О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№...............
гр. София, 02,03,2018год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-14 състав в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
Като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 13496 по описа за 2016год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от С. Г.С. и С.И.С. срещу „У.Б.“ АД, „Б.ДСК“ АД и „Е.М.“ ЕООД обективно съединени искове за установяване спрямо ответниците, че ищците не дължат сумите претендирани по изп.дело №13/2011год. по описа на ЧСИ У.Д., образувано по ИЛ изд. по гр.д.№35880/2010год. СРС 60 състав/, изп.д.№25/2011год. по описа на ЧСИ У.Д., образувано по ИЛ издаден по гр.д.№3881/2010год., СРС, по изп.д.№ 1205/2010год. на ЧСИ Д.Я.по ИЛ издаден по гр.д.№12896/2010год. районен съд Варна и изп.д№588/2011год. по описа на ЧСИ С.Д.по изпълнителен лист издаден по гр.д.№13639/2009год. РС Варна.
Ищците оспорват вземанията по редица изпълнителни производства, поради наличието на новооткрити и нововъзникнали обстоятелства, които водят до извод за тяхната недължимост. Излагат се съображения, че срещу ищците са образувани следните изпълнителни дела:
И.д. № 13/2011год. на ЧСИ У.Д., рег. № 858, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 по гр.д. № 35880/2010год. на СРС, 60 с-в., с първоначален взискател ответникът „У.Б.“ АД, по което се изпълняват сумите от 163499,77 евро - главница, 7776,90 евро – лихва и разноски, извършени в заповедното производство в размер на 6699,76 лв. Ищците твърдят, че не дължат посочените суми, поради това, че изпълнителният лист е издаден въз основа на непредвидени в закона основания – договор и анекс към него и извлечение по този договор. Посочва, че новонастъпило обстоятелство е постановяването на Тълкувателно решение № 4/2013г., съгласно което не може да се издава заповед за изпълнение за задължения по развален договор. Посочва се, че с обявяване на предсрочната му изискуемост договорът между ищците и ответника „У.Б.“ АД е прекратен. Навеждат се и твърдения, че сумите по това дело не се дължат и поради настъпила погасителна давност по отношение на тях. Твърди се по това дело да не са извършвани валидни изпълнителни действия, като извършваните справки и налаганите възбрани не са изпълнителни, а обезпечителни действия. Излагат се доводи, че делото не е образувано срещу ищците, с фамилии С. и С., а срещу други лица с фамилии С.и С.. Твърди се, че издаденото последващо разпореждане за поправка на ОФГ на практика е постановяване на нова заповед и като такова е нищожно, защото не се основава на документ по чл. 417 от ГПК. Посочва се, че на ищците не им било известно, че върху сметките им в „У.Б.“ АД е бил наложен запор от страна на „Б.ДСК“ АД, което довело до неправилно водене на счетоводните книги на „У.Б.“ АД, което от своя страна имало за резултат обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Излагат се съображения, че по гр.д. № 35880/2010год. на СРС, 60 с-в. са били прибавяне документи по нерегламентиран начин. Посочва се, че не се дължат суми по това изпълнително дело, поради това, че с поканата за доброволно изпълнение ищците са поканени да изпълнят суми в лева, а не в евро, като съдебният изпълнител не може да ги кани да изпълняват нещо различно от посоченото в изпълнителния лист. Навеждат се доводи, че това дело е спряно.
И.д. № 1205/2010год. на ЧСИ Д.П.-Я., образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по гр.д. № 12896/2010год. на РС – гр. Варна, с първоначален взискател „Б.ДСК“ АД, като по това дело се изпълняват следните суми – 50585,67 евро – главница, 3724,73 евро – договорна лихва, 2171,15 евро – такси и 3764,05 лв. – разноски. Поддържа се, че по отношение на вземанията на банката за тези суми по отношение на ищеца С. С.има влязло в сила решение по чл. 422 от ГПК. Твърди се, че против ищцата е образувано производство по чл. 422 от ГПК, което все още не е завършило. Поддържа се, че изпълнителното дело е образувано срещу лица с имена С.и С., а не срещу ищците, но фактически изпълнението е насочено срещу тяхно имущество. Посочва се, че не се дължат суми по това изпълнително дело, поради това, че в поканата за доброволно изпълнение ищците са поканени да изпълнят суми в лева, а не в евро, като съдебният изпълнител не е имал право да ги кани да изпълняват нещо различно от посоченото в изпълнителния лист. Поддържа се, че вземанията за горепосочените суми за погасени по давност, като в същото време производството е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
И.д. № 25/2011год. на ЧСИ У.Д., рег. № 959 на КЧСИ, с район на действие СГС, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 3881/2010год. на СРС, с първоначален взискател „У.Б.“ АД, като по това дело се изпълнява сумата от 4127,43 лв. Поддържа се, че в поканата за доброволно изпълнение по това дело се претендират суми, във валута различна от посочената в изпълнителния лист. Навеждат се доводи, че изпълняваните в производството вземания са погасени по давност, както и че производството е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Посочва, че срещу тази заповед не е подавано възражение по чл. 414 от ГПК, поради осъществен натиск. Твърди се, че това дело е спряно, поради присъединяването му към спряното и.д. № 13/2011год.
