Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............................
гр. Кюстендил, 29.07.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, ІІІ-ти
състав, в открито заседание на тридесети юни , две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Мая Миленкова
При участието на
секретаря Цветанка Александрова
като разгледа
докладваното от съдия Миленкова АНД № 99 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.
59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Х.Ц.Х.,
с ЕГН – ********** *** обжалва наказателно постановление № 19-1139-001993/31.12.2019
г., издадено от началника на сектор ПП
при ОД на МВР гр.Кл. Жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, обжалва НП, като твърди, че същото е издадено
при неизяснена фактическа обстановка, при нарушение на закона и наложеното наказание е явно несправедливо.
Административнонаказващият
орган не взима участие в производството и не изразява становище по жалбата.
Като
разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за това , че на 02.12.2019 около 16:55 ч. в гр. Кл на ул.“ Х. Бл“, пред дом №.. , при управление на лек автомобил
м.“Рено“модел „Лагуна“ с рег.№КН…ВМ , с посока на движение от ул.“Ц. О.“ към ул.“ Ц. С.“ не е спрял на ясно подаден сигнал с ръка от
полицейски инспектор Д.М., като не се е
подчинил и е продължил движението си в
посочената посока. Служителите на РУ К.
, свидетелите М. и Д. са предприели действия по спешно спиране на автомобила,
тъй като до тях е подаден сигнал, че този автомобил се управлява от водач, който е употребил
алкохол. След отказът на водача да спре
на подадения с ръка ясен сигнал за спиране , автомобилът е установен паркиран на тротоар на кръстовище ,
образувано от улиците „ Д.“ и „К.“, като в него не е имало водач. За описаното по-горе , на 03.12.2019 г. е пол. Инспектор Д.М. изготвил ДП , в която
описал установеното на 02.12.2019 г.
нарушение. Образувана е полицейска
преписка № 1910р-27786 по описа на РУ К., в хода на която е установено, че
собственика на автомобила е Х.Х.. След издирване собственика на автомобила , на 19.12.2019 г.,
в присъствието на Х., св.М. съставил АУАН№ 088307, с който е започнато
административнонаказтелното производство срещу жалбоподателя. В съставения АУАН са описани две отделни
административни нарушения – такова по чл. 103 от ЗДвП / не спира плавно на
посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от
контролен орган/ и такова по чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП /не носи контролен талон от СУМПС/.
Жалбоподателят отказал да получи
екземпляр от съставения му АУАН , като отказът е
удостоверен по предвидения в ЗАНН ред, с подписа на един свидетел. Възражения в акта не са отразени. Не са постъпили такива
и в предвидения в ЗАНН 3 –дневен срок.
Въз основа на този АУАН, ….. на сектор ПП при ОДМВР К. издал на 31.12.2019г.атакуваното
НП, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания както следва: на осн. чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и на осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява от приетата от съда административно-наказателна преписка и от
показанията на свидетелите М., М., Д..
По искане на жалбоподателя, до разпит е
допуснат св.А. Т., чиито показания съдът не кредитира доколкото по никакъв начин не може да обвърже описаната от него ситуация точно с деня и
мястото на извършване на нарушението. Наличието на възможност описаното от него
да е станало в момент различен от датата и часа на установяване на
нарушението, не дава възможност на съда да гради изводите си за реалната
фактическа обстановка ползвайки
показанията на този свидетел.
Жалбата срещу това НП е депозирана
в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от
лице имащо надлежна процесуална легитимация, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество жалбата се явява частично
основателна.
АУАН и НП
са съставени от лица притежаващи
съответната материална
компетентност. Спазени са предвидените в
ЗАНН срокове за законосъобразно образуване и провеждане на производството. Описаното
нарушение е индивидуализирано по време и място.
Разгледана жалбата по същество, съдът намира същата за основателна по
следните съображения.
По нарушението по чл. 103 от ЗдвП
Тази норма предвижда, че: "При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. " Съдебният състав намира, че от доказателствата по делото е видно, че след ясно подаден сигнал към водача, с ръка от служител на РУ К. , водачът не е спрял, а е продължил движението си. Ето защо, нарушението е осъществено от обективна страна и доказано от гореанализираните детайлно, поотделно и в съвкупност писмени и гласни доказателствени средства възприети от съда за достоверни. При определяне субекта на нарушението, обаче актосъставителят и АНО не можаха да установят по безспорен начин, че същото е извършено именно от соченото за нарушител лице. Доказано е само, че процесният автомобил е собственост на жалбоподателя, но по никакъв начин не се установи че именно той го е управлявал при извършване на това нарушение. Показанията на свидетелите М. и Д. са ясни и конкретни по отношение на самата деятелност – отказът да спре на подаден ясен сигнал, макар същият да е подаден с ръка, а не със стоп- палка. И двамата твърдят, че не са сигурни дали намиращият се в залата жалбоподател е лицето, което е управлявало автомобила в деня на извършване на нарушението. В този смисъл съдът намира, че не е доказано авторството на деянието, поради което и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на автомобила.
По нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, „ водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него“ . За това твърдяно нарушение съдът намира , че не се събраха никакви доказателства както относно извършването му, така и относно авторство на нарушението . Не става ясно въз основа на какво актосъставителят е приел, че на посочената дата и час – 02.12.2019 г. в 16:55 ч. жалбоподателят не е носел дължимия документ. В момента на извършване на нарушението не е извършена проверка на документите на водача, защото както става ясно от приетото за установено по-горе същият не е спрял на подадения от служителя на РУ Кюстендил сигнал за спиране. Житейски нелогично е ангажирането на отговорността на лице, за това че не е спряло за извършване на проверка , а е установено по-късно и за това, че при управлението на автомобила водачът не е носел СУМПС. Недоказано се явява изцяло твърдяното нарушение, поради което и в тази част НП следва да лбъде отменено като незаконосъобразно .
Воден от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло НП№ 19-1139-001993/31.12.2019 г. издадено от
началника на сектор ПП при ОД на МВР гр.К. , с което на
Х.Ц.Х. , ЕГН – ********** *** са наложени административни
наказания както следва : : на осн. чл. 175,
ал.1, т.4 от ЗДвП – „глоба“ в размер на
100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и на осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
- глоба в размер на 10 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред КАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: