирелевантни за спора коментари. В допълнителния отговор е посочено, че въззивната
жалба съдържа преразказ на атакуваното решение, без да е посочено конкретно къде е
допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Установени били трайни търговски отношения между страните. Позовава се на
разпоредбата на чл.292, ал.1 от ТЗ. Посочва, че твърдението на въззивника, че ел.
материалите били оставяни за съхранение останали недоказани. Стоката била приета с
подписани приемо-предавателни протоколи. Нямало доказано изпращане на незабавно
искане доставчика да си вземе обратно стоката. Страните се съгласили с цената, която
обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при
подобни обстоятелства. Моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение.
Претендира присъждане на направените по делото във въззивната инстанция разноски.
С въззивната жалба и с отговора не са направени доказателствени искания за
въззивната фаза на производството.
В с.з., дружеството въззивник „Водоснабдяване и канализация – С.“ ООД,
редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие –
адв. М. П., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й.
Намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно и моли
съда да го ответни и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли исковите
претенции. Развива подробни съображения в тази насока. Посочва, че преди
процесните фактури между страните не е имало търговски отношения, още по-малко
трайни. Ищецът не установил наличието на такива. Не било доказано сключването на
договор. Не била представена заявка за процесните части. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В с.з. въззиваемото дружество „Енерджи лайф трейд“ ЕООД, гр. П., редовно
призовано, се представлява от представителя по закон – Управителя Ангел Ангелов и
процесуален представител по пълномощие адв. Г. Х., който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Посочва, че по
делото са представени доказателства за сключването на сделките, които са три, а не
една с периодично изпълнение, и това са протоколите за предаване на стоката, а не
фактурите. Протоколът, носещ подписа на търговски помощник на ответника не е
оспорен. Неосчетоводяването не е аргумент за липса на сключена търговска сделка.
Развива аргументи в тази насока. Претендира присъждане на направените пред
въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките на въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че
3
обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са правени
доказателствени искания и не са събирани допълнителни доказателства.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част
на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции,
правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от
ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад
по делото, по който страните не са направили възражения.
Изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на атакуваното
решение са неоснователни.
Въззивният съд споделя напълно правните изводи на първоинстанционния съд.
С.ският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване на искове, с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1,
т. 2 от ГПК, вр. чл.318, вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.286 от ТЗ и чл. 309а от ТЗ, вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземания за неплатена цена на
доставени стоки – ел. материали и ел. оборудване по ф-ри: ф-ра №5/09.12.2020г. за
15850,92лв.; ф-ра №13/11.01.2021г. за 14053,44лв. и ф-ра №17/11.02.2021г. за
12982,32лв., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане и вземания за обезщетения за забава
върху всяка главница от забавата до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, за
които вземания са издадени Заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, съответно по ч.гр.д. №3581/2023г. на С. ч.гр.д. №3723/2023г. на С.и ч.гр.д.
№3967/2023г. на С.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване
на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно
доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен
начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник.
Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са
породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.
Предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключени между
страните договори за търговска продажба на стоки – ел. материали и ел. оборудване.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в рамките на
настоящия процес, върху дружеството ищец тежи задължението, при условията на
пълно и главно доказване, да установи и докаже с допустимите в ГПК доказателствени
средства, както следва: наличието на договорна връзка между двете дружества, страни
по делото; доставката на въпросните стоки – предаването им на купувача, като
обоснове и неизпълнено притезание на купувача по договора – да заплати дължимата
продажна цена след получаването на стоката.
Съдът споделя извода на първоинстанционния съд за установени търговски
отношения между страните по повод доставка на ел. материали и ел. оборудване. Този
4
извод се основава на показанията на всички разпитани по делото свидетели, които
установяват, че от 2015г. насам между страните има изградени трайни търговски
отношения във връзка с доставка на посочените стоки. Следва да се отбележи, че
видно от материалите по делото, а и от искането на пълномощника на въззивника,
направено пред въззивния съд за спиране на производството на основание чл.229, ал.1,
т.5 от ГПК са били сключени между страните множество /поне 12 на брой/ сделки за
доставка на стоки, поради което съдът приема, че не се касае до единична, инцидентна
доставка, до една сделка, а до редица отделни договори за търговска продажба на
стоки, което потвърждава извода за наличие на трайни /не единични и инцидентни/
търговски отношения.
Касае се за сключени ненаименовани, двустранни, неформални, консесуални и
възмездни договори, които са търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ТЗ за действителността на търговската сделка
е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. По
принцип търговските сделки са неформални, с изключение на изрично предвидените
такива в закон /напр. банкови сделки/. В случая сключените между страните сделки за
доставка на стоки са неформални. Като такива те могат да се установяват с всички
предвидени и допустими доказателствени средства.
Твърденията за наличието на процесните три договора за търговска продажба на
стоки се основават, както на представените писмени доказателства – приемо-
предавателни протоколи и издадени фактури към тях, така и от показанията на
разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, които са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се. Тези факти не са оборени от ответното дружество, нито поне
разколебани.
Следва да с посочи, че фактурата, издадена съгласно изискванията на чл.6 от
ЗСч., е един частен свидетелстващ документ, който ако е подписан от страните
удостоверява изявленията материализирани в нея, носи информация за основните
параметри на договор за продажба, за които договарящите страни са се споразумели –
вида, количеството и качеството на доставената стока, както и цената която следва да
бъде заплатена от купувача за нея. Действително, в случая трите процесни фактури не
са подписани от получателя на стоките, но това не означава априори, че не са
сключени процесните три търговски сделки. При липсата на подпис на получателя
върху фактурите, в тежест на ищеца е да докаже с други доказателствени средства
възникването на търговската сделка, чието изпълнение иска. В тази насока са
ангажирани доказателства от ищцовата страна.
Основанието за заплащане на дължимата цена обаче е не издаването на фактура,
а извършването на доставката на стоката от продавача на купувача. Договора за
продажба да се счита за сключен от момента на постигането на съгласие на
съконтрахентите за основните клаузи на договора с оглед на конкретните му параметри
– количеството и качеството на стоката, мястото и времето на доставянето и,
заплащането на дължимата цена. Задължението на купувача да изпълни основното си
задължение – да заплати дължимата продажна цена, настъпва когато стоката е
доставена от продавача и получена от купувача по сделката.
В случая, доказателства за сключването на сделките и изпълнението на
задължението за доставка на въпросните стоки, ищцовото дружество е ангажирало,
извън процесните фактури, с представянето на двустранни приемо-предавателни
протоколи за всяка една доставка. Протоколите са надлежно оформени, като са
описани подробно доставените стоки и тяхното количество и са подписани от
5
представители на двете страни – ищцовото и ответното дружество. Не се спори по
делото, че лицата подписали за „приел“ протоколите са служители на ответното
дружество – МОЛ – „Началник склад“ и „Склададжия“, в чиято длъжностна
характеристика влиза безспорно приемането на стоки и материали. Тези протоколи не
са оспорени.
От показанията на свидетелите се установи, че практиката в отношенията
между страните е даване на заявки за необходимите материали по телефон и ел. адрес,
като обаче предварително заявките от служителите на ВиК дружеството били
одобрявани от управителя /арг. свид. Рашев/. Следователно, за да се стигне до доставка
на стоки, ищцовото дружество е получавал заявки, одобрени от управителя на
ответното дружество. Това обяснява и факта на получаване на доставките от
съответния служител в склада, който подписвал приемо-предавателния протокол.
Съдът приема, на база протоколите, във връзка със свидетелските показания, че
описаните в трите приемо-предавателни протокола стоки са действително доставени,
респ. получени от ответното дружество.
По отношение на цената на доставените стоки и възражението за липса на
такава в протоколите, следва да се посочи, че във всеки един от протоколите е
записано, че описаните в протокола стоки са по издадена фактура, отразена с номер и
дата, т.е. цената на стоките е отразена във фактурата, съпътстваща доставените стоки.
Видно от свидетелските показания след всяка доставка, фактурата се предавала на
счетоводството на ответното дружество.
Следва да се посочи, че неосчетоводяването на издадените и съпътстващи
предадените стоки фактури от получателя, не означава липса на доставка, респ. не
води до несъществуване на договора за доставка. Доставката на стоки е реален факт,
който е установен безспорно по делото с двустранно подписаните приемо-
предавателни протоколи. С тях е установено изпълнението на задължението на
продавача да достави стоките. С приемането на стоките в склада на купувача без
забележки и възражения е постигнато съгласие за продажба на съответните стоки и е
изпълнено задължението на продавача за доставката им в уговорения вид, количество
и качество.
По делото ответното дружество не установи твърдението си, че въпросните
стоки по трите протокола са предадени в склада за съхранение. Такива уговорки
между страните не се установиха. Няма ангажирани доказателства за такива уговорки,
нито пък, че стоките не били по заявка. Напротив, видно от протоколите материалите
били приемани в склада на въззивното дружество. В случая е приложима и
разпоредбата на чл.292, ал.1 от ТЗ, като не се установи незабавно отхвърляне на
предложението за закупуване на въпросните материали в момента на доставката им.
Поради това съдът не приема, че стоките, предмет на три доставки в различни месеци
/не едновременно/ са били приети само за съхранение.
Както бе посочено, факта, че фактурите не са осчетоводени, не означава, че
липсва договор за търговска продажба. Твърдението за незаприходяване на приетите с
протоколите стоки също остана недоказано. Макар и отрицателен факт, то твърдящото
го ответно дружество, следваше да проведе непряко доказване на този факт. Напротив,
от приемането на стоките с приемо –предавателни протоколи без забележки от
надлежни служители на ответното дружество, се оборва това твърдение. Неописването
и незаприходяването в склада на стоките се дължи евентуално на неизпълнение на
трудовите задължения на съответните служители, но не и на липсата на договор за
доставка.
6
Следва да се отбележи, че фактурите са осчетоводени в ищцовото дружество.
Единствено за ф-ра №5/09.12.2020г. не са представени на вещото лице счетоводни
документи, но същото е заявило изрично, че това не означава, че фактурата не е
осчетоводена. При справка в НАП това обстоятелство е можело да се установи, но
вещото лице не е направило такава. Съобразявайки отразеното в ССчЕ, че за
останалите фактури е безспорно установено осчетоводяването им при ищеца,
включването им в дневника за продажби и и плащане на данъка по тях, то с оглед
тяхната последователност и липса на доказателства за обратното, съдът приема, че и
трите фактури са осчетоводени при ищеца. Както бе посочено, липсата на
осчетоводяване от получателя не изключва наличието на валиден договор за търговска
продажба. От събраните по делото доказателства се установи наличието на трайни
търговски отношения, доставянето на конкретните стоки, приети без забележки от
ответното дружество.
Определянето на цената става по правилото на чл.326, ал.2 от ТЗ – страните са
се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на
продажбата на същия вид стока при подобни обстоятелства, а видно от свидетелските
показания това е била честа практика в търговските отношения между страните.
Изпълнението на задължението на продавача да достави уговорените стоки
обуславя изпълнение на насрещното задължение на купувача да ги заплати. Купувачът
е длъжен да плати цената при предаване на стоките /чл.327, ал.1 от ТЗ/, тъй като по
делото не е установена друга уговорка между страните.
С оглед изложеното, съдът намира, че главните искови претенции са
основателни и доказани и следва да се уважат.
Съгласно разпоредбата на чл.309а, вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, тъй като ответното
дружество е в забава за плащане на цената на доставените стоки /следвало да я заплати
при получаването им/, то дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва
от деня на забавата. Следователно акцесорните претенции също се явяват основателни
и следва да се уважат.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява
неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и
законосъобразен.
Правилно и законосъобразно районният съд е присъдил на ищцовото дружество,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сторените от него в заповедните и в исковото
производства разноски.
Отговорността за разноски във въззивното производство, с оглед изхода на
процеса и неоснователността на въззивната жалба, следва да се възложи на
дружеството въззивник, като то следва да понесе своите така, както са направени и да
заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 1000лв.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №507/10.06.2024г.,
постановено по гр.д.№4377/2023г. по описа на С.ски районен съд.
7
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – С.“ ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Шести септември“ №27 да заплати на
„Енерджи лайф трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. Генерал Данаил Николаев“ №27, ет.3, ап.1 сумата от 1000лв.,
представляваща направени във въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед
нормата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8