И.д. № 588/2011год. на ЧСИ С.Д., с рег. № 718 с район на действие ОС – Варна, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 13639/2009год. на РС – гр. Варна, като по делото се изпълнявали следните суми: 2938,21 лв. – главница, 2537,25 лв. – договорна лихва, ведно със законната лихва върху тези суми, 58,56 лв. – държавна такса и 274,42 лв. – адвокатско възнаграждение. Навеждат се доводи, че първоначален взискател е ответникът „У.Б.“ АД, като понастоящем взискател по делото е ответникът „Е.М.“ ЕООД. Посочва се, че това изпълнително дело е преобразувано в и.д. № 22/2010год. на ЧСИ И.М., рег. № 704, с район на действие ОС – гр. Бургас. Срещу заповедта не било подадено възражение, поради осъществен натиск над ищците. Посочва че, „Е.М.“ ЕООД се легитимира като кредитор по силата на договор за цесия, сключен с „У.Б.“ АД. Поддържа се, че този договор за цесия не е произвел действие. Навеждат се доводи, че доколкото „Е.М.“ ЕООД не е банкова институция, то това дружество не може да се ползва от изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед по чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК. Твърди се, че вземанията са погасени по давност и че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, поради неизвършване на изпълнителни действия в двегодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
И.д. № 1215/2010год. на ЧСИ С.Х., в което се изпълнява вземане от 851,20 лв. Посочва се, че това дело е било образувано без издаден изпълнителен лист. Твърди се, че изпълняваното вземане не съществува. Поддържа се, че е изтекъл двегодишният срок за извършване на изпълнителни действия и същото е прекратено.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Б.ДСК“ АД, в който е изложено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Посочва, че и.д. № 562/2010год. на ЧСИ Г.Д.е прекратено и по тази ищцовата претенция е предявена „без основание“. Поддържа, че на 10,04,2008год. с ищците е сключен втори Договор за жилищен и ипотечен кредит с ищцата, въз основа на който на последната е предоставен ипотечен кредит в размер на 51500,00 евро. Твърди, че поради неплащане на суми по кредита се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12896/2010год. на РС – гр. Варна, 25 с-в., като въз основа на тях е образувано и.д. № 1205/2010год. на ЧСИ Д.П.-Я.. Посочва, че към настоящия момент производството е спряно с обезпечителна заповед по гр.д. № 9730/2015год., Г.О., I-16 с-в на СГС, което е образувано на същото правно основание като настоящото – недължимост на вземането поради новонастъпили обстоятелства и с него се цели навеждането на възражения от страна на ищците, за които последните са изпуснали преклузивните срокове по гр.д. № 9730/2015год., Г.О., I-16 с-в на СГС.
В срока по чл. 131 от ГПК е
подаден отговор и от ответника „Е.М.“ ЕООД. Прави възражение за родова
неподсъдност на предявения срещу него иск, поради това, че размерът на
претенцията е под предвидените в закона 25000,00лв. Твърди, че ответникът по
делото не е един и същ, което е в разрез с правилото на чл. 210 от ГПК. Посочва
се, че изпълняваното по и.д. № 588/2011год. вземане се дължи въз основа на
Договор за кредитна карта от 05,10,2007год., сключен между ответниците
и „У.Б.“ АД. Поради неизпълнение на задълженията по него е била обявена
предсрочна изискуемост на кредита. Твърди се, че банката се е снабдила с
изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение. Поддържа се, че вземанията
по договора са цедирани на ответника „Е.М.“ ЕООД с
договор за цесия от 23,11,2015год. Навежда доводи, че разрешението, дадено в т.
4г на Тълкувателно решение № 4/2013год. е неприложимо в случая. Посочва, че е
упълномощен от цедента „У.Б.“ АД да извърши уведомлението
по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Твърди, че по и.д. № 588/2011год. са извършвани
изпълнителни действия, които прекъсват както давностния
срок по чл. 110 от ЗЗД, така и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът „У.Б.“ АД не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
Исковата претенция за недължимост на суми по изп.д.№13/2011год., вр.гр.д.№35880/2010год.1, СРС, 60 състав, съдът намира за процесуално недопустима, тъй като с оглед изложените твърдения се обосновава извод срещу издадената заповед за изпълнение по чл.-417 от ГПК да е депозирано възражение по чл.414 от ГПК, поради което всички доводи за недължимост на суми по изпълнението, прекратяване на договор, нередовно водено счетоводство, плащане, погасителна давност относно вземането подлежат на преценка в хода на производството по чл.422 от ГПК.
Исковата претенция за установяване недължимост на суми по изп.дело №1205/2010год., вр.гр.д.№12896/2010год. на районен съд Варна, съдът намира да е нередовна, поради което и на осн.чл.129, ал.3 от ГПК подлежи на връщане. На ищцата са дадени указания да конкретизира дали срещу заповед за изпълнение издадена по реда на чл.417 от ГПК са депозирани възражения, инициирано ли е производство по чл.422 ГПк, приключило ли е същото, с оглед преценка доводите за погасителна давност. С молба от 29,05,2017год. ищцата сочи, че „ не са налице редовно образувани производства по чл.422 ГПК“, което не сочи на отстраняване на нередовността на ИМ.
Разпоредбата на чл.424 от ГПК сочена от ищците
урежда възможността за оспорване на
вземания, които са предмет на издадени заповеди за изпълнение по чл.410 и
чл.417 от ГПК по исков ред само при наличието на посочените от законодателя
хипотези, а именно-наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които
не са могли
да му бъдат
известни до изтичането на срока
за подаване на възражението или с които не
е могъл да се снабди в същия
срок.
Предвиден е тримесечен срок за
предявяване на иска, считано от деня, в който на длъжника е станало
известно новото обстоятелство, или от деня, в който
длъжникът е могъл да се снабди
с новото писмено доказателство, но не по-късно от
една година от погасяване на
вземането.
В останалите случай непопадащи в хипотезата на посочената норма оспорването на
вземанията предмет на издадена ЗИ е недопустимо, тъй като заповедното
производство предоставя на длъжника достатъчно правни способи за защита, както
срещу допуснати процесуални нарушения-чл.423 от ГПК - възражение пред въззивния съд, така и срещу допуснати нарушения на материалноправните
изисквания чрез възможността за възражение по чл.414 от ГПК и чл.424 ГПК.
Предвид липсата на твърдения как е приключило заповедното производството не е
възможно преценка за допустимост на производството.
В допълнение исковата претенция в тази част е процесуално недопустима и на осн.чл.126, л.1 от ГПК, тъй като при служебна проверка по гр.д.№9730/2015год., ГО, І -16 състав, съдът констатира, че от ищците е инициирано производство за недължимост на сумите по изп.д. №1205/2010год. по описа на ЧСИ Д.Я.срещу ЧСИ и Б.ДСК АД, с идентични доводи, изтекла погасителна давност, поради което и доколкото исковата претенция по цитираното дело е входирана на 27,07,2015год., то настоящата искова молба с вх.№139587/02,11,2016год. следва да бъде върната.
По отношение недължимостта на суми по изп.д.№25/2011год., вр.гр.д.№3881/2010год. по описа на СРС и №588/2011год., вр.гр.д.№13639/2009год. по описа на Варненски районен съд единствено релевантните твърдения са тези касаещи настъпила погасителна давност относно вземанията в хода на принудителното изпълнение. Въпреки това исковите претенции съдът намира да са подсъдни на СРС по аргумент на чл.104, т.4, вр.чл.69, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като процесните суми са под 25000лв., поради което и на осн.118, ал.2, вр.чл.119 от ГПК исковата претенция в тази част следва да бъде изпратена по подсъдност на СРС.
Предвид изложените по-горе мотиви искането за
обезпечение, чрез спиране на образуваните изпълнителни дела е неоснователно.
За да бъде допуснато
исканото от молителя обезпечение трябва да бъдат
налице следните предпоставки предвидени в разпоредбата на чл.391, ал.1, т.1
и т.2 от ГПК. Необходимо е искът, по които
се иска допускане
на обезпечение да бъде допустим
и вероятно основателен. Следва да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна
мярка да е подходяща. Изискването за представяне на писмени доказателства,
индициращи вероятната основателност на иска, не е абсолютно,
като разпоредбата на чл. 391, ал.
1, т.2 от ГПК допуска възможност обезпечение да бъде наложено,
дори и при липса на писмени
доказателства, при представяне на гаранция в определен от Съда размер
съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. В процесната хипотеза ИМ е процесуално
недопустима, поради което и молбата за обезпечение следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед горното СЪДЪТ
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 29,05,2017год. на С.С. и С. С. с пр.осн.чл.389 от ГПК за допускане на обезпечение , чрез
налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнителни дела №25/2011год. по описа
на ЧСИ У.Д., изп.д.№ 1215/2010год. на ЧСИ С. Х. и изп.д№588/2011год.
по описа на ЧСИ С.Д.като неоснователна. ПРЕКРАТЯВА
гр.дело №13496/2016г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 14състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на СРС, в
частта по предявените претенции за недължимост на суми по изп.д.№25/2011год., по
описа на ЧСИ У.Д., вр.гр.д.№3881/2010год. по описа на
СРС и изп.д.№588/2011год., по описа на ЧСИ С.Д.,
вр.гр.д.№13639/2009год. по описа
на Варненски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването.
СЪДИЯ: