Решение по дело №2184/2013 на Районен съд - Ловеч

                                       Р       Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

                                                      гр.ЛОВЕЧ, 12.03.2014 год.

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав :

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

при участието на секретаря ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2184 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази :

 

 

            Иск за развод поради разстройство на брака, на основание чл.49 от СК, изменен в иск за развод по взаимно съгласие по реда на чл.50 от СК.

            Натоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от И.Ц.С. ***, чрез пълномощника си адв.Д. *** против Т.В.С. ***, в която твърди, че двамата с ответника са сключили граждански брак на 08.07.1984 год., първи и за двамата. Заявява, че от брака си имали родени две деца, понастоящем пълнолетни – Петя Тошева Вълова, родена на *** год. и Ина Тошева Вълова, родена на *** год.

            Споменава, че първоначално бракът им протичал в спокойна атмосфера, като семейството им обитавало дома на нейните родители в гр.Ловеч, на ул.”Търговска”№48. Впоследствие ответникът започнал да се държи грубо и агресивно към нея. Често влизали в конфликти, при които съпругът й я обиждал, наругавал я най-вулгарно и й нанасял побой, включително и в присъствието на децата. Стигало се до многократни раздели между тях, но тя все правила компромиси в името на децата, като отново се събирали да живеят заедно.

            От четири години са в окончателна фактическа раздяла, като ответникът напуснал семейното жилище в гр.Ловеч и живеел в свой наследствен имот в с.Драгана, Ловешка област. Децата им били вече пълнолетни и не живеели в гр.Ловеч. Твърди, че съпружеските отношения били окончателно прекъснати, като те като съпрузи не поддържали общо домакинство и бракът им бил напълно изчерпан от съдържание.

            На 04.02.2012 год. след празненство при приятели в гр.Угърчин останала да преспи в дома на ответника в с.Драгана, където той й нанесъл жесок побой, при който й причинил разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по ръцете и в областта на лицето. Поради неконтролируемата агресия на съпругът й тя живеела в постоянен стрес и изпитвала страх за живота си. Всички изложени дотук обстоятелства са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като счита, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответника.

            Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.49 от СК да прекрати гражданският брак, сключен на 08.07.1984 год., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника, като ползването на семейното жилище – първи жилищен етаж от жилищна сграда, находящо се в гр.Ловеч, ул.”Търговска”№48, което е нейна собственост да й бъде предоставено на нея. Моли също да запази брачното си име С., като заявава също, че няма претенции за издръжка от съпруга си.

            В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с процесуалния си представител адв.Д., която от името на доверителката си, прави изменение на иска по реда на чл.321, ал.5 от ГПК, който от иск по чл.49 от СК да се счита предявен в иск по чл.50 от СК, като представя и подписано от страните писмено споразумение. По същество пледира съдът да постанови решение, с което да допусне прекратяване на брака между страните, без да се третира въпроса за брачната вина, тъй като от представеното споразумение и от становището на страните се установявало, че същите са постигнало съгласие за прекратяване на брака си. Подчертава, че в споразумението са уредили всички въпроси за отношенията им, както и лични, така и имуществени.

            Съдът е допуснал така направеното от адв.Д. изменение на иска, като е приел, че производството следва да се гледа по реда на чл.50 от СК, т.е. развод по взаимно съгласие.

            Молителката И.С. моли съда да постанови решение, с което да уважи подписаното между нея и съпруга й писмено споразумение.

            Молителят Т.С. моли съда да се произнесе с решение, с коеот да одобри споразумението и да прекрати брака между него и молителката без да третира въпроса за вината.

            Активната процесуална легитимация и правният интерес на страните се установява от удостоверение за сключен граждански брак №120698/08.07.1984 год. на ОНС-гр.Ловеч, от което се установява, че Т.В.С. и И.Ц.И. са сключили граждански брак на 08.07.1984 год. в гр.Ловеч, за което бил съставен акт за граждански брак №207 на ОНС-гр.Ловеч. След брака съпругата е приела фамилното име на своя съпруг и вместо И. се именува С..

            Съдът като съобрази представените писмени доказателства, както и становището на молителите, изразено в съдебно заседание, приема, че между тях е постигнато сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Волята на молителите за прекратяване на сключения между тях граждански брак е твърда и категорична, за което съдът придоби непосредствени впечатления от изразеното от тях в съдебно заседание.

            Затова районният съд счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и същия следва да бъде прекратен по взаимно съгласие. В съответствие с нормата на чл.51, ал.1 от СК приема, че представеното от Т.С. и И.С. споразумение е законосъобразно, тъй като в него са уредени всички лични и имуществени отношения между съпрузите. Това налага да се утвърди от съда постигнатото между молителите споразумение, по реда на чл.51 от СК.

            При този изход на процеса съдът определя окончателна държавна такса в размер общо на 40 лева, като при завеждане на исковата молба ищцата, впоследствие молителката И.С. е внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 25 лева, т.е. молителят Т.С. следва да бъзе осъден да заплати по сметка на съда още сумата 15 лева.

            Водим от горното, Ловешки районен съд

 

 

                                                                        Р    Е    Ш    И    :

 

 

            ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК, сключен на 08.07.1984 год. с акт №207 на Общински народен съвет-гр.Ловеч между Т.В.С., ЕГН-********** *** И.Ц.С., ЕГН-********** ***, поради настъпило сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, на основание чл.50 от СК.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото писмено споразумение между страните в съответствие с чл.51 от СК, както следва :

            1.Ползването на семейното жилище, представляващо първи жилищен етаж от жилищна сграда, находящо се в гр.Ловеч, ул.”Търговска”№48, собственост на И.Ц.С., с горните данни да бъде предоставено на нея.

            2.Молителите не притежават в режим на семейна имуществена общност движимо и недвижимо имущество.

            3.След прекратяване на брака молителката И.Ц.С. ще запази брачното си фамилно име – С..

            4.Молителите се съгласяват да си поделят поравно съдебно-деловодните разноски, направени за бракоразводното производство, като Т.В.С. с горните данни се задължава да заплати на И.Ц.С., с горните данни в срок до 10.06.2014 год. сумата от 275 /двеста седемдесет и пет/ лева, представляващи направените от нея до този момент съдебно-деловодни разноски.

            5.Съпрузите заявяват, че по описания начин уреждат окончателно взаимоотношенията си, произтичащи от прекратяване на брака.

            ОСЪЖДА  Т.В.С., ЕГН-********** *** заплати по сметка на РС-гр.Ловеч сумата 15 /петнадесет/ лева, представляваща окончателна държавна такса.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :