№ 620
гр. Варна, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110109836 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от П. Г. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ж. к. „Младост“, бл. 103, вх. 1А, ет. 2, ап. 2, срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, кула Е, иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
12120 лв., представляваща неустойка, дължима на основание чл. 49, ал. 1 от Общи условия
на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД за прекъсване на пренос на електроенергия и
на достъп до електроразпределителната мрежа на обект „каравана“, находящ се в недвижим
имот с УПИ IV-49 по плана на с. Попович, община Бяла, област Варна, с клиентски номер
********** и абонатен номер **********, за периода 01.08.2019 г. – 29.05.2020 г.
В исковата си молба ищцата П. Г. П. излага, че се намира в договорни отношения с
ответника по силата на договор за достъп и пренос на електроенергия при общи условия от
04.03.2015 г. за нейна каравана, находяща се в с. Попович, община Бяла, област Варна. С
писмо от 12.07.2017 г. насрещната страна я уведомила за необходимостта да му предостави
актуално разрешение за поставяне на преместваемия обект или документ за платена такса за
съответния месец. Твърди, че предоставила на ответника с писмо с вх. № 4583811/31.07.2017
г. разрешение за поставяне № 15/30.04.2014 г. на главен архитект на община Бяла,
презаверено на 29.05.2017 г. за срок от три години. След получаване на документите на
няколко пъти устно й били искали пояснения, поради което с молба в писмен вид от
31.08.2017 г. внесла такива при лицензианта. В молбата направила пояснения по искането й
за съществуващия обект – каравана, както и по обекта, който желае да изгради в имота.
Излага, че не е получила отговор, а й било спряно електрозахранването и била прекъсната
връзката на присъединения обект – каравана с електрическата мрежа на лицензианта.
Електромерът бил демонтиран. Прекъсването било извършено на 28.09.2017 г., за което бил
съставен констативен протокол. Посочва, че във връзка с тези действия на ответника подала
жалба до Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, като до момента
последната отказва да провери съответствието на действието на ответника със задълженията
му по Закона за енергетиката, съответно да изпълни задължителните указания, дадени с
1
решенията на АдмС – София град и ВАС, в делата по които е участвало и ответното
дружество. Счита, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Общите условия
на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, поради което дружеството й дължи и
съответна неустойка. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, редовно уведомен, е
депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му
представител – юрк. Любица Марчева. Поддържа становище за допустимост на предявения
иск. Оспорва същия като неоснователен и недоказан. Не оспорва обстоятелството, че между
страните е бил сключен договор за достъп и пренос на електроенергия при общи условия за
обект - каравана, находяща се в с. Попович, община Бяла, област Варна. Твърди, че поради
изтекло разрешение за поставяне съгласно чл. 56 ЗУТ, до ищцата е било изпратено писмо с
изх. № 3594350/12.07.2017 г., с което същата била уведомена, че поради непредставяне на
изисканите документи, а именно актуално разрешение за поставяне, са били предприети
действия за демонтиране на средството за търговско измерване в процесния обект, за което е
съставен констативен протокол от 28.09.2017 г. Посочва, че на 31.07.2017 г. ищцата е подала
искане, в което е изложила, че има издадено разрешение от главния архитект на община
Бяла за строеж на стопанска постройка на мястото на караваната и е отправила питане
относно възможността да използва настоящата услуга /присъединяване на ВПО/. Поддържа,
че към това писмо не е приложено презаверено актуално разрешение за поставяне на
караваната. В искането от 31.07.2017 г. ицщата посочила, че съществува окончателен
договор от 10.09.2014 г. на името на баща й, като междувременно имотът станал нейна
собственост, поради което и договорът за достъп и пренос от 04.03.2015 г. вече бил на нейно
име. Заявила, че за присъединяване е платила сума 444 лв. по фактура от 15.09.2014 г.
Твърди, че тази фактура е относно първоначалното присъединяване на караваната, а не е
такса за проучване условията за присъединяване на изцяло нов обект стопанска постройка,
за който има издадено разрешение за строеж. Посочва, че е информирал ищцата, че е
необходимо да подаде съответно искане за проучване на условията за присъединяване на
новостроящия се обект, но такова не е постъпило. Поддържа, че в нито един момент ищцата
не е представила презаверено разрешение за поставяне на караваната, а единствено
непрезаверено такова. Именно след многократното уведомяване на ищцата, че не е
представила актуално разрешение за поставяне на обекта, на 28.09.2017 г. е било
преустановено електрозахранването. Излага, че действително е образувано
административно производство по жалба на ищцата, като същото е прекратено, а
преписката – върната на КЕВР за ново произнасяне, за да изиска информация дали
действително е налице наличието на презаверено разрешение за поставяне на караваната.
Твърди, че с писмо от 21.12.2020 г. е изпратил отговор до КЕВР, че ищцата на 12.05.2014 г. е
предоставила разрешение за поставяне № 15/30.04.2014 г. на караваната, като друго
разрешение със срок до 2020 г. не е постъпвало и дружеството не разполага с такъв
документ. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В производството като трето лице – помагач е конституирано „ЗАД АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД, което депозира становище по исковата молба. Поддържа становище за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Придържа се към становището на
ответника и моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В проведеното по делото на 08.02.2023 г. открито съдебно заседание ищцата се
представлява от процесуалния си представител – адв. С. С., който поддържа становище за
основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен. Представя писмена
защита.
Ответната страна се представлява от юрк. Радостин Георгиев, който поддържа
становище за неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен. В предоставения
2
му от съда срок представя писмени бележки.
Третото лице помагач се представлява от адв. И. М., която моли предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на така предявения иск и с оглед разпределението на
доказателствената тежест в процеса е необходимо ищцата при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между страните е била налице валидна облигационна връзка по
силата на сключен договор за достъп и пренос на електроенергия при общи условия от
04.03.2015 г. за процесната каравана; че е изправна страна по договора, а именно, че е
представила актуално разрешение за поставяне на преместваемия обект; че прекъсването в
имота е било преустановено; наличието на валидна клауза за неустойка по чл. 49, ал. 1 от
Общите условия, съответно какъв е размерът на претендираната неустойка.
По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че: 1. има издадено Разрешение за поставяне №
15/30.04.2014 г., с което се разрешава на Георги Желев Димитров да извърши монтаж на
каравана в УПИ-49, кв. 25, по плана на с. Попович, община Бяла, област Варна; 2. през 2015
г. ищцата е придобила собствеността върху УПИ-49, кв. 25, по плана на с. Попович, община
Бяла, област Варна; 3. страните са били в облигационни правоотношения по силата на
договор за достъп и пренос на електроенергия при общи условия от 04.03.2015 г. за
процесната каравана, находяща се в с. Попович, община Бяла, област Варна; 4. на 28.09.2017
г. е било преустановено електрозахранването в обекта, за което е съставен и съответен
констативен протокол.
Между страните не е спорно, а и ищцата в исковата си молба признава
обстоятелството, че ответникът с писмо с изх. № 3594350/12.07.2017 г. /същото не е
представено по делото/ я е уведомил за необходимостта да му предостави актуално
разрешение за поставяне на преместваемия обект /в случая – процесната каравана/ или
документ за платена такса за съответния месец.
Ищцата твърди, че е представила разрешение № 15/30.04.2014 г. на главния архитект
на Община Бяла, презаверено на 29.05.2017 г. за срок от три години, с придружително писмо
на бланка на ответника, заведено с негов вх. № 4583811/31.07.2017 г.
Още с определението за насрочване на делото съдът изрично е указал на ищцата, че
не сочи доказателства, че с молбата от 31.07.2017 г. е представила презавереното на
29.05.2017 г. разрешение за поставяне от 30.04.2014 г.
По искане на процесуалния представител на ищцата в проведеното първо открито
съдебно заседание на 30.11.2022 г. ответното дружество бе задължено, на основание чл. 190,
ал. 1 ГПК, в срок до следващото съдебно заседание да представи извлечение от деловоднато
3
програма на дружеството за завеждане на искане № 4583811/31.07.2017 г. и входираните с
него документи. Дадени бяха указания на страната, че при неизпълнение на тези указания,
ще бъде приложена разпоредбата на чл. 161 ГПК и съдът може да приеме за установено, че с
тази молба действително е представено презаверено копие на разрешение от 30.04.2014 г. за
поставяне на процесния преместваем обект.
С молба-становище от 09.12.2022 г. „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД
представи извлечение от деловодната си програма, касаещо процесната молба, съответно
представи копие от искането с вх. № 4583811/31.07.2017 г. и приложените към него
документи, а именно договор за достъп и пренос на ел. енергия от 04.03.2015 г., договор за
присъединяване на ниско напрежение от 15.09.2014 г., нотариален акт за покупко-продажба
на недвижими имоти от 11.06.2014 г. и разрешение за строеж № 11/16.06.2017 г.
Прави впечатление, че към искането от 31.07.2017 г. не е приложено презаверено
разрешение за поставяне № 15/30.04.2014 г., както твърди ищцата. Извод, че такова
действително не е представено, е самото съдържание на процесното искане от 31.07.2017 г.,
в което ищцата в нито един момент не посочва да представя такова презаверено разрешение.
Напротив. Излага, че на мястото на караваната е получила разрешение от Община Бяла за
строеж на стопанска постройка, което именно прилага към искането, и отправя питане дали
може да продължи да ползва настоящата услуга на база платеното присъединяване, за което
е заплатила сумата 444 лв. по фактура от 15.09.2014 г.
В тази връзка съдът приема, че не може да приложи последиците на чл. 161 ГПК,
както иска процесуалният представител на ищцата. В случая ответникът е изпълнил
коректно задължението си по чл. 190, ал. 1 ГПК и е представил всички налични в
дружеството документи във връзка с искането от 31.07.2017 г. Следва да се отбележи, че без
уважение бе оставено доказателственото искането на ответника за допускане на експертиза
за проверка на всички документи, приложени към посоченото искане, доколкото за съда не
се пораждат съмнения, че представените вече такива от ответника са именно тези,
съпътстващи искането на ищцата. Съдът намира за безпредметно да се търси документ,
който очевидно не е приложен към искането от 31.07.2017 г.
Тоест, може да се заключи, че ищцата не ангажира надлежни доказателства,
установяващи твърдението й, че е предоставила презавереното разрешение за поставяне на
караваната с искането от 31.07.2017 г. В този смисъл и с оглед разпределението на
доказателствената тежест съдът приема, че предявеният иск остана недоказан /ищцата не
установи изправността си по сключения договор да достъп и пренос, а именно, че е
представила актуално разрешение за поставяне на преместваемия обект – каравана/, поради
което и само на това основание същият не може да бъде уважен.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и следното:
Между страните не е спорно, а и ищцата в исковата си молба посочва, че е получила
няколко обаждания от служители на ответника с искания за пояснения на представените от
нея документи с искането от 31.07.2017 г. Не е спорно, че е била предупредена, че ще й бъде
4
прекъснато електричеството.
Депозирала е писмена молба от 31.08.2017 г., в която е посочила, че вече е
представила разрешение за поставяне № 15/30.04.2014 г., презаверено на 29.05.2017 г. от
главния архитект на община Бяла за срок от 3 години.
Въпреки посочването обаче, такова презаверено разрешение за поставяне не е
представяно от нея на ответника, предвид и направените по-горе изводи.
В този смисъл е обяснимо защо ответникът не е предложил анекс към договора за
пренос и достъп, както е поискала ищцата с молбата си от 31.08.2017 г. До ищцата е
изпратено единствено уведомление, че новият обект /има се предвид стопанската постройка,
за която е издадено разрешение за строеж от м. юни 2017 г./ е различен от съществуващия, за
който има сключен договор за присъединяване, поради което следва да подадете ново
искане за проучване на условията за присъединяване на обект към
електроразпределителната мрежа. Не бяха ангажирани доказателства такова искане да е
отправено от нейна страна.
Липсата на представено валидно разрешение за поставяне на процесната каравана
именно е мотивирало служителите на ответното дружество да демонтират СТИ в обекта на
ищцата, като в изготвения констативен протокол от 28.09.2017 г. като причина за това е
посочено следното: поради изтекъл срок на разрешението за поставяне и непредоставени
документи.
Съдът приема за неоснователни възраженията на процесуалния представител на
ищцата, че ответникът е имал възможност да се снабди с информация относно
разрешението, доколкото за всички разрешения се води нарочен регистър към Дирекция
Специализирана администрация на Община Бяла, съгласно чл. 15 от Наредба за реда за
издаване на разрешения за разполагане на преместваеми обекти за търговия, елементи на
градското обзавеждане и рекламни информационни и монументално-декоративни елементи,
съгласно чл. 56 и чл. 57 ЗУТ, на Община Бяла. Съдът намира, че в тежест на ответника не
може да бъде вменена отговорността да следи служебно за валидността на едно или друго
разрешение за поставяне, доколкото заинтересована страна по същото е именно ищцата и тя
е тази, която надлежно следва да ангажира доказателства за издадени в нейна полза
разрешения. Нещо, което тя обаче не е сторила.
Видно от представеното с исковата молба разрешение за поставяне № 15/30.04.2014
г., същото е издадено в полза на Георги Желев Димитров – баща на ищцата, който към този
момент е бил собственик на имота, в който е било разрешено поставянето на караваната.
Върху него има отбелязване, че е презаверено на 27.05.2017 г. за три години. Действително,
в полза на ищцата /като нов собственик на имота/ не е издадено съответно разрешение за
поставяне на тази каравана. Доколкото обаче, както се посочи и по-горе в изложението,
същата не е представила дори това презаверено разрешение за поставяне, то съдът намира,
че не следва да коментира възраженията на процесуалния представител на ответника в тази
връзка, доколкото същите не могат да променят направения краен извод за неоснователност
5
на предявения иск. Друг би бил въпросът, ако ищцата беше представила това презаверено
разрешение и СТИ бе демонтирано на основание липса на разрешение за поставяне на
караваната на нейно име, какъвто обаче не е настоящият случай.
Прави впечатление, че едва в депозираните писмени бележки процесуалният
представител на ищцата възразява, че в общите условия от 2007 г. и 2009 г. и в
индивидуалния договор между страните от 2015 г. няма предвидено задължение от
ползвател на мрежа като ищцата в производството да представи презаверено разрешение за
поставяне на преместваемия обект при искане от разпределителното дружество, поради
което и прекъсването на електрозахранването е без да е било налице валидно правно
основание за това.
На първо място, по така наведените възражения едва в хода по същество и то с
депозираните в писмен вид писмени бележки съдът приема, че ответникът бе лишен от
възможността да изрази становище и да наведе насрещни твърдения за оборването им.
На следващо място, съдът приема това възражение за неоснователно. Изискването да
се представи валидно разрешение за поставяне е породено от самия характер на процесната
каравана, която е преместваем обект и за поставянето на който се определя конкретен срок.
След изтичането на последния ползването на този обект най-общо казано е незаконно. А
съгласно чл. 22, т. 1 от Общите условия на „Електроразпределение Север” АД, одобрени с
Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение № ОУ-
004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, дружеството има право да преустанови присъединяването на
ползвател в случай на присъединяване към електроразпределителната мрежа, без да има
право на това. В този смисъл съдът не споделя виждането на процесуалния представител на
ищцата, че прекъснатото електрозахранване в настоящия случай е без основание.
Противното възприятие означава неотчитане на правната природа на присъединения обект,
на временния характер на присъединяването /докато е налице валидно разрешение за
поставянето му/ и означава електроразпределителното дружество да бъде поставено в
ролята да съдейства на ищцата да нарушава закона /да снабдява с ел. енергия процесната
каравана, независимо от обстоятелството дали по отношение на нея има валидно
разрешение за поставяне или не/.
По изложените съображения съдът приема, предявеният иск е неоснователен, поради
което същият следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство следва да бъдат
присъдени в полза на ответника. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., която
сума съдът приема, че следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к.
„Младост“, бл. 103, вх. 1А, ет. 2, ап. 2, срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, кула Е, иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 12120 лв., представляваща неустойка,
дължима на основание чл. 49, ал. 1 от Общи условия на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД за прекъсване на пренос на електроенергия и на достъп до
електроразпределителната мрежа на обект „каравана“, находящ се в недвижим имот с УПИ
IV-49 по плана на с. Попович, община Бяла, област Варна, с клиентски номер ********** и
абонатен номер **********, за периода 01.08.2019 г. – 29.05.2020 г.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Младост“, бл. 103, вх.
1А, ет. 2, ап. 2, да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс – Е, сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски /юрисконсултско възнаграждение/, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ЗАД АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец”, ул. „Сребърна“ № 16, на страната на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7