О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..………..2019г.
Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито
съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.д.№304
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано
е по повод подадена
частна жалба от „Агенция за контрол за просрочени задължения”ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Панайот Волов №29, ет.3, представлявано от Т.Я.К., чрез юрисконсулт
Д.А.,*** срещу Разпореждане №376 от 25.03.2019г. постановено по ч.гр.д.№186 по
описа за 2019г. на Районен съд – Луковит, с което е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК относно претендираното вземане
за неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 53.25 лева за периода от
06.07.2017г. до 06.04.2018г., както и в относно претендианото
вземане за разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 197.50 лева.
Счита, че обжалвания съдебен акт
е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснован. Сочи, че смисълът на заповедното производство е в бързината,
ефективността и опростената съдебна процедура, но и улеснено признаване и
изпълнение на съдебния акт, които са в основата на приемането и са прогласени в
Регламент (ЕО) №861/2007г. на Европейския парламент и Съвета от 11 юли 2007г. и
в Регламент (ЕО) №1896/2006 година. Твърди, че в конкретния случай
първоинстанционният съд ограничава постигането на основните цели, заложени в
заповедното производство, чрез издаването на правопреграждащ
акт, с който възпрепятства изначално възможността на кредитора да претендира
ликвидното и изискуемо вземане в цялост, чрез издаване на Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК. От мотивите на обжалвания акт е видно, че съдът, опитвайки се да
докаже неравноправност на процесните вземания и тяхната нищожност, нарушава
основни начала на ГПК, инкорпорирани в чл.6 и чл.7, като излиза извън ролята си
на безпристрастен арбитър и формира извод основан единствено на вътрешното си
убеждение. Вследствие на това излага съждения за неравноправност в условията на
едностранно производство, без на заявителя да бъде дадена възможност да
обоснове и докаже индивидуално договаряне.
Сочи, че нито Директива 2008/48
за договорите за потребителски кредит, нито Директива 2009/22 за исковете за
преустановяване на нарушения с цел защита интересите на потребителите,
предвиждат процесуални механизми, които да задължават националните юрисдикции
да обявяват служебно нищожността на клауза, като съдържащата се в процесния
договор. Счита, че нищожността на договорните клаузи, поради неравноправния им
характер, е особен вид недействителност, който не попада в общите хипотези на
противоречие със закона или с добрите нрави.
Относно
„неравноправния характер” на претендираните вземания твърди, че в разпоредбата
на чл.143 от ЗЗП е транспонирана Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993г., като
дефинира тази клауза и счита, че залегналите в нея положителни материални
предпоставки трябва да са проявени кумулативно. Сочи, че в случая са налице
всички елементи от фактическия състав, за да възникне основанието за заплащане
на неустойка и претендираните неустоични задължения
са валидно възникнали.
Позовава се
и на ТР №1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк.д.№1/2009г.
на ОСГТК, с което се приема, че неустойката следва да е нищожна само ако
единствената цел, за която тя е уговорена излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция, но не може да бъде е нищожна само на основание
противоречие с добрите нрави.
По отношение на претендираната
със заявлението сума за разходи за извънсъдебно събиране на задължението твърди,
че на основание чл.9 от ЗЗД страните са постигнали съгласие с подписването на договора
и неправилно заповедния съд е счел, че същата не се дължи по аргумент на чл.33,
ал.1 от ЗПК. Счита, че с разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК законодателят е предвидил възможността за
начисляването на такива разходи.
Подчертава, че преценката на съда
в производството по издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
се ограничава единствено до изложените от заявителя факти. Тя се простира до
там, доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно
индивидуализирано, спорно вземане, основателността на което ще бъде изследвана
и доказана в друг индивидуален процес – исковия.
Моли да бъде отменено
разпореждането на първоинстанционният съд, като Окръжен съд – Ловеч се
произнесе по същество да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани
със Заявлението по чл.410 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока
по чл.413, ал.2 ГПК, от заявител, срещу разпореждане, с което е отхвърлено
отчасти заявлението, поради което е процесуално допустима, като по същество
съдът приема следното:
От
приложените по делото доказателства се установява, че производството по
ч.гр.д.№186 по описа за 2019г. на Районен съд - Луковит е образувано по повод
постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за контрол за просрочени
задължения”ЕООД, ЕИК *********, с искане да се издаде заповед за изпълнение
срещу длъжника М.В.Й., ЕГН ********** за парично вземане, основано на Договор за кредит „Бяла карта” с №508275 с „Аксес Файнанс”ООД, за следните
суми: 97.50 лева – главница; 29.88 лева – договорна лихва; 53.25 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение; 197.50 лева – разходи за извънсъдебно
събиране на задължението; 10.57 лева – законна лихва и за законната лихва от завеждане на
заявлението до изплащане на вземането.
В обстоятелствата изложени в т.12
се сочи, че в Договора изрично е уредено, че кредиторът има право да прехвърли
вземането си по договор за паричен заем на трето лице. На 16.10.2018г. е
подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 11.11.2016г., на основание чл.99 ЗЗД, между „Аксес
Файнанс”ООД и „Агенция за контрол за просрочени
задължения”ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че длъжникът е уведомен по
реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземане на 18.10.2018г. с писмо
с обратна разписка.
Районен съд - Луковит е издал
Заповед №126 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 25.03.2019г.,
с което разпоредил длъжникът М.В.Й., ЕГН
********** да заплати на кредитора „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД сумите: 97.50 лева – главница, заедно със законната лихва,
начиная от 22.03.2019г. до изплащане на
вземането; 29.88
лева – договорна лихва за периода от 22.06.2017г.
до 06.04.2018г.; 10.57 лева – лихва за забава за периода от 07.04.2018г. до 13.03.2019г.;
58.87 лева - разноските по делото – държавна такса в размер на 8.87 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50.00 лева.
Отхвърлена е молбата на „Агенция
за контрол на просрочени задължения”ООД за следните вземания: неустойка за
неизпълнение на задължение в размер на 53.25 лева, за разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението в размер на 197.50 лева.
За да отхвърли искането за присъждане на неустойка
заповедния съд е приел, че така уговорените в договора клаузи са нищожни, а по
отношение на уговорените разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението, съдът ги възприел, като договорени в противоречие на
императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК.
Настоящата
инстанция споделя направените от Районен съд – Луковит изводи. Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал.2
от ГПК, заявлението трябва да
отговаря на изискванията посочени в
чл.127, ал.1 от ГПК – да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основава искането. В производството по чл.410 от ГПК съдът не събира
доказателства, нито може да прави изводи относно представени такива – в този
смисъл т.2б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г.
на ВКС. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до
проверка на твърденията изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа
надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.
С оглед на
посочените в т.9 на заявлението размери и изложените в т.12 обстоятелства,
следва да се приеме, че претендираното вземане е индивидуализирано по отношение
на главница, договорна лихва, неустойка за неизпълнение на задължение, разходи
и такси за извънсъдебно събиране, законна лихва за забава върху главницата.
Заявителят е посочил и периодите на акцесорните вземания и начина на тяхното
формиране. От външна страна е налице формална редовност на заявлението, за
което съдът следи служебно.
Освен за
формалната редовност, съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заповедният съд е
длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и
добрите нрави. В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна
лихва и лихва за забава, включва и начислена неустойка за неизпълнение на
договорно задължение и разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението. Кредиторът основава вземането си на договор за потребителски
кредит сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, затова нормите
му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по-конкретно да бъде
съобразено императивното правило на чл.33, ал.1
и 2 от ЗПК. Нормата на ал.1 предвижда, че при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата, а ал.2 – в случай, че потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
При наведените
твърдения, че с процесния договор страните са договорили клаузи за начисляване
на неустойка за неизпълнение на задължение, разходи и такси за извънсъдебно
събиране при определени условия, след настъпване на падеж на главните
задължения, по същество се цели заобикаляне на правилата въведени с чл.33 от ЗПК, но в същност предвидените допълнителни плащания са свързани с хипотеза на
забава на длъжника и имат за цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
Поради това те не пораждат права и задължения за страните, съответно в частта,
с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл.410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд.
Така също следва
да бъде отбелязано, че уговорената между страните неустойка излиза извън
присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна
функция и цели неоснователно обогатяване на кредитора, което я прави нищожна
поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл законосъобразно първоинстанционният
съд е приел, че се касае за клауза,
която не е насочена към стимуриране на длъжника да
изпълни основното се задължение, нито е насочена към обезщетяване на вредите от
евентуално неизпълнение на това основно задължение, а целта и е неоснователно
обогатяване на кредитора.
По отношение на вземането в размер на 197.50 лева, представляващи
разходи за извънсъдебно събиране на задължението, заповедният съд е приел, че искането
е в противоречие на закона. Действително с нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е
предвидена възможност кредитора по договора за потребителски кредит да получава
такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги, но с
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК е въведена изрична забрана да бъдат
събирани такси и комисионни за дейности свързани с управлението на кредита. В
случая с начисляването на разходите за
извънсъдебно събиране се цели заобикалянето на ограничението на чл.33 от ЗПК, които
изводи се споделят и от настоящата инстанция, при което правилно е отхвърлено
заявлението в тази част на претенцията, поради противоречие със закона.
Окръжен съд - Ловеч намира, че
изложените в частната жалба възражения са неоснователни. Първоинстанционният
съд – е постановил правилен съдебен акт, при което следва да потвърди Разпореждане
№376 от 25.03.2019г. постановено по ч.гр.д.№186 по описа за 2019г. на Районен
съд – Луковит в обжалваната част.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№376 от 25.03.2019г. постановено по ч.гр.д.№186 по описа за 2019г. на Районен
съд – Луковит, с което е отхвърлено Заявление с вх.№1309 от 22.03.2019г. в
частта за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размер на сумата 53.25
лева неустойка за неизпълнение на задължение и 197.50 лева разходи за
извънсъдебно събиране на задължението.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: